Бе на 18 -19 години ще ми се депресирате,че не сте намерили идеалана половинка.Аре стига глупости депресирайте се,ако не сте я намерили на 40, макар че и тогава има още шанс. Ако си депресиран, не можеш да отсяваш и гледаш правилно. За това колкото и да боли от нещо, стискаш зъби, преглъщаш и гледаш с усмивка на живота.И преценяваш по-трезво колко е идеален следващият. Туй ви го казва кака ви Крематори с богатия си (понякога за съжаление) опит с отношения и връзки
как може да се депресираш, че не можеш да намериш нещо, което не съществува иначе теоритично идеалният/предполагам и идеалната/ е хубав/а,умен/а,добър/а и богат/а то е ясно
Ех, какво да се прави, не всички са студенти по молекулярна биология в СУ
Crematory написа: За това колкото и да боли от нещо, стискаш зъби, преглъщаш и гледаш с усмивка на живота.И преценяваш по-трезво колко е идеален следващият.
съгласна
Спред мен пък идеалната половинка за всеки съществува, но не е правилно да и се дават определения като "красив,умен,добър",защото 1. са иделани понятия и 2. са много субективни. Въпросът е там,че не винаги имаш шанс да попаднеш на тази половинка. Във всеки един намираш по нещо, което ти трябва и ако не е всичко, което искаш идва раздялата,после идва следващия номер и така докато намериш " идеалната половинка". Нещо като пъзел.Но определено не всеки успява да го нареди до край(защото това не зависи само от нас...). И почти до край е задоволително...
I live my life and all I know is
Follow your dream and don't let go
No one can live for me
No one can see the things I see
I walk this road no one can tell me how to be
It's my destiny
Sunny написа:Благодаря,Химера!
А чудя се какво ли точно е депресията-безсилен яд,неопределеност или твърде жестока определеност....Като усетя,че нещо в мен е празно или неясно и започвам да пиша.Много пъти разбирам какво точно чувствам след като прочета написаното.Да,имам доста стихотворения.Първото ми беше "Пролет" в 3-ти клас
Дай да прочета нещо твое! Аз преди също пишех докато съм в депресия. А аз съм в депресия, коагто любовта ми е нещастна. Когато искам,а не получавам...Определено това не ми е идеалната половинка!
Crematory написа:Бе на 18 -19 години ще ми се депресирате,че не сте намерили идеалана половинка.Аре стига глупости депресирайте се,ако не сте я намерили на 40, макар че и тогава има още шанс. Ако си депресиран, не можеш да отсяваш и гледаш правилно. За това колкото и да боли от нещо, стискаш зъби, преглъщаш и гледаш с усмивка на живота.И преценяваш по-трезво колко е идеален следващият. Туй ви го казва кака ви Крематори с богатия си (понякога за съжаление) опит с отношения и връзки
право казано----защо от сега сте се замъчили да си намирате половинките?Живота е пред вас.Много хора споделят,че са били уж щастливи,когато са били с любим човек до себе си,но са се почувствали истински свободни,когато са разкарали този човек от живота си.Имате време да живеете,имате време и да обичате.Но това,че сега нямате половинки не е болка за умиране-напротив.Нямате ограничения,нямате терзания,нямате болка в душата си,нямате ревност.И отгоре на това-имате любов.Само че тя е навсякъде около вас,в малките неща,в света,който ви заобикаля,а не е концентрирана в един човек.
О,аз съм си такава- търся истинската любов винаги! Не искам да имам много партньори в живота си. не мие толкова интересно! А и с всяко гадже аз давам част от себе си. Не искам накрая да бъда изхабена ида не ми пука,с кого ще съм.А както тръгна в началото, така ще си остана и после! Дълго време съм се чувствала сама, знам,каквое да си депресиран и да ти е гадно.... По тази тема мога да говояр до безкрайност,но не ми се задълбава... Има нещо друго- не знам,кога ще умра, така че трябва да си подбирам все пак мъжете в моя живот! Да, животът е пред мен,но ен се знае колко ми остава. Времето така бързо лети...
Himera написа:О,аз съм си такава- търся истинската любов винаги! Не искам да имам много партньори в живота си. не мие толкова интересно! А и с всяко гадже аз давам част от себе си. Не искам накрая да бъда изхабена ида не ми пука,с кого ще съм.А както тръгна в началото, така ще си остана и после! Дълго време съм се чувствала сама, знам,каквое да си депресиран и да ти е гадно.... По тази тема мога да говояр до безкрайност,но не ми се задълбава... Има нещо друго- не знам,кога ще умра, така че трябва да си подбирам все пак мъжете в моя живот! Да, животът е пред мен,но ен се знае колко ми остава. Времето така бързо лети...
права си,химера.И аз съм на менние,че безразборните връзки развалят човека.Нека е един,но качествен
Малко или много ...познавате ме вече като човек. Е, развалена ли съм? Много ли ми е паднал моралът? Лоша ли съм? Изхабена ли съм за любов и за хората около мен? Бихте ли познали,че съм била с много мъже?Не бих казала. Многото ми (и в някои случаи наистина безразборни връзки, не съм ги минавала всичките през интервю преди да легна с тях) връзки по-скоро ми дадоха много ценен опит от какво да се пазя и какво да изисквам. А и ме научиха на доста за мъжете. Всъщност на никого не пожелавам това, което аз съм преживяла, за да стигна до там,че да не ми пука особено с кого съм, щом ме кара да забравям.Бяха наркотик...все едно да се друсам, само че понеже за това нямах смелост - имах мъже и секс...Много тъжна история...Що ли ви я разказвам въобще?!?
Crematory написа:Малко или много ...познавате ме вече като човек. Е, развалена ли съм? Много ли ми е паднал моралът? Лоша ли съм? Изхабена ли съм за любов и за хората около мен? Бихте ли познали,че съм била с много мъже?Не бих казала. Многото ми (и в някои случаи наистина безразборни връзки, не съм ги минавала всичките през интервю преди да легна с тях) връзки по-скоро ми дадоха много ценен опит от какво да се пазя и какво да изисквам. А и ме научиха на доста за мъжете. Всъщност на никого не пожелавам това, което аз съм преживяла, за да стигна до там,че да не ми пука особено с кого съм, щом ме кара да забравям.Бяха наркотик...все едно да се друсам, само че понеже за това нямах смелост - имах мъже и секс...Много тъжна история...Що ли ви я разказвам въобще?!?
При всеки човек е различно,а ти си изживяла нещо наистина кофти
Химера, наистина е зле, но ако тогава мислех по-зряло, нямаше да се стигне до това . Но както и да е, пътят е вече изминат,магарешките тръни са в миналото, надявам се напред да са само рози
Идеална половинка, лигавщини, розови облачета и детски мечти
стига с тези глупости.
Половината сигурно ще се ожените за хора, които не отговарят на критериите ви за идеална половинка.
А на бас,че не е така Наистина,не отговаря на някои критерии (особено тези на майка и леля ми), но моите на 90% ги покрива Освен това, съвсем не говорим за кого ще се оженим, а за това какво искаме до себе си.То е ясно,че не съществува, но ако спрем да търсим...какво ни остава? Да умрем циници?
Краматори, розито са още по-зле, защото на тях можеш да се убодеш без да очакваш, защото бодлите им са прикрити с красотата и ароматът им.
А магарешките бодили все пак те предупреждават още с външния си вид че са опасни и лоши.
Това може да се приеме и като метафора.
Мнхого добре разбирам какво имаш предвид Избрах розите именно защото крият тръни, човек не може да бъде никога сигурен,че всичко хубаво,което му се случва, няма и лоша страна
Crematory написа:А на бас,че не е така Наистина,не отговаря на някои критерии (особено тези на майка и леля ми), но моите на 90% ги покрива Освен това, съвсем не говорим за кого ще се оженим, а за това какво искаме до себе си.То е ясно,че не съществува, но ако спрем да търсим...какво ни остава? Да умрем циници?
Щом казваш значи е така за теб.
Идеални хора не съществуват.
А критериите за идеална половинка се изменят спрямо самата половинка.
Човек се нагажда с недостатъците на любимия и точно тези качества го превръщат в идеалното за него, а не това, което си е представял като дете например.
И това за циниците не ми го казват за първи път
депресирайте се,ако не сте я намерили на 40, макар че и тогава има още шанс. Ако си депресиран, не можеш да отсяваш и гледаш правилно. За това колкото и да боли от нещо, стискаш зъби, преглъщаш и гледаш с усмивка на живота.И преценяваш по-трезво колко е идеален следващият. Туй ви го казва кака ви Крематори с богатия си (понякога за съжаление) опит с отношения и връзки 
Освен това, съвсем не говорим за кого ще се оженим, а за това какво искаме до себе си.То е ясно,че не съществува, но ако спрем да търсим...какво ни остава? Да умрем циници?
