1. Ако трябва да живея извън България, ще избирам между 3 града - Санкт Петербург (където си оставих сигурно половината сърце), Остерсунд (където ме е страх да си помисля колко оставих, щото тогава никак не е сигурно колко ще ми е останало) и Истанбул. В този ред.
2. Любимите ми мъжки имена са Стефан, Борис, Филип, Мартин и Асен.
3. Сесията ми още не е свършила, най-тежките изпити тепърва предстоят.
4. Приятелчета сме с няколко души от националния отбор по биатлон.
5. В момента косата ми е почти до кръста, но скоро ще бъде почти до раменете
6. Ако чуя някой да подвиква на улицата: "Ей, чшшш", или "Алооооу!" и през ум не би ми минало, че може да викат мен.
---
Айде и един бонус трак - това може и да съм ви го казвала, затова не се брои - късала съм си есе пред учителката ми по литература и половината ми клас, ама възможно най-демонстративно, гледайки я в очите.
Сега сме си дружки с нея, а есето е залепено с тиксо и се пази у дома.
И пари да ми дават, не бих живяла там! Все едно съм перманентно на женския пазар...
