"Долу ръцете от общодостъпното образование!"

[tomagordeev]

„ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ОБЩОДОСТЪПНОТО ОБРАЗОВАНИЕ!”
Преглед върху съществуващото движение за безплатно и общодостъпно образование в Гърция (май 2006-февруари 2007)

/Статията е от Информационния бюлетин №2, от февруари 2007 г. на Международния отдел на Комунистическата организация на Гърция ( КОЕ) http://www.koel.gr /

От май 2006 до момента на излизането на тази публикация, Гърция е залята от нестихващите вълни на масово движение срещу неолибералните атаки върху безплатния и общодостъпен характер на образованието. В борбата за защита на безплатното и общодостъпно образование, която включва и множество малки, привличащи вниманието инициативи по квартали и градове, основни участници са учители от средните училища, студенти от университетите, а също така начални учители и университетски преподаватели. Точно те принудиха дясната управляваща партия „Нова демокрация” и социалдемократическата „опозиция” ПАСОК ( и двете поддържащи еднаква „визия” за преобразуването на образованието в печеливша машина за капитала) да отложат, а дори да се откажат от тази своя политика. За пръв път от много години насам народните сили отбелязаха важни тактически победи и направиха значим пробив в „черния фронт” на двете основни буржоазни неолиберални партии. Комунистическата организация на Гърция (КОЕ) е активен участник в това движение, в което тя намери потвърждение на правилността на своята линия за единство, масовост и решителна борба в действията и волята на народа и по-специално на младежта. Под натиска на масите даже тази част от ръководителите на левите сили, която използва „идеологическите различия” като аргумент за продължаването на сектантското и разединяващо поведение, бе ултимативно принудена да следва линията на единни действия срещу общия враг. И въпреки препятствията, грешките и слабостта на лявото пространство, борбата продължава !

Ситуацията, която предизвика раждането на движението

В Гърция висшето образование е все още общодостъпно и свободно откъм заплащане за всички, положили успешно националните кандидатстудентски изпити. Финансирането на университетите (поне в по-голямата му част) произлиза от държавния бюджет. Официално понятието „такси” не съществува. Нещо повече - според конституцията създаването на частни университети е забранено. Като цяло учебните заведения имат 4 или 5-годишни учебни планове, които завършват с връчването на бакалавърска диплома. Обаче двете основните буржоазни политически партии настойчиво се опитваха и продължават с опитите да „реформират” и „модернизират” образованието, т.е. да го превърнат в поредното поле за експлоатация на народните потребности и да го преобразят в една печеливша машина за капитала. Двете основни политически сили в Гърция са дясната „Нова демокрация” (в момента – управляваща) и социалдемократическата ПАСОК (бившата управляваща – сега опозиционна). Съобразявайки се с политиката на ЕС за уеднаквяване на образованието в държавите-членки съобразно Англосаксонския неолиберален модел, кабинетът на „Нова демокрация” обяви серия от „реформи” за гръцките университети:
1. Оценка (акредитация) на университетите „съобразно стандартите на ЕС” (следователно едно предстоящо намаляване на държавната субсидия ще бъде „оправдано” с резултати от новосъздадената „оценка”)
2. Създаването на организация, която да изравни гръцките дипломи за 4 и 5 год. обучение с чуждите 3-год. бакалавърски дипломи
3. Институция от организации за т.н. „обучение цял живот” (подкопавайки по този начин професионалните права на дипломиралите се).
Първоначалните реакции на студентското движение спрямо тези „реформи” бяха по-скоро неадекватни. Това е свързано с патогенезиса ( възникване и развитие на болестен процес в даден организъм – бел.прев.) на гръцкото ляво студентство. Така например беше станала практика в един и същи ден и град, по една и съща причина да се провеждат паралелно два, та дори и три протеста едновременно. И въпреки, че пред лицето на световното настъпление на неолиберализма създаването на единен ляв фронт срещу социалдемократите и десницата изглеждаше повече от логично, същото беше години наред действително неосъществимо. И така „гражданската война” между различните формации на лявото студентство беше дори по-ожесточена от борбата срещу социалдемократите и десницата. Това обезсърчаваше и разочароваше голямо мнозинство от студентите, които желаеха да участват в борбата срещу неолибералните реформи обединени и увенчаваше всяка започвана съпротива с много слаби резултати, тъй като мобилизацията беше разединена, а оттам – слаба и неефективна. При това много от тези радикално леви групи са почти изключително студентски ориентирани и съставени.
И така при завършването на първата част от „реформите”, оглавяваното от десните правителство начело с К. Караманлис, излезе с една крачка напред, постановявайки „принципите” на оценяване, изравняване и обучение цял живот. Въпреки това, практическото въвеждане на тези „реформи” се забави най-вече понеже много от университетските администрации и студентите отказват да ги изпълняват, а същевременно и самото правителство показва разколебаване в довършителните законодателни мерки по материализирането на въпросните „принципи”.
Последната реформа, която предизвика избухването на обединено, решително и бойно студентско движение, започнало от миналия май 2006 г. и продължаващо и досега, е един нов рамков законодателен акт, касаещ функционирането на университетите. Този закон описва начина, по който трябва да работят университетите според критериите на ЕС и гореспоменатите „принципи”. Основните промени бяха:
1. Премахването политическата автономия (буквално: неприкосновеност, от гр.”asylos” – бел.прев.) на университетите (от падането на фашистката диктатура през 1974 г. навлизането на полицейски сили на територията на университетите е забранено. Автономията (асилос) е нарушавана няколко пъти през последните 30 години, но всеки път това е имало висока политическа цена за съответното правителство).
2. Премахване на студентския синдикализъм (който поради своя често войнствен и радикален характер е окачествяван като „гръцки анахронизъм”, особено в сравнение с „отговорните и умерени европейски студентски синдикати”.
3. Поставяне на горна граница на максималния период на обучение – 6 години за 4-год.факултети и 7 за 5-год.факултети (В Гърция съществуват много студенти, които работят на пълен работен ден, което пък ги принуждава да удължават следването си; ограничаването на периода на следването, ще има като резултат отстраняването на най-бедните студенти, а също и на най-активните в социално-политически план).
4. Въвеждането на годишни такси и премахването на държавната субсидия за безплатните университетски учебници.
5. Въвеждането на студентски кредити или „стипендии” и бизнес финансиране (Последните две мерки целят ограничаването на официалното обществено и безплатно образование за всички студенти).

Май - юни 2006: студентите срещу новата рамка на законовия акт

С оповестяването на правителствените намерения относно новия проектозакон започна рязка мобилизация на лявото студентство. Активните съпротивителни действия стартираха непосредствено след огромното и боево масово интернационално шествие на 6 май, събота, което бе кулминацията на 4-тия Европейски Социален форум; тази демонстрация със своя обединен и застрашителен характер подсили ентусиазма на левите хора и младежи и създаде благоприятна среда за борбата, която започна с първите окупации на университети на 8 май, понеделник. Отличителното сега за разлика от близкото минало беше, че почти всички радикални леви организации бяха притиснати от студентската воля за обединена и категорична борба, и заставени да образуват общ преден отряд на движението. Също така движението изпитваше влиянието на ехото от борбите в други страни и региони, заедно с цялостния последен позитивен опит на интернационалното движение. Например: духът от общата борба и създаването на народни инициативни комитети, каквито са тези във Франция срещу „Европейската конституция” и срещу акта на „Договора за първо назначение”; възникналите в Германия възобновяващи се мобилизации в точно определен ден всяка поредна седмица – известни като „понеделнишки протести”; и още – духът на непоклатимите борби и създаването на координационни комитети и асамблеи на местно и национално ниво, които както се видя от Оаксака, Мексико, а също и другаде, събраха разнолики социални и политически сили на едно място.
Първата седмица окупациите обхванаха около 70 факултета в цяла Гърция, после 150, след това 300 за да се достигне най-накрая и до 400 ! С всяка изминала седмица все повече и повече студентски синдикати взимаха участие в борбата. Така станахме свидетели на най-масовите Генерални асамблеи от много години насам, в които участваха стотици, дори хиляди студенти от всеки един факултет. А на централните ежеседмични протести в Атина в зависимост от това дали бяха от общонационален характер, взимаха участие между 10 и 20 хиляди студенти. Това бе една чувствителна промяна в сравнение със ситуацията отпреди една година – тогава броят на протестиращите студенти (по правило разединени) се колебаеше между 1 000 и 3 000. А за уточняването на следващите ходове се създаваха координационни срещи на студентските синдикати след всеки изминал протест.
Първата наистина приятна изненада бе свързана с това, че даже университетите с много слаби студентски организации бяха завладени от своите студенти почти импулсивно. Втората изненада, неприятната, произлезе от оспорването на тези инициативи от немалка част от представителите на лявото студентство, в лицето на доминиращата КПГ (Комунистическа партия на Гърция). КПГ оцени завладяването на факултетите като „погрешна форма на борба” и предложи „освобождаване на университетите, провеждане на изпитните сесии и провеждането на подобаващи прояви ”.Обаче тази „отговорна” линия беше отхвърлена от преобладаващото мнозинство от студентите и съответно тези разединяващи и компромисни настроения доведоха влиянието на техните автори до чувствителен спад. В крайна сметка те бяха принудени да променят своята линия, което стана през втората половина на месец юни – тогава с наведени глави те се присъединиха към „лагера на окупациите”. Самия този лагер бе създаден между впрочем по предложение на студенти от крайно левите течения, включително „ЕААК”, ”Коалиция”, КОЕ и други леви групи (повечето с почти изключително преобладаващ студентски състав).
Тази първа вълна на мобилизация продължи два месеца (май и юни 2006 г.) и се сблъска както с брутални полицейски репресии от страна на държавата, така и с клеветническа тенденциозност от страна на масмедиите. Въпреки това, буржоазните сили не бяха в състояние да пречупят движението. Мобилизациите и окупациите спряха единствено след правителствената новина, че кабинета замразява новия рамков закон за да го „подобри”, „съобразявайки го” с недоволството на студентите. От своя страна студентските Генерални асамблеи декларираха своята готовност да подновят окупациите в момента, в който правителството поднови опитите да наложи своите „реформи”. Този първи етап на борбата даде като резултат една безспорна тактическа победа за студентското движение, а също така той затвърди линията на единна съпротива в борбата, която успя да надделее над сектантските разединителни нагласи на основните сили на лявото студентство. Точно поради това този първи етап се превърна и в първата забележима победа на народните сили над силите на реакцията от много години насам.

Септември-ноември 2006 г. – учителите излизат на преден план

Веднага след летните ваканции университетското студентско движение беше съпътствано от вълненията на учениците от средните училища и от стачката на техните учители. С искания за повишаване на финансирането на образованието и срещу приватизирането му, гимназистите започнаха превземането на училищата през месец октомври. Окупациите продължиха един месец и през цялото това време участниците се натъкнаха на същата тенденциозна медийна кампания: буржоазните вестници и TВ-канали говориха с възмущение за „огромните щети, нанесени върху училищните сгради”, за това как учениците „използват наркотици и правят оргии” насред завзетите училища, и т.н...
Паралелно с учениците от средата на септември и учителите от началните училища обявиха стачка с основно искане за достойно заплащане на техния труд. Ядрото на стачното движение бяха слабо заплатените млади педагози, които със своето борбено настроение и ентусиазъм повлияха насърчително на иначе традиционните и „отговорни” синдикални ръководители. Учителите организираха една дълга шестседмична героична стачка, при това без почти никаква реална подкрепа от страна на официалните синдикати нито пък от левите политически партии. Продължителността и твърдостта на тези протести бе нещо твърде необичайно за съвременното гръцко работническо движение, още повече, че началното образование е само по себе си едно много крехко социално пространство. Независимо от действителните трудности, които стачката внесе във всекидневния живот и въпреки буржоазната пропаганда, голяма част от родителите подкрепиха педагозите.
По това време създаването на широк победоносен фронт, състоящ се от заетите в сферата на образованието, заедно със студентите и работниците като цяло представляваше една реална перспектива, която стресна правителството. При все това, беше поставено и искане, което бе общо за всички сфери на образованието: ”5%-ов дял от държавния бюджет да отива за образование” ( делът от държавната хазна за образование се намалява ежегодно, което разстройва функционирането на училищата и университетите, поддържайки същевременно заплатите на едно изкючително ниско равнище). И въпреки всичко това, представителите на студентството, заедно с тези на левите сили, ограничиха своята подкрепа за учителската стачка до нивото на декларативната солидарност. Въпросът (или по-правилно:”проблемът”) се състоеше в невъзможността да се свикат Генералните асамблеи, тъй като това беше сесиен период. Единствената подкрепа, която учителската кампания получи, бе, както се и очакваше, тази от страна на Националната федерация на средното образование. А стига да съществуваше друга нагласа сред синдикалистите и студентските лидери, която да подкрепи, вместо да изостави движението, то тази борба би приключила с една нова победа. Но за съжаление в този решителен момент сред по-голяма част от студентите и левите синдикати надделя идеята, че е по-правилно „собствените сили да се пазят за следващия рунд” . . .
След приключването на изпитните сесии в университетите нямаше превземане на факултети, но студентската активност и дейността на Асамблеята бяха възобновени. Сега движението вече бе насочено към новите планове на кабинета за изменението на член 16-ти от Конституцията, гарантиращ общодостъпния и безплатен характер на образованието, а заедно с това и забраняващ създаването на частни висши учебни училища. И наистина, дясното правителство на „Нова демокрация” с подкрепата и на лидера на социалдемократическата ПАСОК (който също е „за” приватизацията на образованието) обявиха в средата на декември своето решение за незабавни процедури по изменението на Конституцията. Двете буржоазни партии си бяха направили сметката да се възползват от задаващите се двуседмични Коледни празници, които трябваше да блокират студентските инициативи непосредствено преди, по време, на и следваканционния период. . .

Януари – февруари 2007 г. – в защита на Чл. 16 от Конституцията

Член 16 от Конституцията бе последната институционална крепост на общодостъпното образование в Гърция. Затова за буржоазията щеше да е трудно да придобие цялостен контрол върху висшето образование с цел създаването на още една печеливша машина за частния капитал, ако не успееше да измени въпросния Член 16.
Следователно, управляващата „Нова демокрация” бе заинтересувана в по-голяма степен от тази реформа, отколкото от отхвърления през май и юни 2006 рамков законов акт. Същото важеше и за социалдемократическия ПАСОК, чийто председател Г. Папандреос отдавна даде своята подкрепа за създаването на „недържавни университети”, въпреки преобладаващите отрицателни настроения сред собствения му електорат. По основните теми тези две партии бяха формирали двупартиен неолиберален фронт, който си бе поставил за цел да придвижи напред тази „реформа” в полза на паразитния гръцки капитал и неговите чужди господари.
След завръщането си от Коледната ваканция студентите отново се активизираха. По време на самите празници хиляди хора поставиха своите подписи под документ на новосъздадената Общогръцка инициатива за Член 16-ти, оформена с политическата помощ на левите организации, сред които главната роля се падаше на КОЕ. Същевременно КОЕ направи листовка и плакат, които, разпространени в десетки хиляди копия из цялата страна, поставиха на дневен ред необходимостта от съвместна и решителна борба с конкретна политико-тактическа цел, обединяваща широк диапазон от социални и политически сили и същевременно представляваща „ахилесовата пета” на неолибералната реформа: това бе защитата на Член 16-ти. В дузина гръцки градове под влиянието на леви и локални групи възникнаха множество местни народни инициативи в защита на Член 16-ти. И за разлика от случващото се на централно равнище, където части от крайната левица, включително КПГ, предпочетоха да проведат още две самостоятелни инициативи извън Общогръцката Инициатива, местните начинания обединиха по-голяма част от левицата. Така, в противовес на народните събирания и мобилизации насред цяла Гърция, организирани от Общогръцката Инициатива за Член 16-ти, самостоятелните инициативи не получиха особена подкрепа. Ето защо на местно равнище вероятността да бъдат убедени активисти в „необходимостта” от провеждането на отделни инициативи за потвърждение на „идеологическата чистота” на тази или онази лява група, беше равна на нула...
Само за два дена от подновените занятия в университетите след празниците, повече от половината факултетите бяха наново превзети и то в изпълнение на студентската воля на болшинството от Генералните асамблеи. Колкото до организираните формации – те бяха заставени за сетен път да не използват своите идеологически различия като повод за разногласия и бяха подчинени от волята на студентското мнозинство за общи действия срещу подновяващите се неолиберални нападения. За две седмици бяха превзети повече от 300 университетски факултета. Пътят на движението бе еднакъв с този от изминалото лято: ежеседмично във вторник и четвъртък се провеждаха шествия, окупациите бяха с продължителност една седмица, а в края на същия този период Генералните асамблеи излизаха с решение относно бъдещите действия. Също така съществуваха асамблеи във всеки град или университет, които взимаха решения на местно ниво, а една координационна асамблея обединяваше делегатите на всички местни събрания и тя провеждаше своите заседания след края на всеки един протест. Този път студентите от КПГ подкрепиха мобилизациите и окупациите от самото им начало, и се включиха по-активно в сравнение с предишните съвместни борби. За нас, тук в Гърция, това се равнява на чудо. За пръв път от много години насам протестите бяха единни, а пък провеждането на разединителни събирания се превърна в политическо самоубийство. С включването на КПГ лявото студентство получи цялостна представителност, въпреки волята на отделните му ръководители и успя да се противопостави успешно на десните студенти в техните безполезни усилия да спрат окупациите.
Общогръцката федерация на асоциациите на университетските преподаватели обяви продължителни едноседмични стачки в защита на член 16-ти. Това, че голяма част от преподавателите застанаха рамо до рамо със своите студенти на предната линия на борбата придоби изключително значение за движението. Тяхното присъединяване имаше важно значение при осигуряване подкрепата на общественото мнение в противовес на мащабната клеветническа кампания срещу движението. И поради своята смела позиция прогресивните и леви преподаватели бързо се превърнаха в прицелна точка за кабинета и буржоазните медии. Дори полицията обвини председателя и други важни членове на Общогръцката федерация в „провокиране на сблъсъци и формирането на нелегален съюз с анархисти и левичарски елементи”! Пак по това време, реакцията и някои „леви” преподаватели, особено замесените в тъмни сделки с частни компании, защитаваха открито правителствените намерения за приватизация и репресиите, като сплетничеха срещу преобладаващата част от своите колеги.




Неолибералите понасят още една тактическа загуба

С продължаването на борбата на движението продължаваше да расте и недоволството срещу двете неолиберални партии („Нова демокрация” и ПАСОК). Сега вече за народните маси стана пределно ясно, че тези две уж опозиционни една на друга партии всъщност са образували черен неолиберален фронт и заедно атакуват правото на младежта и народа като цяло на безплатно и общодостъпно образование. Дори сред членовете и кадрите на самата ПАСОК открито се заговори против подкрепата на ръководството й за плана на кабинета за изменение на Член 16-ти. Хиляди от тях се подписаха под декларация, призоваваща ръководството да се съобрази с волята на народните маси и да оттегли подкрепата си от приватизационните планове. Така най-накрая, на 8-ми февруари ръководството на ПАСОК беше принудено да снеме своята подкрепа за процедурите по изменението на Конституцията. Всъщност това означаваше, че предложението за изменение на серия от членовете на Конституцията вече не се ползваше с необходимия за това брой от гласове в парламента, който се изисква за фактическото им приемане от следващото народно събрание посредством победа при гласуването с просто мнозинство (50+1% - бел.ред.).
Това се яви голяма тактическа победа за движението, което успя да нанесе важна пробойна в неолибералния фронт. Обединената и масова борба провали действителните намерения на правителството да осъществи приватизация на образованието и да издигне неолиберализма в конституционен принцип! А само допреди месеци, левите сили, които вярваха в осъществяването на тези резултати се брояха на пръстите на едната ръка. Заети с упражняване в революционна риторика, те бяха в действителност обезкуражени от смазващото парламентарно мнозинство на неолибералите и не искаха да повярват в това, че една обединена, масова и категорична извънпарламентарна борба е в състояние да постигне тактически победи, заставяйки буржоазията да отстъпи. Като цяло не вярваха в народа и в младежта по-специално. С насмешка гледаха и на линията на КОЕ, която настояваше за загърбване на вътрешните различия до превръщането на лявото пространство в служещо на народа, способно да обединява, вдъхновява и води обща борба с конкретни тактически и политически цели. Да, обаче самата действителност ги принуди да променят, макар и временно, своите нагласи, което бе едно много положително развитие на нещата.
Въпреки всичко това и днес КПГ и някои ляворадикални ръководители омаловажават значението на тактическата победа, аргументирайки се с това, че „победа няма, понеже неолиберализмът продължава да е силен, а и ние всички живеем в условията на капиталистическата система”! Несъмнено сектантството, самоизолацията, липсата на всякаква самокритичност, подценяването на хората и скъсването с действителността вървят ръка за ръка с невъзможността и нежеланието на тези лидери да преминат към конкретен анализ на определената ситуация, и да действат политически в служба на народните интереси...

Нова правителствена атака: поредното представяне на „рамковия закон”

След като се провали в опитите за изменение на Конституцията, дясното правителство се реши на внезапна контраатака чрез повторното внасяне в парламента на новия рамков закон за висшето образование. С това свое ново намерение, разчитащо да вземе аванс спрямо натрупалата се от многомесечните борби умора сред движението (съчетана с опасността студентите да загубят още една изпитна сесия при подновяване на окупациите), правителството се стремеше да възстанови своя уронен престиж и отново да тръгне към изменението на Член 16-ти. Обаче първите реакции на движението бяха повече от адекватни: 40 000 души взеха участие в протеста от последната седмица на 22 февруари в Атина, което е и най-голямата проява от последните месеци.

Протестът: „Този закон няма да мине !”

Четиридесет хиляди студенти, университетски преподаватели, учители и работници преминаха в шествието по улиците на Атина на 22-ри февруари срещу засягащия университетите нов рамков закон и в защита на обществения и безплатен характер на образованието. Впечатляващата демонстрация беше организирана от Общогръцкия съвет на студентските окупации и асамблеи, Общогръцката федерация на асоциациите на университетските преподаватели, Федерациите на учителите от основните и средните училища, Общогръцката инициатива за Член 16-ти и от най-различни местни народни инициативи за запазване на безплатното обществено образование. И в момента 330 университетски факултета са завзети по решение на Генералните асамблеи на студентите още отпреди два месеца. Нещо повече – в последния един месец Общогръцката федерация на асоциациите на преподавателите е в непрестанна стачка, а Федерациите на учителите от основното и средно образование обяви в деня на протеста 24-часова стачка.
Протестът беше с национален характер, тъй като в Атина присъства- ха представители на окупирани факултети от цяла Гърция. Отношението на студентите към представения от кабинета нов рамков законов акт се прояви съвсем отчетливо по време на вълненията: лозунгът „Няма да мине” се чуваше ясно в продължение на 4 часа от първите до последните редици на шествието. Протестиращите, които бяха дошли от всички университети в Атина, но също и от Севера (Тракия и Македония) и Юга (Пелопонес), включително от егейските острови и Крит, изразяваха волята и решимостта на движението за продължаване и засилване на борбата срещу плановете на властта.
Протестът премина през центъра на Атина в посока парламента, придружаван от специално екипираните полицейски сили за „борба с безредиците”. В много случаи полицията се държеше по агресивен и провокативен начин, и само благодарение на хладнокръвието на протестиращите, голяма част от сблъсъците бяха предотвратени в последния възможен момент. Пред входа на парламента, шествието беше нападнато от специалните сили на полицията, които употребиха химически и сълзотворни газове в големи количества. Въпреки това, те не бяха в състояние да разтурят митинга, тъй като хилядите присъстващи се прегрупираха и насочиха към Политехническото училище, където свое събиране беше насрочил Общогръцкият съвет на студентските окупации и асамблеи. Недалеч от Политехническото училище протестът беше нападнат от полицейските сили с още по-голяма бруталност. Хиляди студенти бяха оградени в сградата и бяха бомбардирани с хиляди капсули с химически и сълзотворен газ, а също с ръчни гранати, създаващи дим и прахови експлозии. Пред това продължително нападение, студентите решиха да прекратят заседанието и в знак на протест да проведат ново шествие извън сградата, което полицията не успя да спре, и благодарение на което беше гарантирана сигурността на хиляди други протестиращи.
Фашистките атаки на полицията за сетен път доказаха отмъстителната бяс на правителството спрямо масовите движения, особено към тези, които не се огъват пред лицето на реакционната политика. Под особения прицел на правителството е младежта, която заставайки от десет месеца на предната линия на борбата, успя да постигне (за пръв път от много години насам) важни тактически победи. Независимо и въпреки държавното насилие, активната борба продължава с възобновяваща се сила.

Напред към нови победи !


Превод: А.Николов

ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”
http://www.septemvri23.com e-mail: septemvri23@abv.bg












-

[Joker]

А какво е станало на 23 септември?

[Jamesmagno]

tomagordeev, пич, искам да го прочета, но дължината и стилът на излагане на текста ме отблъскват. Научете се, бе.

[Moriarty]

А какво е станало на 23 септември?

началото на есента...

[Joker]

И за тва си имат отделен сайт? Верно са пичове и половина. Аз никога нямаше да се сетя...