Границата между любовта и омразата

[Tripio]

ее стига бе, после ще поискаш и да почвам изреченията с главна буква

и все пак предлагам да се върнем към оригиналната тема от повечето отговори става ясно, че явно границата между любовта и омразата наистина е тънка.. я в тоя ред на мисли аз да формулирам един друг въпрос: според вас съвместими ли са 2-те чувства? т.е. може ли да обичамеи един човек и в същото време да го мразим? айде да ви видим, философите

[renesanz]

ми не,не може,защото не може да обичаш и мразиш едновременно един и същи човек.и тези,които мислят,че мразят някого всъщност знаят ли колко сериозно чувство е омразата?може да му се дразниш,ядосваш,можеш да го биеш ако искаш,но да го мразиш не,защото тогава вече няма да го обичаш.обичта свършва,когато се появи омраза.за какво изобщо ги сравняваме тия неща...

[Бавария]

ее стига бе, после ще поискаш и да почвам изреченията с главна буква

и все пак предлагам да се върнем към оригиналната тема от повечето отговори става ясно, че явно границата между любовта и омразата наистина е тънка.. я в тоя ред на мисли аз да формулирам един друг въпрос: според вас съвместими ли са 2-те чувства? т.е. може ли да обичамеи един човек и в същото време да го мразим? айде да ви видим, философите

Хах, ако искаш и го завършвай с главна буква.
Аз не съм претенциозен.


- Така, нали по темата?
Та границата е тънка, но само в 1 посока. Лесно някой любим може да ти стане омразен, но немисля, че обратното е лесно.

[Плазмодий]

И омразата и любовта са вид страст,изпепеляваща емоция,тъй че прехода от едното в другото е напълно възможен и който не познава достатъчно добре себе си и чувствата си често не може да направи разликата,да открие истинското зад привидното,та и тъй стават грешки.

[hypnosssa]

Аз мога да обичам много някого,но да мразя определени неща в него...а нещото,което ме кара да мразя тези неща,е именно любовта ми...Защото твърдението,че ако обичаш някого,започваш да го идеализираш,за мен поне не важи изобщо...колкото повече обичам някого,толкова по-взискателна ставам към неговата личност,отношение(не само към мен,а по принцип).. и т.н.

[Бавария]

Аз мога да обичам много някого,но да мразя определени неща в него...а нещото,което ме кара да мразя тези неща,е именно любовта ми...Защото твърдението,че ако обичаш някого,започваш да го идеализираш,за мен поне не важи изобщо...колкото повече обичам някого,толкова по-взискателна ставам към неговата личност,отношение(не само към мен,а по принцип).. и т.н.

Брей, че и аз тъй ;-]

[renesanz]

Аз мога да обичам много някого,но да мразя определени неща в него...а нещото,което ме кара да мразя тези неща,е именно любовта ми...Защото твърдението,че ако обичаш някого,започваш да го идеализираш,за мен поне не важи изобщо...колкото повече обичам някого,толкова по-взискателна ставам към неговата личност,отношение(не само към мен,а по принцип).. и т.н.

разбира се! пък и вместо да се примиряваш с недостатъците му,се опитваш да ги промениш,иманно защото те дразнят.но не го мразиш.

[black_lady]

По-скоро да. С всичките ми бивши - хора, с които сме си казвали, че уж значим едва ли не всичко един за друг и безумно се обичаме - сега не се понасяме, не си говорим дори... все едно нищо не е било. Любовта при мен поне може да се превърне в омраза, което вече си е перманентно състояние. Иначе да обичам някого и да го мразя едновременно ми звучи странно - та каква любов е това? Да, чувала съм за любителите на "бурни" връзки, където двамцата днес се мразят, утре се обичат и т.н. но си мислех, че това го има само в сапунените сериали Ако има сериозна връзка с истински чувства, то всяка "омраза" трябва да измести път на димпломацията, желанието за разбирателство и компромиси

[ra4e^f]

И моя отговор е по-скоро да
Лично при мен омразата се трансформира в стремеж да му докажа колко е загубил и какъв глупак е. Та,по скоро не е омраза, а..може би хъс,хъс за доказване и че съм много повече от него. Това по принцип ми доставя най-голямо удоволствие,а пък щом е свързано с бившо гадже.. Получавам душевен оргазъм И наистина е по-добре такъв вариант,отколкото да се задушаваме и огорчаваме,изпитвайки омраза към някой,който не заслужава да си вредим по такъв начин.
Винаги съм се стремяла да си запазя добрите отношения с бившите...някъде става,някъде не. Където е станало-добри приятели сме,а където не е станало-те мен са ме намразили,защото /както казах по-горе/ са осъзнали какво са загубили и по един или друг начин в даден момент съм ги накарала да се чувстват нищожества. Жестоко ли е? Сигурно...

Ако има сериозна връзка с истински чувства, то всяка "омраза" трябва да измести път на димпломацията, желанието за разбирателство и компромиси

+1

[renesanz]

И моя отговор е по-скоро да
Лично при мен омразата се трансформира в стремеж да му докажа колко е загубил и какъв глупак е. Та,по скоро не е омраза, а..може би хъс,хъс за доказване и че съм много повече от него. Това по принцип ми доставя най-голямо удоволствие,а пък щом е свързано с бившо гадже.. Получавам душевен оргазъм

и къде е смисъла,след като сте се разделили всеки си продължава по пътя,какви са тия доказвания,ти ако не си му го доказала докато сте били заедно,после вече няма особено значение...пък и зависи кой е причината за раздялата.

[hypnosssa]

Днес си мислех нещо...малко като казус се получава и е точно свързано с "границата" между любовта и омразата..
Както вече казах,не мисля,че тази тема трябва да се изчерпва само с омраза към любим(бивш любим) човек или към човек изобщо.
Ето един пример:
Мразя да се карам с хората.Ама много.Но обичам и жестоко държа на справедливостта(типично за зодията ми)...а понякога,за да има справедливост трябва да се скарам с хората....--> за да почувствам удовлетворение от това,което обичам,трябва да направя това,което мразя...не само "тънка граница" виждам тук,но и една своеобразна симбиоза...

[Tripio]

често за да изпълним някое наше съкровено желание, трябва да платим с частица от душата си

образно казано де

[ra4e^f]

И моя отговор е по-скоро да
Лично при мен омразата се трансформира в стремеж да му докажа колко е загубил и какъв глупак е. Та,по скоро не е омраза, а..може би хъс,хъс за доказване и че съм много повече от него. Това по принцип ми доставя най-голямо удоволствие,а пък щом е свързано с бившо гадже.. Получавам душевен оргазъм

и къде е смисъла,след като сте се разделили всеки си продължава по пътя,какви са тия доказвания,ти ако не си му го доказала докато сте били заедно,после вече няма особено значение...пък и зависи кой е причината за раздялата.

Много ясно,че ако сме се разделили изглежда не сме се доказали достатъчно. Близо е до ума,че искам да го смачкам по този начин,поне психически. По-добре,отколкото да го мразя...не искам да мразя,искам да се чувства той зле,като вижда какво е можел да има. /това става..месеци след самата раздяла / Досега този подход е действал .

[Kristo]

Много ясно,че ако сме се разделили изглежда не сме се доказали достатъчно. Близо е до ума,че искам да го смачкам по този начин,поне психически. По-добре,отколкото да го мразя...не искам да мразя,искам да се чувства той зле,като вижда какво е можел да има. /това става..месеци след самата раздяла / Досега този подход е действал .

и аз съм на това мнение - трябва другия да е смачкан, дори и понякога да съм аз... но както има една приказка - няма по-сладко от отмъщението... дори любовта не е толкова яка, колкото да го върнеш на някого, доказано от личен отличен опит...

Особено яко е като напишеш стихотворение за бившата, направиш така, че тя "случайно" да има достъп до него и да гледаш сеир (и оправдания) и как се гърчи... чувството е размазващо. Няма с какво да сравня мисълта и усещането да изпъкнеш пред някое бивше гадже след време и му натриеш носа. Макар и не по груб начин, а с висок стил (най-добрите стихове са не лиричните любовни словизлияния, а гневните творби, насочени срещу някого)

И ето как омразата и любовта се допълват едно друго, за да има баланс...

[Jamesmagno]

Днес си мислех нещо...малко като казус се получава и е точно свързано с "границата" между любовта и омразата..
Както вече казах,не мисля,че тази тема трябва да се изчерпва само с омраза към любим(бивш любим) човек или към човек изобщо.
Ето един пример:
Мразя да се карам с хората.Ама много.Но обичам и жестоко държа на справедливостта(типично за зодията ми)...а понякога,за да има справедливост трябва да се скарам с хората....--> за да почувствам удовлетворение от това,което обичам,трябва да направя това,което мразя...не само "тънка граница" виждам тук,но и една своеобразна симбиоза...

Абсолютно вярно. И познато... ...Но темата е по-скоро за отношенията мъж-жена. А за такъв род жертви би било добре да има тема.