Паган написа:То е мода сега да изглежда човек като Киро Скалата или Митьо Крика.
В България обаче.
Трябва да отбелязваме, че в други държави няма изобщо такава мода. В Япония пък модата е младите мъже да са слабички и женствени (тип Пеньо от ББ). Изобщо, светът е твърде шарен, за да си въобразяваме, че тукашните вкусове са универсални и най-правилни.
Еми то по тази логика и аз трябва да се оплача, че съм хърба
Но за момичетата не е нужно, дори е грозно, според мен, ако са скелети.
Отначало си помислих, че не става дума за "слаб" в смисъл на хърбав, между другото.
"Слаб" или "дебел" по-важно е човек да се чувства добре в кожата си Не се чувствам добре като кача 2-3 килограма. За сега не се лишавам от нищо - кафе пия със захар и сметана, обожавам шоколадов сладолед (което за пореден път ме подсеща, че с Дид сме си обещали едно наяждане с "Казабланка"-шоколад), газирано не обичам, рядко пия бира, просто защото не ми харесва да пия, а пържени картофки ядох току що (благодарение на баща ми). Въпреки, че често се опитват да ме засегнат на "скелет", "кокал" или всякви подобни части от опорно-двигателната система на човек (напълно неоснователно), не се засягам и продължавам да се чувствам добре. Общо взето от изказаното до тук подкрепят мнението на FTF.
п.п. Не съм 40 кг и нося дрехи размер "М"...
"... и го заля закъснялото прозрение, че животът е по-безкраен от смъртта."
mrent написа:Но за момичетата не е нужно, дори е грозно, според мен, ако са скелети.
Всъщност, далеч по-неприемливо е за момчета, не за момичета. Дебел мъж се котира, ама кльощав мъж... Тук се сещам за откровението на една колежка: "Искам да се омъжа за мъж, който да може да ме вдига" (то с нейните килограми всеки може, ама важно е поставеното условие )
Иначе, mrent, и аз съм от хърбавите, давай да си правим клуб.
Последно промяна от Александър на 09 Авг 2007, 19:08, променено общо 1 път.
Сега е модерно да зобиш химии,да носиш тениски,които всеки момент ще се пръснат(това за мъжете,де)...което на мен лично ми е смешно...винаги си личи,когато мускулите са фалшиви,а мен лично фалшивите мускули ме дразнят...
За момичетата....мисля,че всичко трябва да е в някакви приемливи граници...в смисъл,да изглеждаш добре...но в никакъв случай да си 40кила и да ти се чудят как изобщо намираш сили да се движиш
лично аз съм била дебела...ама наистина дебела..само че,тогава май не ми пукаше толкова колктоо сега..не знам,може би съм го компенсирала с други неща:приятели,музика,училище...
не знам..сега тежа с 17кила по-малко и съм щастлива,но съм щастлива,защото ме обичат и аз също обичам...е,да може би килограмите имат връзка с това,че ме обичат,но....обичали са ме и когато съм била дебела...
Иначе не смятам,че сега съм слаба...пак съм си трътлеста,ама тва е щот такава си ми е структурата...имам чувството,че и 20кг да стана,пак ще имам дебелички крачка...
А иначе аз лично съм имала симпатии и към дебели момчета...когато успеят да ми привлекат вниманието по някакъв начин,да ме накарат да се заинтересувам,значи притежават нещо много повече от сланина...така че, ако човек е интересен и стойностен,този отсреща ще го разбере рано или късно,стига да поиска да го опознае...