слаб = щастлив?
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
Пуснах темата, защото ми е интересно. Освен това, май съм единствената, която не се заяжда тук, просто говоря каквото ми е на сърце. Всъщност поводът да я пусна беше разговор с един човек, който не ме харесва, а би трябвало да застава зад мен на 110%. Това обаче не е ваша работа. И не сте разбрали това за подмятанията: аз мога да имам самочувствие и да се харесвам и приятелите ми да ме харесват, но в момента, в който попадна в друга среда, започнат да ми обясняват - без да съм питала! - за диета, за спорт, за ебимумайката и гениалния метод за отслабване, се сконфузвам. Все едно на човек с космати вежди да му говориш за пинсети... Намирам го за невъзпитано и грубо. И да приемем, че има критерии за красота и здраве, то те не са универсални.
Колкото до този въпрос:
Щом живееш в разбирателство с тялото си и не те тревожат килцата ти,заща аджеба пускаш подобна тема?
искам да отговоря с друг въпрос:
Нужно ли е да съм депресирана, вкисната и озлобена, за да мога да коментирам храненето?
Колкото до този въпрос:
Щом живееш в разбирателство с тялото си и не те тревожат килцата ти,заща аджеба пускаш подобна тема?
искам да отговоря с друг въпрос:
Нужно ли е да съм депресирана, вкисната и озлобена, за да мога да коментирам храненето?
you have to keep
breaking your heart
until it opens
breaking your heart
until it opens
Е добре де!
Ами аз като съм кльоща, ама наистина кльоща, какво? През живота си не съм пазила диета, като съм гладна половин хляб от 830 грама не ми мърда. И пак съм метър и седемдесет и нещо, към 50 кила. Поддържала съм малко по-голямо тегло, но трябва прекалено да се тъпча и просто ми е досадно... И аз мисля, че ще изглеждам по-добре с някое друго килце (но не много) отгоре, ама няма. Един познат ме помисли за анорексичка. Да не милите, че е приятно? Трябва да поискам писмено свидетелство от съквартирантката колко ям и да го размъквам с мене навсякъде. При положение, че съм здрава и се чувствам добре така, трябва ли да се тъпча, само за да не ви се иска да ми предложите баничка, ако ме видите?:roll:
Ами аз като съм кльоща, ама наистина кльоща, какво? През живота си не съм пазила диета, като съм гладна половин хляб от 830 грама не ми мърда. И пак съм метър и седемдесет и нещо, към 50 кила. Поддържала съм малко по-голямо тегло, но трябва прекалено да се тъпча и просто ми е досадно... И аз мисля, че ще изглеждам по-добре с някое друго килце (но не много) отгоре, ама няма. Един познат ме помисли за анорексичка. Да не милите, че е приятно? Трябва да поискам писмено свидетелство от съквартирантката колко ям и да го размъквам с мене навсякъде. При положение, че съм здрава и се чувствам добре така, трябва ли да се тъпча, само за да не ви се иска да ми предложите баничка, ако ме видите?:roll:
- Плазмодий
- Легендарен флуудър
- Мнения: 5331
- Регистриран на: 03 Юни 2006, 20:17
- Специалност: Психология2010,ПА 2012,маг."Европ. проекти"
- Пол: Мъж
- Skype: mu6itrun
- Местоположение: Зад катуна в копривите
Ти не просто коментираш храненето,а го коментираш защото си засегната от близък до теб човек,което те е направила нещастнаМила написа: Колкото до този въпрос:
Щом живееш в разбирателство с тялото си и не те тревожат килцата ти,заща аджеба пускаш подобна тема?
искам да отговоря с друг въпрос:
Нужно ли е да съм депресирана, вкисната и озлобена, за да мога да коментирам храненето?
Патрона=>Цевта=>Спусъка=>Отвъд ?!?
- Vintersorg
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2808
- Регистриран на: 13 Юли 2005, 01:08
- Специалност: Връзки с обществеността/ Политически мениджмънт
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Skype: joro_uber_alles
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
- Vintersorg
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2808
- Регистриран на: 13 Юли 2005, 01:08
- Специалност: Връзки с обществеността/ Политически мениджмънт
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Skype: joro_uber_alles
- Местоположение: София
- Обратна връзка:

