Не ми се гадае за вашите колеги конкретно. Затова за моите да споделя...
За културолозите иде реч. Добри деца - умни, способни, но инертни. Защо хора, които учат философия, история на културата, социология и т.н. се държат като ученици: вълнуват се за контролни, зубрят по всичко. При това без да виждат реализация по специалността си!Приемат практиките като формалност, не учатват в семинари, ако участието няма да им донесе ползи под формата на оценки. Не прояват самоинициатива, не подкрепят чужди инициативи. Омръзнало ми в мейл-групата на курса да ги моля (!) да се размърдат, да им напомням, че това им е работата, да ги иронизирам, да ги каня на разни мероприятия. Не би.
Как са вашите колеги? За вас не питам. Щом четете това, значи не сте част от "спящите красавици".
Защо дремят студентите в СУ? Какво чакаме? Не говоря за революции.


