Стихотворения на форумците

[camel]

Кажете ми?

Щастливка аз наричам старостта,
покрила се със мантията на дните,
и майка и до нея - Вечността
се блъска с гордост във гърдите
с юмрук от младост....
А със тази младост заслепяват ме...
Звездите!
Но щом и те щастливи са да гледат
от орлово гнездо безчестията на нея -
Вечността!
Кажете ми тогава.....

Дали щастлива е смъртта?.....

*

Чудо, красота, затишие
и смъртник в ледено величие....
Това е Зимата!
Това е тя -
гора, изчезнала в мъгла,
когато...
избистрено на снежен хоризонт -
студено, ледено легато
обвива хубост и страдание
във леден кръгозор на вечността....
Но щом и зимата е толкова прекрасна,
замряла във обятията на ледена роса?....
Кажете ми тогава....

Дали красива е смъртта?......

[Kristo]

Който иска да обича - обещава
да си носи своя кръст - решава
да покаже на себе си пръст и става
човек без его и съвест, просто заблуда,
сърдечен удар, принуда, обич до полуда.
Ако тя сега не те чува, не е глуха,
просто любовта никога не е съществувала тука.
И сега се отърсва след дъжда на съдбата,
който реши да я заслепи в мъглата
на безбройните молитви за "мъж"
и сега любовта си показа рогата.

Тя е толкова загубена в любовта си към мене,
но аз ще я задържа, ако сметна, че заслужава време.
Ще и дам простор и дори свободата да реши,
дали в тази игра иска с мен да продължи.
Отново попадам в ситуация да се оправдавам,
но не съм аз този, който връзката ще спасява.
Ще и дам причина и дори надеждата да реши,
че искам още дълго в плен да ме задържи.

А който иска да избяга - се маха,
а любовта не е вечна - не чака
да дойде новия шанс.
(за по-ползотворен романс)
И когато усети искрите в очите,
тя бързо се влюбва в аванс.
Този, който сваля звездите,
после се крие, когато тя иска реванш.
Не смее да погледне себе си зряла,
и като дете наивно пред вратата ми чука.
Тя бе храна за душата, ето я цяла,
а любовта никога не е съществувала тука.

Тя е толкова загубена в любовта си към мене,
но аз ще я задържа, ако сметна, че заслужава време.
Ще и дам простор и дори свободата да реши,
дали в тази игра иска с мен да продължи.
Отново попадам в ситуация да се оправдавам,
но не съм аз този, който връзката ще спасява.
Ще и дам причина и дори надеждата да реши,
че искам още дълго в плен да ме задържи.

И искаш да опиташ - не смееш,
а когато ти предложат се смееш
и оставаш за егото си сякаш вечно неука.
Да, ако се налага, ще си мила
и старите сълзи дори добре си скрила,
но любовта никога не е съществувала тука.

[Kristo]

Хах, днеска всички много лирично го раздават... горд съм с вас, даже ме е срам, че ръгнах "буламача си" дето не трябва... ще ме прощавате...

[Ice_Spirit]

Хах, днеска всички много лирично го раздават... горд съм с вас, даже ме е срам, че ръгнах "буламача си" дето не трябва... ще ме прощавате...

кристо,текстът става за тананикане

[hypnosssa]

Нещо съвсем новичко:

***

Лежа в кувьоз
от фалшиви усмивки.
Незаконнородено дете.
Нежелано,
изтекло
в отвора на мивка
с изкривено и мрачно лице.

Изроди ме надеждата
със стерилна прегръдка
и отряза ми
пъпната връв.
Но тогава разбрах,
че родена съм мъртва,
че животът е всъщност такъв.

Изкъпана бях
от мечти истерични,
ала още макар непрогледнала,
разбрах,
че по мене на капки се стича
на самотата
плацентата лепкава.

На третия ден
ме изписаха мислите,
ала нямаше вън
цветя и балони.
И тогава научих
горчивата истина:
аз съм просто дефектен
продукт на хормони.



П.С.:dimage,браво,много ми хареса,макар,че моят стил на писане е друг

[Jamesmagno]

Хипнозата ме разбива! Супер! Много си добра!!!

[Kristo]

И тогава научих
горчивата истина:
аз съм просто дефектен
продукт на хормони.

Кефи ме как завършва самото стихче, как само го връща на целия свят... обаче, надявам се да гледаш по-позитивно на света...

аз само с нещо кратко, че ме мързи:

(имате едно ново съобщение...)

"Знам, че си там, но не вдигаш.
Навярно си права, да постъпваш така.
Сигурно искаш да ме накажеш,
оставяйки ме да говоря в тази тишина.
Знам, моите чувства вече нямат значение,
не са те интересували никога преди.
Предпочиташ да вярваш на чуждото мнение,
а то бе предимно интриги и лъжи.
Сега ти напускаш това място и този град.
Аз ли бях виновен, какво ти бях сторил?
Знаеш ли, че когато човек е млад...
както и да е, съжалявам, не бих спорил...
Но знай, че никога не съм лъгал,
всичко в тези стихове бе вярно, момиче.
Знай, че ще съм винаги тайно с теб,
защото през цялото време съм те..."

(съобщението беше изтрито...)

пс: името е "Отне ми толкова време да ти кажа..."

[^PrincessA^]

Принципно мразя поезия, но Хипноза вече си има /още/ един фен!

[Митака]

След като не мога да уча поне да направя нещо полезно


Въртя се върху тясното легло,
нощта приспива хиляди души навред,
сънувам вечното момиче -
красиви пламъци...
и малко лед.

Тя идва весело при мене,
разказва за отминали неща,
смехът и се разлива над водите,
течащи в моята омаяна душа.

И аз пътувам бавно във съня си,
прекрачвам спомени и взирам се
във призрачни мечти напред
и срещам смаян любовта си -
красиви пламъци...
и малко лед.

[Kristo]

(нова версия на старо стихче, наречено "Любовта преди")

Зарежи и спечели
и пълна програма от
романтичния рай.
Нямаш спомени,
(от нашите луди дни)
но всъщност знай,
че тези времена
не бяха изгубени за нас.

Любовта преди.
Всички думи на куп да покажем,
всички стари лъжи
и ехото ни дори ни поглъща.
Ти си просто мисъл
и сега споменът те прегръща.

Искаш ли времето да се загуби,
недей - сега върви напред и не се връщай.
Тихите си вопли сега ме убиват.
Това ли става с тези, които,
преди любовта ти си отиват?
Това ли става и с мен, преди
тук да се завърна?

Имаш воля за амнезия
на общото ни интимно минало.
Така ли правиш с тези,
които от теб са си заминали?
Така ли правиш с всички,
които някога са те обичали?

Жертвай и каквото остане
от каквото се бе случило.
(Да питам, няма да престана:
"Ами ако се бе получило?")

Искаш ли вятъра да те докосва,
както някога преди бях аз?
Любовта преди под въпрос е,
при липсата на тази страст.
Ти си мисълта, която липсва,
ти си стъпките, отдалечаващи се оттук.
Твоето име пред нас сега загасва
и вече не се чува този звук.

Твоят опит не е важен,
когато изпускаш моето име.
Аз сякаш бях за теб прокажен
или поне така си ме наричала.
Така ли правиш със всички,
които си все някога обичала?

Любовта преди.
Всички думи на куп да покажем,
всички стари лъжи
и ехото ни дори ни поглъща.
Ти си просто мисъл
и сега споменът те прегръща.

[Jamesmagno]

Дали не мога да напиша
среднощна тъпотия няква?
Шамар горещ ше си обриша,
да не заспивам и протаквам.

Засилих си десняка - Плеес!
Не действа, братче - пак заспивам.
Ми няма пък да пиша днес.
Ше лягам и ше се завивам.

[^PrincessA^]

Дарлинг, това ще ти го цитирам при нужда!

[Kristo]

И добре, че се върнах и този път в Ада,
видях всичките си близки долу,
но моето сърце вече не изпитва наслада,

когато справедливостта възтържествува отново.
Тогава видях болките на любимите хора,
приживе бяха герои, сега страдат много.

Там долу, видях стотици слепи в затвора
на Ада - невидели своя път в живота,
изтърпели жертвеност и душевна умора.

Поели под тежестта на наказанието хомота
и сега изпълняват нечия жестока воля,
защото приживе са вървяли в грешна посока.

О, не! Те днес не изпитват вина и не молят
за моята помощ или поне за съжаление,
не ми дават пред тях и аз душата си да разголя.

Всичките грехове сега заплащат с търпение.
Къде бях аз, когато те преди сгрешиха?
Дали с техните мъки не заплатих това успокоение?

Сега дори душите им се подобриха
и виждат света под ъгъл нов,
различно е от времето, в което се заблудиха

и престъпиха Божията повеля, дори от любов
бе тази грешка, но против човешките закони,
а методът, очакван за мъчение, бе суров.

И тук виждам, един през друг се гонят,
преследвани от донесената от мен съвест,
тя бе наказанието във безтегловност.

Не тълкувам света със сега донесената мъдрост
или със знания, получени по пътя си дотук.
Нищо не ще издигна срещу моята гордост

и дали долу щях да слезна, ако бях друг
и не се влияех от страданията на всички
и можех от тях да не чувам нито звук?

Но тези хора не са ми безразлични,
защото след време, долу и аз ще съм един от тях,
макар и сега като жив да съм двуличен.

И при самото слизане, в мен покълна страх
- дали това не е последното ми пътешествие,
или ще се завърна на земята, на която бях?

Там горе, сега демоните правят нашествие,
завземат душите ни и ни връщат долу.
Ние не чакаме нечие поредно пришествие.

От позицията си в центъра на Ада мога
да видя къде бях стигнал и как бях живял.
Сърцето ми срещу мен се бунтува твърде строго

и когато моята лична истина бях съзрял,
аз реших този път слизането ми да е ново,
да вложим смисъл в причината да си умрял.

И когато реших да се изкача отново,
аз преместих скалата в себе си
и това сърце сякаш вече бе готово

да се възкачи горе при гроба ми,
да се промени от моето спасение
и едва ли някой в Ада ще се трогне особено.

Пред сега срещнатите духове давам преклонение
и този път си тръгвам към звездите щастлив,
всеки ден от днес ще изпитвам търпение...

Докато светът под мен е студен и сив,
няма място в света на живите това
- нека да е без смъртта и той красив.

Вдигам своите очи и своята глава
и ето, че и сега звездите ме зоват,
но някога ще се завърна за това,

което ме развълнува и този път...

[Derek]

Скоро ще търсим май печатница. Една стихосбирка стихове сте написали докато съм спал зимен сън. Браво форумци.

[Jamesmagno]

Кочове

Кой подбира - мастурбира!
Мъжкият девиз е туй!
Само мусака и бира
и корав, работещ х*й!

И жинити на опашка -
тънки, сгодни, с ловки пръсти,
сал да има кой да лашкаш,
като круша да го дръстиш.

С благо порно библьотека,
да те гледат със старанье,
К'о му трябва на човека?
Халба, мЕсо и и*анье!