Комунизмът-чумата на човечеството

[zmey]

Мноуу ясно, че сме лично засегнати от комунизма - като сравниш сега България с Холандия например и ще видиш какво ти е засегнал комунизмът.
А конкретно за България - България непосредствено след освобождението от 500г турско робство е в много по-добро състояние, отколкото непосредствено след излизането си от 50г комунизъм!

[Circle Line]

А конкретно за България - България непосредствено след освобождението от 500г турско робство е в много по-добро състояние, отколкото непосредствено след излизането си от 50г комунизъм!

Mach dich nicht laecherlich!

[moviestar]

Мноуу ясно, че сме лично засегнати от комунизма - като сравниш сега България с Холандия например и ще видиш какво ти е засегнал комунизмът.
А конкретно за България - България непосредствено след освобождението от 500г турско робство е в много по-добро състояние, отколкото непосредствено след излизането си от 50г комунизъм!

Ти явно знаеш какво е било точно след освобождението от турско робство??И се научи на пишеш на български език, ако в Холандия се толерират "мноуу" неща, то тук положението е различно!

[Ira_dei]

Честно! Не прочетох цялата тема, но просто не знам какъв ти е проблема с този комунизъм? Лично засегнат ли си от него или какво... конкретизирай се... това и това ми причини комунизма за това и това го мразя и аре край на темата, щото с антикомунистическите си мнения просто не си интересен вече!!! ОК?

Темата цели да се чуе какво мислят хората за комунизма.Или пиши по темата или си намери друга работа,като автор все пак аз си решавам какво да правя в темата.А от комунизма си засегната дори и ти,ама не го осъзнаваш явно

[tomagordeev]

Браво на Червените!

Стивън Гауанс

По време на седемте десетилетия на съществуването си – и независимо от принудата да отделя много време за подготовка, воюване и възстановяване от войни – Съветският съюз успя да изгради едно от най-великите постижения в човешката история: голямо индустриално общество, което премахна по-голяма част от неравенството по отношение на богатството, доходите, образованието и възможностите – онова неравенство, което го предхождаше, което дойде след него и което се конкурираше с него. Съветският съюз създаде общество с безплатно здравеопазване и образование през всички етапи на обучението до завършване на университет – при това студентите получаваха стипендии, с които наистина можеше да се живее! Общество, в което наемите, услугите и общественият транспорт бяха на символични цени, тъй като социалистическата държава поемаше основната тежест на плащанията – и същото се отнасяше до книгите, списанията и културните събития! Общество без инфлация, щедри пенсии и реални грижи за децата!
Към 1933 год., когато капиталистическият свят беше затънал в унищожителна икономическа криза, Съветският съюз обяви пълното премахване на безработицата и съветското общество не позна ужасяващия й бич през следните пет десетилетия и половина докато там имаше социализъм.
Комунистите установиха много по-стабилно социално осигуряване от скандинавския тип социална демокрация – при това го постигнаха с по-малко ресурси на разположение и при по-ниско ниво на развитие – и независимо от неуморните усилия на капиталистическия свят да провали социализма.
Съветският социализъм беше – и остана! – модел за човечеството: той показа какво може да бъде постигнато извън ограниченията и противоречията на капитализма.
Но към края на 80-те години контрареволюция помете социалистическа Източна Европа, а в Съветския съюз Горбачов усърдно демонтираше опорите на съветския социализъм.
Някои очакваха наивно, сляпо, глупаво в резултат на разрушителните действия на Горбачов да се стигне до процъфтяващо консуматорско общество, в което съветските граждани с големи банкови сметки от новите приходи от новите работни места ще се приземят в жизнена и ефективна пазарна икономика, ще наводнят многоцветните, луксозни супермаркети, за да избират от натъпканите със стоки рафтове. Други пък си представяха избуяването на нова ера на процъфтяваща многопартийна демокрация и широки граждански свободи в съжителство с обществена собственост на значимите върхове на икономиката – модел, свързан много повече с утопичното фантазиране отколкото със суровата реалност.
Разбира се, нито едно от големите обещания на контрареволюцията не беше спазено. И докато в началото на 90-те години унищожаването на социализма в Съветския съюз и Източна Европа беше прокламирано – не на последно място и от “левите” интелектуалци в САЩ – за голяма победа на човечеството, днес, повече от десетилетие по-късно, няма нищо за празнуване и тържествуване.
Разрушаването на социализма беше катастрофа, една голяма измама, която не само не реализира обещаното, но причини непоправима вреда и в предишните социалистически страни, и на Запад. Милиони бяха хвърлени в унизителна, мъчителна бедност, империализмът беше освободен от задържащото въздействие на социалистическия блок, надниците и социалните придобивки на Запад се сринаха под натиска на засилената конкуренция за работни места, удавени в потока безработни, нахлуващи от бившите социалистически страни – където дотогава – и съвсем правилно! – безработицата беше едва ли не ругателна дума. Безброй гласове в Русия, Румъния, Източна Германия и навсякъде оплакват откраднатото от тях – и от човечеството като цяло. “Ние живеехме по-добре при комунизма. Имахме работа. Имахме сигурност.” А пред заплахата за работните места - заплаха, олицетворена от пълноводния мътен поток безработни имигранти от Източна Европа - работниците в Западна Европа бяха принудени да се съгласяват на по-дълъг работен ден, по-ниски надници, на орязване на социалните им придобивки. Днес те водят отчаяните борби на хванати в капан, където победите са малко, а пораженията много. И тези западни работници живяха по-добре – някога - в миналото…
Но това дотук разкрива само едната страна на историята. Други – инвеститорите и корпорациите, които превзеха новите пазари и възможности за печеливши инвестиции и касират печалбите от ниската стойност на труда, естествен резултат от многократно усилената конкуренция за работни места – имат добре обосновани причини за тържество. Същото се отнася и за феодалния и промишлен елит на старите режими в бившите социалистически страни, които получиха обратно именията и фабриките си. Но те са малцинство. Защо останалите от нас трябва да празнуваме собственото си унищожение?
Преди разрушаването на социализма повечето от хората по света бяха защитени от колебанията и характерната обща несигурност на глобалния капиталистически пазар благодарение но системата му на централно планиране и поддържаните от нея високи ограничителни митнически бариери. Но когато социализмът в Източна Европа и Съветския съюз беше разрушен, а Китай замарширува решително надолу по пътя към капитализъм, незащитената работна сила на разположение на транснационалните корпорации се увеличи многократно. Днес тя им се предлага унизително евтино. Не е нужно да си висококвалифициран специалист, за да разбереш какво означава това за американските работници и тези в Германия, Англия и другите западни страни: усилена конкуренция на всички срещу всички за ограничен брой работни места. И неминуемо приходите падат, отвоюваните придобивки ерозират и работните часове се удължават. И, естествено, печалбите на капиталистите нарастват главоломно.
Нарастващата конкуренция за работни места вече принуждава работниците от Западна Европа да приемат по-ниско заплащане. Работниците в Дамлър-Крайслер, Томас Кук и други фирми работят повече часове, а в някои случаи и за по-ниско заплащане и без каквито и да било допълнителните добавки – за да запазят работните си места и предотвратят преместването на производствените линии в Чехия, Словакия или някои други бивши социалистически страни – същите, които под управлението на Червените осигуряваха работа за всички. Повече работа за по-малко пари е прекрасен резултат за корпоративната класа – точно същият беше постигнат от фашистите в Германия и Италия за местните капиталисти през 30-те години. Да, методите бяха различни, но антикомунизмът на съвременните последователи на Мусолини и Хитлер, от друга страна, се оказа точно толкова полезен за осигуряване на същите реакционни цели. Никой от онези, превърнати днес в роби, напълно зависими от игрите на пазара на работна ръка – включително работниците от Съединените щати – не следва да празнува унищожаването на комунизма.
Може би някои от нас още не знаят, че всички ние, обикновените хора, бяхме жестоко ограбени. А може би някои не бяха. Да вземем за пример радикалния историк от САЩ Хауърд Зин (Howard Zinn), който – заедно с много други изтъкнати “леви” интелектуалци - поздрави отхвърлянето на комунизма с възторг. (1) Доскоро съм се възхищавал - както много други - от книгите на Зин, от статиите му и активната му обществена ангажираност. Смятам, че яростният му антикомунизъм е типичен за т.нар. “леви” интелектуалци в Съединените щати. Не трябва да се изненадваме, че в една среда толкова враждебна към комунизма, демонстрацията на антикомунизъм се превръща в стратегия за оцеляване от всички, които се стремят към установяване на връзки с и запазване на репутациите си сред една по-голяма (и истерично антикомунистическа) публика.
Но е възможно да има и друга причина за антикомунизма на онези, чийто политически възгледи ги правят уязвими за обвинения в симпатии и меко отношение към комунизма. Сред т.нар. инакомислещи в собственото им общество се наблюдава естествена тенденция към идентифициране с дисидентите от други общества – а про-капиталистическата, антисоциалистическа западна пропаганда, то се знае, издигна “дисидентите” в социалистическите страни до статуса на герои - особено арестуваните и репресираните по някакъв начин от тамошните държава, упражняваща законното си право на самозащита. За тези хора ограничаването на гражданските свободи някъде има огромно значение - както и ограничаването на собствените им граждански свободи. Например, фактът, че Червените успяха да реализират едно общество на приемлива умереност и икономическа сигурност за ВСИЧКИ, се признава интелектуално като постижение в някаква степен, но то едва ли ще разпали въображението на някой, който се радва на стабилен доход, на уважението на висшестоящите, чиито книги се четат от много хора, а лекциите му имат своя постоянна публика. На такъв човек не се налага да събира отпадъчни въглища в крайградските депа за боклук, за да добави нещичко към мрачното си мизерно съществувание в блатото на бедността. Някои обаче го правят.
Четиринайсетгодишната Карол и дванайсетгодишната й сестра Алина, например, ежедневно ровят в депото за промишлени отпадъци край Свиетокловице в бивша социалистическа Полша. Заедно с баща си там те търсят скрап и долнокачествени въглища – всичко, което може да им осигури няколко долара, за да могат да си купят ежедневната мизерна дажба храна. “При комунизма се живееше по-добре” – въздиша 49-годишният баща на Карол, повтаряйки един рефрен, който се чува непрекъснато не само в Полша, но и във всички други бивши социалистически страни в Източна Европа и Съветския съюз. – “Аз лично работих 25 години в едно предприятие, а сега никъде не мога да намеря работа – каквато и да било работа. Сега се търсят само млади и квалифицирани работници.” (2) Густав Молнар, политически анализатор към Института “Ласло Телеки” изтъква, че “чуждите фирми” в страната му “наемат само хора под 30 години. А това поставя поне половината от населението извън играта” (и живота!). (3) Това сигурно удовлетворява изискванията на чуждите корпорации – а отхвърлянето на социализма може да гъделичка приятно добре охранените интелектуалци от Бостън – но е истински разгром за онази част от полското население, което ежедневно рови в планини от индустриални отпадъци, за да се изхрани. При социализма “ВИНАГИ имаше работа за ВСИЧКИ”. (4) Имаше и къде да се живее – имаше безплатни училища – имаше и доктори, които вършеха работата си, без да пребъркват алчно джобовете ти. Така че защо Хауърд Зин се радва на разрушаването на комунизма?
Ясно се вижда, че разгромът на социализма не донесе нищо добро на мнозинството от хората. Днес, повече от десетилетие след контрареволюцията в Източна Европа, 17-те бивши социалистически страни са неизмеримо по-бедни. В Русия бедността е три пъти по-голяма и по-дълбока. Едно дете на десет – а това прави три милиона руски деца – живеят като скотове, недохранени, облечени в дрипи, гаснат – ако имат късмет – в мръсни, мизерни апартаменти. Само в Москва от 30,000 до 50,000 деца спят по улиците. Продължителността на живота, образованието, неграмотността в зряла възраст и доходите са в небивал упадък. Доклад от Европейската организация за защита на децата, написан през 2000 год., изтъква, че 40 % от населението на бившите социалистически страни - тоест, 160 милиона души! – живеят в неописуема бедност. Кривата на смъртността между новородените и туберкулозата се изкачва стремително нагоре и наближава нивото на същите показатели в страните от Третия свят. Според ООН, положението е катастрофично. И навсякъде историята е една и съща. (5, 6, 7,
През 2001 год. руското правителство прокара нов трудов кодекс, с право определен като достоен за ужасяващите времена на Дикенсова Англия. Основната му цел е създаване на благоприятен климат за осигуряване на капиталистите максимални печалби за минимално време. Във връзка с това се премахват социалните и профсъюзни придобивки и гаранции от съветско време, съкращават се отпуските по майчинство, минималната надница достига шокиращи ниски равнища, а работният ден се удължава до “доброволните” 12 часа! (9) “По-добре се живееше при комунистите” – заключава Александър. – “Магазините сега преливат от стоки, но те са недостъпни за обикновения човек.” Виктор скърби за “стабилността на годините с безплатно и всеобщодостъпно здравеопазване, безплатно образование - от детската градина до завършване на университета! - жилищно осигуряване и защитена старост. Сега аз съм лишен от всичко това.” (10) Е, днес – стига да поискат - Александър и Виктор могат свободно да критикуват новото правителство, без да подбират думите си, но това едва ли е компенсираща утеха за ограбения им живот.
Йон Ванчея, румънец, който се мъчи да оцелее с мизерната си пенсия от 40 долара на месец, казва: “Вярно е, че в миналото нямаше много неща за купуване, но сега цените са толкова високи, че не можем да си купим храна – да не говорим за сметките за електричеството.” Повтаряйки думите на много румънци, Ванчея добавя: “По времето на Чаушеску животът беше десет пъти по-добър.” (11)
В съседна България 80 % от хората са по-зле сега, в годините на прехода към пазарна икономика. Само 5 % обявяват подобрение на жизнения си стандарт. (12) Мими Виткова, българска министърка на здравеопазването в продължение на две години в средата на 90-те години, резюмира десетилетието след разрушаването на социализма по следния начин: “Ние никога не сме били богата страна, но при социализма децата ни бяха здрави и добре нахранени. Всеобщата имунизация на българските деца беше държавна грижа и отговорност. Пенсионерите и инвалидите бяха осигурени всички възможности за нормален живот. Всички те получаваха безплатни лекарства. Лечението и в поликлиниките, и в болниците беше безплатно.” Но нещата се промениха, казва тя. “Днес, ако човек няма пари, той няма достъп до лекарска помощ. А повечето хора нямат пари. Икономиката ни е срината до основи.” (13)
В Източна Германия се появи ново явление: ”осталгия” – тоест, носталгия за осигурената работа на стария режим, за безплатното здравеопазване, безплатното образование и държавните университетски стипендии (които покриваха ежедневните разходи), евтините наеми, книгите и списанията на ниски цени, за евтиния обществен транспорт.* По време на “студената война” относителната бедност на Източна Германия в сравнение със западната й част беше приписвана на обществената собственост и централното планиране при социализма – двете основни препятствия за икономиката - според антикомунистите. Но пропагандата удобно игнорира факта, че източната част на Германия винаги е била по-слабо развита от западната, че беше ограбена от ключови човешки ресурси в края на Втората световна война от окупационните сили на САЩ, че Източна Германия понесе основната тежест на военните репарации за Москва.* (14) Пропагандата твърдеше, че бегълците от Източна Германия търсят спасение от репресиите на брутален режим – и някои от тях може наистина да са били необуздани антикомунисти - но болшинството бяха икономически бегълци, примамени от видимия блясъка на по-проспериращия Запад.
Днес никой непредубеден човек не може да каже, че обещанията за богатство и разцвет на Източна Германия бяха реализирани. Несъществуващата преди безработица сега се движи официално в границите на 25 %, наемите скачат до небето, никой не ходи на лекар – освен ако има пари. Промишлената инфраструктура – макар и по-слаба от тази в Западна Германия по време на “студената война”, но все пак развиваща се тогава - днес е почти изчезнала. Населението прогресивно намалява, тъй като потоци икономически бегълци потеглиха на запад в безнадеждно търсене на работа и по-добри възможности за живот. (15) “Казваха ни, че капитализмът е жесток” – спомня си Ралф Кьомерер, работник на Отис Елеватор. – “Оказа се, че това не са били празни думи.” (16) Колкото до приказките за днешните “свободи” на източните германци, Хайнц Кеслер, бивш министър на отбраната на Източна Германия, заявява язвително: “Милиони хора от Източна Европа сега са свободни от работа, свободни от безопасни улици, свободни от здравеопазване, свободни от социална осигуреност.” (17) И все пак Хауърд Зин се радва, че комунизмът е рухнал. И нищо чудно – той не живее в Източна Германия.
Но кои са тези, които живеят по-добре след реставрацията на капитализма? Ото Йелинек, чех, чието семейство избягва в Канада, когато Червената армия прогонва хитлеристите и в Чехословакия се установява антифашистко правителство. През 80-те години Йелинек става министър в канадското консервативно правителство на премиера Мълрони, което застава плътно зад политиката на Рейгън. Днес той живее в Прага и е една от “многото личности с влиятелни позиции в политиката и бизнеса, върнали се в страната”. (18) Какво точно връща Йелинек и нему подобните обратно? “Тези хора разбират, че те по-добре от всеки друг могат да помогнат на нацията ни да премине към пазарна икономика (капитализъм)” – заявява директорът на Института за съвременна история в Прага Олдрих Тюма (19) – друг начин да се каже, че благодарение на връзките си те по-добре от всеки друг знаят къде и как могат да попълнят банковите си сметки. И, разбира се, не може да се игнорира примамката на реституцията – връщане на имоти, някои от които могат да бъдат дадени под наем и превърнати в допълнителен източник на печалби. Йелинек не реституира дома си в Прага – той се оказва посолство, но чешкото правителство го компенсира с “20 акра* имот в околностите на Прага”. (20)
Вацлав Хавел, драматург, превърнат в президент, произхожда от известно яростно антисоциалистическо семейство от Прага. Бащата на Хавел е богат магнат, занимаващ се с продажби на недвижими имоти и навремето разполагащ и разработващ голям брой имоти в там. Единият от тях е дворецът Луцерна, “място за развлечения… безистени с магазини, театри, киносалони, нощни клубове, ресторанти, бални зали” – според справочника на Фромър. Той се превръща в предпочитано място за развлечение и събиране на новобогаташите – включително и на Хавел-син, който, отгледан от гувернантка и разкарван с шофьор по града, “прекарва ранните си години по лъснатите мраморни подове на Луцерна”. Но после настъпва трагедията – от гледна точка на Хавелови. Червените национализират Луцерна и другите имоти на семейството и ги предоставят за обществено ползване, лишавайки Хавел-син от възможности за допълнителен брой прислуга. Четири десетилетия по-късно Хавел – вече президент, посрещан с овации от Запада като борец за интелектуална свобода – режисира и контролира масовото връщане на приватизираните имоти, включително Луцерна и другите семейни недвижимости. Както се вижда, антикомунизмът на Хавел се оказва изключително печеливша бизнесинвестиция. Борец за интелектуална свобода ли е той наистина – или разглезена издънка на богато семейство, материално заинтересувано от разрушаването на социализма?
Римокатолическата църква е другата печеливша страна – а това обяснява антикомунистическата позиция на Ватикана. Капиталистическото правителство в Унгария връща на Римокатолическата църква много от национализираните имоти, използвани от социалистическа Унгария в името на общото благо. Връщането на много църковни имоти в Източна и Централна Европа възстановява старата, паразитна роля на църквата – тя отново граби неспечелени с труд богатства под формата на наеми, благодарение на факта, че й е признато правото на притежание на определен имот. Освен това Унгария плаща на Ватикана годишен наем в размер на 9.2 милиона американски долара за църковните имоти, които не може да върне. (21)
Но с изключение на църквата, бившите земевладелци и собственици на други недвижими имоти, и висшите корпоративни служители, хората от бившите социалистически страни в тяхното мнозинство не са доволни от загубата на социалистическите придобивки. Според проучване, проведено през 1999 год. (22), три четвърти от руснаците говорят с болка за унищожаването на Съветския съюз. А оценката им на положението в момента е много точна и ясна. Почти 80 % приемат демокрацията като фасада на едно правителство, контролирано от богатите. Мнозинството правилно свързва рязкото си обедняване с реставрацията на капитализма, несправедлива икономическа система, която, твърдят 80 % от анкетираните, произвежда “прекомерни и незаконни неравенства”. (23) Според мнозинството разрешението на проблема е връщане към социализма – дори и това да е свързано с еднопартийно ръководство. Руснаците, оплаква се антикомунистът-историк Ричард Пайпс, нямат американската склонност към многопартийна демокрация и явно не могат да се излекуват от привързаността си към съветските лидери. В друга анкета руснаците бяха помолени да посочат десетте най-велики личности на всички времена от всички народи. Ленин зае второ място, Сталин четвърто (първото място заема Петър Велики). Пайпс изглежда искрено разочарован, че те не избират бившия му “бос”, Роналд Рейгън и е определено раздразнен, че след години скъпоструваща антисоциалистическа, про-капиталистическа пропаганда руснаците продължават да поддържат идеята за ограничаване на частната икономическа активност и изискват “по-голямо участие на държавата в икономиката на страната”. (24)
След като драстично обеднелите народи на бившите социалистически страни скърбят за отнетите им придобивки на социализма, защо не върнат Червените чрез гласуване? В някои страни възстановените комунистически партии получиха правото да управляват. В Русия президентската партия на Путин също е потопена в носталгия за съветския социализъм. “Те успяха да създадат и овластят нова партия, която фактически замества Комунистическата партия на Съветския съюз”, твърди Борис Кагарлицки, директор на Московския институт за изучаване на глобализма. “Тя функционира като старата Комунистическа партия и се държи като нея.” (25)
Но социализмът не може да бъде върнат с едно щракване на ключ (нито пък въпросната руска партия ще го направи). Бившите социалистически производства са приватизирани и поставени под контрола на пазара. Привържениците на целите и ценностите на капитализма заемат възлови позиции в съответните държави. Икономическите, законови и политически структури са променени и пригодени за задоволяване изискванията на производство за реализиране на частни печалби. Наистина, комунистическите партии имат възможности да действат в границите на многопартийната демокрация, но стожерите на социализма – обществената собственост, централното планиране и водещата роля на работническата класа – са демонтирани и изхвърлени, както ни се казва, на бунището на историята. Връщането им ще изисква нещо много по-драстично от простото инсталиране на Червените* в капиталистическите парламенти.
Разбира се, стъпка напред в тази насока не може да бъде предприета, докато решителна част от населението, отвратена и отхвърляща положението днес, се убеди, че е възможно нещо по-добро и прояви готовност да претърпи трудностите на нов преходен период. Това “нещо по-добро” не е утопия, а е наистина възможно – нещо определено по-добро от унищожителната икономическа несигурност, частните (и за много хора недостъпни) здравеопазване и образование, ужасното неравенство. Това “нещо по-добро” беше реалност в Съветския съюз, в Китай (за известно време), в Източна Европа, а днес продължава да го има в Куба – независимо от непрестанните усилия на Съединените щати да го смажат и там.
Не е изненадващо, че Хавел - и нему подобните, чието икономическо и политическо върховенство беше, макар и временно, отхвърлено от Червените - беше и е неуморен борец срещу социализма или че той и другите като него, които се стремяха да унищожат придобивките на революцията, бяха преследвани, принудени да се оттеглят и замълчат и понякога ефективно изолирани от социалистическите правителства. Да се очаква нещо друго означава да се игнорират опитите на враговете на социализма за силово възстановяване на капитализма дори и след като социалистическите сили бяха вече взели властта. Силите на реакцията запазиха парите си, движимата си собственост, привилегиите на по-високото образование и преди всичко друго – международните си връзки. Да им се даде пълна свобода означаваше да им се дадат възможности да организират разгрома на социализма, да получават материална подкрепа от чужбина, за да осъществят контрареволюция и да издигнат отново пазарните принципи и частната собственост до позицията на управляващи икономически правила. Някои борци за граждански права твърдят, че в името на свободата на словото, на събирането и на пресата американците трябва да бъдат свободни да сменят републиканската форма на управление с монархия или – по-близо до същността на въпроса - на германците пък трябва да се разреши да провеждат про-нацистки митинги и демонстрации, да установят про-нацистка преса, да се организират във фашистки политически партии и да се върнат, в края на краищата, към дните на Третия райх.
За да оцелее, всяко социалистическо правителство трябва – по необходимост – да действа репресивно спрямо враговете си. Тази жизнено важна необходимост се демонизира като тоталитаризъм от заинтересуваните от победата на антисоциалистическите сили, от тези, които противопоставят гражданските и политически свободи на един свят, предлагащ достатъчно за всеки, възприемайки тези свободи като върхови постижения на човечеството – или пък от ония с нереалистично разбиране на възможностите за оцеляване на социализма.
Там, където Червените победиха, бяха постигнати значими материални придобивки за болшинството от населението: пълна ангажираност на работната ръка, безплатно здравеопазване, безплатно образование от детската градина до университетската диплома, безплатна и щедро подпомагана от държавата грижа за децата, достъпни жилища, евтин обществен транспорт. Продължителността на живота се повиши, неграмотността беше ликвидирана, премахнати бяха бездомието, безработицата и икономическата несигурност. Расизмът и етническите напрежения бяха намалени почти до пълно изчезване. Драстично намалени бяха неравенствата по отношение на доходите, възможностите за развитие и образование.
Там, където Червените бяха отстранени от власт, процъфтяват масовата безработица, гладът, болестите, неграмотността, бездомието и расовите и етнически конфликти.
Постиженията на комунистите са в интерес на цялото човечество – при това те бяха осъществени при изключително тежки условия - сред непрекъснатата враждебност на Запада и неуморните усилия на бившите експлоататори за възстановяване на капитализма. Това, което Червените постигнаха, надминава всичко реализирано от социалните борби на работническата класа в по-високо индустриализирания Запад – при това до много по-голяма степен отколкото можеше да се постигне където и да било другаде по света.
Прикривани или в най-добрия случай тихомълком признавани, но бързо отхвърлени встрани като незначителни, тези постижения са прекалено дълго игнорирани от Запада – и липсват болезнено на хората от страните, където бяха отхвърлени в интерес на възстановяване на богатствата и привилегиите на малцинството.

1. Хауърд Зин “След Съветския съюз”, коментар на Znet, 02.ІХ.1999 год.
2. “Изоставени от луксозния влак”, “Глоуб и Мейл”, 29.ІІІ.2000 год.
3. “Подкрепата намалява в Чехия, Унгария и Полша”, “Чикаго Трибюн”, 27.V.2001 год.
4. Пак там.
5. “Епидемия от улични деца превзема руските градове”, “Глоуб и Мейл”, 16.ІV.2001 год.
6. “Според доклада на ООН един милиард страдат от крайна бедност”, “Уърлд Соушълист Уеб Сайт”, 18.VІІ.2002 год.
7. Асошиейтид Прес, 11.Х.2000 год.
8. “Според доклада на ООН…
9. “Профсъюзен лидер се наслаждава на голяма победа”, “Глоуб и Мейл”, 11.І.2004 год.
10. “В Русия след Съветския съюз всякакъв вид работа е добра”, “Ню Йорк Таймс”, 11.І.2004 г.
11. “Отношението към Чаушеско се променя с влошаване на икономиката”, “Глоуб и Мейл”, 23.ХІІ.1999 год.
12. “Българите се чувстват измамени след 13 години капитализъм”, AFP, 19.ХІІ.1999 год.
13. “България: трибунал разследва военните престъпления на НАТО”, “Уъркърс Уърлд”, 9.ХІ.2000 год.
14. Жак П. Поулс “Митът за студената война: Америка през Втората световна война”, Джеймс Лоримър и Къмпани, Торонто, 2002, стр. 232-235.
15. “Копнеж за сивите стари дни на Източна Германия”, “Ню Йорк Таймс”, 13.І.2004 год.
16. “Сурови уроци по капитализъм за европейските профсъюзи”, “Лос Анжелис Таймс”, 21.VІІ.2004 год.
17. “Ню Йорк Таймс” от 20.VІІ.1996 год. цитира от книгата на Майкъл Паренти “Черноризци и червени: рационалният фашизъм и разгромът на комунизма”, “Сити Лайт Букс”, Сан Франциско, 1997, стр. 118.
18. “Йелинек: “Няма връщане назад”, “Глоуб и Мейл”, 15.ІV.2002 год.
19. Пак там.
20. Пак там.
21. Държавният департамент на САЩ” “Резюме за реституцията в Централна и Източна Европа”, 10.ІХ.2003 год.
http://www.state.gov/p/eur/rls/or/2003/31415.htm
22. Ричард Пайпс: “Бягство от свободата: какво мислят и искат руснаците”, “Форин Афеърс”, май-юни 2004 год.
23. Пак там.
24. Пак там.
25. “Партията на Путин – ехо от комунистическото минтало”, “Глоуб и Мейл”, 6.ХІІ.2003 год.

Превод от английски:
Бл. Дончева и Ив. Иванов
24.09.2006 год.

от http://www.septemvri23.com
----

[Ira_dei]

оооо ето и един хардлайнер комуняга Сигурно преди лягане слуша речите на Тато за лека нощ Еми само ще кажа че статията(който си е направил труда да я прочете) е доста пристрастна и пише дооооста неверни неща

"Разрушаването на социализма беше катастрофа, една голяма измама, която не само не реализира обещаното, но причини непоправима вреда и в предишните социалистически страни, и на Запад."-Катастрофа,ихаааа,това ако питаш мен си е цял катаклизъм,природно бедствие!Общо взето се казва че при комунизма хората живеели добре,имали пари за билети,храна,стипендии и т.н Доста романтично,емоционално написано,но твърде сляпо и пристрастно За да изпишат толкова книги по въпроса,толкова автори да свидетестват за тази мъка,да се пишат сборници с преживелиците на затворници,които повярвайте ми никак не са розови...абе след като са умрели около 100 милиона човека благодарение на този тип управление,за кое точно ти е мъчно драги писателю?Няма да изброявам другите недостатъци,мисля че и само този достатъчен."Лошият" капитализъм не е взел толкова жертви и не е избивал от свойте.

[Joker]

Простотията ходи по хората....

[Jamesmagno]

Браво, Тома!

[Дичоу]

Ауууууу "ДС 23" налазиха и тая тема...
Как сте другари??? Още ли се подмокряте при спомена за баба Цола Драголчева....
Ех...едно време си колекционирах позивите на БКП "Георги Димитров" когато ги пишеха на пишещта машина и индиго (до 2005, тогава дойде повратния момент в развитието им и откриха копирната машина)... но вашите просто цепят мрака
Задължително да ми пишеш на лични, когато вземете поредно участие в "Дискусионно студио АТАКА" ...
Разбрах, че преставители на "едрия капитал на ЕС и САЩ" са заформили тайно оръжие с/у вашата организация -> клонинг-хибрид м/у Хитлер, Рейгън и Г. Марков...
предлагам...да ги изненадате с разработка на Сталин и Ленин...в изкусителното тяло на баба Цола...само вие можете да го направите, защото вярвам , че именно вие сте призваните да съборите тази порочна анархо- фашистка система
Успех!!!

[Berserker]

Ауууууу "ДС 23" налазиха и тая тема...
Как сте другари??? Още ли се подмокряте при спомена за баба Цола Драголчева....
Ех...едно време си колекционирах позивите на БКП "Георги Димитров" когато ги пишеха на пишещта машина и индиго (до 2005, тогава дойде повратния момент в развитието им и откриха копирната машина)... но вашите просто цепят мрака
Задължително да ми пишеш на лични, когато вземете поредно участие в "Дискусионно студио АТАКА" ...
Разбрах, че преставители на "едрия капитал на ЕС и САЩ" са заформили тайно оръжие с/у вашата организация -> клонинг-хибрид м/у Хитлер, Рейгън и Г. Марков...
предлагам...да ги изненадате с разработка на Сталин и Ленин...в изкусителното тяло на баба Цола...само вие можете да го направите, защото вярвам , че именно вие сте призваните да съборите тази порочна анархо- фашистка система
Успех!!!

Хвала на такъви Дичовци

Вперед товарищи!!!!

Бтв, ако още един път видя подобен дълъг чаршаф (@tomagordeev), ще оставя само сорс линка!!!

Съобразявайте се малко, уважаеми друзя!

[moviestar]

@Ira_dei и как по-точно съм засегната от комунизма??? Ще говоря каквото си искам, където си искам и както си искам. Форумите са публични и са именно за това, за да говориш! А сега по темата. Няма по-висша и съвършена политическа форма от комунизма. В своята същност комунизма е нещо оригинално и хубаво. Ще го разбереш, но късно! И говоря за същността на комунизма, а не за комунизма в България, СССР, Китай и прочее. Всяка страна изкривява до голяма степен политическото течение, което господства.... и това е неизбежно!
Въпрос: "За 18 години демокрация какво се промени? Доволни ли сте от положението сега и смятате ли, че то следва да се подобрява?Какво дава демокрацията и какво отнема?"

[Ira_dei]

Eми мноооого неща се промениха,например влязохме в НАТО и ЕС,е това нямаше никога да стане ако имаше комунизъм.Комунизма в същността си бил добър....нека да е добър,а довел ли е до нещо хубаво?

ПС:Засегната си,защото ако не беше комунизма(близо 50 години) в България сега щеше да е друго яче

[Дичоу]

Защото ако не беха 45те години робство...тези мъчни 18 години преход...щяха да са изтекли доста преди да се родиш че да ги изстрадваш...
...Отдавна тука щеше да се плаща с евро, щяхме да сме в Еврозоната за търговия...щяхме да имаме АЕЦ, който не е по съветски модел , а е сертифициран от западни компании...много хора щяха да са още живи и създали пълноценни и свободни семейства...

ПП:

Ще говоря каквото си искам, където си искам и както си искам.

Тва нали знаеш че през комунизма го е нямало

[Jamesmagno]

moviestar, от онова говно, което изсра комунизма в България не се излиза без тежък период на преход. Ако не ти харесва, сори - готви се за още, дядо ти е виновен.

Не се сдържах, съжалявам:

Серьожа!

Мундир има кървав Серьожа!
Серьожа е смел богатир!
Серьожа кумир ми е тоже!
Серьожа е мой командир!

Кръвта е червена по ножа!
Осъжда той грешния мир!
ПодИр тебе крачим, Серьожа!
Серьожа - ти наш нивелир!

Ръката Съветска е Божа!
Серьожа наказва безспир!
Умри, буржоазен велможа!
Кръвта ти е свят елексир!

Води ни! Ний с тебе, Серьожа!
Фашизмът ти хвърли синджир,
но скъса се той в твойта кожа,
в червения кървав мундир!

(28.08.2006, 01.20 часа - София)

[tomagordeev]

Нашата оценка какво ни донесе социализмът и какво - капитализмът, може да прочетете тук:

http://septemvri23.com/Bulgaria.htm