Аз се смятам за умерено суеверна...
и смятам,че по принцип,дори понякога човек да съзнава колко неустойчиви откъм основание са суеверията и поверията,все пак той има нужда да вярва.
Естествено,че когато някой умре и го погребат изгнива,става храна за червеите и от баща ти/майка/брат/приятел/или който и да е,остава само купчина кости...но именно защото ЧОВЕК ИМА НУЖДА ДА ВЯРВА, си създава обяснението,че душата не умира,че духът отива в Рая и че там цари вечно щастие...защото в противен случай мисълта за безпредметното човешко съществуване и еднаквия за всички завършек ,а именно изгниването на два метра под земята, би сломило и депресирало и най-оптимистичното съзнание...
Освен това,според мен дори и в най-големите случайности има доза закономреност...в този смисъл,бях чела някъде,че суеверни са или много неуките и невежи прости хора,или истинските гении...защото,докато първите не могат да си обяснят случващото се по друг начин,го правят чрез мисълта за предопределеното и повтарящото се,което е провъзглсено за закономерност,то вторите търсят причинно-следствената връзка между събитията и по този начин се стремят да рационализират суеверието.
П.С.:Аз лично,най-редовно си чукам на дърво и избягвам да минавам под отворена стълба(вчера в Ректората по пътя за изпита ми по ИБДП за малко да мина под една,но се усетих...сигурно затова имам 6 на изпита
)
Ти разбираш ли живота, връзката между тяло и душа? Разбираш ли смъртта, знаеш ли какво се случва след нея? Или за теб всичко си остава куп клетки и след като те спрат да функционират, всичко свършва? Това ли е животът ти? Така ли го възприемаш? А в такъв случаи какъв е смисълът му? Ето това е ограниченото мислене всъщност
А никога не съм споменавал дори, че "всичко е куп клетки", това ти го измисли... може би защото така го виждаш... Животът не се възприема, той се живее за да се възприеме света, тогава намираш смисъла на всичко.
и точно,защото няма ад и рай трябва да се стремим да оставим нещо в този живот,да допринесем.за да съществуването ни не е напразно 
така или иначе умираме и това е краят,а дали има душа....и тя се разхожда някъде след смъртта на тялото-никой не може да каже.
