Клуб на разочарования дървен философ

[Cecilia Lisbon]

аз нагъвам бейк ролз

[Rest[in]Pieces]

Земята е почти яйце.

А вселената е почти омлет

Дай снимка отвън

[Joker]

Земята е почти яйце.

А вселената е почти омлет

А Галактиката трябва да е сутляш или може би мауеби?

[Kristo]

френския философ Жан-Пол Жак казва:
"Всеки живее със своята си заблуда"

[black_lady]

Защо мъжете винаги го обръщат на ядене

[castelo]

Защото винаги сме гладни

[Joker]

Като се впечатля или се развълнувам и ми се отваря дупка в стомаха. Трябва да я запълня, за да стана по-адекватен...

[Jamesmagno]

Никой ли не помни откъде минава любовта на мъжа?

[tamerlan]

Ех колегиии, като знам какви два дни ме чакат и какъв махмурлук ще има в неделя ме е страх да си легна

[black_lady]

Which came first - the chicken or the egg?

A chicken and an egg are lying in bed. The chicken is smoking a cigarette with a satisfied smile on its face and the egg is frowning and looking put out. The egg mutters to no one in particular, "I guess we answered that question."

[Jamesmagno]

Which came first - the chicken or the egg?

A chicken and an egg are lying in bed. The chicken is smoking a cigarette with a satisfied smile on its face and the egg is frowning and looking put out. The egg mutters to no one in particular, "I guess we answered that question."

[Kristo]

Жан-Пол Жак казва "Истината не се ражда в спора, а в добрите намерения на хората отвъд хоризонта"

Какво ли е имал предвид, според вас?

[Curseyou]

Дали трябва да понесем сами товара на греховете? За какъв товар става въпрос? Свещеникът се клатушка пияният също, инвалида – също, те са хората, не ти. Аз – самостоятелната вселена, мерилото за всички неща, висшият съд и изворът на щастие. Наличие на любов, кога ? Любов за себе си или за другия, да прощаваш и преимаш или да взимаш – доста плоско, защо не и двете? Всичко е амбивалентно, защо не и любовта. Всъщност ние осъзнаваме само двойнствеността, хората които мислят скаларно са доста добре заплатени. Бинарно мислещите са обречени. Добре, но скаларно мислещите, каква ябълка на познанието са яли тогава? А пространствено интелигентните – да разбираш от обем също се цени, също така и тези с чувство за време, това са нещо които се появават след като човек е изгонен от едноплановия, безвременен рай. Следователно това са неща дошли по внушение на рогатия? Значи се плаща най-добре за умения придобити след изкушението? Май богомилите са прави, че Самаил е построил света. Строено е, но не от кал, разбира се – строителят познава свещените вещества. Калта и смъртта са явно тъждествени, хората се страхуват от калта. Тоест страхуват се за живота, вместо от живота. Няма изкушения в света на Самаил, защото всичко е изкушение? Тоест ако се настави със ценената скаларност – истината е да не се поддаваш, но и да не отричаш греха, по добре да го оцениш. Да му се придаде обем, история, тежест, едва тогава става значим и полезен. Оразмерените грехове са полезни. Всъщност мисленоте в нюанси и степени е небесната мана, която ни храни. Засега поне става така. За бъдещето, и Съда дори не се говори, а е добре да се мисли. Но самото мислене е недобре и това спира надеждата. Това пак е небесна мана, но без нея може. Може какво? Ето пак бинарно мислене може – не може, съществувам – не съществувам, а отвъд? Отвъд е рая, но той не съществува. Тук е ада, но и той не съществува. Заменило го е знанието за живот и смърт, за битие и небитие. Но нали по това се определя човешкото – по (съ)знанието? Животните са в рая, а човек в пъкъла? Пак изходна позиция ! А има ли трето? Може би има милиярд трети, но човек не го съзнава явно. Бърза смяна на рай и ад, бесен цикъл, нещо като природния или може би разделяне на две битиета, но това е пак старата песен. Третото се търси, също и това което го предизвиква. Ключът е времето вероятно, дълго проточено и според някои няма начало и край, а ние сме вечно по средата. Съзнанието за време, пространство и интензивност ни храни, това е май търсеното трето. Едноплановостта радва, опозицията натъжава, всичко друго храни.О тделихме поне три състояния на човек: щастлив, нещастен и нахранен. Четвъртото е отсъден, но то не се цени много, има време до него. Отсъден е човек, на който е дадена прошка, той не е вече нито праведен, нито грешен, а нещо друго. Всъщност, тези четири състояния имат точни аналози в днешното общество, има група на щастливите, на нещастните, на нахранените и на отсъдените. Ето излизаме полека от бинарността, тоест грешния свят, но естествено не отиваме в святия. Просто полека се излиза от опозиционния модел богат-беден, щастлив- нещастен, живот- смърт, мит-история. А с това тъгата ни намалява и ябълката на познанието изчезва. Сегашният миг е история,миналият и бъдещият – мит. Митовете могат да се изменят, историята не. Раждането е мит, смъртта е мит, обикновени глупости без значение. Бедността, богатството са митове, тук и сега никой не е беден, нито богат. Никой не умира, той или е жив, или мъртъв, а мъртъв ли е изчезва окончателно познанието и идва едноплановостта, тоест истинския, божествен Рай. Затова хората не трябва да се страхуват, те никога няма да умрат. Изчезне ли този страх, ще могат да размишляват спокойно за всяко нещо които ги интересува. Също така ще имат правото да не ги интересува нищо.

Приемате ли ме в клуба

[renesanz]

интересно размишление. какво разбираш под "грях"? греха не е ли наложен от религията? ако нямаше религия щеше ли да има грях? защо едно нещо да е грях? то е или лошо или добро,но не може да ни принуди да съжалим и ако е лошо не е нужно да е грях. защо си измисляме толкова термини,с които да оправдаваме слабостта си...

[Curseyou]

Ами греха не ни го налага религията, ами морала (това е вътрешния глас, който подсказва дали една постъпка е правилна,не спрямо нас, а спрямо целия свят). Религията предлага път, но същото го правят безброй други учения (дори и възхвалявания глобализъм и либерализъм).