hypnosssa написа:Нали знаеш,че границата между любовта и омразата е ужасяващо тънка....
Хайде сега да поспорим. Поколението ни страда от пренасищане с медиен шит, което води до запаметяването на куп клишета и (по-лошото) до възприемането им като неизменна част от светогледа ни.
"Границата между любовта и омразата е ужасяващо тънка."
Хайде де! Колко пъти ви се е случвало да мразите някого? Помислете трезво - ОБИЧАТЕ ЛИ ГО?! А близо ли сте до това да го обичате? Няма нищо общо между любовта и омразата.
Изключително рядко можеш да мразиш истински когото и да било, а човек, когото си обичал - никога. Стига празни приказки - говорете според опита си. Или поне според някакъв доказан, общочовешки опит. Това НЕ Е общочовешки опит. Това са художествени клишета.
И на мен ми звучи тъпо. Не че е невъзможно да намразиш някого, когото преди си смятал, че обичаш (особено ако не отвърне на чувствата ти), но такива философски умозаключения със съмнителна стойност рядко ме трогват (а още по-рядко ме карат да се замисля какво точно е искал да каже авторът ).
Онова за гениалността и лудостта май е по-вярно
Понякога наистина изпитвам чувства на омраза към този,когото обичам.
Тъпо,но истина.Може да няма други като мен,но за мен това клише си е вярно.Мразила съм и в същото време съм обичала.
Да не говорим,че една постъпка наистина може да преобърне любовта ти в омраза, ако е извършена от този,когото обичаш.Или поне за мен.
така е,една постъпка или даже дума може да обърне всичко на 360.но все пак не можеш да намразиш някого,когото си обичал дълго време.по-скоро няма да искаш да го виждаш,но "омраза" е много силна дума.тия клишета съсипват всичко,създават у хората някакви предстяви,обществени представи,достоверни или не,но масови.
“Come dance with the west wind and touch all the mountain tops,sail over the canyons and up to the stars and reach for the heavens and hope for the future,and all that we can be and not what we are”
накрая всичко опира до омразата.. тва е единственото "реално" чувство, на което е способен човек докато любовта е породена от въображението, омразата извира директно от костния мозък.. и да, границата е изключително тънка!
AVATEK - Студио за разработка и поддръжка на уебсайтове
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента. http://avatek.bg
Съгласна съм с hypnosssa. И смятам, че никое човешко същество не може да изпитва само любов или само омраза на 100%. Естествено, че границата е тънка и ние често я преминаваме. Поне аз , а и доста от моите познати.
Това до голяма степен е въпрос на психика и темперамент, а също така зависи и от средата и хората, които ни заобикалят. Далеч съм от мисълта да задълбавам в спорове относно същността на любовта и омразата като философски категории- знам, че няма да мога да ги дефинирам , защото самата аз се губя в тях.
Мразила съм човек, защото не мога да спра да го обичам . Постоянно наранявам някого, без дори да осъзнавам това. Лошото е, когато целенасочено започвам да го правя. При някои хора любовта е ярост, безумие, граничещо със садизъм. При други често е мазохизъм. Мисля, че съм преживявала и двете състояния. Имало е моменти, в които съм вярвала, че съм способна да извърша убийство едновременно от омраза и от любов...Вероятно ще кажете, че такива неща са плод на болна психика и не могат да бъдат дефинирани като "любов", а по-скоро като маниакална депресия? Може би е така. През дистанцията на времето е лесно да се отсъжда от позицията на изпреварващото съзряване, но в самите моменти на случване никой не може да проникне в съзнанието ти и да каже: "Това, моето дете, е любовта- дръж се за нея!", или пък : "Ти мразиш този човек, защото ти причинява болка, така че не можеш и да го обичаш!".Защо да не мога да обичам някого, когото по принцип мразя? Ами ако го мразя, например, защото е по- добър от мен в нещо и му завиждам, но същевременно с това се амбицирам да стигна нивото му / примерът е тъп, но сега не се сещам за по-добър/...Не е ли това един вид креативна омраза и не обичам ли аз подсъзнателно този човек /или поне таланта му/ ,на когото се опитвам да подражавам?
Човешките чувства са много сложна и деликатна материя и все повече се "израждат" в посоки, непонятни на здравия разум. Мисля, че изписах достатъчно глупости в опити да се аргументирам, съжалявам, ако не съм успяла...
Не вийте, псета, аз не съм видение,
кръвта във жилите ми дреме
като в затоплени легла,
ала от сън ме дигна месеца
и рече ми: „Ела”.
Jamesmagno написа:Няма нищо общо между любовта и омразата.
Факт. Ако си обичал някого, можеш да го презираш, можеш да го ненавиждаш, да си му толкова ядосан, че да искаш да му изтръгнеш сърцето през ушите, но да го мразиш не можеш, поне не и истински. Гневът много често е бъркан с омраза, макар между тях да има много малко общи неща. Мисълта ми беше, че може да презираш някого, когото си обичал. Или може да не ти пука за него, но да го мразиш? Тогава значи никога не си го обичал истински...
you have to keep
breaking your heart
until it opens
Някъде четох "омразата и любовта са двете страни на една и съща монета"...
Та - едното се поддържа от другото. Не можеш да казваш, че обичаш, без да можеш да мразиш. Както и не можеш наистина да мразиш някого, без да си обичал и да продължаваш да обичаш. За да си истински влюбен, трябва и паралелно с това да мразиш някой друг. Инак не е възможно да различиш и да отдадеш необходимото на тези чувства. Как да съм влюбен, ако не мога да мразя някого? Тогава любовта се обезсмисля... защото изпитваш само добри чувства... макар че и това е рядко срещано....
Един приятел ми разказваше, как мразел почти всички от класа си (май се разбирал само с 1-2, най-много 3ма)... но на бала, му станало мъчно, разчувствал се... и се "помирил" с хора, с които не е говорил 5 години... един вид, го обзели добри чувства, не можел повече да ги намрази и да не иска да ги вижда... и ми вика "не се смей - и теб ще те последва същото..."
ДА АМА НЕ! Аз не се трогнах особено, нищо че момента е трогваш... оцених го, именно защото ми даде шанс да си тествам чувствата, но те не се повлияха от него. Знаех, че ако "заобичам всички", няма да съм истинска личност, а някой смотан лигльо... (обратното - ако мразя всички, пак ще съм лигльо)
И за финал, поздрав с една спорна песен: Jamiroquai - (Don't) Give Hate A Chance
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Kristo написа:Някъде четох "омразата и любовта са двете страни на една и съща монета"...
Та - едното се поддържа от другото. Не можеш да казваш, че обичаш, без да можеш да мразиш. Както и не можеш наистина да мразиш някого, без да си обичал и да продължаваш да обичаш. За да си истински влюбен, трябва и паралелно с това да мразиш някой друг. Инак не е възможно да различиш и да отдадеш необходимото на тези чувства. Как да съм влюбен, ако не мога да мразя някого? Тогава любовта се обезсмисля... защото изпитваш само добри чувства... макар че и това е рядко срещано....
аз не смятам,че е нужно да мразиш някого,за да знаеш,че обичаш друг...то е ясно,че за да различим двете чувства трябва да ги познаваме,но любовта я усещаш,не я сравняваш с друго чувство.
“Come dance with the west wind and touch all the mountain tops,sail over the canyons and up to the stars and reach for the heavens and hope for the future,and all that we can be and not what we are”
Мила написа:Факт. Ако си обичал някого, можеш да го презираш, можеш да го ненавиждаш, да си му толкова ядосан, че да искаш да му изтръгнеш сърцето през ушите, но да го мразиш не можеш, поне не и истински.
Аз мога И го правя.
Тва и шотландците са го казали на латински - nemo me impune lacessit
Един изключително тъп въпрос, но: Вие наистина ли можете да мразите? В ежедневното общуване. С какво са ви наранили толкова? Убили са някого, когото обичате? Какво?Омразата е... прекалено силно чувство... Аз мога да презирам, но не мога да мразя, мога да прекратя всякакви контакти с някого, така че да не е опасен за мен, да не може да ме нарани, но не мога да му желая злото... Защото ако пожелая злото на някого и то се случи... няма да си го простя. Защото няма да съм нищо по-различно от този когото съм мразила и ще се наложи да мразя себе си...
Хм, струва ми се бъркате страстта с любовта, двете са малко различни... малко, но различни... все пак. Сигурно ще ми кажете, че много пъти сте обичали, но тези неща се случват рядко, 2-3 пъти за цял живот. Максимум. Останалото са просто увлечения и... при тях или след тях омразата е точно толкова измислена, колкото е била любовта преди това. Гледате филми и искате да бъдете като героите от тях, но забравяте, че те не са истински, а са плод на болния мозък на някой сценарист... Възпроизвеждате в реалността фантазиите му. Омразата е отрова, която трови самия теб на практика. Не че проповядвам всеобща любов, но... животът си знае работата, ако трябва да глоби някого за нещо, ще го глоби, това не е моя работа, аз не знам всичко, може да съм подведена, да обвиня някого несправедливо... А да твърдиш, че мразиш някого, когото си обичал е просто... не си го обичал, нищо повече.
Казал го е поетът - "силно да любят и мразят" - аз мога да мразя и го практикувам. То си е чувство като всяко друго.
Но аз вярвам, че човек може да мрази някого, когото е обичал - ако някога обичаният сгази лука достатъчно силно, освободената от изчезналата любов енергия може да кристализира в нещо неприятно за всички. Неведоми са пътищата
Благодаря!
Поетът го е казал, но той е мразил някого, които е избивал близките му... Освободителните борби и революциите са доста различни от ежедневното общуване... А да мразиш някой, защото е сгазил лука, означава, че просто още го обичаш, но не си го признаваш и пред самия себе си. Оправдаваш се, че ти пука за него, като се убеждаваш, че го мразиш. След любовта идва просто безразличие и това не зависи от темперамента. Всякакво страстно отношение към другия, дори привидна омраза, говори, че любовта още е там, но маскирана. Ако разбира се става въпрос за любов. Специално в тази тема струва ми се е въпрос повече на "Въй, той вече не ме обича! И как така, аз съм по-хубава от нея! Мразя го!" или поне с такова впечатление оставам.
).
докато любовта е породена от въображението, омразата извира директно от костния мозък.. и да, границата е изключително тънка!
