Колеги,
уверете се, че сте извадили вашата памет от USB интерфейса на машината, на която сте работили и сте си я прибрали във вас. Във факултета вилнеят хищни хиени, които следят за ваша евентуална разсеяност. Същите извършват операцията присвояване на флашката в собствените си джобчета. Само вашата предпазливост и концентрация, може да ви спаси от това да бъдете плячка в техните лапи!
Това го разлепих вчера на пет места във факултета. Днес на две от местата беше свалено това, без да е залепено нещо отгоре, т.е. на пръв поглед не е пречило на никой.
Провокира ме да разлепя съобщение за този проблем, след като на няколко пъти бях чувал някой да си забрави стикчето и след това като отиде, вече да го няма. Разбира се, аз не съм прокоратура, че да завеждам дела за всеки такъв случай. Просто бях слушал такива легенди. Обаче в края на ноември една колежка от втори курс си беше забравила УСБ-то в 319. Тъй като съм човек с връзки
, ме помоли, ако случайно чуя нещо, да проуча нещата. Аз се заех със случая и направих цяло мини разследване. 
По едно време бях зарибен по криминалните романи (и все още съм, но нямам време да чета художествена литература) и реших да приложа прочетеното на практика 
Следствието беше утежнено поради факта, че научих твърде късно (някъде след 6 дена) и кръга от заподозрените беше твърде широк. Ограничих се до тези, които идват тука в клуба да принтират, да следя зорко каква флашка притежават. 
и ги заговарях все нещо от сорта - ааа, тая много яка, откъде си я купи и тн... Само дето фактури не им исках. Все се надявах да стигне нещичко до ушите на крадеца. Не щеш ли в последния ли, предпоследния ден преди ваканцията, видях някаква флашка на бюрото на операторите в клуба, но въобще не й обърнах внимание, че е точно марката, която търся, а именно Kingston. Мислех, че е на колегите. Идвам след ваканцията и колежката, с която работим тук ме пита: "Твоя ли е?". Аз я гледам - "лелеееее това ще да е на колежката от втори курс" Разбира се, не разчитах информацията вътре да е същата. Който я взел, си я ползвал за лични облаги, имаше разни глупости, нищо подобно на лекции по СДП. Както и да е. Вчера се срещам с нея... "за много години, жива и здрава..." Изваждам УСБ-то... тя 
веднага си го позна и така ми се зарадва... 
и аз още повече се зарадвах... 
УАААУУУУУУ 
Та злосторника не успях да го заловя, предаде се анонимно, но важното е, че намерих задигнатата вещ. Сто на сто ще е някой който го познавам или поне ме знае, че като го улича в кражба и докажа престъпното деяние, веднага ще налепя целите коридори с FN еди кой си краде USB-та.
Та в заключение. Въпросът опира не само до себестойността на паметите. Тук на преден план веднага идва погазване на личното пространство, защото никой не е повече от някой, та да му се бърка в личните файлове и въобще всичко лично. Да не говорим, че ако беше държавата наред, дори и да си забравиш УСБ-то, ще го намериш на същото место.
