Трябва ли да чакаме да си отиде, за да го направим това...?Richard B. Riddick написа:Пускаме си порно?Какво правим когато той/тя си отиде...?
Какво правим когато той/тя си отиде...?
Модератори: FloWersOfEviL, Мила, Търговецът на кристал
- black_lady
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6412
- Регистриран на: 07 Май 2006, 19:17
- Пол: Жена
- Skype: lockheart.tifa
- Местоположение: Castle of Otranto
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Never again will I taste in your passion
this vain call that dies. . .
Never across sacrifice will I lose my dark guide. . .
Dazed in my dark and ephemeral wail that rapes a cool light,
in a corpse-like, haunted nightmare I die. . .
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Безспорно без порно не може!
Аз обаче правя друго като си отиде тя, цитата е от песен:
Hold your breath
and count to ten
and fall apart
and start again
start again, start again...
Аз обаче правя друго като си отиде тя, цитата е от песен:
Hold your breath
and count to ten
and fall apart
and start again
start again, start again...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
+ protect meKristo написа: Hold your breath
and count to ten
and fall apart
and start again
start again, start again...
you have to keep
breaking your heart
until it opens
breaking your heart
until it opens
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Стига с тЕя драми
Аз какво направих, когато една връзка, за която бях писал поетични и влюбени мнения из този форум и няколко чудесни хора се радваха с мен (за което винаги ще имат риспекта ми) свърши като авантюрата на Вермахта в Съветския Съюз? Нито ядох, нито пих, никое от тия три неща.
Гледах в една точка двайсет секунди, след това си пуснах Цивилизацията 3 и играх 30 часа. Когато се събудих после, бях като нов и пълен с увереност, че всичко е за добро. Така се и случи. Хакуна матата!!!
Аз какво направих, когато една връзка, за която бях писал поетични и влюбени мнения из този форум и няколко чудесни хора се радваха с мен (за което винаги ще имат риспекта ми) свърши като авантюрата на Вермахта в Съветския Съюз? Нито ядох, нито пих, никое от тия три неща.
Гледах в една точка двайсет секунди, след това си пуснах Цивилизацията 3 и играх 30 часа. Когато се събудих после, бях като нов и пълен с увереност, че всичко е за добро. Така се и случи. Хакуна матата!!!

- Smoking Mirror
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6854
- Регистриран на: 03 Окт 2006, 23:00
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Местоположение: Tartarian Depths of Carceri
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Boromir написа:
Гледах в една точка двайсет секунди, след това си пуснах Цивилизацията 3 и играх 30 часа. Когато се събудих после, бях като нов и пълен с увереност, че всичко е за добро. Така се и случи. Хакуна матата!!!
АХАХАХАХХАХАХХАХАХАХАХАХАХА. Н, ти може и да си на другия край на света, обаче оставаш моя бог
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Smoking Mirror написа:Boromir написа:
Гледах в една точка двайсет секунди, след това си пуснах Цивилизацията 3 и играх 30 часа. Когато се събудих после, бях като нов и пълен с увереност, че всичко е за добро. Така се и случи. Хакуна матата!!!
АХАХАХАХХАХАХХАХАХАХАХАХАХА. Н, ти може и да си на другия край на света, обаче оставаш моя бог
А ти си оставаш моят главен фентъзи ментор.
Което ме подсети - трупам яростно ЛОТР карти ми се ще да ги поразвъртим лятото, като в доброто старо време. Без баннати и стари карти, като печени мастъри
Относно темата - ти Диди я познаваш, нъл'тъй? Станаха малко тегави нещата в един момент... НО хубавото на раздялата ни по скайп беше, че изобщо нямаше нужда да ставам от пц-то и лечението започна светкавично

- Дъждът върху лицето
- Стенограф
- Мнения: 1693
- Регистриран на: 09 Юли 2007, 13:51
- Пол: Жена
- Skype: desislavanv
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Супер гадно е да зарежеш някого по скайп или по телефона.
Nel silenzio che ci avvolge
sento che tu stai tremando
ed io ti accarezzo piano
con il palmo della mano,
con la mano nella mano mano.
sento che tu stai tremando
ed io ti accarezzo piano
con il palmo della mano,
con la mano nella mano mano.
- nrggirl
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2586
- Регистриран на: 26 Фев 2006, 00:12
- Пол: Жена
- Местоположение: Скитаща из мрачните дебри на собственото си съзнание...
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Ахам, в класацията за най-гадно зарязване (то не че има приятно зарязване), зарязването по чата май държи лидерски позиции. Въпреки че като се замисля аз предпочитам да ми го кажат от разстояние, за да си го изживявам сама, а не да ме гледа в очите и да се чудя как да реагирам, да се чувстваме и двамата кофти и т.н.Дъждът върху лицето написа:Супер гадно е да зарежеш някого по скайп или по телефона.
Животът е безкрайно усъвършенстване. Да се смяташ за съвършен, означава да убиеш себе си.
Щастливо безработна!!!
Щастливо безработна!!!
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Дъждът върху лицето написа:Супер гадно е да зарежеш някого по скайп или по телефона.
Tell me about it

- black_lady
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6412
- Регистриран на: 07 Май 2006, 19:17
- Пол: Жена
- Skype: lockheart.tifa
- Местоположение: Castle of Otranto
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Не съм зарязвала никого по Скайп/чат, но пък мен са ме зарязвали такаДъждът върху лицето написа:Супер гадно е да зарежеш някого по скайп или по телефона.

Never again will I taste in your passion
this vain call that dies. . .
Never across sacrifice will I lose my dark guide. . .
Dazed in my dark and ephemeral wail that rapes a cool light,
in a corpse-like, haunted nightmare I die. . .
- Дъждът върху лицето
- Стенограф
- Мнения: 1693
- Регистриран на: 09 Юли 2007, 13:51
- Пол: Жена
- Skype: desislavanv
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Така е, но според мен, много рядко една раздяла може да бъде изненада и обикновенно, когато това се случва, то не става просто така, ами и двамата са наясно, че е имало проблеми и т.н. След като съм била с един човек, смятам че е знак на уважение, към мен или него и към това което е имало между нас, да си го кажам в лицето и да се разделим.nrggirl написа:Ахам, в класацията за най-гадно зарязване (то не че има приятно зарязване), зарязването по чата май държи лидерски позиции. Въпреки че като се замисля аз предпочитам да ми го кажат от разстояние, за да си го изживявам сама, а не да ме гледа в очите и да се чудя как да реагирам, да се чувстваме и двамата кофти и т.н.Дъждът върху лицето написа:Супер гадно е да зарежеш някого по скайп или по телефона.
Nel silenzio che ci avvolge
sento che tu stai tremando
ed io ti accarezzo piano
con il palmo della mano,
con la mano nella mano mano.
sento che tu stai tremando
ed io ti accarezzo piano
con il palmo della mano,
con la mano nella mano mano.
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Колеги, аз съм последният изрод с такъв тип мислене, останал да живее по тези ширини, но... все пак... да си кажа.
В момента с термина "любов" се назовават две неща:
1. Занимание тип хоби, да си имаш някого, да те топли и да те забавлява, да кажем. Това се прави защото повечето хора си имат някой, така е модерно, не изглеждаш неудачник и ... абе такива се водят времената сега, някакси всички го правят, защо не и ти? Може да се попривържеш малко към другия... да си внушиш, че го обичаш, ако държиш да се правиш на морален или копнееш да те сполети "онази любов" или да не се самозалъгваш по въпроса и да си наясно, че всичко е заради веселото. Всичко това, обаче, не означава, че от подобни раздели не боли...напротив...ужасно е... драми, истерии, това наранената гордост е страшна сила... но всъщност, то не е гордост бе, то "сърцето е разбито". Дали?
2. Любов с главно Л. Тя просто се случва, преобръща цялата ти вселена, прави те по-добър, кара те да осъзнаеш, че въпреки, че досега не си се "занимавал" с любовта тип хоби и ти е било самотно някак, чакането си е заслужавало, защото той/тя е всичко от което някога си имал нужда. Не е най-красивият, не е най-умният и вероятно не е най-силният. Обаче някак... това не му пречи да е най-прекрасното същество на света. Защото просто е Той/Тя. А няма по прекрасно от това. И не ти трябват никакви красавци/красавици или умници. Нямаш нужда от тях. Той/Тя е всичко. Просто всичко. И когато не е до теб, нищо няма особено значение, ако не можеш след това да го споделиш с него/нея. Нещата придобиват пълноценен смисъл едва след като ги осмислиш и през неговото възприятие...
И когато се наложи да се разделиш с такъв човек, боли много. Защото той те оставя без нищо, всичко е скучно без него, навсякъде е самотно без него. Светът е празен, когато не е наблизо. Но пък раздели при Любовта се случват рядко, почти винаги заради външни причини... А дали някога се отказваш и спираш да го търсиш във всеки и де се ядосваш, че не са добри колкото него... Вероятно да. Но една част от теб винаги си остава негова. Такива любови не се случват често, обаче. Повечето хора просто не умеят да обичат и... е щастие е да ти се случи... въпреки че понякога боли, винаги оставаш неимоверно по-богат след подобна Любов, дори да има раздяла.
В момента с термина "любов" се назовават две неща:
1. Занимание тип хоби, да си имаш някого, да те топли и да те забавлява, да кажем. Това се прави защото повечето хора си имат някой, така е модерно, не изглеждаш неудачник и ... абе такива се водят времената сега, някакси всички го правят, защо не и ти? Може да се попривържеш малко към другия... да си внушиш, че го обичаш, ако държиш да се правиш на морален или копнееш да те сполети "онази любов" или да не се самозалъгваш по въпроса и да си наясно, че всичко е заради веселото. Всичко това, обаче, не означава, че от подобни раздели не боли...напротив...ужасно е... драми, истерии, това наранената гордост е страшна сила... но всъщност, то не е гордост бе, то "сърцето е разбито". Дали?
2. Любов с главно Л. Тя просто се случва, преобръща цялата ти вселена, прави те по-добър, кара те да осъзнаеш, че въпреки, че досега не си се "занимавал" с любовта тип хоби и ти е било самотно някак, чакането си е заслужавало, защото той/тя е всичко от което някога си имал нужда. Не е най-красивият, не е най-умният и вероятно не е най-силният. Обаче някак... това не му пречи да е най-прекрасното същество на света. Защото просто е Той/Тя. А няма по прекрасно от това. И не ти трябват никакви красавци/красавици или умници. Нямаш нужда от тях. Той/Тя е всичко. Просто всичко. И когато не е до теб, нищо няма особено значение, ако не можеш след това да го споделиш с него/нея. Нещата придобиват пълноценен смисъл едва след като ги осмислиш и през неговото възприятие...
И когато се наложи да се разделиш с такъв човек, боли много. Защото той те оставя без нищо, всичко е скучно без него, навсякъде е самотно без него. Светът е празен, когато не е наблизо. Но пък раздели при Любовта се случват рядко, почти винаги заради външни причини... А дали някога се отказваш и спираш да го търсиш във всеки и де се ядосваш, че не са добри колкото него... Вероятно да. Но една част от теб винаги си остава негова. Такива любови не се случват често, обаче. Повечето хора просто не умеят да обичат и... е щастие е да ти се случи... въпреки че понякога боли, винаги оставаш неимоверно по-богат след подобна Любов, дори да има раздяла.
The Forbidden Lady from the Forbidden floor 
-
Дени
- Постоянно присъствие
- Мнения: 643
- Регистриран на: 15 Май 2007, 18:17
- Пол: Жена
- Курс: трети
- Skype: atb_deny
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Xin написа: 2. Любов с главно Л. Тя просто се случва, преобръща цялата ти вселена, прави те по-добър, кара те да осъзнаеш, че въпреки, че досега не си се "занимавал" с любовта тип хоби и ти е било самотно някак, чакането си е заслужавало, защото той/тя е всичко от което някога си имал нужда. Не е най-красивият, не е най-умният и вероятно не е най-силният. Обаче някак... това не му пречи да е най-прекрасното същество на света. Защото просто е Той/Тя. А няма по прекрасно от това. И не ти трябват никакви красавци/красавици или умници. Нямаш нужда от тях. Той/Тя е всичко. Просто всичко. И когато не е до теб, нищо няма особено значение, ако не можеш след това да го споделиш с него/нея. Нещата придобиват пълноценен смисъл едва след като ги осмислиш и през неговото възприятие...
И когато се наложи да се разделиш с такъв човек, боли много. Защото той те оставя без нищо, всичко е скучно без него, навсякъде е самотно без него. Светът е празен, когато не е наблизо. Но пък раздели при Любовта се случват рядко, почти винаги заради външни причини... А дали някога се отказваш и спираш да го търсиш във всеки и де се ядосваш, че не са добри колкото него... Вероятно да. Но една част от теб винаги си остава негова. Такива любови не се случват често, обаче. Повечето хора просто не умеят да обичат и... е щастие е да ти се случи... въпреки че понякога боли, винаги оставаш неимоверно по-богат след подобна Любов, дори да има раздяла.
Love, life, meaning ...
OVER