Стихотворения на форумците
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Пловдив
на Димчо Дебелянов
В нерадост за утеха крача сам
познати улици на град омразен.
Защо те спомням днеска аз не знам.
Вървя със поглед в мъка празен.
Тук пръв повярвах в думи злобни:
как любовта е нечовешка,
мечтите, вярата - отровни
и как надеждата е грешка.
Откакто бях дете с душа,
невинни чувства неродени,
бленуваните й деца,
под тебе бяха задушени.
На болно минало тоз град е храм.
Ах, колко яд и плачове сдържани!
Тук винаги бездомен съм и сам,
но тук от скръб замлъкват мойте рани.
на Димчо Дебелянов
В нерадост за утеха крача сам
познати улици на град омразен.
Защо те спомням днеска аз не знам.
Вървя със поглед в мъка празен.
Тук пръв повярвах в думи злобни:
как любовта е нечовешка,
мечтите, вярата - отровни
и как надеждата е грешка.
Откакто бях дете с душа,
невинни чувства неродени,
бленуваните й деца,
под тебе бяха задушени.
На болно минало тоз град е храм.
Ах, колко яд и плачове сдържани!
Тук винаги бездомен съм и сам,
но тук от скръб замлъкват мойте рани.
- mecho
- Постоянно присъствие
- Мнения: 666
- Регистриран на: 13 Юли 2006, 11:21
- Специалност: Скандинавистика
- Курс: трети
- Skype: mechooo_2
- Местоположение: библиотека Нърдика
- Обратна връзка:
Още малко изтрещялост и от мен:
Карнавал II
Уродливи тела.
Криви, измъчени крайници
се гърчат в танц.
Прегръщат ме, топло е.
Прожектори плуват в пушек и пот.
Първият изстрел.
Забавен
каданс.
Тялото плавно докосва земята.
Канонада.
Телата танцуват във кръв.
Залягам, а после е тихо.
Аз съм последният жив.
Благодарен съм.
Шутът се смее без звук и прибира
горещото дуло.
Сваля си маската.
Това съм аз.
Карнавал II
Уродливи тела.
Криви, измъчени крайници
се гърчат в танц.
Прегръщат ме, топло е.
Прожектори плуват в пушек и пот.
Първият изстрел.
Забавен
каданс.
Тялото плавно докосва земята.
Канонада.
Телата танцуват във кръв.
Залягам, а после е тихо.
Аз съм последният жив.
Благодарен съм.
Шутът се смее без звук и прибира
горещото дуло.
Сваля си маската.
Това съм аз.
http://jorik.blog.bg/
...............................
...............................
-
Blood Countess
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4993
- Регистриран на: 14 Май 2007, 10:34
- Пол: Жена
- Skype: bloodcountess...
- Местоположение: The Land of Nod
- Обратна връзка:
Не, sorry, но не мога да не изкоментирам=>mecho написа:Още малко изтрещялост и от мен:
Карнавал II
Уродливи тела.
Криви, измъчени крайници
се гърчат в танц.
Прегръщат ме, топло е.
Прожектори плуват в пушек и пот.
Първият изстрел.
Забавен
каданс.
Тялото плавно докосва земята.
Канонада.
Телата танцуват във кръв.
Залягам, а после е тихо.
Аз съм последният жив.
Благодарен съм.
Шутът се смее без звук и прибира
горещото дуло.
Сваля си маската.
Това съм аз.
"Do you know, Gabriel, that the path to Hell is lined with poppies? Lovely little red flowers, and they bloom all year round."
I swear I'm not the devil though you think I am...
I swear I'm not the devil though you think I am...
Много добро използвоне на изразни средства .Кога ще излезе стихосбирката ти?Fed написа:![]()
![]()
![]()
![]()
000000000000
0000000000000000
0000000000000000
0000000000000000
0000000000000000
0000000000000000
0000000000![]()
00000![]()
![]()
Колкото по-горчиво е миналото,толкова по-сладко е бъдещето.
...
http://www.fun-6.com/cenni-misli-prikazka-du6a.htm
...
http://www.fun-6.com/cenni-misli-prikazka-du6a.htm
-
Blood Countess
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4993
- Регистриран на: 14 Май 2007, 10:34
- Пол: Жена
- Skype: bloodcountess...
- Местоположение: The Land of Nod
- Обратна връзка:
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... highlight=
В тази тема се роди една доста интересна идея- издаване на стихосбирка с произведения на студенти от всички факултети на СУ. Във ФФ имаме такъв проект, но касае единствено неговите студенти. Искате ли да си СУтрудничим и да спретнем едно проектче за издаването на обща стихосбирка? Желаещи?
В тази тема се роди една доста интересна идея- издаване на стихосбирка с произведения на студенти от всички факултети на СУ. Във ФФ имаме такъв проект, но касае единствено неговите студенти. Искате ли да си СУтрудничим и да спретнем едно проектче за издаването на обща стихосбирка? Желаещи?
"Do you know, Gabriel, that the path to Hell is lined with poppies? Lovely little red flowers, and they bloom all year round."
I swear I'm not the devil though you think I am...
I swear I'm not the devil though you think I am...
- Derek
- Пишеща машина
- Мнения: 820
- Регистриран на: 24 Юли 2007, 10:55
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Skype: derek14087
- Местоположение: Търговище/София
звучи добреBlood Countess написа:http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?t=9228&highlight=
В тази тема се роди една доста интересна идея- издаване на стихосбирка с произведения на студенти от всички факултети на СУ. Във ФФ имаме такъв проект, но касае единствено неговите студенти. Искате ли да си СУтрудничим и да спретнем едно проектче за издаването на обща стихосбирка? Желаещи?
Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
- щото няма кой да ги купи...защо тези талантливи хора все още нямат стихосбирки?
Една птица пада мъртва
Красива ирония бе новото ми небе,
построено от човешката злоба и страх.
Исках да се издигна над старите грехове,
но връщайки се, отново се отдадох на тях.
(Без които не мога, без които съм сам,
моята душа винаги ме е водила Там).
Жалък полет над всичко общоприето,
сякаш бяха вързали тежести за моите крака.
Когато се извисих там, горе, в небето,
много надолу, зад мен остана моята душа.
(Тя и сега още лети, макар и със страх,
не пропадам отново, но отново съм в тях).
Някъде бях оставил мечтите си сами,
а светът под мен и без тях се завърта.
Само мигове дори, полетът ще продължи
и някой ще напише: "Една птица пада мъртва".
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
нещо ново:
ТЪРСИ СЕ ОПТИМАЛНИЯ КМЕТ НА БУРГАС
От електората
се изпрати нова вест
към Съдбата,
искахме още днес,
добър човек
с авторитет, почтен
и с респект,
да не е женен, а ерген.
С висок морал
и с връзки надалеко,
да е разбрал,
как да ни говори меко.
В очите му сини,
честност и разбирателство да струи.
Да строи градини,
докато самият той се измори.
Да вижда бъдещето,
да не краде, да не граби,
или поне да име нерви здрави.
От Съдбата се получи
нов бърз отговор за час
"Ето скоро ще научим
за новия красив кмет на Бургас!"
Но... ще бъде дяволит и зъл,
ще вижда бъдещето лошо.
Няма да има нито грам акъл
и май ще се казва Гошо!
Откъде ли долетяха
божиите наказания за разблудния град?
И всички се събраха
на площада в този обречен свят.
За греховете на жителите
днес ще бъде изпълнено наказание -
в отрова са потопени стрелите,
да и избият всички за назидание.
И тъй изборите пропаднаха,
населението полудя и се разбяга далеко,
а сега тук нямаше кой да говори с мене меко...
И след няколко години
в земята опустяла, оскотяла
без пейки и градини,
се разхождаше Съдбата ослепяла
Аз до нея за ръка я водя,
и разказвам и мита за Содом и Гомор.
Сред пустотата едвам ходим,
и гарвани и чакали запяват в хор:
"Тук преди много времена,
живяха хора, злокобни хищници,
развяваха пиратски знамена
и се превръщаха в грешници.
От Бога заслужиха
едно велико огнено наказание -
да не видят свестен
кмет, ако не направят покаяние."
И предпочетоха да умрат
за добър град няма населениет тъй лошо,
останахме сред този ад,
аз, съдбата и кмета Гошо...
ТЪРСИ СЕ ОПТИМАЛНИЯ КМЕТ НА БУРГАС
От електората
се изпрати нова вест
към Съдбата,
искахме още днес,
добър човек
с авторитет, почтен
и с респект,
да не е женен, а ерген.
С висок морал
и с връзки надалеко,
да е разбрал,
как да ни говори меко.
В очите му сини,
честност и разбирателство да струи.
Да строи градини,
докато самият той се измори.
Да вижда бъдещето,
да не краде, да не граби,
или поне да име нерви здрави.
От Съдбата се получи
нов бърз отговор за час
"Ето скоро ще научим
за новия красив кмет на Бургас!"
Но... ще бъде дяволит и зъл,
ще вижда бъдещето лошо.
Няма да има нито грам акъл
и май ще се казва Гошо!
Откъде ли долетяха
божиите наказания за разблудния град?
И всички се събраха
на площада в този обречен свят.
За греховете на жителите
днес ще бъде изпълнено наказание -
в отрова са потопени стрелите,
да и избият всички за назидание.
И тъй изборите пропаднаха,
населението полудя и се разбяга далеко,
а сега тук нямаше кой да говори с мене меко...
И след няколко години
в земята опустяла, оскотяла
без пейки и градини,
се разхождаше Съдбата ослепяла
Аз до нея за ръка я водя,
и разказвам и мита за Содом и Гомор.
Сред пустотата едвам ходим,
и гарвани и чакали запяват в хор:
"Тук преди много времена,
живяха хора, злокобни хищници,
развяваха пиратски знамена
и се превръщаха в грешници.
От Бога заслужиха
едно велико огнено наказание -
да не видят свестен
кмет, ако не направят покаяние."
И предпочетоха да умрат
за добър град няма населениет тъй лошо,
останахме сред този ад,
аз, съдбата и кмета Гошо...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Ето нещо доста старо от мен (от октомври 2006):
С последни конвулсии
ме изхвърля деня
и ме хвърля отново
във делника скучен.
Поемам си дъх,
от болка туптя,
с крясък раздирам
полумрака безшумен.
Захвърли ме утрото
в контейнер с боклуци
сред парцали мечти
и парчета наивност.
Начупвам си ноктите
да се махна от дъното
и към обеда
бясно насочвам се.
Но и той ме излива
от своята винена чаша,
покапвам покривката
с алена кръв.
И в усмихнати капчици
по пода стичам се бавно
тебеширено бяла съм
преди да умра.
Но вечерния здрач
тихичко съживява ме
и поглъща ме бавно
на залчета плът;
на атмосфери разлага ме
и в искра претворява ме,
знам,така ще ме има
още малко в света...
С последни конвулсии
ме изхвърля деня
и ме хвърля отново
във делника скучен.
Поемам си дъх,
от болка туптя,
с крясък раздирам
полумрака безшумен.
Захвърли ме утрото
в контейнер с боклуци
сред парцали мечти
и парчета наивност.
Начупвам си ноктите
да се махна от дъното
и към обеда
бясно насочвам се.
Но и той ме излива
от своята винена чаша,
покапвам покривката
с алена кръв.
И в усмихнати капчици
по пода стичам се бавно
тебеширено бяла съм
преди да умра.
Но вечерния здрач
тихичко съживява ме
и поглъща ме бавно
на залчета плът;
на атмосфери разлага ме
и в искра претворява ме,
знам,така ще ме има
още малко в света...
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Падам, падам,
ти недей ме забравя в миналото време.
Сякаш само любовта ти може
моя малък живот да приеме.
Искам, искам
долу да слезнеш, в гората тъмна.
Да изкрещиш моето име
и да чакаш да ти отвърна.
Бог ли, Бог ли
те изпрати като ангел от небето?
Докато се лутам паднал,
да се загнездиш в сърцето.
Виждам, виждам,
как отново се изправям смел
и не към Ада, а
към Рая с тебе съм поел.
И този момент
беше толкова вълнуващ, защото
за пръв път ти беше демон лош.
И този момент
ще ме възмездява заради когото
не си при мен, а с друг и тази нощ.
Взимам, взимам
те за миг, но цял живот ще бъдеш с друг.
Дори не казваш, защото
не си с него, а при мене тук.
И ти ли, ти ли
ме предаде, както всички други хора?
Ти ли ме изведе навън
и сляп ме захвърли на Ада в двора?
И този момент
беше толкова вълнуващ, когато
не те виждах с тях - избелели очите.
И този момент
бе сякаш избран от Съдбата,
да те прати за спътник към звездите.
Въпреки, че съм паднал и сляп
аз усещам звездите
(та ти ме водиш натам)
Твоите енергиини лъчи
са тук и ме крепят
Искам да знам, че те има
да усещам очите
(макар да не гледат мен)
Твоите светли мисли
са те теб и те правят добра...
И този момент
беше толкова вълнуващ, но
времето отмина също толкова бързо.
И този момент
ще се повтаря сякаш отново,
докато и на мен живота не ми омръзне.
Беше толкова разкриващ
Беше толкова вълнуващ
пс: а да верно - заглавието е "Този момент беше толкова вълнуващ"
ти недей ме забравя в миналото време.
Сякаш само любовта ти може
моя малък живот да приеме.
Искам, искам
долу да слезнеш, в гората тъмна.
Да изкрещиш моето име
и да чакаш да ти отвърна.
Бог ли, Бог ли
те изпрати като ангел от небето?
Докато се лутам паднал,
да се загнездиш в сърцето.
Виждам, виждам,
как отново се изправям смел
и не към Ада, а
към Рая с тебе съм поел.
И този момент
беше толкова вълнуващ, защото
за пръв път ти беше демон лош.
И този момент
ще ме възмездява заради когото
не си при мен, а с друг и тази нощ.
Взимам, взимам
те за миг, но цял живот ще бъдеш с друг.
Дори не казваш, защото
не си с него, а при мене тук.
И ти ли, ти ли
ме предаде, както всички други хора?
Ти ли ме изведе навън
и сляп ме захвърли на Ада в двора?
И този момент
беше толкова вълнуващ, когато
не те виждах с тях - избелели очите.
И този момент
бе сякаш избран от Съдбата,
да те прати за спътник към звездите.
Въпреки, че съм паднал и сляп
аз усещам звездите
(та ти ме водиш натам)
Твоите енергиини лъчи
са тук и ме крепят
Искам да знам, че те има
да усещам очите
(макар да не гледат мен)
Твоите светли мисли
са те теб и те правят добра...
И този момент
беше толкова вълнуващ, но
времето отмина също толкова бързо.
И този момент
ще се повтаря сякаш отново,
докато и на мен живота не ми омръзне.
Беше толкова разкриващ
Беше толкова вълнуващ
пс: а да верно - заглавието е "Този момент беше толкова вълнуващ"
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Smoking Mirror
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6854
- Регистриран на: 03 Окт 2006, 23:00
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Местоположение: Tartarian Depths of Carceri
- Обратна връзка:
След малко помощ от джеймсваньо пускам това. Не е много характерно за мен, но поне отбелязва завръщането ми след неколкомесечно мълчание :Р
Кошмар
They say that here, in Khor’Halem,
the sun sets because it can no longer
bear to watch the pain.
Опръскани с кръв бели стени
Градят затвор от черна омраза.
Нарязана с нож обелена кожа
От разяден труп от проказа
Съдрана на пода дими.
Пръсти без нокти скубят коса на конци,
Кървави дупки търсят свойте очи,
Езикът опипва беззъби венци,
А дълбоко в гръкляна гореща пепел гори.
Сковани слабини се гърчат в оловен оргазъм,
Пронизани стави са намотани на остра стомана
И разкъсани мускули треперят, сгърчени в спазъм
Докато изгорените устни крещят във закана.
И трепти с нежно зарево призракът
На пожара отвън
Докато душата ми бълнува в своя сън.
Кошмар
They say that here, in Khor’Halem,
the sun sets because it can no longer
bear to watch the pain.
Опръскани с кръв бели стени
Градят затвор от черна омраза.
Нарязана с нож обелена кожа
От разяден труп от проказа
Съдрана на пода дими.
Пръсти без нокти скубят коса на конци,
Кървави дупки търсят свойте очи,
Езикът опипва беззъби венци,
А дълбоко в гръкляна гореща пепел гори.
Сковани слабини се гърчат в оловен оргазъм,
Пронизани стави са намотани на остра стомана
И разкъсани мускули треперят, сгърчени в спазъм
Докато изгорените устни крещят във закана.
И трепти с нежно зарево призракът
На пожара отвън
Докато душата ми бълнува в своя сън.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Георги, харесва ми колко натурално зло има в теб.
А това много ми хареса, браво!hypnosssa написа:Ето нещо доста старо от мен (от октомври 2006):
С последни конвулсии
ме изхвърля деня
и ме хвърля отново
във делника скучен.
Поемам си дъх,
от болка туптя,
с крясък раздирам
полумрака безшумен.
Захвърли ме утрото
в контейнер с боклуци
сред парцали мечти
и парчета наивност.
Начупвам си ноктите
да се махна от дъното
и към обеда
бясно насочвам се.
Но и той ме излива
от своята винена чаша,
покапвам покривката
с алена кръв.
И в усмихнати капчици
по пода стичам се бавно
тебеширено бяла съм
преди да умра.
Но вечерния здрач
тихичко съживява ме
и поглъща ме бавно
на залчета плът;
на атмосфери разлага ме
и в искра претворява ме,
знам,така ще ме има
още малко в света...