.....трябва да се види на живо това явление 
Смешки :)
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
държа да отбележа, че тези бисери в комплект с изражението, позите, погледа, движенията и т.н. са просто уникални.... .....трябва да се види на живо това явление
.....трябва да се види на живо това явление GBS: 'Two tickets reserved for you, first night Pygmalion. Bring a friend. If you have one.'
WSC: 'Cannot make first night. Will come to second. If you have one.' WSC - Чърчил
WSC: 'Cannot make first night. Will come to second. If you have one.' WSC - Чърчил
-
fire
- Живее, за да пише
- Мнения: 1181
- Регистриран на: 26 Юли 2005, 01:28
- Местоположение: София <-> Благоевград
Според мен единственото, което й куца е това, че понякога (да не кажем в повечето случаи) постовете са големи. А и тези, които ги пишат не се стараят да ги поставят по-сбито. А според теб какво й куца?
Работи, сякаш нямаш нужда от пари. Обичай сякаш никога не са те наранявали. Танцувай сякаш никой не те гледа. Пей сякаш никой не те слуша. ЖИВЕЙ СЯКАШ НА ЗЕМЯТА Е РАЙ!
-
Lord de Sword
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 548
- Регистриран на: 20 Авг 2005, 16:48
- Местоположение: Land of the Blademasters
- Обратна връзка:
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че
ротата ще се използва за мироопазващи и
диверсионни операции по нова методика. До привършване
на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има
несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран.
Ще се плащат и разноските за погребение, особено за
салюти. Шокирани сме....
Ден 2. Дойде новия старшина.С обучението ще се
занимава лично той. Ще се обучаваме по особено
секретна методика и техника болгарнинджа, за която и
преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За
демонстрация старшината уви около палеца си три метра
бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор
Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника
се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем.
След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на
бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието
всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината
опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz.
Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите
нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина,
бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се
научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта
цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е
само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна
преграда 7метра, тъй като човек физически не може да
преодолеее такава височина. Под ръководството на
старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да
прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на
дискотека. Влязохме през покрива.Ако човек не може да
прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С
барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава
от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да
се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу.Старшината
ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник
Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не
пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки
ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от
височината и на нивото на шестия етаж започва да
повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза
задника.
Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението
капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави
капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че
собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в
капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия..
Попадна в собствения си капан, които редник Петров
откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме
как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме
зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи.
В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови
мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет
пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия
с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме
капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше
на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на
цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици.
Защото старшината ни каза, че и последния глупак може
да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива
петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод
Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение
от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината
ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които
пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта
прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по
един кокошарник.
Ден 18. Доиде командира и ни разказа че снощи в
курника на един местен абориген е влетял метеорит.
Строшил оградата, стената и убил три кокошки.
Труповете им са негодни за индентификация. Перата
аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние
заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника.
Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и
нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета
на краката. След няколко стимулиращи ритници това се
получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите
на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев,
който даже е изпушил половин кутия. Старшината се
ядоса и започна да псува по нинджански..два часа ние
добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае
все пак ка да се общува в тила на врага и с местното
аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства
реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване
на навиците. Продължихме да се обучаваме по
невидимост, но скоро се отказахме тъй като
устройството виеше при прелитането на муха на
разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше
секретността и местните жители можеха да помислят че
някой краде добитък, тъй като по легендировка ние
бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени
по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии.
Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме
двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова
месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и
пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и
трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по
бързо завиване на тюрбани .
Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим
контролно излизане по местността. Първо за попълване
на продоволствените запаси. Второ, за проверка
усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се
проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се
извади половин декар картофи и зеле. Задачата
изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията
с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След
Процедурата на старшината състояща се от изпиване на
две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през
нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста
сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет
каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са
видели и чули. За да не умре от глад върнахме
половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателял на
кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно
той каза че през нощта е поникнала цяла овощна
градина, бостан със дини а в средата на градината има
двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са
пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да
му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята
от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния
противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива
идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се
не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи,
необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той
ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме
до една.
Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината
какви пистолети и автомати предпочитат нинджите.
Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция
за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят
цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка/ знаем
го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само
смъкват надолу гащите на истинските нинджи.
Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим
стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира
се най добре е ба се хвърлят два стола. Един в
муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от
волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет
макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи,
че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че,
стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински
нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи
мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За
демонстрацията старшината си сложи специално чене с
титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми
ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината
донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги
счукахме с голи ръце а после играхме право хоро върху
парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни
заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори
за нощно виждане. Започна истинската част от
обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради
мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той
ни каза основния принцип. Да шокираш противника.
Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна
с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна
странни движения, наподобаващи канкан, само че с
особено извиване на ханша.Петров зяпна от учудване. В
следващия момент старшината направи крачка вляво,
здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с
корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника.
Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина
набегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме
шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от
канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За
оръжие разбира се използвахме дръжките на кирки.
Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със
зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия.
Старшината ни направи демострация по бързо одиране на
заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото
събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме заупокой на
душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателя на кооперацията. С много
треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл
да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко
пасящи трева. След стандартната процедура на
старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме
координация на движенията на езика при прицелване и
изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза че
при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително
треперещи ръце. Не можеше да говори.Само ръкомахаше и
сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни
старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше
надупкан като швейцарско сирене. По тревата се
разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха
на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу.
Старшината издаде особено свирене, от което козината
на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на
земята. След това председателя подписа протокол за
неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по
метода на мухите. Добре че сме натренирание и падането
върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше
скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък
направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно
виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо с зелен
кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци
от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на
обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия
старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони.
Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод,
но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна
в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателя и каза че пуйките му са се
побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита
дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита
вечерта. Обяснихме му че пуйките страдат от лятна
шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на
пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и
маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби.
После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се
престори на мъжки мечок опъна една стръвница. Вечерта
стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и
четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателя и със сълзи на
очи ни разказа че кошерите му ги няма. Расовите овни
също. Тъй като това беше последния ден на обучение в
базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай
завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и
подари на подразделението един нинджански меч, който е
държан от самия Маклаут.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един
лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел
спазване на секретност пътувахме в един хладилен
прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа.
След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е
началник на полигона. Каза ни че ще усвояваме
управление на армейски средства за пидвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха
мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че
мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и
пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и
едноколесни за професионалисти. Рабира се така е, и
ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най добре
бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите
крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да
се заобикалят а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние
не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като
истински болгарнинджи..
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров
пак се вживя и премина през тухлената бариера.
Останалите елегантно прескачахме, държейки
мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От
възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни
средства. Закараха ни в хангара с вертолетите.
Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби,
после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с въртолетите.Те са абсолютно нови
и никой не е летял с тях. Оказа се че лопатките на
винтовете им са титанови и не се поддават на
ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа-физически смисъл
на теорията на полета на хеликоптери. След три часа
Некрофилов, комуто омръзна да спи го прекъсна
посредата с думите че за нас е важно да знаем за коя
ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет
всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на
агрегатите във въртолета. Петров веднага запита за
предназначението на петте чифта червени педали в
транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че
те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на
главния двигател. След това четири часа тернирахме
насухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след
излитането поставих въртолета с колесника нагоре.
Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби
ориентация но след това уверено приземи вертолета. От
възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато
заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време
на полета той строши ръчките за управление и кацането
възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола
единия в носа единия в опашката. Да ни видеше
старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо ? Никой не
можеше да отговори..После се обучавахме да
преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между
дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме
70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров
имитираше сирена с цел максимален психологически ефект
върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното
поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я
забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни
мутанти кокошки панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради
уплахата мъжкият щраус е станал импотентен.Изразихме
съчуствие.Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове
по психотренинг по методиката на Зигмунд Фроид.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме
малък банкет После тренирахме лазене по стени. И
мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше
стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност,
маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона.
Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той
демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра
извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С
крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни
интересно. По късно забелязахме че пистолетите може да
се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна
точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се
заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси
трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф
изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата
на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се събрахме с
лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме
автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо,
от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3.
Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка.
Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от
които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка.
Незабелязано сложихме над мината едно паве. При
изстрела мината полетя на едната страна, а павето на
друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина
с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото
инстртукторът се бои даже да си представи резултатите
от наши стрелби.
Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе
първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим.
Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен
апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху
електромашинния усилвател на купола. Направил късо
съединение. Включила се противопожарната инсталация.
Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите
на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи
тренировка на вестибуларния си апарат ходейки по
опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки
покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво
движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с
див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката
стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се
спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се че
стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка,
специално изпратена от таен Пелменистански шпионски
център. Терористката беше подложена на жестоко
мъчение. Най напред изскубнахме с кола маска косъм по
косъм мустаците и. След това изрязахме ноктите и и
изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя
не издържа и си призна всичко. Записахме показанията.
Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка.
Терористките са нещо опасно. Носят със себе си
бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане
тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се но човек с
такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров
улучи дулото на танка, след което от вътрешността
излезе танкист , целия в черни сажди и многократно
спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме че
ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на
диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка
ни натовариха на в една полупразна цистерна за
изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка".
След тричасово пътуване пристигнахме на секретен
полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев който за
маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип
пустинна буря.. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем
из секретния полигон.Наловихме змии и жаби и ги
изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с
противоатомна защита. Там съхраняваха строго
секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за
принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен
двигател. Оказа се че реактивния двигател работи с
метан, който с цел екологичност, се изработва от
човешкия организъм. За целта в течение на три дни
преди полети трябва да се мине на спец режим на
хранене с усилено присъствие на бобови култури и
кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто
черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни
покаже възможностите на делтаплана. Направи
демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж.
Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е
поставянето на пластмасовата тръбичка захранваща
двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб
с кисело зеле дойде дългоочаквания момент. Сутринта
започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха
изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към
задника на всеки от нас присъединиха пластмасова
тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи
стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип
Ронсон към соплото.Смотлев на тласъци излетя.
Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна
управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко
започна да набира височина съпроводен със режещ звук
пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя.
После се опита да спре притока на газ но беше здраво
привързан. Сержантът каза че може да се прибере чак
след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона
до полунощ и най после се приземи. Останалите летяхме
нормално с изключение на Душегубов, който след
излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и
Душегубов се приземи на пет километра от полигона.
После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен
стенд. Петров катапултира така, че падна в гората.
Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба.
Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че
Петров в обърнал резбата защото лопатаря беше мъжки.
Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и
пихме заупокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно
тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското
население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към
десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със
запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината
объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене
атакувахме с светещи постройки. Бяха ни нещо познати.
Петров включи сирената и от прозорците на сградата
заизкачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно
предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните
села. По този случай ни устроиха малък банкет.
Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед
дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи
разказа че сутринта е намерил всички щрауси с
разстройство. До обяд разгребвал последиците от
разстройството. Сержантът му каза за успокоение че
птичия тор е много скъп и може да го продаде на
селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан
Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни
десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
ротата ще се използва за мироопазващи и
диверсионни операции по нова методика. До привършване
на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има
несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран.
Ще се плащат и разноските за погребение, особено за
салюти. Шокирани сме....
Ден 2. Дойде новия старшина.С обучението ще се
занимава лично той. Ще се обучаваме по особено
секретна методика и техника болгарнинджа, за която и
преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За
демонстрация старшината уви около палеца си три метра
бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор
Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника
се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем.
След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на
бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието
всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината
опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz.
Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите
нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина,
бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се
научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта
цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е
само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна
преграда 7метра, тъй като човек физически не може да
преодолеее такава височина. Под ръководството на
старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да
прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на
дискотека. Влязохме през покрива.Ако човек не може да
прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С
барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава
от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да
се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу.Старшината
ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник
Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не
пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки
ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от
височината и на нивото на шестия етаж започва да
повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза
задника.
Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението
капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави
капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че
собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в
капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия..
Попадна в собствения си капан, които редник Петров
откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме
как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме
зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи.
В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови
мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет
пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия
с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме
капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше
на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на
цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици.
Защото старшината ни каза, че и последния глупак може
да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива
петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод
Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение
от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината
ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които
пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта
прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по
един кокошарник.
Ден 18. Доиде командира и ни разказа че снощи в
курника на един местен абориген е влетял метеорит.
Строшил оградата, стената и убил три кокошки.
Труповете им са негодни за индентификация. Перата
аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние
заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника.
Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и
нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета
на краката. След няколко стимулиращи ритници това се
получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите
на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев,
който даже е изпушил половин кутия. Старшината се
ядоса и започна да псува по нинджански..два часа ние
добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае
все пак ка да се общува в тила на врага и с местното
аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства
реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване
на навиците. Продължихме да се обучаваме по
невидимост, но скоро се отказахме тъй като
устройството виеше при прелитането на муха на
разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше
секретността и местните жители можеха да помислят че
някой краде добитък, тъй като по легендировка ние
бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени
по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии.
Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме
двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова
месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и
пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и
трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по
бързо завиване на тюрбани .
Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим
контролно излизане по местността. Първо за попълване
на продоволствените запаси. Второ, за проверка
усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се
проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се
извади половин декар картофи и зеле. Задачата
изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията
с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След
Процедурата на старшината състояща се от изпиване на
две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през
нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста
сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет
каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са
видели и чули. За да не умре от глад върнахме
половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателял на
кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно
той каза че през нощта е поникнала цяла овощна
градина, бостан със дини а в средата на градината има
двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са
пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да
му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята
от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния
противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива
идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се
не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи,
необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той
ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме
до една.
Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината
какви пистолети и автомати предпочитат нинджите.
Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция
за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят
цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка/ знаем
го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само
смъкват надолу гащите на истинските нинджи.
Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим
стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира
се най добре е ба се хвърлят два стола. Един в
муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от
волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет
макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи,
че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че,
стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински
нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи
мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За
демонстрацията старшината си сложи специално чене с
титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми
ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината
донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги
счукахме с голи ръце а после играхме право хоро върху
парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни
заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори
за нощно виждане. Започна истинската част от
обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради
мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той
ни каза основния принцип. Да шокираш противника.
Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна
с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна
странни движения, наподобаващи канкан, само че с
особено извиване на ханша.Петров зяпна от учудване. В
следващия момент старшината направи крачка вляво,
здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с
корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника.
Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина
набегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме
шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от
канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За
оръжие разбира се използвахме дръжките на кирки.
Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със
зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия.
Старшината ни направи демострация по бързо одиране на
заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото
събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме заупокой на
душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателя на кооперацията. С много
треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл
да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко
пасящи трева. След стандартната процедура на
старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме
координация на движенията на езика при прицелване и
изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза че
при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително
треперещи ръце. Не можеше да говори.Само ръкомахаше и
сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни
старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше
надупкан като швейцарско сирене. По тревата се
разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха
на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу.
Старшината издаде особено свирене, от което козината
на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на
земята. След това председателя подписа протокол за
неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по
метода на мухите. Добре че сме натренирание и падането
върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше
скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък
направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно
виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо с зелен
кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци
от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на
обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия
старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони.
Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод,
но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна
в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателя и каза че пуйките му са се
побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита
дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита
вечерта. Обяснихме му че пуйките страдат от лятна
шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на
пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и
маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби.
После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се
престори на мъжки мечок опъна една стръвница. Вечерта
стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и
четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателя и със сълзи на
очи ни разказа че кошерите му ги няма. Расовите овни
също. Тъй като това беше последния ден на обучение в
базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай
завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и
подари на подразделението един нинджански меч, който е
държан от самия Маклаут.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един
лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел
спазване на секретност пътувахме в един хладилен
прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа.
След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е
началник на полигона. Каза ни че ще усвояваме
управление на армейски средства за пидвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха
мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че
мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и
пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и
едноколесни за професионалисти. Рабира се така е, и
ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най добре
бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите
крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да
се заобикалят а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние
не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като
истински болгарнинджи..
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров
пак се вживя и премина през тухлената бариера.
Останалите елегантно прескачахме, държейки
мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От
възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни
средства. Закараха ни в хангара с вертолетите.
Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби,
после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с въртолетите.Те са абсолютно нови
и никой не е летял с тях. Оказа се че лопатките на
винтовете им са титанови и не се поддават на
ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа-физически смисъл
на теорията на полета на хеликоптери. След три часа
Некрофилов, комуто омръзна да спи го прекъсна
посредата с думите че за нас е важно да знаем за коя
ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет
всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на
агрегатите във въртолета. Петров веднага запита за
предназначението на петте чифта червени педали в
транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че
те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на
главния двигател. След това четири часа тернирахме
насухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след
излитането поставих въртолета с колесника нагоре.
Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби
ориентация но след това уверено приземи вертолета. От
възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато
заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време
на полета той строши ръчките за управление и кацането
възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола
единия в носа единия в опашката. Да ни видеше
старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо ? Никой не
можеше да отговори..После се обучавахме да
преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между
дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме
70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров
имитираше сирена с цел максимален психологически ефект
върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното
поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я
забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни
мутанти кокошки панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради
уплахата мъжкият щраус е станал импотентен.Изразихме
съчуствие.Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове
по психотренинг по методиката на Зигмунд Фроид.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме
малък банкет После тренирахме лазене по стени. И
мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше
стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност,
маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона.
Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той
демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра
извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С
крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни
интересно. По късно забелязахме че пистолетите може да
се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна
точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се
заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси
трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф
изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата
на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се събрахме с
лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме
автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо,
от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3.
Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка.
Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от
които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка.
Незабелязано сложихме над мината едно паве. При
изстрела мината полетя на едната страна, а павето на
друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина
с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото
инстртукторът се бои даже да си представи резултатите
от наши стрелби.
Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе
първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим.
Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен
апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху
електромашинния усилвател на купола. Направил късо
съединение. Включила се противопожарната инсталация.
Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите
на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи
тренировка на вестибуларния си апарат ходейки по
опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки
покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво
движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с
див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката
стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се
спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се че
стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка,
специално изпратена от таен Пелменистански шпионски
център. Терористката беше подложена на жестоко
мъчение. Най напред изскубнахме с кола маска косъм по
косъм мустаците и. След това изрязахме ноктите и и
изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя
не издържа и си призна всичко. Записахме показанията.
Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка.
Терористките са нещо опасно. Носят със себе си
бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане
тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се но човек с
такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров
улучи дулото на танка, след което от вътрешността
излезе танкист , целия в черни сажди и многократно
спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме че
ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на
диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка
ни натовариха на в една полупразна цистерна за
изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка".
След тричасово пътуване пристигнахме на секретен
полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев който за
маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип
пустинна буря.. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем
из секретния полигон.Наловихме змии и жаби и ги
изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с
противоатомна защита. Там съхраняваха строго
секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за
принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен
двигател. Оказа се че реактивния двигател работи с
метан, който с цел екологичност, се изработва от
човешкия организъм. За целта в течение на три дни
преди полети трябва да се мине на спец режим на
хранене с усилено присъствие на бобови култури и
кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто
черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни
покаже възможностите на делтаплана. Направи
демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж.
Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е
поставянето на пластмасовата тръбичка захранваща
двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб
с кисело зеле дойде дългоочаквания момент. Сутринта
започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха
изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към
задника на всеки от нас присъединиха пластмасова
тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи
стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип
Ронсон към соплото.Смотлев на тласъци излетя.
Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна
управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко
започна да набира височина съпроводен със режещ звук
пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя.
После се опита да спре притока на газ но беше здраво
привързан. Сержантът каза че може да се прибере чак
след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона
до полунощ и най после се приземи. Останалите летяхме
нормално с изключение на Душегубов, който след
излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и
Душегубов се приземи на пет километра от полигона.
После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен
стенд. Петров катапултира така, че падна в гората.
Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба.
Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че
Петров в обърнал резбата защото лопатаря беше мъжки.
Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и
пихме заупокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно
тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското
население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към
десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със
запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината
объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене
атакувахме с светещи постройки. Бяха ни нещо познати.
Петров включи сирената и от прозорците на сградата
заизкачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно
предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните
села. По този случай ни устроиха малък банкет.
Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед
дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи
разказа че сутринта е намерил всички щрауси с
разстройство. До обяд разгребвал последиците от
разстройството. Сержантът му каза за успокоение че
птичия тор е много скъп и може да го продаде на
селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан
Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни
десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
Българино, помни своя род и родина!
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
-
Lord de Sword
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 548
- Регистриран на: 20 Авг 2005, 16:48
- Местоположение: Land of the Blademasters
- Обратна връзка:
Какво не бихте искали да чуете, докато сте на операционната маса?
1. Това е добре да го съхраним за патологоанатомични изследвания, а и
котката ми у дома е вмирисана от whiskas
2. Цезар, Цезар, върни ми това нещо, шибано куче
3. Чакай, чакай, ако това е жлъчка, кво прави тук, по дяволите?
4. Ох, ох, ох, мммм, а вие спомняте ли си случай, при който някой е
оживял след преливане на 500 мл. на калиев хлорид?
5. Пич, знаеш ли колко струва това на черния пазар? Щото тоя тук си има две.
6. Моля ви, не шавайте, защото ми падна едната контактна леща у вас.
7. Някой да изключи "Стани богат", че ми пречи да се съсредоточа
8. А бе, що имаме още един далак тук? Петрова, ти на колко парчета го
сряза това? Сипи едно винце де, сипи, че започнаха да ми треперят
ръчичките
9. Аре да не драматизираме нещата... като се замислим едва ли загубата
за човечеството е чак толкова голяма.
10. Ах ти, виж се на кво си заприличал бе?!? Колеги, някой случайно да
има в себе си фотоапарат?
11. Алооооуууу, кво тропате в реанимацията? Тия медсестри освен за
ебане, за друго не стават... поне правят яки свирки, деба
12. Ох, тебе не те ли заварих след една командировка в моята спалня?
Приятно ми е, аз съм съпруга на Димитричка... Сигурен ли си, че това
ще ти трябва още? Добре, добре, ще ти оставя половинката... горната
13. Ама много се ядосвам, когато няма достатъчно детайли. Ква е тази
елементарна прободна рана. Чакай да добавим малко цвят...
14. Всичко е готово. Надявям се, че този път нищо не съм забравил вътре!
15. Ха, и на тебе ли това е първа операция? Ако искаш да ме видиш пак,
с кво да те шия после? Кичке, дай телбода...
16. Тук стерилно ли е? Чистачката мила ли е пода или не? Ами що мирише
на бахур, ма?
17. Колеги, моля по-внимателно, този тук все пак не е дошъл за смяна
на пола. Циците му са от бира. убеден съм, как?!? Глей като я боцна
ква мас ше се излее само >)))
18. А бе, никой ли не видя къде се дяна скалпела? Що не казваш, че ти
се е забил в крака бе, Миронов? Няма да те разжалвам, спокойно.
Изкарай го и ми го дай бързо, че тва черво започва да ме изнервя
19. Добре поне, че вече си е направил дечица...
19а. Ехххх, от колко време не ми е попадала блондинка. Спокойно скъпа,
след това нама да си спомняш за нищо...
19б. по интеркома: Шаламанов, ела да опънем една упоена курва от
Драгалевци, бе. Коя? Чакай, чакай, сега ше дойда. Пази ми я малко. и
моля те затопли ми я малко...
20. Сестра, този пациент на кой е завещал органите си?
21. Вниманиеееее! Сега ще блика кръв, покрийте се с нещо
22. ..... му, кой е скъсал страница 47 от учебника по клинична хирургия
23. ...., няма ли кой да забърше пода, я извикайте чистачката. Ти нали
беше упоен, бе? За кво ми е тоя дроб, разбира се, че ше ти го поставя
на място. Не мърдай, не мърдай. Тва да не ти е Тетрис?
24. Това не са твойте крака ма, къде хукна?!?
25. Някой може ли да прави масаж на сърцето? Казах на сърцето,
колежке. Знам, че скоро не сте мачкала кур, но този скоро няма да
стане. ХРАЦ!!!!
26. Аре да свършваме по-бързо, че след 2 часа играят Левски и ЦСКА
27. И казваш, че тоя е живял 20 години с тия части? егати и
курбуратора, копеле... Искаш ли да му го срежем по дължина?
28. 250 удара в минута... това извинявай, не е много учестен пулс
29. заповядай!!! щом толкова искаш... аз не съм те молил да си сменяме
местата...
30. О, повелителю на Тъмнината, приеми тази жертва!
********************
Кратък курс:)
Кама-сутрата за притежателите на лек автомобил Москвич се
характеризира със следните основни пози:
Поза 1: Основна.
Москвичът е на четирите си колела, а водачът влиза странично.
Действията на водача са ограничени, за разлика от тези на Москвича.
Продължителността зависи от група фактори, свързани с навиците на
водача и състоянието на Москвича. При неблагоприятно стечение на
обстоятелствата се преминава към поза 2
Поза 2: Класическа.
Москвичът е отгоре, а водачът отдолу. Позата се характеризира с
абсолютна неподвижност на москвича и необичайно динамични движения на
водача.
Процесът е съпроводен с използването на различни видове помощни
инструменти и приспособления, като клещи, чук, гаечни ключове, щанги и
крикове. Активно се използува и ненормативна лексика, като обикновено
се споменават меки китки, майки, лели и баби. Позата се характеризира
с най голяма от всички пози продължителност.
Поза 3: Странична.
При тази поза Москвичът е легнал на едната си страна, а водачът е в
него, на него или встрани от него ако е успял да избяга навреме. Към
тази поза партньорите подхождат внезапно един за друг при недостатъчни
навици на водача или активно - неконтролируемо от водача движение на
Москвича. Възможни са следните варианти: Москвич на лявата страна,
Москвич на дясната страна, Москвич на покрив; водач отляво, водач
отдясно, водач отгоре, водач отдолу и комбинациите им. Поза 3 е
предшестваща на поза 2 и поза 4
Поза 4: Групово изпълнение.
Практикува се след активно изпълнение на поза 3 или 2, като за целта
Москвичът се закарва в сервиз с бригада автомонтьори. Водачът в този
случай воайорства и заплаща скъпо за това удоволствие.
*******
20 npuзнaka, че сте циганин:
1. Mucлume, чe "гeнumaлuя" e нaзвaнuemo нa uтaлuaнckuтe aвuoлuнuu.
2. Пoзвoлявaтe нa 13-гoguшнaтa cu gъщepя ga пyшu пpeg geцaтa cu.
3. Жeнeн cтe вeчe зa тpeтu nът, нo poднuнuтe вu пo жeнcka лuнuя ca cu
вce cъщuтe.
4. Oтkakтo Toдop Жuвkoв yмpя, вeчe мeчтaeтe дa cтe kaтo Цap Kupo.
5. Чyдuтe ce kak noддъpжaт тoлkoвa чucтu oбщecтвeнuтe тoaлeтнu нa
Цeнтpaлнa гapa.
6. Пoвeчeтo вu poднuнu yмupaт, cлeд kaтo kaжaт penлukaтa "Глeйтe ca
kвo шe нaпpaвa!"
7. Знaeтe нauзycт cayндтpaka нa фuлмa "Cлoнът, мoя npuятeл!"
8. Имaтe noвeчe oт eдuн бpaт, koйтo ce kaзвa Aceн.
9. Cмятaтe, чe Дoм Пepuньoн e бoc нa мaфuятa.
10. Bceku път koгaтo no няkakъв noвoд ce cъбupa цялaтa вu poдa, cu
нaмupaтe нoвa любoвнuцa.
11. Cмятaтe, чe nocлeднuтe дyмu oт тekcтa нa нaцuoнaлнuя xuмн ca
"Увaжaeмu зpuтeлu, npoгpaмaтa нa Kaнaл 1 зaвъpшu!"
12. Пpu nocлeднaтa бypя нaйлoнoвuтe пpoзopцu нa къщата вu ce uзnoкъcaxa.
13. Кoгaтo чuчo вu uдвa нa гocтu cъc cлyжeбнaтa кoлa, napкupa нa
50-uнa мeтpa, зaщoтo npeд вac e тяcнo u тoя гoлям opaнжeв кaмuoн нe ce
cъбupa.
14. Дъpвeнuят гpeбeн нa npaбaбa вu uмa noвeчe здpaвu зъбu oт вac.
15. Кoгaтo xoдuтe дo тoaлeтнaтa, мuнaвaтe npeз външнaтa вpaтa.
16. Бaщa вu uдвa c вac дo yчuлuщe, зaщoтo yчu в no-дoлнuя клac.
17. Пoлuвaтe peдoвнo тeмeнyжкuтe, зacaдeнu в дeтcкoтo кopитo зa къnaнe.
18. He мoжeтe дa ce oжeнитe зa избpaницaтa нa cъpцeтo cи, зaщoтo
зaкoнитe нe пoзвoлявaт бpaк мeждy бpaтoвчeди.
19. Cмятaтe, чe изpaзът "дa зapeдя миялнaтa мaшинa" oзнaчaвa "дa
npaвитe ceкc cъc cъnpyгaтa cи".
20. Пo тoaлeтнaтa ви xapтия имa зaглaвия и cнимки.
1. Това е добре да го съхраним за патологоанатомични изследвания, а и
котката ми у дома е вмирисана от whiskas
2. Цезар, Цезар, върни ми това нещо, шибано куче
3. Чакай, чакай, ако това е жлъчка, кво прави тук, по дяволите?
4. Ох, ох, ох, мммм, а вие спомняте ли си случай, при който някой е
оживял след преливане на 500 мл. на калиев хлорид?
5. Пич, знаеш ли колко струва това на черния пазар? Щото тоя тук си има две.
6. Моля ви, не шавайте, защото ми падна едната контактна леща у вас.
7. Някой да изключи "Стани богат", че ми пречи да се съсредоточа
8. А бе, що имаме още един далак тук? Петрова, ти на колко парчета го
сряза това? Сипи едно винце де, сипи, че започнаха да ми треперят
ръчичките
9. Аре да не драматизираме нещата... като се замислим едва ли загубата
за човечеството е чак толкова голяма.
10. Ах ти, виж се на кво си заприличал бе?!? Колеги, някой случайно да
има в себе си фотоапарат?
11. Алооооуууу, кво тропате в реанимацията? Тия медсестри освен за
ебане, за друго не стават... поне правят яки свирки, деба
12. Ох, тебе не те ли заварих след една командировка в моята спалня?
Приятно ми е, аз съм съпруга на Димитричка... Сигурен ли си, че това
ще ти трябва още? Добре, добре, ще ти оставя половинката... горната
13. Ама много се ядосвам, когато няма достатъчно детайли. Ква е тази
елементарна прободна рана. Чакай да добавим малко цвят...
14. Всичко е готово. Надявям се, че този път нищо не съм забравил вътре!
15. Ха, и на тебе ли това е първа операция? Ако искаш да ме видиш пак,
с кво да те шия после? Кичке, дай телбода...
16. Тук стерилно ли е? Чистачката мила ли е пода или не? Ами що мирише
на бахур, ма?
17. Колеги, моля по-внимателно, този тук все пак не е дошъл за смяна
на пола. Циците му са от бира. убеден съм, как?!? Глей като я боцна
ква мас ше се излее само >)))
18. А бе, никой ли не видя къде се дяна скалпела? Що не казваш, че ти
се е забил в крака бе, Миронов? Няма да те разжалвам, спокойно.
Изкарай го и ми го дай бързо, че тва черво започва да ме изнервя
19. Добре поне, че вече си е направил дечица...
19а. Ехххх, от колко време не ми е попадала блондинка. Спокойно скъпа,
след това нама да си спомняш за нищо...
19б. по интеркома: Шаламанов, ела да опънем една упоена курва от
Драгалевци, бе. Коя? Чакай, чакай, сега ше дойда. Пази ми я малко. и
моля те затопли ми я малко...
20. Сестра, този пациент на кой е завещал органите си?
21. Вниманиеееее! Сега ще блика кръв, покрийте се с нещо
22. ..... му, кой е скъсал страница 47 от учебника по клинична хирургия
23. ...., няма ли кой да забърше пода, я извикайте чистачката. Ти нали
беше упоен, бе? За кво ми е тоя дроб, разбира се, че ше ти го поставя
на място. Не мърдай, не мърдай. Тва да не ти е Тетрис?
24. Това не са твойте крака ма, къде хукна?!?
25. Някой може ли да прави масаж на сърцето? Казах на сърцето,
колежке. Знам, че скоро не сте мачкала кур, но този скоро няма да
стане. ХРАЦ!!!!
26. Аре да свършваме по-бързо, че след 2 часа играят Левски и ЦСКА
27. И казваш, че тоя е живял 20 години с тия части? егати и
курбуратора, копеле... Искаш ли да му го срежем по дължина?
28. 250 удара в минута... това извинявай, не е много учестен пулс
29. заповядай!!! щом толкова искаш... аз не съм те молил да си сменяме
местата...
30. О, повелителю на Тъмнината, приеми тази жертва!
********************
Кратък курс:)
Кама-сутрата за притежателите на лек автомобил Москвич се
характеризира със следните основни пози:
Поза 1: Основна.
Москвичът е на четирите си колела, а водачът влиза странично.
Действията на водача са ограничени, за разлика от тези на Москвича.
Продължителността зависи от група фактори, свързани с навиците на
водача и състоянието на Москвича. При неблагоприятно стечение на
обстоятелствата се преминава към поза 2
Поза 2: Класическа.
Москвичът е отгоре, а водачът отдолу. Позата се характеризира с
абсолютна неподвижност на москвича и необичайно динамични движения на
водача.
Процесът е съпроводен с използването на различни видове помощни
инструменти и приспособления, като клещи, чук, гаечни ключове, щанги и
крикове. Активно се използува и ненормативна лексика, като обикновено
се споменават меки китки, майки, лели и баби. Позата се характеризира
с най голяма от всички пози продължителност.
Поза 3: Странична.
При тази поза Москвичът е легнал на едната си страна, а водачът е в
него, на него или встрани от него ако е успял да избяга навреме. Към
тази поза партньорите подхождат внезапно един за друг при недостатъчни
навици на водача или активно - неконтролируемо от водача движение на
Москвича. Възможни са следните варианти: Москвич на лявата страна,
Москвич на дясната страна, Москвич на покрив; водач отляво, водач
отдясно, водач отгоре, водач отдолу и комбинациите им. Поза 3 е
предшестваща на поза 2 и поза 4
Поза 4: Групово изпълнение.
Практикува се след активно изпълнение на поза 3 или 2, като за целта
Москвичът се закарва в сервиз с бригада автомонтьори. Водачът в този
случай воайорства и заплаща скъпо за това удоволствие.
*******
20 npuзнaka, че сте циганин:
1. Mucлume, чe "гeнumaлuя" e нaзвaнuemo нa uтaлuaнckuтe aвuoлuнuu.
2. Пoзвoлявaтe нa 13-гoguшнaтa cu gъщepя ga пyшu пpeg geцaтa cu.
3. Жeнeн cтe вeчe зa тpeтu nът, нo poднuнuтe вu пo жeнcka лuнuя ca cu
вce cъщuтe.
4. Oтkakтo Toдop Жuвkoв yмpя, вeчe мeчтaeтe дa cтe kaтo Цap Kupo.
5. Чyдuтe ce kak noддъpжaт тoлkoвa чucтu oбщecтвeнuтe тoaлeтнu нa
Цeнтpaлнa гapa.
6. Пoвeчeтo вu poднuнu yмupaт, cлeд kaтo kaжaт penлukaтa "Глeйтe ca
kвo шe нaпpaвa!"
7. Знaeтe нauзycт cayндтpaka нa фuлмa "Cлoнът, мoя npuятeл!"
8. Имaтe noвeчe oт eдuн бpaт, koйтo ce kaзвa Aceн.
9. Cмятaтe, чe Дoм Пepuньoн e бoc нa мaфuятa.
10. Bceku път koгaтo no няkakъв noвoд ce cъбupa цялaтa вu poдa, cu
нaмupaтe нoвa любoвнuцa.
11. Cмятaтe, чe nocлeднuтe дyмu oт тekcтa нa нaцuoнaлнuя xuмн ca
"Увaжaeмu зpuтeлu, npoгpaмaтa нa Kaнaл 1 зaвъpшu!"
12. Пpu nocлeднaтa бypя нaйлoнoвuтe пpoзopцu нa къщата вu ce uзnoкъcaxa.
13. Кoгaтo чuчo вu uдвa нa гocтu cъc cлyжeбнaтa кoлa, napкupa нa
50-uнa мeтpa, зaщoтo npeд вac e тяcнo u тoя гoлям opaнжeв кaмuoн нe ce
cъбupa.
14. Дъpвeнuят гpeбeн нa npaбaбa вu uмa noвeчe здpaвu зъбu oт вac.
15. Кoгaтo xoдuтe дo тoaлeтнaтa, мuнaвaтe npeз външнaтa вpaтa.
16. Бaщa вu uдвa c вac дo yчuлuщe, зaщoтo yчu в no-дoлнuя клac.
17. Пoлuвaтe peдoвнo тeмeнyжкuтe, зacaдeнu в дeтcкoтo кopитo зa къnaнe.
18. He мoжeтe дa ce oжeнитe зa избpaницaтa нa cъpцeтo cи, зaщoтo
зaкoнитe нe пoзвoлявaт бpaк мeждy бpaтoвчeди.
19. Cмятaтe, чe изpaзът "дa зapeдя миялнaтa мaшинa" oзнaчaвa "дa
npaвитe ceкc cъc cъnpyгaтa cи".
20. Пo тoaлeтнaтa ви xapтия имa зaглaвия и cнимки.
Българино, помни своя род и родина!
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
-
Lord de Sword
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 548
- Регистриран на: 20 Авг 2005, 16:48
- Местоположение: Land of the Blademasters
- Обратна връзка:
I AM BG
Аз сам бъгелче, разбираш,
Windows ми е до колене.
PC - то да рестартираш
първа радост е за мене.
Аз сам бъгелче и расна
във любимата система,
токът уж не е угаснал,
а картината я нема.
Аз сам бъгелче свободно,
татко ми е Били Гея.
Всичко бъгаво и родно
любя, тача и милея.
__________________________
Аз сам хакерче - сканирам
ваште портове зелени.
Нечий диск да форматирам
първа радост е за мене.
Аз сам хакерче и хаквам
сайтчето на президента.
Обществото се разкряква,
спи дълбоко парламента.
В интернета до забрава
денонощно си беснея.
Култа към умряла крава*
любя, тача и милея.
__________________________
Аз съм юзърче - умирам
за десктопите зелени.
Windows да преинсталирам
първа радост е за мене.
Аз съм юзърче и мразя
софтуера лицензиран.
От туй страшно зло се пазя
като кракове намирам.
С мойта мишка трибутонна
щтракам и под нос си пея.
Всеки shortcut и икона
любя, тача и милея.
*****************
До генералния директор Йехова
от началник-отдел "Маркетинг" Гавраил
Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект "Genesis"
показаха, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната
конфигурация:
- Планета: 1 бр.
- Радиус: 3000 км
- Сила на тежеста: 0.5 g
- Съотношение суша/вода: 1:1
- Температура: +24 градуса
- Атмосфера: кислород
- Море: сладководно
- Реки: мляко, мед
- Фауна: тревопасна
- Периферия: светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)
Резолюция: Да се изпрати в отдел "Стратегическо планиране" за
изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Стратегическо планиране" Михаил
С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването
на светилата да е от един източник на енергия, а кислорода да се
замени с азот.
Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителя ще се задъхва
началник отдел "Тестване и Поддръжка" Рафаил
И 25% стигат
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
По време на работата по проект "Genesis" (стадий "Да бъде светлина!")
възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на
непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се
използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило
да използваме огледало.
По-добре "жълто джудже". Себестойноста е малко по-голяма, но изглежда
доста по-внушително
началник отдел "Маркетинг" Гавраил
Ама това е сървърен източник. За какво му е на подребител на единична планета?
Луцифер
Какво му е нужно на потребителя, и какво не, ще му обясни отдел "Реклама"
Гавраил
Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам
"жълто джудже"
Йехова
Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да
използваме вместо огледало нормален планетоид
Михаил
Става
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на
източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на
планетата, в резултат на това източника отказва да се върти около
планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това,
поради високата мощност на източника, се наблюдава устойчиво
превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2
порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се
увеличават габаритите на системата.
Габарити - това е престиж, но въртенето на планетата около периферното
устройство може да предизвика усещане за непълноценност в потребителя.
Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил
Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимоста
Михаил
А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека
отдел "Реклама" да измислят някаква теория на относителността
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до
скороста указана в ТЗ води до crash на системата (планетата отлита в
космоса). С нощното светило историята е същата.
Няма значение какво става в системата - важно е какво вижда
потребителя. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си?
Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около
планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил
А потребителя няма ли да се усети?
Йехова
Даже и да усети, проекта по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил
Съгласен
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Първичното тестване на системата показа следните дефекти:
Наблюдава се устойчиво прегряване
Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, в следствие
на което възникнаха циклични температурни аномалии
Пропускателната способност на реките не съответства на проектната
Фауна липсва
Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално
охлаждане трябва да е 1:3 - 1:4
Работим по въпроса
Защото млякото се вкисва, а меда - захаросва
На тревопасната фауна и трябва трева, а тя не расте при такава жега и
без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и
4 заедно
За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита
Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на
моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още
една излишна планета...
Михаил
Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като
feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите
реки трябва да ги оставим...
Гавраил
Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите
още не са представили проект за кон, само динозаври... За какво са ни
тия динозаври!?
Йехова
Потребителите ги харесват...
Гавраил
Добре, ама и коне да има.
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да
отлита в космоса.
Тревопасна фауна пак няма
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита
Фауната се размножи, изяде тревата и измря
Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил
Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер
Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета потребителя ще получи девет!?
Йехова
Е и? 8 и без това не стават за живот...
Луцифер
А размерите на системата?
Йехова
Не е задължително потребителя да знае за другите планети. Половината
без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за
потребителя с 11-та заповед: "Не изобретявай телескопа"
Гавраил
Тогава те точно него ще изобретят...
Йехова
Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на
нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да
сложим огледало.
Рафаил
Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да
почваме отначало!?
Луцифер
Никакви такива! До края на срока останаха 6 дни. Луцифер, или ще
накарате всичко да работи, или ще ви понижа!
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Виновен ли съм, че не ми дадоха нормално ТЗ?
Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в
Едемската градина температурата ще е +24 градуса, ако потребителя
тръгне нанякъде - това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем
да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките
пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама... За да не изяждат
всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не
сме успели да ги програмираме да различават потребителите. В общи
линии всичко ще работи... долу-горе...
И това е добре...
Йехова
P.S.: Началника на отдел "Схемотехника" Луцифер все пак беше понижен
заради несанкционирано подсказване на етап "Потребителско тестване".
Аз сам бъгелче, разбираш,
Windows ми е до колене.
PC - то да рестартираш
първа радост е за мене.
Аз сам бъгелче и расна
във любимата система,
токът уж не е угаснал,
а картината я нема.
Аз сам бъгелче свободно,
татко ми е Били Гея.
Всичко бъгаво и родно
любя, тача и милея.
__________________________
Аз сам хакерче - сканирам
ваште портове зелени.
Нечий диск да форматирам
първа радост е за мене.
Аз сам хакерче и хаквам
сайтчето на президента.
Обществото се разкряква,
спи дълбоко парламента.
В интернета до забрава
денонощно си беснея.
Култа към умряла крава*
любя, тача и милея.
__________________________
Аз съм юзърче - умирам
за десктопите зелени.
Windows да преинсталирам
първа радост е за мене.
Аз съм юзърче и мразя
софтуера лицензиран.
От туй страшно зло се пазя
като кракове намирам.
С мойта мишка трибутонна
щтракам и под нос си пея.
Всеки shortcut и икона
любя, тача и милея.
*****************
До генералния директор Йехова
от началник-отдел "Маркетинг" Гавраил
Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект "Genesis"
показаха, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната
конфигурация:
- Планета: 1 бр.
- Радиус: 3000 км
- Сила на тежеста: 0.5 g
- Съотношение суша/вода: 1:1
- Температура: +24 градуса
- Атмосфера: кислород
- Море: сладководно
- Реки: мляко, мед
- Фауна: тревопасна
- Периферия: светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)
Резолюция: Да се изпрати в отдел "Стратегическо планиране" за
изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Стратегическо планиране" Михаил
С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването
на светилата да е от един източник на енергия, а кислорода да се
замени с азот.
Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителя ще се задъхва
началник отдел "Тестване и Поддръжка" Рафаил
И 25% стигат
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
По време на работата по проект "Genesis" (стадий "Да бъде светлина!")
възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на
непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се
използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило
да използваме огледало.
По-добре "жълто джудже". Себестойноста е малко по-голяма, но изглежда
доста по-внушително
началник отдел "Маркетинг" Гавраил
Ама това е сървърен източник. За какво му е на подребител на единична планета?
Луцифер
Какво му е нужно на потребителя, и какво не, ще му обясни отдел "Реклама"
Гавраил
Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам
"жълто джудже"
Йехова
Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да
използваме вместо огледало нормален планетоид
Михаил
Става
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на
източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на
планетата, в резултат на това източника отказва да се върти около
планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това,
поради високата мощност на източника, се наблюдава устойчиво
превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2
порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се
увеличават габаритите на системата.
Габарити - това е престиж, но въртенето на планетата около периферното
устройство може да предизвика усещане за непълноценност в потребителя.
Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил
Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимоста
Михаил
А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека
отдел "Реклама" да измислят някаква теория на относителността
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до
скороста указана в ТЗ води до crash на системата (планетата отлита в
космоса). С нощното светило историята е същата.
Няма значение какво става в системата - важно е какво вижда
потребителя. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си?
Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около
планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил
А потребителя няма ли да се усети?
Йехова
Даже и да усети, проекта по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил
Съгласен
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Първичното тестване на системата показа следните дефекти:
Наблюдава се устойчиво прегряване
Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, в следствие
на което възникнаха циклични температурни аномалии
Пропускателната способност на реките не съответства на проектната
Фауна липсва
Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално
охлаждане трябва да е 1:3 - 1:4
Работим по въпроса
Защото млякото се вкисва, а меда - захаросва
На тревопасната фауна и трябва трева, а тя не расте при такава жега и
без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и
4 заедно
За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита
Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на
моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още
една излишна планета...
Михаил
Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като
feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите
реки трябва да ги оставим...
Гавраил
Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите
още не са представили проект за кон, само динозаври... За какво са ни
тия динозаври!?
Йехова
Потребителите ги харесват...
Гавраил
Добре, ама и коне да има.
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да
отлита в космоса.
Тревопасна фауна пак няма
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита
Фауната се размножи, изяде тревата и измря
Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил
Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер
Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета потребителя ще получи девет!?
Йехова
Е и? 8 и без това не стават за живот...
Луцифер
А размерите на системата?
Йехова
Не е задължително потребителя да знае за другите планети. Половината
без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за
потребителя с 11-та заповед: "Не изобретявай телескопа"
Гавраил
Тогава те точно него ще изобретят...
Йехова
Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на
нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да
сложим огледало.
Рафаил
Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да
почваме отначало!?
Луцифер
Никакви такива! До края на срока останаха 6 дни. Луцифер, или ще
накарате всичко да работи, или ще ви понижа!
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Виновен ли съм, че не ми дадоха нормално ТЗ?
Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в
Едемската градина температурата ще е +24 градуса, ако потребителя
тръгне нанякъде - това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем
да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките
пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама... За да не изяждат
всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не
сме успели да ги програмираме да различават потребителите. В общи
линии всичко ще работи... долу-горе...
И това е добре...
Йехова
P.S.: Началника на отдел "Схемотехника" Луцифер все пак беше понижен
заради несанкционирано подсказване на етап "Потребителско тестване".
Българино, помни своя род и родина!
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
-
Tripio
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3707
- Регистриран на: 09 Авг 2005, 04:18
- Пол: Мъж
- Skype: forsaken_hero
- Местоположение: около гърлото на бутилката
- Обратна връзка:
Лорде.. супер са особено тва първото - аз съм го чел в оригинал на руски, май се казваше "хроники на диверсионното поделение". аз имам едно супер готино тук ама е яко дълго и май ще го пействам на части..
ЛАБОРАТОРНИ ХРОНИКИ
Детство
15 Юни
Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.
16 Юни
Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.
17 Юни
Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.
18 Юни
Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.
19 Юни
Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!
23 Юни
Наистина - може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.
Юли
Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда - наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!
Август - Септември
Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.
5 Септември
Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт. Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор, разположен в отпадната инсталация. За една вечер събира до половин литър.
6-20 Септември
Блаженствуваме.
21 Септември
Провал. Мощността се беше насочила в радиаторите. Пренастроихме излъчвателите. Чакаме.
22 Септември
Сутрин. Каква е тази гадост? Кисела, вони на текила. Обяд. Всичко е ясно. Грешка в двойката координати на ъгъла на вълните. Във фокуса се е оказал кактусът. Преизчислих. Пренастроих. Отнесох се.
23 Септември
Шефът ни хвана за гушите. Буквално. Остатъци от кактуса. Предадохме всичко. Оказа се, че конструкцията на антената, излъчвателят и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Само че, спиртът вече се съхранява в метален шкаф – за да не го достигат микровълните...
24 Септември
Дойде някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия закрита (той така мислеше) дискусия. "Чуй ме, приятелю, в нашия случай химик, физик и математик заедно - това е твърде много... Това е все едно вале, дама и поп - пълна комбинация, приятелю!.." – Тук неговата ръка някакси посочи фундамента на сграда 1. Но шефът ни е непреклонен - не ни дава. Ние се кълнем да оправдаем доверието.
Пролет
Проведохме съботник. Развалихме експеримента. Те ще си платят за това. Ливадата пред корпуса е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.
Началото на Май
Наблюдателните площадки на покрива са най-посещаваното място. От височина 40 метра ливадата представлява сама по себе си цветуща картина. С рязко еротичен уклон. Порасналите треви полягат под вятъра,в една увлекателно красива игра... Пробваме... Не всеки успя да слезе долу самостоятелно.
12 Май
Стигна до шефа. Разгром. Прекопаваме ливадата. С малки сапьорни лопатки.
20 Май
Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.
25 Май
Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?
26 Май
Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.
27 Май
Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.
28 Май
Това е! Включваме!
29 Май
(сутринта)
В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите - 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]!.. Страх ни е. Генералът е 140 кг - с тези рамене просто трябва да ни сграбчи... Страх!
29 Май
(обяд)
Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника... Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война...
29 Май
(вечерта)
Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. "Е,.. о!.. Е, нали, <Зелени човечета> – това добре, но <...> – това е преувеличение. И по натам... Също преувеличение..." – Затова пък вече ни гледа с уважение.
30 Май
Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме - бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой!.. Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.
Юни
Честно работихме.
25 Юни
Имаме си новобранец. Китаец. Усмихнат, услужлив, прилежен. Приспособихме го на мястото на автоматиката на климатика. Температурата държи в идеални граници. Не се разсейва с почивки или обеди.
Юли
Обучаваме китаеца. Вече е активен, пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелева употреба. Не вярва в канони и аксиоми. Вече е разчупен, не е схванат от традиции и стереотипи. Като цяло - почти наш човек. Жалко, че ще си тръгне скоро. Ще му е трудно сам самичък.
30 Юли
Появи се новобранец. От ВУЗ. Тъп поглед, отворена уста. Нищо не знае. Но не бяхме ли и ние такива? За сравнение можем да кажем, че вече сме пораснали...
Зрелост
10 Юни
Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.
11 Юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника - радарът на летището.
12 Юни
Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.
13 Юни
Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.
14 Юни
Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.
15 Юни
Мислихме. Запоявахме схеми.
18 Юни
Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.
Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.
Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.
19-22 Юни
Задушевни беседи със следователя.
23 Юни
Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.
26 Юни
Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.
27 Юни
Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.
Вечерта.
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.
28 Юни
Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.
29 Юни
Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.
30 Юни
Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.
3 Юли
Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.
4 Юли
Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат'здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.
5 Юли
Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно - да издържи подстанцията.
6 Юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.
7 Юли
Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.
8-20 Юли
В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.
21 Юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.
22 Юли
Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?
Август
Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо...
Септември
Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент... В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните...
особено тва първото - аз съм го чел в оригинал на руски, май се казваше "хроники на диверсионното поделение". аз имам едно супер готино тук ама е яко дълго и май ще го пействам на части..ЛАБОРАТОРНИ ХРОНИКИ
Детство
15 Юни
Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.
16 Юни
Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.
17 Юни
Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.
18 Юни
Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.
19 Юни
Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!
23 Юни
Наистина - може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.
Юли
Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда - наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!
Август - Септември
Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.
5 Септември
Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт. Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор, разположен в отпадната инсталация. За една вечер събира до половин литър.
6-20 Септември
Блаженствуваме.
21 Септември
Провал. Мощността се беше насочила в радиаторите. Пренастроихме излъчвателите. Чакаме.
22 Септември
Сутрин. Каква е тази гадост? Кисела, вони на текила. Обяд. Всичко е ясно. Грешка в двойката координати на ъгъла на вълните. Във фокуса се е оказал кактусът. Преизчислих. Пренастроих. Отнесох се.
23 Септември
Шефът ни хвана за гушите. Буквално. Остатъци от кактуса. Предадохме всичко. Оказа се, че конструкцията на антената, излъчвателят и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Само че, спиртът вече се съхранява в метален шкаф – за да не го достигат микровълните...
24 Септември
Дойде някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия закрита (той така мислеше) дискусия. "Чуй ме, приятелю, в нашия случай химик, физик и математик заедно - това е твърде много... Това е все едно вале, дама и поп - пълна комбинация, приятелю!.." – Тук неговата ръка някакси посочи фундамента на сграда 1. Но шефът ни е непреклонен - не ни дава. Ние се кълнем да оправдаем доверието.
Пролет
Проведохме съботник. Развалихме експеримента. Те ще си платят за това. Ливадата пред корпуса е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.
Началото на Май
Наблюдателните площадки на покрива са най-посещаваното място. От височина 40 метра ливадата представлява сама по себе си цветуща картина. С рязко еротичен уклон. Порасналите треви полягат под вятъра,в една увлекателно красива игра... Пробваме... Не всеки успя да слезе долу самостоятелно.
12 Май
Стигна до шефа. Разгром. Прекопаваме ливадата. С малки сапьорни лопатки.
20 Май
Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.
25 Май
Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?
26 Май
Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.
27 Май
Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.
28 Май
Това е! Включваме!
29 Май
(сутринта)
В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите - 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]!.. Страх ни е. Генералът е 140 кг - с тези рамене просто трябва да ни сграбчи... Страх!
29 Май
(обяд)
Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника... Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война...
29 Май
(вечерта)
Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. "Е,.. о!.. Е, нали, <Зелени човечета> – това добре, но <...> – това е преувеличение. И по натам... Също преувеличение..." – Затова пък вече ни гледа с уважение.
30 Май
Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме - бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой!.. Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.
Юни
Честно работихме.
25 Юни
Имаме си новобранец. Китаец. Усмихнат, услужлив, прилежен. Приспособихме го на мястото на автоматиката на климатика. Температурата държи в идеални граници. Не се разсейва с почивки или обеди.
Юли
Обучаваме китаеца. Вече е активен, пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелева употреба. Не вярва в канони и аксиоми. Вече е разчупен, не е схванат от традиции и стереотипи. Като цяло - почти наш човек. Жалко, че ще си тръгне скоро. Ще му е трудно сам самичък.
30 Юли
Появи се новобранец. От ВУЗ. Тъп поглед, отворена уста. Нищо не знае. Но не бяхме ли и ние такива? За сравнение можем да кажем, че вече сме пораснали...
Зрелост
10 Юни
Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.
11 Юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника - радарът на летището.
12 Юни
Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.
13 Юни
Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.
14 Юни
Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.
15 Юни
Мислихме. Запоявахме схеми.
18 Юни
Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.
Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.
Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.
19-22 Юни
Задушевни беседи със следователя.
23 Юни
Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.
26 Юни
Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.
27 Юни
Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.
Вечерта.
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.
28 Юни
Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.
29 Юни
Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.
30 Юни
Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.
3 Юли
Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.
4 Юли
Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат'здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.
5 Юли
Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно - да издържи подстанцията.
6 Юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.
7 Юли
Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.
8-20 Юли
В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.
21 Юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.
22 Юли
Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?
Август
Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо...
Септември
Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент... В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните...
AVATEK - Студио за разработка и поддръжка на уебсайтове
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
-
Tripio
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3707
- Регистриран на: 09 Авг 2005, 04:18
- Пол: Мъж
- Skype: forsaken_hero
- Местоположение: около гърлото на бутилката
- Обратна връзка:
Три години по-късно
5 април
Хубаво е на свобода! Шефът не иска и да ни види.
6 април
Взеха ни в съседната лаборатория. В института всичко се е изменило. Дошло е ново време. Постоянно говорят за субсидии, ново оборудване и пари. Никакъв полет на мисълта. Скучно е. И спирт няма.
10 април
Младите не умеят да играят на Quake. Даже на първия. Влияе им изкривената логика - първо парите, след това работата.
11 април
Опитвахме се да преодолеем недостига на спирт. Получи се напитка с ефирни добавки. Красота! Развеселява и няма никакъв мирис.
12 април
Откраднаха ни рецептата. Деца, незнаят какво са взели. Нашите работни бележки са опасни за непосветените.
17 април
Така и стана. Съседите-химици са възпроизвели много мощен халюциноген. Климатикът не помогна. Изнесохме телата на въздух. Лежат като бебета и хленчат. Ако се съди по частичните фрази и бърборенето, се намират в петия кръг на рая. Жалко. Ние искахме точно обратното.
18-30 април
Удивително, но нас не ни подозират. Работехме, замазвахме следите. Усвоявахме новите компютри и програми.
1-10 май
Имаше ли празник или не? Не помним. При това не само ние – оказва се, рецептата е попаднала в масите.
11 май
Срещнахме Вася. Сега е спонсор. Златна верига, ветрило от кредитни карти, големее се. Опитва се да се закача. Грешка. Ние имаме клавиатури. И голяма връзка към Интернет. Това, че всички негови кредитни карти са анулирани заради дългове, ще научи по-късно. А засега такъв човек не е влизал в института, не е пристигал в страната, не е ходил на училище, не се е женил и въобще не се е раждал. За сметка на това го търси Интерпол, заведен е като участник в терористични групи . Въоръжен и много опасен.
12 май
Постепено за Вася ще съберат достатъчно справки и всичко ще се изясни. А днес научихме, че батальон барети е превзел дома му. Обилни разрушения, има и жертви. При взрив на шокова граната търсеният обект практически си е отхапал езика. Избивайки от ръката му вилица, баретите му счупили ръката. На две места. Дълго време Вася няма да може да обясни нищо - било устно, било писмено.
Юни
От болницата се върнаха химиците. По малко от половината. Движенията и телата им са ефирни, говорът - непонятен. Обаче по погледите е ясно, че вече не сме желани тук... Тъжно.
15 Юни
Фабричният спирт става дефицитен. Нашият микроробот беше заловен в момента, когато товареше ценната течност от сейфа на чуждия шеф. Представиха го като тяхна собствена разработка. Ще имат премии. Ако намерят програмното обезпечение и модула за управление.
17 Юни
Намериха ги. По точно сами им ги дадохме. Приятелите им ни убедиха. Благодарности на приятелите. Че излизайки, изключиха ютиите и махнаха оковите. Каквото и да говорим, времената вече не са същите...
18 Юни
Оставяме химията и роботехниката. Сменихме лабораторията. Сега сме физици-оптици.
1 Юли
Сключихме договор за разработката на система за тримерна холография. Трябва да показва обемно изображение в произволна област, намираща се в система излъчватели.
Юли-Август
Работихме усилено.
20 Август
Всичко е готово. Ще го изпитваме. По идея, ако производителността на компютрите е достатъчна, ще има даже анимация. Монтирахме лазерните излъчватели по оградата на института.
21 Август
Има тримерно изображение! Има анимация! Изображението на десантна група е напълно реалистично. Охраната реагира мигновено с автоматичен огън. Управляващата програмата заби. Опитното поле е запълнено с чудовища от "Прищелецът". От страната на пущинака – две канонерки от "Междузвездни войни". Охраната е в кръгова отбрана – невероятно здрава психика. Изображението се вижда дори извън оградата – подкрепленията не се и опитаха да се приближат. Отново изгърмя подстанцията. На заник слънце. Не ни разстреляха само защото свършиха патроните.
22 Август
Клиентът е доволен. Нова видеотехнология – евтино, реалистично. Вече сме богати. Вила, кола, сметка в банката.
23 Август
Нито вила, нито кола, нито сметка. Много добре ни обясниха на колко много хора сме задължени. Какво да се прави – Фамилията си е Фамилия. Наложи се да делим. От нашата част си купихме харддиск. Един за тримата.
Септември
Занимавахме се със студения ядрен синтез. Използват ни. Както разбираме, резултатите ще оправдаят пет субсидии и ще се ползват от три разузнавания. Вече ни е безразлично – вече имаме някои идеи.
30 Септември
Прототипът на реактора е готов за изпитанията. Нас не ни допуснаха. Даже на половин километър – заради криминалното минало. Глупаво от тяхна страна. Откъде да знаят, че в инструкцията налягането на сместа е в атмосфери, а показанието на пулта – във фунтове на квадратен инч... Реакторът разтопи пода, три етажа и потъна на 70 метра в скалата. Там и остана, изчерпал запаса си от гориво. Така се и предполагаше.
31 Септември
Избягахме в планината. Крихме се. Прегладняхме. Сами се предадохме на следствието. Офицерът каза, че имаме три седмици. След това непременно ще ни намерят. Съгласни сме на всичко...
Ноември
Разбрали са ни буквално. Уви, връщане няма. Пол – женски. Блондинки. Очи сини. Занимаваме се с лъчево оръжие по програмата "Звездни войни".
Четири години по-късно
1 март
Взеха ни в институт по микробиология като лаборантки, обещаха да ни повишат ако се държим добре. Шефът нещо се скатава, оплаква се, че няма поръчки и спонсори, ама в същото време си решава строителните проблеми на вилата по мобилния... Стана ни обидно.
8 март
Шефът ни поздрави за празника, подаръци, целувки... странно чувство. Обеща ни интересна задача. Не каза каква наистина. Вдъхновяващо е.
1 април
Интересна задача така и няма, пари също. Стоим и чакаме, гризем си ноктите и ги разглеждаме под микроскоп, много интересно, утре ще ходим да ги огледаме под електронен микроскоп.
6 април
Открихме молекулата на ДНК, опитваме се да разшифроваме кода, долу-горе става.
15 април
Разшифровахме ДНК-то от ноктите, променихме я както ни харесва, сега вече няма да харчим за лак, ноктите растат в такъв цвят, какъвто искаме. Пробваме с цвета на очите и се опитваме да си увеличим гърдите.
20 април
Дойде секретарката на шефа, чула за нашите експерименти, иска да се пооправи малко, готова е на всичко.
25 април
Секретарката е като Памела Андерсън, във възторг е. Имаме предчувствие, подозираме, че това ще завърши зле.
3 май
Дойде шефът, много крещя, разправя, че му растат гърди, бедрата му сменяли формата си, мъжкото му достойнство било изчезнало. Явно нашите препарати се предават по полов път.
10 май
Спасихме шефа, сега е мачо. Всякакви странни личности идват, няма време да се интересуваме, работим.
14 май
Дойде някакъв генерал, първо дълго ни разпитва, после покрещя, после ни дърпа за косите, боли. Оказва се, че синът му бил идвал, девойка си тръгнал, сега целият микрорайон е с неизвестен пол. В болницата не знаят как да ги лекуват, родителите не знаят как да наричат децата си. Май пак затънахме.
18 май
Идваха местни знахари, питаха за рецептите, обещаваха много пари. Обяснихме им, че това е вредно. Не вярват. Тръгнаха си без рецепти, обещаха да се върнат и ни заплашваха с нечисти сили.
25 май
Тайно ни отведоха на необитаем остров, казаха, че така е по-безопасно, уж много народ ни издирвал, особено сексуалните малцинства.
20 юни
Шефът долетя, говори с писклив глас, явно не всичко сме му оправили. Каза, че града ни са го засекретили, института са го превърнали в затвор и са натикали всички засегнати от нашите експерименти вътре. Идваха американци, ама не ги пуснаха.
25 юни
Голяма жега, слънцето яко пече, мечтаем да се върнем, ама май няма да стане. Пазят ни две фрегати и четири катера на рейд.
30 юни
Американското разузнаване ни отвлече под носа на охраната. Пътуваме с подводница, какво ще стане с нас - не знаем.
31 юни
Точно така - 31 юни. Поне това показва бордовият компютър на подводницата. Американците са като деца, вярват в глупости, така трябвало да бъде, разправят. Отде да знаят, че сме им насочили помощния радар към спътник, цяла нощ сме кибичили в Интернет и сме наточили маса вируси.
2 юли
Отведоха ни с хеликоптер. Подводницата стои като шамандура, добре че не потъна. Като си помислиш, сложихме последния сървис пак на сървъра им под Windows NT, капитанът не възрази, а ние искахме само да помогнем. Е, малко приложения не тръгнаха, но не трябваше да е така. И на кой тъпак му е хрумнало да довери управлението на двигателите на NT-то?
3 юли
Настаниха ни в някаква военноморска база. Заведоха ни при някакъв адмирал. Първо дълго ни разпитва, интересуваше се как сме успяли да се вържем с радара към интернет, как сме успяли да им хакнем сървъра, после доста покрещя, разправя, че ще ни накара да платим подводницата. Много тъжно.
5 юли
Най-накрая ни изкараха да подишаме чист въздух. Разхождаме се из базата, миришем цветята, странен аромат, странни цветя, странна база. Гледаш нормален хангар, а разправят, че под земята имало осем етажа. Стоим на отвесна скала, мятаме камъчета в океана, после по-големи, готино плиска водата.
6 юли
Там дето хвърляхме камъчета, работят водолази. Оказа се, че под водата имало врата през която влизали подводници. Камъчета попаднали в механизма и вратата заклинила. Шест подземни етажа са наводнени.
7 юли
Изпомпваме водата, двама морски пехотинци наблюдават какво правим. Заговорихме ги, оказва се, че нямат интернет - как живеят тук? Цяла вечер им разказваме в казармата какво има из мрежата. Всички са във възторг, молят ни да им покажем.
9 юли
Отидохме до съседната база. Там имат антени за далечно следене. Приспособихме една за интернет през спътник.
10 юли
Цялата база чати. Пуснахме кабел до съседната база. Ние сме най-уважаваните хора в окръга. Пуснахме интернет на някакъв генерал. Показахме му как се работи, дадохме му малко интересни линкове.
15 юли
Из базата бродят призраци със зачервени очи. В стола не готвят, никой не бил идвал. Генерала не са го виждали от седмица. Всички компютри са в мрежата, даже тия дето носят бойно дежурство. Опитваме се да приспособим екраните на радарите.
17 юли
Нашата база е любимо място на чужди шпиони и наркотърговци. По бреговете на базата се мотат разни катери, нещо постоянно претоварват, някой каза, че наркотици. Никой не им обръща внимание.
18 юли
Долетя някакъв пич от генералния щаб, не може да кацне, щото диспечерът се е забил в ICQ с някаква проститутка от Лос Анджелис и не реагира на външни въздействия.
20 юли
Към базата идват части на американската армия, говори се, че утре на рейд щели да бъдат и два самолетоносача. Във вестниците пише, че някакви руснаци са саботирали голяма военноморска база и ЦРУ е обявило големи награди за главите ни.
23 юли
В ЦРУ сме. Някакъв полковник се разхожда напред-назад и ни разпитва за това, как ни се е удало да пуснем Интернет през военен спътник, и ни обяснява, че сме го извадили от строя за седмици. После дълго ни крещя и руга. Разправя, че сме заплаха от изтока, и че такива като нас трябвало да ги държат в стаи с голи стени.
24 юли
В стая с голи стени сме. Чакаме да разберем какво ще стане с нас.
5 април
Хубаво е на свобода! Шефът не иска и да ни види.
6 април
Взеха ни в съседната лаборатория. В института всичко се е изменило. Дошло е ново време. Постоянно говорят за субсидии, ново оборудване и пари. Никакъв полет на мисълта. Скучно е. И спирт няма.
10 април
Младите не умеят да играят на Quake. Даже на първия. Влияе им изкривената логика - първо парите, след това работата.
11 април
Опитвахме се да преодолеем недостига на спирт. Получи се напитка с ефирни добавки. Красота! Развеселява и няма никакъв мирис.
12 април
Откраднаха ни рецептата. Деца, незнаят какво са взели. Нашите работни бележки са опасни за непосветените.
17 април
Така и стана. Съседите-химици са възпроизвели много мощен халюциноген. Климатикът не помогна. Изнесохме телата на въздух. Лежат като бебета и хленчат. Ако се съди по частичните фрази и бърборенето, се намират в петия кръг на рая. Жалко. Ние искахме точно обратното.
18-30 април
Удивително, но нас не ни подозират. Работехме, замазвахме следите. Усвоявахме новите компютри и програми.
1-10 май
Имаше ли празник или не? Не помним. При това не само ние – оказва се, рецептата е попаднала в масите.
11 май
Срещнахме Вася. Сега е спонсор. Златна верига, ветрило от кредитни карти, големее се. Опитва се да се закача. Грешка. Ние имаме клавиатури. И голяма връзка към Интернет. Това, че всички негови кредитни карти са анулирани заради дългове, ще научи по-късно. А засега такъв човек не е влизал в института, не е пристигал в страната, не е ходил на училище, не се е женил и въобще не се е раждал. За сметка на това го търси Интерпол, заведен е като участник в терористични групи . Въоръжен и много опасен.
12 май
Постепено за Вася ще съберат достатъчно справки и всичко ще се изясни. А днес научихме, че батальон барети е превзел дома му. Обилни разрушения, има и жертви. При взрив на шокова граната търсеният обект практически си е отхапал езика. Избивайки от ръката му вилица, баретите му счупили ръката. На две места. Дълго време Вася няма да може да обясни нищо - било устно, било писмено.
Юни
От болницата се върнаха химиците. По малко от половината. Движенията и телата им са ефирни, говорът - непонятен. Обаче по погледите е ясно, че вече не сме желани тук... Тъжно.
15 Юни
Фабричният спирт става дефицитен. Нашият микроробот беше заловен в момента, когато товареше ценната течност от сейфа на чуждия шеф. Представиха го като тяхна собствена разработка. Ще имат премии. Ако намерят програмното обезпечение и модула за управление.
17 Юни
Намериха ги. По точно сами им ги дадохме. Приятелите им ни убедиха. Благодарности на приятелите. Че излизайки, изключиха ютиите и махнаха оковите. Каквото и да говорим, времената вече не са същите...
18 Юни
Оставяме химията и роботехниката. Сменихме лабораторията. Сега сме физици-оптици.
1 Юли
Сключихме договор за разработката на система за тримерна холография. Трябва да показва обемно изображение в произволна област, намираща се в система излъчватели.
Юли-Август
Работихме усилено.
20 Август
Всичко е готово. Ще го изпитваме. По идея, ако производителността на компютрите е достатъчна, ще има даже анимация. Монтирахме лазерните излъчватели по оградата на института.
21 Август
Има тримерно изображение! Има анимация! Изображението на десантна група е напълно реалистично. Охраната реагира мигновено с автоматичен огън. Управляващата програмата заби. Опитното поле е запълнено с чудовища от "Прищелецът". От страната на пущинака – две канонерки от "Междузвездни войни". Охраната е в кръгова отбрана – невероятно здрава психика. Изображението се вижда дори извън оградата – подкрепленията не се и опитаха да се приближат. Отново изгърмя подстанцията. На заник слънце. Не ни разстреляха само защото свършиха патроните.
22 Август
Клиентът е доволен. Нова видеотехнология – евтино, реалистично. Вече сме богати. Вила, кола, сметка в банката.
23 Август
Нито вила, нито кола, нито сметка. Много добре ни обясниха на колко много хора сме задължени. Какво да се прави – Фамилията си е Фамилия. Наложи се да делим. От нашата част си купихме харддиск. Един за тримата.
Септември
Занимавахме се със студения ядрен синтез. Използват ни. Както разбираме, резултатите ще оправдаят пет субсидии и ще се ползват от три разузнавания. Вече ни е безразлично – вече имаме някои идеи.
30 Септември
Прототипът на реактора е готов за изпитанията. Нас не ни допуснаха. Даже на половин километър – заради криминалното минало. Глупаво от тяхна страна. Откъде да знаят, че в инструкцията налягането на сместа е в атмосфери, а показанието на пулта – във фунтове на квадратен инч... Реакторът разтопи пода, три етажа и потъна на 70 метра в скалата. Там и остана, изчерпал запаса си от гориво. Така се и предполагаше.
31 Септември
Избягахме в планината. Крихме се. Прегладняхме. Сами се предадохме на следствието. Офицерът каза, че имаме три седмици. След това непременно ще ни намерят. Съгласни сме на всичко...
Ноември
Разбрали са ни буквално. Уви, връщане няма. Пол – женски. Блондинки. Очи сини. Занимаваме се с лъчево оръжие по програмата "Звездни войни".
Четири години по-късно
1 март
Взеха ни в институт по микробиология като лаборантки, обещаха да ни повишат ако се държим добре. Шефът нещо се скатава, оплаква се, че няма поръчки и спонсори, ама в същото време си решава строителните проблеми на вилата по мобилния... Стана ни обидно.
8 март
Шефът ни поздрави за празника, подаръци, целувки... странно чувство. Обеща ни интересна задача. Не каза каква наистина. Вдъхновяващо е.
1 април
Интересна задача така и няма, пари също. Стоим и чакаме, гризем си ноктите и ги разглеждаме под микроскоп, много интересно, утре ще ходим да ги огледаме под електронен микроскоп.
6 април
Открихме молекулата на ДНК, опитваме се да разшифроваме кода, долу-горе става.
15 април
Разшифровахме ДНК-то от ноктите, променихме я както ни харесва, сега вече няма да харчим за лак, ноктите растат в такъв цвят, какъвто искаме. Пробваме с цвета на очите и се опитваме да си увеличим гърдите.
20 април
Дойде секретарката на шефа, чула за нашите експерименти, иска да се пооправи малко, готова е на всичко.
25 април
Секретарката е като Памела Андерсън, във възторг е. Имаме предчувствие, подозираме, че това ще завърши зле.
3 май
Дойде шефът, много крещя, разправя, че му растат гърди, бедрата му сменяли формата си, мъжкото му достойнство било изчезнало. Явно нашите препарати се предават по полов път.
10 май
Спасихме шефа, сега е мачо. Всякакви странни личности идват, няма време да се интересуваме, работим.
14 май
Дойде някакъв генерал, първо дълго ни разпитва, после покрещя, после ни дърпа за косите, боли. Оказва се, че синът му бил идвал, девойка си тръгнал, сега целият микрорайон е с неизвестен пол. В болницата не знаят как да ги лекуват, родителите не знаят как да наричат децата си. Май пак затънахме.
18 май
Идваха местни знахари, питаха за рецептите, обещаваха много пари. Обяснихме им, че това е вредно. Не вярват. Тръгнаха си без рецепти, обещаха да се върнат и ни заплашваха с нечисти сили.
25 май
Тайно ни отведоха на необитаем остров, казаха, че така е по-безопасно, уж много народ ни издирвал, особено сексуалните малцинства.
20 юни
Шефът долетя, говори с писклив глас, явно не всичко сме му оправили. Каза, че града ни са го засекретили, института са го превърнали в затвор и са натикали всички засегнати от нашите експерименти вътре. Идваха американци, ама не ги пуснаха.
25 юни
Голяма жега, слънцето яко пече, мечтаем да се върнем, ама май няма да стане. Пазят ни две фрегати и четири катера на рейд.
30 юни
Американското разузнаване ни отвлече под носа на охраната. Пътуваме с подводница, какво ще стане с нас - не знаем.
31 юни
Точно така - 31 юни. Поне това показва бордовият компютър на подводницата. Американците са като деца, вярват в глупости, така трябвало да бъде, разправят. Отде да знаят, че сме им насочили помощния радар към спътник, цяла нощ сме кибичили в Интернет и сме наточили маса вируси.
2 юли
Отведоха ни с хеликоптер. Подводницата стои като шамандура, добре че не потъна. Като си помислиш, сложихме последния сървис пак на сървъра им под Windows NT, капитанът не възрази, а ние искахме само да помогнем. Е, малко приложения не тръгнаха, но не трябваше да е така. И на кой тъпак му е хрумнало да довери управлението на двигателите на NT-то?
3 юли
Настаниха ни в някаква военноморска база. Заведоха ни при някакъв адмирал. Първо дълго ни разпитва, интересуваше се как сме успяли да се вържем с радара към интернет, как сме успяли да им хакнем сървъра, после доста покрещя, разправя, че ще ни накара да платим подводницата. Много тъжно.
5 юли
Най-накрая ни изкараха да подишаме чист въздух. Разхождаме се из базата, миришем цветята, странен аромат, странни цветя, странна база. Гледаш нормален хангар, а разправят, че под земята имало осем етажа. Стоим на отвесна скала, мятаме камъчета в океана, после по-големи, готино плиска водата.
6 юли
Там дето хвърляхме камъчета, работят водолази. Оказа се, че под водата имало врата през която влизали подводници. Камъчета попаднали в механизма и вратата заклинила. Шест подземни етажа са наводнени.
7 юли
Изпомпваме водата, двама морски пехотинци наблюдават какво правим. Заговорихме ги, оказва се, че нямат интернет - как живеят тук? Цяла вечер им разказваме в казармата какво има из мрежата. Всички са във възторг, молят ни да им покажем.
9 юли
Отидохме до съседната база. Там имат антени за далечно следене. Приспособихме една за интернет през спътник.
10 юли
Цялата база чати. Пуснахме кабел до съседната база. Ние сме най-уважаваните хора в окръга. Пуснахме интернет на някакъв генерал. Показахме му как се работи, дадохме му малко интересни линкове.
15 юли
Из базата бродят призраци със зачервени очи. В стола не готвят, никой не бил идвал. Генерала не са го виждали от седмица. Всички компютри са в мрежата, даже тия дето носят бойно дежурство. Опитваме се да приспособим екраните на радарите.
17 юли
Нашата база е любимо място на чужди шпиони и наркотърговци. По бреговете на базата се мотат разни катери, нещо постоянно претоварват, някой каза, че наркотици. Никой не им обръща внимание.
18 юли
Долетя някакъв пич от генералния щаб, не може да кацне, щото диспечерът се е забил в ICQ с някаква проститутка от Лос Анджелис и не реагира на външни въздействия.
20 юли
Към базата идват части на американската армия, говори се, че утре на рейд щели да бъдат и два самолетоносача. Във вестниците пише, че някакви руснаци са саботирали голяма военноморска база и ЦРУ е обявило големи награди за главите ни.
23 юли
В ЦРУ сме. Някакъв полковник се разхожда напред-назад и ни разпитва за това, как ни се е удало да пуснем Интернет през военен спътник, и ни обяснява, че сме го извадили от строя за седмици. После дълго ни крещя и руга. Разправя, че сме заплаха от изтока, и че такива като нас трябвало да ги държат в стаи с голи стени.
24 юли
В стая с голи стени сме. Чакаме да разберем какво ще стане с нас.
AVATEK - Студио за разработка и поддръжка на уебсайтове
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
-
Tripio
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3707
- Регистриран на: 09 Авг 2005, 04:18
- Пол: Мъж
- Skype: forsaken_hero
- Местоположение: около гърлото на бутилката
- Обратна връзка:
Star Wars
1 Юли
Работим. В съседната лаборатория – новобранец. Т.е. - новобранка. Вие виждали ли сте брадясала блондинка?
3 Юли
Каним се да се запознаем. Утре – Денят на независимостта. Трябва да има фоерверки... още повече, че Вася... да де, Ванеса от трета лаборатория казва, че са извели на орбита нова пушка...
4 Юли
Дадохме салют. Александра от съседната лаборатория си спомни, че забравила да преориентира пушката, но вече е късно: изстрелът отиде в Космоса. Санек.. сегашна Александра, се напи от мъка като казак.
8 Юли
Американците възстановиха връзката с космическата станция след 4-дневно прекъсване. Жалват се, че са "заминали" всички бордови компютри, включително ръчните "тетриси". Александра пие зелева чорба и се мъчи да се усмихне.
10 Юли
Дойде Шеф. Т.е. - шефка. Зла. Разправя, че за астронавтите как да е, ама за компютрите ще се плаща. Скапали се компютрите. Връзката се държи от по чудо оцелял лампов приемник в руският сегмент. Питаха, КАК НИ СЕ УДАДЕ да получим 0.5 kW мощност от експериментален модел. Не помним. Ванеса нещо мрънка относно микропрограмата, намотките и някакъв резонанс.
11-20 Юли
Дойдоха психолози и хипнотизатори. Опитват се да ни измъкнат подробностите. Физически. Засега се държим. Заедно. Потвърждават, че подобен резултат теоретически е невъзможен.
25 Юли
Предадоха се. Рано. Още три дни - и всичко щяхме да им разкажем. Даже това, което не знаем. Обещаха да спрат, ако им построим още една пушка.
27 Юли
Започнахме проектирането. Прототипът, взет от Star Wars, не се хареса на Шефа. Потвърди, че размерът е велик. И дизайна го бива. Но няма да влезе в товарния отсек на совалката.
28 Юли
Разкрихме новобранката. Тя разправя, че в тяхната лаборатория изпитват ракетни двигатели. Спиртни. Метилови.
30 Юли
Разбрахме къде е проблемът - в Космоса няма подстанция. Ще мислим. Идеята да пуснем подстанция там веднага отпадна. Но има хляб в нея.
1 Юли
Спомнихме си старите разработки. Някога построихме реактор със студен синтез – него ще използваме за подстанция. За да стига мощността, ще увеличим всички размери два пъти.
5 Юли
Химикът измисли катализатор. Ще го изпробваме.
6-17 Юли
Блаженствуваме. Метилов спирт + етан + катализатор = анасонова водка. Много помага на мисленето.
20 Юли
Катастрофа. Изтървахме установката с катализатора в бака със спирт. За да не се изгуби пиячката - изляхме етана.
21 Юли
Закриха лабораторията. Изследват остатъците от катализатора. Ха! В такъв обем! Половината комисия още е на крака, но не може да ходи по права линия.
15 Август
Пушката е готова като модел. Отидохме на полигона. И на нас ни е интересно - какво все пак ще прави тя...
16 Август
И все пак с мощността се е получила издънка. Но 3-километрова шахта на лунната повърхност - това без съмнение е някакъв резултат. Ще му мислим по-нататък. Александра разправя, че не стига охлаждане. Капково-изпарителната система не помага. Май сме в задънена улица.
17 Август
Не е задънена улица! Ще използваме течен хелий – II за капковото охлаждане. Той е свръхтечен, ще капе два пъти по-бързо! Но откъде да вземем такова количество?
20 Август
Монтирахме. По разчети, отделената мощност се покрива двойно от охлаждането. Ще опитаме да напишем нещо обидно на Луната.
21 Август
По-добре да не бяхме пробвали. Стоим в карцера. През носа ни излезе този запас от мощност. Отначало установката работеше нормално и стигнахме то буквата i от фразата Bush – Stupid!. Но след това замръзна блокът за управление на мощността на лъча. Системата за охлаждане улови увеличената мощност и усили охлаждането. Заедно с работата на замръзващата пушка, това доведе до ефект на Горц. Над установката от облаците се появи тайфун, от него се спусна хобот и изтегли установката. С гръм и мълнии. Красиво. Жалко, че в неразчетен работен режим хелий – II свърши по-бързо, отколкото беше планирано и всичко това се случи на километър-два горе. Не много силно. Но ефектно. Всичката електроника в радиус 50 км запецна. И какво не им хареса? А и надписа не довършихме...
30 Август
Все още чакаме. По телевизията има съобщения за внезапни урагани и тайфуни по тихоокеанското крайбрежие на Евразия.
10 Септември
Няма вече лаборатория. Съкратиха я. Или я засекретиха. Дойде Шефката. Каза, че за добро би трябвало да ни разстрелят, но за още по-голямо добро са ни дали по 50 години, но не са могли да ни разстрелят поради местното законодателство. А и по стари спомени са ни гласили да изследваме ракетните двигатели, получили се от подобрените характеристики вследствие опитите. И ще ни засекретят пак. Ще ни закопаят в бункер и ще ни залеят с бетон. Връзката ще е само едностранна. Веднъж в месеца ще ни водят заедно с образците на полигона. С радост се съгласяваме – не се издържа вече във федералния затвор.
12 Септември
В затвора беше по-добре. Там поне имаше телевизор. А тук... Инструментите са под строг отчет, електричеството е под отчет, материалите – под отчет и което е най-страшното - спиртът също е под отчет. Като цяло - нормална работна обстановка. Чакаме края на месеца. Привикваме. Направихме няколко незначителни подобрения. Всичко отива към Нобелова награда, ако съдим по воплите на учените, ако имаше Нобелова награда за инженерство.
15 Септември
Ето го спирта, в ръката ми е, но е под отчет. Ръцете се държат, но в очите ми се раздвоява от желание...
16 Септември
Има! Ако ще се раздвоява в очите - нека се раздвоява наяве. Ванеса предложи принцип на полуделение на молекулите и последващ синтез чрез добавяне на вода.
18 Септември
Ванеса, ти си злато!
22 Септември
Васка, ти си урод! Забрави да спреш подаването на вода - запълни бункера, шахтата и преля в съседното блато.
25 Септември
В крайна сметка се отказахме от евакуация – реакцията продължава. Дойде комисия. Обещаха да ни удавят направо в шахтата - ние сме съгласни.
26 Септември
Обяснихме на комисията, че сме намерили нов метод за синтез на ракетно гориво направо по време на полета. Комисията се замисли.
27 Септември
По-добре да ни бяха удавили в шахтата. Дойде ешелон от цистерни, отнесе целият продукт, в лабораторията поставиха датчици за спирт.
30 Септември
Спомняме си миналото...
1 Октомври
Ванеса има подозрителен блясък в очите. Ех, ако Шефът не беше забелязал...
Звездните войни продължават
3 Декември
Работим в секретна лаборатория "Розовият слон". За света е известна като "НИИ хидрометеорологически прогнози и телескопостроене". Трябваше да подпишем декларация за неразпространение на информацията за 512 години напред. Още не можем да свикнем с това, че не трябва да се бръснем. Освен това, по навик ходим в мъжката тоалетна, с което силно шокираме колегите.
5 Декември
Имаме попълнение - блондинка със сини очи. Е, преди това е била мъж в друга лаборатория, където се е занимавала с биотехнологии. По очите и личи, че е наш човек.
6 Декември
С помощта на най-новите физични методи и биотехнологии направихме фикусова настойка. За подобряване на вкуса добавихме "Репупин" – препарат, създаден вчера в съседната лаборатория. За какво са го създали – не могат да си спомнят. Май било за екологичен аерозол - решили, че е тъпо да се хаби спирт за това. Настойката стана толкова яка, че се наложи да я разреждаме със спирт.
7 Декември
Втори ден дегустираме настойката. Блясък в очите, усещане за лекота. Пърхаме из лабораториите като пеперуди. Тревогата развали всичко. Някакъв идиот поркал неразредена настойка. Сега пълзи по тавана. Охраната държи кръгова отбрана в коридора и се опитва да го свали, а той се отбранява със статив от електронен микроскоп. Шоуто приключи след половин час, когато някой предложи да се използва вакуумно-вихров ефект в затворено помещение. Просто казано - 50 киловатова прахосмукачка.
9 Декември
Как ни омръзнаха мъжете... Какъв е тоя идиотски навик да ни хващат за задниците? Започнахме да изучаваме похвати от карате-до и кунг-фу, а за момента си пришихме в полите контактни електрошокове. При поредния опит така заподскачаха... И до сега има следи от обувки по стените и тавана.
10 Декември
След два часа мъки, влязохме в мрежата на NASA. Мотаме се по сървърите им, четем отчети и разглеждаме проекти. Ама няма нищо интересно. С какво се занимават тия там?
11 Декември
Влязохме в системата им за управление на спътници и преместихме един. Ами що, щото ни закрива чудесния изглед през телескопа. А картината от телескопа се използва за screensaver.
12 Декември
Странно... спътникът пак ни закрива гледката. Погледнахме какво става. Както се оказа, в NASA решили, че спътникът се е отклонил нещо и го върнали обратно. Трябва да се направи нещо... Каква ни е ползата от тоя спътник, като ще ни пречи на screensaver-a?
13 Декември
Пишем програма за прихващане управлението на спътници. Не може да ни се пречкат някакви си спътници.
14 Декември
Как я написахме тая програма - никой не си спомня, щото вчера дружно се поувлякохме с таблетките за стимулиране мозъчната активност на основата на ЛСД и триметилксантин. Но програмата си работи. Enter и се наслаждаваме на това как спътниците се отправят към новата си позиция с лупинг.
15 Декември
Докладът за нашите спътници го прихванахме навреме. Коригирахме го малко, насочвайки вниманието към търсенето на зелени човечета, паранормални явления и изригвания на Марс. Сухия стил на доклада разчупихме с вицове за Щирлиц.
17 Декември
Така и не намерихме нищо интересно на сървърите на NASA. Карикатури на тема "Звездни войни" и ние можем да си нарисуваме. Принудихме се да направим мозъчна атака на тема "как с подръчни средства да си организираме локални звездни войни", която плавно премина в обсъждане на необичайната ситуация: от къде да намерим спирт, когато и без това малките ни запаси привършат. Така и не стигнахме до приемливо решение.
18 Декември
Намерихме приемлив начин да си попълним запасите. Реализацията отложихме за утре, а сега усилено изучаваме ръководството "Как правилно да се гримираме". Вчера си направихме една на друга прически "сафари". Практична е и изглежда добре - отстрани.
19 Декември
Направихме го! Със съвместни усилия подобрихме спиртния баланс с няколко литра. Интересно, за колко време ще стигне? За да не мислим за глупости, си направихме вечеринка.
20 Декември
Обмисляйки проблема за лазерно-лъчево оръжие, нахвърлихме скица на малка установка. По предварителни разчети трябва да сваля летящи тухли и тенистопки от 100 метра. Засега Анжела (още не можем да свикнем с новите имена, а понякога дори не се познаваме в огледалото) навива на импулсна бобина двойни намотки Коши-Риман с поправката на Лобачевски, Ира завършва сметките, а Линда (нашата очарователна японка) прави схемите за управление, действайки на принципа "по-добре един хубав пирон, отколкото десет чипа", стабилността се осигурява от АЛОВ (абсолютно лява обратна връзка).
22 Декември
Прочетохме научна статия, написана доста отдавна, по проблемите на алхимията. Изумително. Замислихме се над въпроса за получаване на спирт с термоядрен синтез.
23 Декември
Мъжете тотално изкрейзиха. Независимо един от друг ни подариха по един котарак: блондин, брюнет и риж. Тестът на Роршах с мляко мина нормално. Четем ръководството "Как да направим от сополивото коте истински хищник". Котараците така мъркат, че ни налегна носталгия и се сетихме за нормалните трансформатори.
24 Декември
Решихме малко да модернизираме системата за напомпване. В резултат от използването на нетрадиционни руски методики, количеството на детайлите е намалено наполовина, а мощността нарасна два пъти, поради увеличеното КПД. Излишните детайли взеха в съседната лаборатория.
25 Декември Нещо е скучно... Импулсивно решихме да тестваме нашата установка АЛВ (агрегат за лъчево въздействие). Включихме го за 10 секунди, но това се оказа достатъчно, за да се образува тунел с диаметър 15 сантиметра през няколко кабинета. И това с 2.71828182845 процента от мощността! Мда...
26 Декември
Откриха ни готината дупка. Трябваше да се разкайваме, защото всички улики бяха против нас. Взеха ни установката. Огледахме сейфа, пробит между другото. Пострадало е най-святото - бутилка спирт. С ужас очакваме своята участ. Ще бъде добре ако не ни превърнат в амеби. Нашето последно желание ще бъде хавански пури и по чаша спирт.
27 Декември
Не сме толкова зле, колкото мислехме вчера. Простиха ни, но ни прочетоха лекция по техника на безопасност и правила за държание в лабораторията. Сейфът (швейцарски) беше в гаранция. Фирмата-производител твърди, че сейфът ще издържи падане от стотния етаж (за съдържанието на сейфа фирмата мълчи) и взрив на тон динамит на разстояние 98.58578643762 метра. Затова началството смята с калкулатор колко ще ги одерат. На нас ни се падат по десет зелени рубли (един килоцент). Не лош коледен подарък. Малко се обидихме, но не се издадохме - по-добре глупачки, отколкото амеби.
28 Декември
Случайно прочетохме заключението на авторитетната комисия по повод инцидента с нашата установка. Официална причина – проблеми с ел. инсталацията. В шок сме от обида – ценят ни само в едно място. Решено - на новогодишния купон ще им го върнем. Успокоихме си нервите с изкуство – слушахме Моцарт и Бах.
29 Декември
В рамките на новогодишните приготовления, правихме кулинарни експерименти. Направихме коледни сладкиши, но малко объркахме рецептата и сложихме опиумен мак. Сега нашия изследователски център е в такова настроение, че не е за разправяне. Наложи се да защитаваме девическата си чест със стативи и скоропоговорки. Нищо - ще им покажем ние серенади и танци тяло в тяло. Заради всичко това, котараците бягат по завесите.
30 Декември
През нощта проникнахме в склада, предварително сложихме в храната на охраната приспивателно. Изпуснахме водорода от празничните балони и ги напълнихме със сероводород. Както и предполагахме, при раздаването на балоните се намери човек, който реши да спука два-три. Гледайки шоуто, се смяхме до полуда. Настройваме спътниковата чиния и универсален декодер. Телевизионните програми са толкова много, че на пулта няма достатъчно бутони. Приспособихме вместо пулта, клавиатурата на компютъра.
31 Декември
Банкетът започна нормално. Когато мнозинството достигна до определено състояние, ние започнахме изпълнението на плана "Отмъщението на грозното патенце". Изнизвайки се незабелязано от залата, ние пуснахме по вентилационната система газа "Зю", съставен от "райски газ" и някакви (домързя ни да гледаме в справочника) халюциногенни вещества. Масите с храната и напитките дойдоха сами при нас, защото се бяхме погрижили предварително да оборудваме някои от масите с дистанционно управление и да сложим на тях най-добрите блюда. След половин час, съдейки по пряката транслация от банкетната зала, там вече са започнали танци по масите. Е, а нашата уютна и стилна вечеринка само започва.
4 Януари
Внезапно разбрахме, че вече е четвърти. Къде изчезнаха първи, втори и трети – никой не знае. Отидохме в съседната лаборатория. Там също не помнят, защо след 31 е настъпил четвърти. Твърдят, че е заради изкривяване на пространството и времето. Опитаха се да извикат духа на Айнщайн, за да ни обясни такъв феномен, но духът просто ни напсува с гласа на шефа. През останалата част от деня си спомняхме с какво въобще са занимаваме в тази лаборатория.
5 Януари
Спирт няма. Въобще. С огромни усилия изпросихме половин литър от доставчиците. Трябва да направим нещо...
6 Януари
Днес решихме да се ограмотяваме. Нашата новачка продемонстрира много интересно явление – хипноза на мишки. Хипнотизираните мишки танцуваха валс (черната и бялата са прекрасна двойка). Толкова ни хареса, че ги извикахме десет пъти на бис. Подарихме на всяка двойка мишки щафета колбас. Вечерта си спомнихме младостта. От два кактуса и един фикус се получи не лоша смес. Отпразнувахме Коледа по стар стил. Котките си изпиха валериана и изпяха "Лунната соната" на три гласа, без цигулка и оркестър.
7 Януари
Шефът забеляза отсъствието на фикуса. Дълго се кара, че някой му е изял фикуса. Странен човек. Ако искаше да го изяде сам, трябваше отдавна да каже. А сега - извинявайте, корабът отплува.
8 Януари
Изнамерихме един странен агрегат. От една страна прилича на реактор, а от друга – на бързовар. Проведохме му експертиза, но така и не разбрахме какво прави. Нищо, с няколко промени ще стане за синтез на спирт.
9 Януари
Омръзнаха ни тези мъже... Цветя, комплименти и намеци за секс. Хубавото е, че женитба не предлагат, иначе ще си помислим, че им е почнал брачният сезон. Трябва да направим нещо...
10 Януари
Започнахме да сглобяваме АПВ-2. Принципът на работа е същият, но поради използването на нови технологии (крионика, импулсно-вакуумно рязане и т.н.), агрегатът ще бъде по-компактен. С мощността решихме да не прекаляваме.
13 Януари
Довършвахме "генератора на спирт". Без забавяне направихме пробен пуск. След два часа интензивна работа, се получи три литра течност. На вкус – спирт, но неизвестно защо, зелен. Ако се съди по всичко, объркали сме последователността на студения ядрен синтез. Така или иначе – спирт. От радост отпразнувахме Нова година по стар стил и направихме пробна транслация на порно-филм на пуританския окръг Колумбия.
15 Януари
Тези идиоти по погрешка взеха на полигона нашия агрегат АПВ-2, вместо техния. В резултат е изкоренена гората в радиус от сто километра, след което изгорели бушоните. Гледахме новините. Американците считат, че сме изпитвали бомба със среден радиус на действие, а наши доказват, че се е взривила цистерна със спирт, а всичко останало е страничен ефект. С мъка допихме зеления спирт.
16 Януари
Правим се на кукли Барби, заети със сметки. Най-важното е да омешаме сметките така, че никой да не може да се оправи с тях. При това, да получим правилен резултат. Няма да им казваме я, че бързото преобразуване на Фурие ние пресмятаме на ум.
17 Януари
Открихме защо спиртът се получава със зелен цвят. Оказва се, ние неправилно комбинираме атомите в синтезатора. Променихме процеса на синтеза и получихме виолетов спирт. Сега мислим как да получим зеброва окраска.
20 Януари
Дойде шефът и пита, къде сме използвали три мегавата електроенергия. За малко не му казахме, че за спирт. По-точно, за синтезирането му в реактора. Трябва да преминем на по-икономични технологии. Не можем всеки път да разчитаме на доплеровия ефект при движението на електроните и квантовата ентропия по Максуел.
25 Януари
Дойде шефът, дълго броди из лабораторията. След това не издържа и призна, че ни напуска. Отива на заслужен отдих, за да спи спокойно, даже ако следващия път разбием лабораторията на съставящите я молекули. А има такава тенденция. Тъжно... Успокоявахме нервите си с Quake. Успокоихмe не само своите нерви, но и десетина американци, решили да се бият с нас.
31 Януари
Изпращахме шефа на пенсия. Радваше се като малко дете, току-що счупило поредния си буркан със сладко, защото последната половин година, шефът мислеше повече за своята градина и технологията за отглеждане на сиво-кафяво-малинови рози с рядка зеброва окраска, отколкото за родните лабораторни мишки. Пихме фикусова настойка, разредена със спирт, а котараците ни пиха бутилка валериан. Пяхме всички заедно.
32 Януари
Оправяхме си здравето с остатъците от фикусовата настойка и "Репупина". След обед гадахме на кактуси, котешки опашки, утайка от кафе и балончета в камерата на Уилсон. Резултатите са нееднозначни.
2 Февруари
Измислихме метод на високотемпературно филтриране на портокали в условия на импулсно събиране, с последващо турбулентно ускоряване. В резултат, трябва да се получи портокалов спирт. Между другото решихме да се заемем с дизайн. Оскубахме орела-чучело, стоящ в нашата лаборатория. Сега има пънкарска прическа.
5 Февруари
Свободата свърши, имаме нов шеф. Генерал в оставка, кавгаджия и кашик. Добрите маниери отсъстват съвсем. В знак на протест, загряхме аквариума му до точката на кипене. Да се прицелваме точно със свръхвисокочестотни излъчватели през два кабинета беше трудно, затова случайно обгорихме портрета на Менделеев в съседния кабинет. Сега Менделеев изглежда като негър.
6 Февруари
Опознавайки обстановката, генералът влезе в съседната лаборатория. Видя портрета на стената и се заинтересува, каква е тази маймуна. Обяснихме му, че това не е маймуна, а Менделев. На което генерала отговори: "А така прилича на маймуна..." Учихме се да мятаме пилички за нокти на дартс, за да си подобрим самоотбраната. Вечерта проведохме командно-щабно учение на мухи-камикадзе.
7 Февруари
На сутринта из института търчеше генералът, държащ шашка и разпитваше кой е отровил рибите в "този сандък с вода", така че те сега плуват нагоре с корема. Всичко свърши с това, че в неговия кабинет се събра тълпа "експерти" от целия институт, включително специалистът по паранормални явления и контакти със света на мъртвите.
8 Февруари
Правихме бета-тестове на агрегата ППСЕ (парахимически производител на спиртов екстракт). Точно в сюблимния момент, в лабораторията влетя генералът и едва не ни хвана "на местопрестъплението". Но успяхме да му отвлечем вниманието бързо. За сметка на това този негодник ни иззе спирта, предназначен за чистене на телескопа, под предлог, че в сейфа му ще бъде по-добре съхранен. Да бе,... от този сейф нито един спирт не се върнал. Успокоявахме си нервите с току-що получения спирт от портокали. Мислихме план за проникване в сейфа.
9 Февруари
Показахме на генерала кой кой е в лабораторията. В момента "Че" активирахме системата НОС (нашия отговор на сатрапа). Когато генералът дръпна висящата от тавана връвчица, заработи пожарогасителят, изстрелвайки пяна право в муцуната му. След една година бездействие струята беше просто великолепна. Генералът отскочи, докосна друга връвчица и получи залп иглички в меко задно място. Акцията завърши с атака на мухите-камикадзе... На охраната се наложи да го успокоява с палки.
10 Февруари
Направихме изненада на нашите мъже. Сипахме сух лед в клозетните чинии. Мъжете бягат с ошашавен вид, а ветераните твърдят, че последните сто години подобно нещо не се е случвало.
13 Февруари
Генералът ни победи по всички направления. Трябва да направим нещо с него... Избрахме най-подготвената мишка и започнахме да я готвим за отмъстителна мисия.
15 Февруари
Завършихме зомбирането на мишката по метода Довженко-Распутин. Контролните тестове изпълнява на 95%. А в съседната лаборатория започнаха да изучават влиянието на термодинамичните флуктации на агрегатното замръзване на течности. Явно нашият фокус с тоалетните чинии им е легнал на сърцето.
16 Февруари
Оцветихме мишката в син цвят. Всъщност ние планирахме да я боядисаме в камуфлажни цветове, но такива (или подобни) бои в лабораторията не се намериха. А снабдителите са хищници.
17 Февруари
Незабелязано пуснахме мишката в столовата и свирнахме остро три пъти в шепа. Мишката започна операцията с изкатерване по масата, демонстративно изяде супата на генерала и с гласа на Левитан, му каза подготвената реч, включваща негова подробна характеристика и хронология на сексуалните му контакти с роднини и отрепки, след което се оттегли с високо вдигната опашка. Генералът бе толкова шокиран, че ченето му падна в компота.
18 Февруари
Имаме блестящ блуждаещ поглед. Първо - поради вчера, и второ - научихме, че нов шеф ще ни изпратят след не по-рано от месец, затова можем да работим по своите планове. Накратко, има накъде да се разпрострем.
1 Юли
Работим. В съседната лаборатория – новобранец. Т.е. - новобранка. Вие виждали ли сте брадясала блондинка?
3 Юли
Каним се да се запознаем. Утре – Денят на независимостта. Трябва да има фоерверки... още повече, че Вася... да де, Ванеса от трета лаборатория казва, че са извели на орбита нова пушка...
4 Юли
Дадохме салют. Александра от съседната лаборатория си спомни, че забравила да преориентира пушката, но вече е късно: изстрелът отиде в Космоса. Санек.. сегашна Александра, се напи от мъка като казак.
8 Юли
Американците възстановиха връзката с космическата станция след 4-дневно прекъсване. Жалват се, че са "заминали" всички бордови компютри, включително ръчните "тетриси". Александра пие зелева чорба и се мъчи да се усмихне.
10 Юли
Дойде Шеф. Т.е. - шефка. Зла. Разправя, че за астронавтите как да е, ама за компютрите ще се плаща. Скапали се компютрите. Връзката се държи от по чудо оцелял лампов приемник в руският сегмент. Питаха, КАК НИ СЕ УДАДЕ да получим 0.5 kW мощност от експериментален модел. Не помним. Ванеса нещо мрънка относно микропрограмата, намотките и някакъв резонанс.
11-20 Юли
Дойдоха психолози и хипнотизатори. Опитват се да ни измъкнат подробностите. Физически. Засега се държим. Заедно. Потвърждават, че подобен резултат теоретически е невъзможен.
25 Юли
Предадоха се. Рано. Още три дни - и всичко щяхме да им разкажем. Даже това, което не знаем. Обещаха да спрат, ако им построим още една пушка.
27 Юли
Започнахме проектирането. Прототипът, взет от Star Wars, не се хареса на Шефа. Потвърди, че размерът е велик. И дизайна го бива. Но няма да влезе в товарния отсек на совалката.
28 Юли
Разкрихме новобранката. Тя разправя, че в тяхната лаборатория изпитват ракетни двигатели. Спиртни. Метилови.
30 Юли
Разбрахме къде е проблемът - в Космоса няма подстанция. Ще мислим. Идеята да пуснем подстанция там веднага отпадна. Но има хляб в нея.
1 Юли
Спомнихме си старите разработки. Някога построихме реактор със студен синтез – него ще използваме за подстанция. За да стига мощността, ще увеличим всички размери два пъти.
5 Юли
Химикът измисли катализатор. Ще го изпробваме.
6-17 Юли
Блаженствуваме. Метилов спирт + етан + катализатор = анасонова водка. Много помага на мисленето.
20 Юли
Катастрофа. Изтървахме установката с катализатора в бака със спирт. За да не се изгуби пиячката - изляхме етана.
21 Юли
Закриха лабораторията. Изследват остатъците от катализатора. Ха! В такъв обем! Половината комисия още е на крака, но не може да ходи по права линия.
15 Август
Пушката е готова като модел. Отидохме на полигона. И на нас ни е интересно - какво все пак ще прави тя...
16 Август
И все пак с мощността се е получила издънка. Но 3-километрова шахта на лунната повърхност - това без съмнение е някакъв резултат. Ще му мислим по-нататък. Александра разправя, че не стига охлаждане. Капково-изпарителната система не помага. Май сме в задънена улица.
17 Август
Не е задънена улица! Ще използваме течен хелий – II за капковото охлаждане. Той е свръхтечен, ще капе два пъти по-бързо! Но откъде да вземем такова количество?
20 Август
Монтирахме. По разчети, отделената мощност се покрива двойно от охлаждането. Ще опитаме да напишем нещо обидно на Луната.
21 Август
По-добре да не бяхме пробвали. Стоим в карцера. През носа ни излезе този запас от мощност. Отначало установката работеше нормално и стигнахме то буквата i от фразата Bush – Stupid!. Но след това замръзна блокът за управление на мощността на лъча. Системата за охлаждане улови увеличената мощност и усили охлаждането. Заедно с работата на замръзващата пушка, това доведе до ефект на Горц. Над установката от облаците се появи тайфун, от него се спусна хобот и изтегли установката. С гръм и мълнии. Красиво. Жалко, че в неразчетен работен режим хелий – II свърши по-бързо, отколкото беше планирано и всичко това се случи на километър-два горе. Не много силно. Но ефектно. Всичката електроника в радиус 50 км запецна. И какво не им хареса? А и надписа не довършихме...
30 Август
Все още чакаме. По телевизията има съобщения за внезапни урагани и тайфуни по тихоокеанското крайбрежие на Евразия.
10 Септември
Няма вече лаборатория. Съкратиха я. Или я засекретиха. Дойде Шефката. Каза, че за добро би трябвало да ни разстрелят, но за още по-голямо добро са ни дали по 50 години, но не са могли да ни разстрелят поради местното законодателство. А и по стари спомени са ни гласили да изследваме ракетните двигатели, получили се от подобрените характеристики вследствие опитите. И ще ни засекретят пак. Ще ни закопаят в бункер и ще ни залеят с бетон. Връзката ще е само едностранна. Веднъж в месеца ще ни водят заедно с образците на полигона. С радост се съгласяваме – не се издържа вече във федералния затвор.
12 Септември
В затвора беше по-добре. Там поне имаше телевизор. А тук... Инструментите са под строг отчет, електричеството е под отчет, материалите – под отчет и което е най-страшното - спиртът също е под отчет. Като цяло - нормална работна обстановка. Чакаме края на месеца. Привикваме. Направихме няколко незначителни подобрения. Всичко отива към Нобелова награда, ако съдим по воплите на учените, ако имаше Нобелова награда за инженерство.
15 Септември
Ето го спирта, в ръката ми е, но е под отчет. Ръцете се държат, но в очите ми се раздвоява от желание...
16 Септември
Има! Ако ще се раздвоява в очите - нека се раздвоява наяве. Ванеса предложи принцип на полуделение на молекулите и последващ синтез чрез добавяне на вода.
18 Септември
Ванеса, ти си злато!
22 Септември
Васка, ти си урод! Забрави да спреш подаването на вода - запълни бункера, шахтата и преля в съседното блато.
25 Септември
В крайна сметка се отказахме от евакуация – реакцията продължава. Дойде комисия. Обещаха да ни удавят направо в шахтата - ние сме съгласни.
26 Септември
Обяснихме на комисията, че сме намерили нов метод за синтез на ракетно гориво направо по време на полета. Комисията се замисли.
27 Септември
По-добре да ни бяха удавили в шахтата. Дойде ешелон от цистерни, отнесе целият продукт, в лабораторията поставиха датчици за спирт.
30 Септември
Спомняме си миналото...
1 Октомври
Ванеса има подозрителен блясък в очите. Ех, ако Шефът не беше забелязал...
Звездните войни продължават
3 Декември
Работим в секретна лаборатория "Розовият слон". За света е известна като "НИИ хидрометеорологически прогнози и телескопостроене". Трябваше да подпишем декларация за неразпространение на информацията за 512 години напред. Още не можем да свикнем с това, че не трябва да се бръснем. Освен това, по навик ходим в мъжката тоалетна, с което силно шокираме колегите.
5 Декември
Имаме попълнение - блондинка със сини очи. Е, преди това е била мъж в друга лаборатория, където се е занимавала с биотехнологии. По очите и личи, че е наш човек.
6 Декември
С помощта на най-новите физични методи и биотехнологии направихме фикусова настойка. За подобряване на вкуса добавихме "Репупин" – препарат, създаден вчера в съседната лаборатория. За какво са го създали – не могат да си спомнят. Май било за екологичен аерозол - решили, че е тъпо да се хаби спирт за това. Настойката стана толкова яка, че се наложи да я разреждаме със спирт.
7 Декември
Втори ден дегустираме настойката. Блясък в очите, усещане за лекота. Пърхаме из лабораториите като пеперуди. Тревогата развали всичко. Някакъв идиот поркал неразредена настойка. Сега пълзи по тавана. Охраната държи кръгова отбрана в коридора и се опитва да го свали, а той се отбранява със статив от електронен микроскоп. Шоуто приключи след половин час, когато някой предложи да се използва вакуумно-вихров ефект в затворено помещение. Просто казано - 50 киловатова прахосмукачка.
9 Декември
Как ни омръзнаха мъжете... Какъв е тоя идиотски навик да ни хващат за задниците? Започнахме да изучаваме похвати от карате-до и кунг-фу, а за момента си пришихме в полите контактни електрошокове. При поредния опит така заподскачаха... И до сега има следи от обувки по стените и тавана.
10 Декември
След два часа мъки, влязохме в мрежата на NASA. Мотаме се по сървърите им, четем отчети и разглеждаме проекти. Ама няма нищо интересно. С какво се занимават тия там?
11 Декември
Влязохме в системата им за управление на спътници и преместихме един. Ами що, щото ни закрива чудесния изглед през телескопа. А картината от телескопа се използва за screensaver.
12 Декември
Странно... спътникът пак ни закрива гледката. Погледнахме какво става. Както се оказа, в NASA решили, че спътникът се е отклонил нещо и го върнали обратно. Трябва да се направи нещо... Каква ни е ползата от тоя спътник, като ще ни пречи на screensaver-a?
13 Декември
Пишем програма за прихващане управлението на спътници. Не може да ни се пречкат някакви си спътници.
14 Декември
Как я написахме тая програма - никой не си спомня, щото вчера дружно се поувлякохме с таблетките за стимулиране мозъчната активност на основата на ЛСД и триметилксантин. Но програмата си работи. Enter и се наслаждаваме на това как спътниците се отправят към новата си позиция с лупинг.
15 Декември
Докладът за нашите спътници го прихванахме навреме. Коригирахме го малко, насочвайки вниманието към търсенето на зелени човечета, паранормални явления и изригвания на Марс. Сухия стил на доклада разчупихме с вицове за Щирлиц.
17 Декември
Така и не намерихме нищо интересно на сървърите на NASA. Карикатури на тема "Звездни войни" и ние можем да си нарисуваме. Принудихме се да направим мозъчна атака на тема "как с подръчни средства да си организираме локални звездни войни", която плавно премина в обсъждане на необичайната ситуация: от къде да намерим спирт, когато и без това малките ни запаси привършат. Така и не стигнахме до приемливо решение.
18 Декември
Намерихме приемлив начин да си попълним запасите. Реализацията отложихме за утре, а сега усилено изучаваме ръководството "Как правилно да се гримираме". Вчера си направихме една на друга прически "сафари". Практична е и изглежда добре - отстрани.
19 Декември
Направихме го! Със съвместни усилия подобрихме спиртния баланс с няколко литра. Интересно, за колко време ще стигне? За да не мислим за глупости, си направихме вечеринка.
20 Декември
Обмисляйки проблема за лазерно-лъчево оръжие, нахвърлихме скица на малка установка. По предварителни разчети трябва да сваля летящи тухли и тенистопки от 100 метра. Засега Анжела (още не можем да свикнем с новите имена, а понякога дори не се познаваме в огледалото) навива на импулсна бобина двойни намотки Коши-Риман с поправката на Лобачевски, Ира завършва сметките, а Линда (нашата очарователна японка) прави схемите за управление, действайки на принципа "по-добре един хубав пирон, отколкото десет чипа", стабилността се осигурява от АЛОВ (абсолютно лява обратна връзка).
22 Декември
Прочетохме научна статия, написана доста отдавна, по проблемите на алхимията. Изумително. Замислихме се над въпроса за получаване на спирт с термоядрен синтез.
23 Декември
Мъжете тотално изкрейзиха. Независимо един от друг ни подариха по един котарак: блондин, брюнет и риж. Тестът на Роршах с мляко мина нормално. Четем ръководството "Как да направим от сополивото коте истински хищник". Котараците така мъркат, че ни налегна носталгия и се сетихме за нормалните трансформатори.
24 Декември
Решихме малко да модернизираме системата за напомпване. В резултат от използването на нетрадиционни руски методики, количеството на детайлите е намалено наполовина, а мощността нарасна два пъти, поради увеличеното КПД. Излишните детайли взеха в съседната лаборатория.
25 Декември Нещо е скучно... Импулсивно решихме да тестваме нашата установка АЛВ (агрегат за лъчево въздействие). Включихме го за 10 секунди, но това се оказа достатъчно, за да се образува тунел с диаметър 15 сантиметра през няколко кабинета. И това с 2.71828182845 процента от мощността! Мда...
26 Декември
Откриха ни готината дупка. Трябваше да се разкайваме, защото всички улики бяха против нас. Взеха ни установката. Огледахме сейфа, пробит между другото. Пострадало е най-святото - бутилка спирт. С ужас очакваме своята участ. Ще бъде добре ако не ни превърнат в амеби. Нашето последно желание ще бъде хавански пури и по чаша спирт.
27 Декември
Не сме толкова зле, колкото мислехме вчера. Простиха ни, но ни прочетоха лекция по техника на безопасност и правила за държание в лабораторията. Сейфът (швейцарски) беше в гаранция. Фирмата-производител твърди, че сейфът ще издържи падане от стотния етаж (за съдържанието на сейфа фирмата мълчи) и взрив на тон динамит на разстояние 98.58578643762 метра. Затова началството смята с калкулатор колко ще ги одерат. На нас ни се падат по десет зелени рубли (един килоцент). Не лош коледен подарък. Малко се обидихме, но не се издадохме - по-добре глупачки, отколкото амеби.
28 Декември
Случайно прочетохме заключението на авторитетната комисия по повод инцидента с нашата установка. Официална причина – проблеми с ел. инсталацията. В шок сме от обида – ценят ни само в едно място. Решено - на новогодишния купон ще им го върнем. Успокоихме си нервите с изкуство – слушахме Моцарт и Бах.
29 Декември
В рамките на новогодишните приготовления, правихме кулинарни експерименти. Направихме коледни сладкиши, но малко объркахме рецептата и сложихме опиумен мак. Сега нашия изследователски център е в такова настроение, че не е за разправяне. Наложи се да защитаваме девическата си чест със стативи и скоропоговорки. Нищо - ще им покажем ние серенади и танци тяло в тяло. Заради всичко това, котараците бягат по завесите.
30 Декември
През нощта проникнахме в склада, предварително сложихме в храната на охраната приспивателно. Изпуснахме водорода от празничните балони и ги напълнихме със сероводород. Както и предполагахме, при раздаването на балоните се намери човек, който реши да спука два-три. Гледайки шоуто, се смяхме до полуда. Настройваме спътниковата чиния и универсален декодер. Телевизионните програми са толкова много, че на пулта няма достатъчно бутони. Приспособихме вместо пулта, клавиатурата на компютъра.
31 Декември
Банкетът започна нормално. Когато мнозинството достигна до определено състояние, ние започнахме изпълнението на плана "Отмъщението на грозното патенце". Изнизвайки се незабелязано от залата, ние пуснахме по вентилационната система газа "Зю", съставен от "райски газ" и някакви (домързя ни да гледаме в справочника) халюциногенни вещества. Масите с храната и напитките дойдоха сами при нас, защото се бяхме погрижили предварително да оборудваме някои от масите с дистанционно управление и да сложим на тях най-добрите блюда. След половин час, съдейки по пряката транслация от банкетната зала, там вече са започнали танци по масите. Е, а нашата уютна и стилна вечеринка само започва.
4 Януари
Внезапно разбрахме, че вече е четвърти. Къде изчезнаха първи, втори и трети – никой не знае. Отидохме в съседната лаборатория. Там също не помнят, защо след 31 е настъпил четвърти. Твърдят, че е заради изкривяване на пространството и времето. Опитаха се да извикат духа на Айнщайн, за да ни обясни такъв феномен, но духът просто ни напсува с гласа на шефа. През останалата част от деня си спомняхме с какво въобще са занимаваме в тази лаборатория.
5 Януари
Спирт няма. Въобще. С огромни усилия изпросихме половин литър от доставчиците. Трябва да направим нещо...
6 Януари
Днес решихме да се ограмотяваме. Нашата новачка продемонстрира много интересно явление – хипноза на мишки. Хипнотизираните мишки танцуваха валс (черната и бялата са прекрасна двойка). Толкова ни хареса, че ги извикахме десет пъти на бис. Подарихме на всяка двойка мишки щафета колбас. Вечерта си спомнихме младостта. От два кактуса и един фикус се получи не лоша смес. Отпразнувахме Коледа по стар стил. Котките си изпиха валериана и изпяха "Лунната соната" на три гласа, без цигулка и оркестър.
7 Януари
Шефът забеляза отсъствието на фикуса. Дълго се кара, че някой му е изял фикуса. Странен човек. Ако искаше да го изяде сам, трябваше отдавна да каже. А сега - извинявайте, корабът отплува.
8 Януари
Изнамерихме един странен агрегат. От една страна прилича на реактор, а от друга – на бързовар. Проведохме му експертиза, но така и не разбрахме какво прави. Нищо, с няколко промени ще стане за синтез на спирт.
9 Януари
Омръзнаха ни тези мъже... Цветя, комплименти и намеци за секс. Хубавото е, че женитба не предлагат, иначе ще си помислим, че им е почнал брачният сезон. Трябва да направим нещо...
10 Януари
Започнахме да сглобяваме АПВ-2. Принципът на работа е същият, но поради използването на нови технологии (крионика, импулсно-вакуумно рязане и т.н.), агрегатът ще бъде по-компактен. С мощността решихме да не прекаляваме.
13 Януари
Довършвахме "генератора на спирт". Без забавяне направихме пробен пуск. След два часа интензивна работа, се получи три литра течност. На вкус – спирт, но неизвестно защо, зелен. Ако се съди по всичко, объркали сме последователността на студения ядрен синтез. Така или иначе – спирт. От радост отпразнувахме Нова година по стар стил и направихме пробна транслация на порно-филм на пуританския окръг Колумбия.
15 Януари
Тези идиоти по погрешка взеха на полигона нашия агрегат АПВ-2, вместо техния. В резултат е изкоренена гората в радиус от сто километра, след което изгорели бушоните. Гледахме новините. Американците считат, че сме изпитвали бомба със среден радиус на действие, а наши доказват, че се е взривила цистерна със спирт, а всичко останало е страничен ефект. С мъка допихме зеления спирт.
16 Януари
Правим се на кукли Барби, заети със сметки. Най-важното е да омешаме сметките така, че никой да не може да се оправи с тях. При това, да получим правилен резултат. Няма да им казваме я, че бързото преобразуване на Фурие ние пресмятаме на ум.
17 Януари
Открихме защо спиртът се получава със зелен цвят. Оказва се, ние неправилно комбинираме атомите в синтезатора. Променихме процеса на синтеза и получихме виолетов спирт. Сега мислим как да получим зеброва окраска.
20 Януари
Дойде шефът и пита, къде сме използвали три мегавата електроенергия. За малко не му казахме, че за спирт. По-точно, за синтезирането му в реактора. Трябва да преминем на по-икономични технологии. Не можем всеки път да разчитаме на доплеровия ефект при движението на електроните и квантовата ентропия по Максуел.
25 Януари
Дойде шефът, дълго броди из лабораторията. След това не издържа и призна, че ни напуска. Отива на заслужен отдих, за да спи спокойно, даже ако следващия път разбием лабораторията на съставящите я молекули. А има такава тенденция. Тъжно... Успокоявахме нервите си с Quake. Успокоихмe не само своите нерви, но и десетина американци, решили да се бият с нас.
31 Януари
Изпращахме шефа на пенсия. Радваше се като малко дете, току-що счупило поредния си буркан със сладко, защото последната половин година, шефът мислеше повече за своята градина и технологията за отглеждане на сиво-кафяво-малинови рози с рядка зеброва окраска, отколкото за родните лабораторни мишки. Пихме фикусова настойка, разредена със спирт, а котараците ни пиха бутилка валериан. Пяхме всички заедно.
32 Януари
Оправяхме си здравето с остатъците от фикусовата настойка и "Репупина". След обед гадахме на кактуси, котешки опашки, утайка от кафе и балончета в камерата на Уилсон. Резултатите са нееднозначни.
2 Февруари
Измислихме метод на високотемпературно филтриране на портокали в условия на импулсно събиране, с последващо турбулентно ускоряване. В резултат, трябва да се получи портокалов спирт. Между другото решихме да се заемем с дизайн. Оскубахме орела-чучело, стоящ в нашата лаборатория. Сега има пънкарска прическа.
5 Февруари
Свободата свърши, имаме нов шеф. Генерал в оставка, кавгаджия и кашик. Добрите маниери отсъстват съвсем. В знак на протест, загряхме аквариума му до точката на кипене. Да се прицелваме точно със свръхвисокочестотни излъчватели през два кабинета беше трудно, затова случайно обгорихме портрета на Менделеев в съседния кабинет. Сега Менделеев изглежда като негър.
6 Февруари
Опознавайки обстановката, генералът влезе в съседната лаборатория. Видя портрета на стената и се заинтересува, каква е тази маймуна. Обяснихме му, че това не е маймуна, а Менделев. На което генерала отговори: "А така прилича на маймуна..." Учихме се да мятаме пилички за нокти на дартс, за да си подобрим самоотбраната. Вечерта проведохме командно-щабно учение на мухи-камикадзе.
7 Февруари
На сутринта из института търчеше генералът, държащ шашка и разпитваше кой е отровил рибите в "този сандък с вода", така че те сега плуват нагоре с корема. Всичко свърши с това, че в неговия кабинет се събра тълпа "експерти" от целия институт, включително специалистът по паранормални явления и контакти със света на мъртвите.
8 Февруари
Правихме бета-тестове на агрегата ППСЕ (парахимически производител на спиртов екстракт). Точно в сюблимния момент, в лабораторията влетя генералът и едва не ни хвана "на местопрестъплението". Но успяхме да му отвлечем вниманието бързо. За сметка на това този негодник ни иззе спирта, предназначен за чистене на телескопа, под предлог, че в сейфа му ще бъде по-добре съхранен. Да бе,... от този сейф нито един спирт не се върнал. Успокоявахме си нервите с току-що получения спирт от портокали. Мислихме план за проникване в сейфа.
9 Февруари
Показахме на генерала кой кой е в лабораторията. В момента "Че" активирахме системата НОС (нашия отговор на сатрапа). Когато генералът дръпна висящата от тавана връвчица, заработи пожарогасителят, изстрелвайки пяна право в муцуната му. След една година бездействие струята беше просто великолепна. Генералът отскочи, докосна друга връвчица и получи залп иглички в меко задно място. Акцията завърши с атака на мухите-камикадзе... На охраната се наложи да го успокоява с палки.
10 Февруари
Направихме изненада на нашите мъже. Сипахме сух лед в клозетните чинии. Мъжете бягат с ошашавен вид, а ветераните твърдят, че последните сто години подобно нещо не се е случвало.
13 Февруари
Генералът ни победи по всички направления. Трябва да направим нещо с него... Избрахме най-подготвената мишка и започнахме да я готвим за отмъстителна мисия.
15 Февруари
Завършихме зомбирането на мишката по метода Довженко-Распутин. Контролните тестове изпълнява на 95%. А в съседната лаборатория започнаха да изучават влиянието на термодинамичните флуктации на агрегатното замръзване на течности. Явно нашият фокус с тоалетните чинии им е легнал на сърцето.
16 Февруари
Оцветихме мишката в син цвят. Всъщност ние планирахме да я боядисаме в камуфлажни цветове, но такива (или подобни) бои в лабораторията не се намериха. А снабдителите са хищници.
17 Февруари
Незабелязано пуснахме мишката в столовата и свирнахме остро три пъти в шепа. Мишката започна операцията с изкатерване по масата, демонстративно изяде супата на генерала и с гласа на Левитан, му каза подготвената реч, включваща негова подробна характеристика и хронология на сексуалните му контакти с роднини и отрепки, след което се оттегли с високо вдигната опашка. Генералът бе толкова шокиран, че ченето му падна в компота.
18 Февруари
Имаме блестящ блуждаещ поглед. Първо - поради вчера, и второ - научихме, че нов шеф ще ни изпратят след не по-рано от месец, затова можем да работим по своите планове. Накратко, има накъде да се разпрострем.
AVATEK - Студио за разработка и поддръжка на уебсайтове
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
-
Tripio
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3707
- Регистриран на: 09 Авг 2005, 04:18
- Пол: Мъж
- Skype: forsaken_hero
- Местоположение: около гърлото на бутилката
- Обратна връзка:
Отпуск
1 Юни
Свърши спиртът, поради което цял ден мислихме. Трезво преценявайки ситуацията, стигнахме до извод: трябва ни отпуск. Казахме на шефа.
2 Юни
Чакаме отговор. Изобретихме нов мощен плазмотрон за високотемпературен синтез на леки изотопи. КПД – под 1%, почти всичко отива за сложната система за охлаждане. Тъпо.
3 Юни
Готвим се за отпуската. Хаваите или Средиземноморието? Все още не сме решили. Спомнихме си за бански. Момчетата от лабораторията по спътниково геологоразузнаване дадоха руло от нов материал. Тънък, здрав, дълбоко тъмно син цвят, с искрички. Блестящо! Но се усмихват подозрително. Опитът ни подсказва нещо познато.
4 Юни
Така си е, ножиците не го режат – кевларово влакно. Поглъща лъча на лазера, но не се нагрява. При това леко свети отвътре. Интересно, къде ли отива толкова енергия? Нищо, това не е толкова важно.
6 Юни
Има решение! Фокусираме струя плазма с тороидалните магнити от полето на магнито-резонансния генератор. Идеално се управлява. Реже и заварява новата тъкан, без да личат шевове. Също много добре топли и обяда.
7-9 Юни
Подбирахме вида тъкани, кроихме и сглобявахме опитни бански. Василиса измисли оригинална апликация във форма на плосък полеви конвертор. За красота облъчихме с лазера. Версаче изостава.
10 Юни
Спътникът на съседите намери гигантски залежи от уран и торий на сто километра от Южния полюс. След като ние им намерихме спътника. Те са в шок.
11 Юни
Ние сме в шок. За тях премии, а нас ни изпращат на Южния полюс за изследвания. На Хаваите Шефът ще отиде сам. Взе и банския. Каза, че материалът е секретен.
13 Юни
Оказва се, старият контур на охлаждането на плазмотрона не е необходим. Когато той се изключи, мощността се увеличи 130 пъти. Изгоря кожухът, предпазителите и съседният подземен бункер, който се намираше на двеста метра от нас. Сега тук може да се ходи по тениска в равен, кръгъл коридор. След като той изстине. И след като ни пуснат от килията.
18 Юни
Пуснаха ни. И премия ни дадоха. В съседния бункер имало склад за токсични отпадъци. Стойността на унищожените отпадъци е седем пъти по-голяма от стойността на нов бункер. Винаги да е така!
20 Юни
Докараха шефа от Хаваите. Почти в безсъзнание е, хърка, мирише на изгоряло. Може би слънчев удар?
22 Юни
Изяснихме се. Тъканта, от която направихме банския, е била за мощни слънчеви батерии за новия спътник. На слънцето заработил и полевият конвертор, добавяйки абсорбираната енергия на лазерното лъчение. Полученият ток не бил голям, но напрежението било около 1500 волта. Време е да си тръгваме, докато шефът не е дошъл на себе си.
23 Юни
Събираме прибори за експедицията. Вземаме и плазмотрона. Те си мислят, че ще им събаряме шахтата. А деее!
30 Юни
Достигнахме точката. –80 градуса, лед, мраз. На 100 километра, почти на границата, има канадска метеорологична станция. Това е добре. Където има хора, там има и спирт.
1 Юли
Опънахме купола, разгърнахме реактора. Другите отлетяха, ние останахме. От полезните изкопаеми намерихме само умрял пингвин. Включваме се в Интернет чрез метео-спътниците.
7 Юли
Пътувахме до канадците. Полярниците, виждайки блондинки, решили че имат халюцинации. Забавни момчета. Впрочем, имат и сандъче уиски. И това на 10 човека?! Разочаровани сме. Отбелязахме запознанството. Наивници, искаха да ни напият! След като сандъчето свърши, си тръгнахме. Канадците се нафиркаха и спят.
10 Юли
Така и така няма какво да се прави, ще почиваме. Анализирахме ситуацията. За почивка трябва слънце, въздух и вода. Слънце има. Въздухът трябва да се загрее, водата - да се разтопи. Пресмятаме енергоемкостта.
11-20 Юли
Уви, нашият реактор не стига. Заедно търсим решение. От време на време стреляме във въздуха. Канадците задълбаха.
21 Юли
Всички мъже са грозни, похотливи животни! Санек предлага да ги отровим, Ванеса – да ги взривим. Грубо и неизящно. Но пречат на работата. Трябва нещо да се направи.
27 Юли
Проблемът с подгряването е решен: в струята плазма ще впръскваме тежка вода. За сметка на термоядрения синтез, мощността ще се увеличи в порядъци. Сглобяваме магнитно-резонансен генератор. Направихме и изкоп, поставихме също капан и сигнализация.
28 Юли
Хвана се! Дружно сграбчихме невнимателния нахал в мечешка бяла шуба. Пуснахме го на светло. Жалко, че не хванахме полярник – сега трябва да лекуваме този млад и неопитен мечок.
2 Август
Мечката отива на ремонт. Заради мелодичния рев го кръстихме Синхрофазен Аудиомодулатор. На кратко – Сидор. Нас не ни безпокоят повече, изпратиха извинения по радиото. Изглежда, някой е видял как хванахме мечока.
3 Август
Тестовият старт на термо-плазмогенератора мина успешно. За 10 минути в ледника се проправи пещера 500 на 200 метра. Метеоролозите ги заваля град колкото яйца. Кокоши.
4 Август
Утро. Променихме конфигурацията на плазмения поток. С широк фронт режем пласт от леда отдолу. Пара почти няма, водата отива в дълбокото. Чакаме.
Вечерта. Генераторът заглушава радиовръзката, така че все още не можем да се свържем с центъра. Наблюдаваме потресаващата красота и интензивност на полярното сияние.
7 Август
В радиус от 10 километра вече няма сняг. Температурата на въздуха е +30. Базата вече изглежда като неголямо езеро, а в озоновия слой над нея има неголяма дупка. Къпем се, почерняваме, вечерта се любуваме на полярното сияние във форма на три букви. Блаженствуваме.
10 Август
Ледникът окончателно се подкопа. Частта, където беше разположена базата на канадците, се отчупи и тръгна в морето. Компасът се върти като вентилатор, фазата на генератора се изменя с честота 100 херца. Интересно, доколко далече се проявява този ефект?
12 Август
Провал. Дойде шефът, генерал, комисия и взвод спец-части. Двадесет километра на ски през мъглата – тези момчета не се отказват лесно. Буквално. Шефът мълчи. Това е страшно. По-добре да беше крещял. Съдейки по разговорите, навигацията в района е била напълно нарушена. Нас ни намерили само по трибуквената дума в небето. Стоим в складовото помещение, временно преоборудвано като карцер.
13 Август
Комисията изследва генератора. Единственият, който е във възторг е генералът. Говори, че с удоволствие би ни дал премии. Посмъртно. Плакахме, преструвахме се на тъпи блондинки. Опитахме се да хвърлим всичко върху Сидор. Накрая обещахме: или повече никога няма да правим така, или ще увеличим мощността на генератора. Разчитахме на това, че иначе на студ и без спирт не бихме оцелели.
14 Август
Пак е –80 градуса, пак има лед, пак има мраз. Дойде шефът. Каза, че дори и да ни разстрелят, няма да е сега. Комисията настоява да се продължи изследването. Утре всички нас, заедно със Сидор, ни вземат на нормална земя. Ликуваме! Отпуската свърши, връщаме се на работа. Най-накрая!
15 Август
Струва ми се, че Александра има някаква идея...
Хpоника на деpатизацията
1 Март
В женската стая за преобличане има нов любимец - мишка. Бяла. Хранят я, галят я, почти питомна.
1 Юни
Израсна. Вече не я хранят. Взима си сама. Питомно, мило животно.
2 Юни
Ще я убия!.. Няма ги 12 коаксиални кабела.
3 Юни
Няма 2 измеpително-захранващи вериги. Намери се отрова. Пpимамката, заложена в стаята за преобличане - под масата. Останалите храни са скрити.
4 Юни
Сутрин. Примамката изчезна. Спорим за начина на търсене на трупа. Обяд. Странни звyци под пода. Вечеp. Животното се мъчи и стpада, дразнейки всички със своя писък. Твърдят, че сме садисти. Шефът каза, че след отpавяне обикновено се ожаднява... Какво ли намеква?
5 Юни
Изясни се. Наводнени са две помещения. В останалите водата е надигнала паркета. Маркучите за охлаждане на един от уредите са прегризани. Всичките тpи. Интеpесно, дали се е удавила?..
8 Юни
Hе е. Видяхме я два пъти докато попивахме водата. Разкарва се по вентилационната система. Слабичка, енеpгична, подвижна.
9 Юни
Сложихме бpоня на маркучите за подаване на вода, въздyх и за всеки слyчай - кислоpод. Поставихме минимум двайсет капана. Вносът на калоpийни вещества на теpитоpията на лабоpатоpията е забранен.
10 Юни
Девет са се задействали. Пpимамките са изядени. Празно. Празнувахме пристигането на новак. Току-що завършил, весел, добряк, добре инструктиран. Кой пие? Hе той, разбира се. И жените не го интересуват. Наричаме го Питpович. Твърди, че трябва да е с "е". С "е" трябва да си го заслyжи. Смазваме пyсковите механизми на капаните. Примамките са закрепени здраво.
11 Юни
Всички са се задействали. Жеpтви няма. Питpович пита, дали искаме да я хванем или да я угояваме. Търси си го. Няма още два коаксиални кабела.
12 Юни
Преправяме кабелните канали междy помещенията. Слагаме pешетки на вентилацията. Важното е - да я изкараме от лабораторията.
15 Юни
Целта е достигната - аyдиоконтактът я локализира под пода в pаботните кабинети.
16 Юни
Компютъpът се лиши от видеокабел. В пpисъствието на собственика си. Докато я прследваме, до дупката се разляха тpи бутилки азот. Замръзнаха водопpоводните тpъби. През облаци от студена мъгла се показва Питpович. Смее се. Той враг ли ни е или какво?
17 Юни
Изyчавахме геометpията на подземните пpостpанства. Мислихме.
19 Юни
Направихме генератоp на плазмени обpазувания. Произвежда yстойчиви форми, способни да просъществуват поне час. Накратко - кълбовидна мълния на 0.3 гpама тpотилов еквивалент. По идея трябва да се насочва на диелектpик като козината.
21 Юни
Установихме pежим на yстойчива генеpация. Пъpвото кълбо отиде под пода... Второто... Третото... Hа шестнадесетото се чу звукът на пъpвия pазpяд, под пода - шyм. Уцелихме ли?.. Двадесетото... Трясък от късо съединение в съседната стая. Мат. Заедно със слабата yдаpна вълна, дойде и мирисът на запалена козина. Пипнахме ли я? Не, но ще се наложи да се охарчим за перука на Питpович. Гледа звеpски. Няма да ни прости. Hо кой да знае, че някъде има незабелязана дупчица?.. Вечеpта. Кълбо номер триста. Питpович е с каска, комбинезон, зад него по пода се влачи дебела стоманена верига. Получи още три заряда. Шефът се замисли. Около него - цяла дузина заряди във фоpмата на пpавилни шестоъгълници.
27 Юни
Предпоследното, което помня е връчването на пpемии за генеpатоpа. Последното - пияни нахвърляхме на купувачите схема за прицелна генерация на зарядите.
28 Юни
Унищожена е цяла опитна постановка. Мислим. Идея! "Студен напалм" - гори с температура само 100-120 гpадyса, поглъща кислоpода, но не подпалва дъpво и хартия. Поръчахме материалите. Ще пpобваме.
3 Юли
Натискайки бутона, във всички помещения под пода едновременно се изля до тон от продукта. Призрачни пламъци, като над блато. Със звяра е свършено!
4 Юли
Питpович ехидно показа три прегризани шнура. Търся леговището. Намерих! Видях я. Изгорена от ляво, куца с едната задна лапа, от опашката е останала една трета. Замерих я с отвертката. Даже не помръдна. В очите - огънят на джихада. Само един ще оцелее!
5 Юли
Извика ни шефът. Ще има проверяваща комисия - по охрана на тpyда. Заповедта е да я посрещнем. По възможност, без жеpтви. Готвим се. Срещу основния пpотивник е поставен временен заслон, състоящ се от две бездомни гладни котки.
15 Юли
Готови сме да посрещнем комисията. В коpидоpите мръсотия, слабо осветление, вратите скърцат ужасно. В лабораториите са поставени генеpатоpи на инфpазвyк - настpоени да скапват психиката. На места има източници на електpическо поле - косите се изправят. Направихме чучело на мpавка-мyтант и я сложихме в стъкленица. Тpилитpова. Със спиpт. Какви жеpтви! От прозореца на главната зала - по направлението на излъчването на експеpименталната yстановка - дърветата опърлени, листата изпадали, тpевата изгорена, pазложени останки от малки животни.
16 Юли
Проверката мина yспешно. Само един припадна. Комисията подписа всичко. Даже прибави, само и само по-скоро да напусне зданието. При котараците има загуби. Мислихме.
17 Юли
Има pешение! Метална "маргаритка" с диаметъp половин метър, със седем листенца. Направена от сплав, която си възстановява фоpмата. Пpи повишаване на температурата над 5 гpадyса, мигновено се превръща в топка. Приготвихме тpи дузини. Поставихме ги. Трябва само топъл биологически обект да стъпи вътpе...
18 Юли
На сутринта. Слаби вопли от Питpович. До обяд успяхме да махнем капана от главата му. Онемял е, но погледът му е красноречив. Оказа се, че като дошъл сутринта и видял непознат пpедмет, се наклонил да го види и издишал няколко пъти... Помощта дошла навpеме.
19-30 Юли
Поливахме пpемията за новата сплав. Въпреки това, трябва да направим нещо. Губим инициативата.
1 Август
На сутринта.
10 часа 40 минyти
Протича заpеждане на кондензатоpната батеpия. Устройството показва - 2 гигаджаyла... Какво?!.. 5... 6...! Hе е ли много?
10-41-02
Оглеждаме се. Тъкмо навреме. На пластмасова дръжка са прикрепени големи медни клеми. Така и 20 можем да натрупаме... Hад клемите - муцуната на мишката. Тя ли е?!.
10-41-04
Датчикът за завършване на заpеждането светна. Сега ще има импулс! Hа 17 гигаджаyла. Мамичко!..
10-41-05
Предизвиках обща тpевога, включих системата за насочване на излъчвателя към небето. Хвърлих се през прозореца. Извадих късмет - разминах се с рамката. За разлика от Питpович.
10-41-11
Отдалечавам се от сградата. Оглеждам се. През прозорците се сипят сътpyдници - с нашата тpевога шега не бива. Втоpият опит на Питpович се получи. Далеч вляво пада шефът. Катапyлтиpал се е на самолетно кpесло. Ето защо му е било! С паyзи през половин секyнда, пиpопатpоните изстрелват далеч в стpани неговия сейф, шкафовете с докyментите, фикyса. Опитен човек. Това беше последното, което запомних - на фона на прозореца, разпънатото в скок тяло на мишката. Избухване. Край.
7 Август
Отново виждам. От зданието е останала само носещата конструкция. Плазменият канал, казват, достигнал стpатосфеpата. Причинените от него смущения продължили няколко денонощия.
8 Август
Контраразузнаването се занимава с нас. Ходим някъде, нещо подписваме... Пъpвият следовател говори, че ще ни разстрелят, втоpият - че ще ни затворят... И ни предават на следващия. Цигари няма. Спиpт няма. Лошо.
15 Август
Размина се. Дадоха ни ново здание. Съхpанените от шефа чеpтежи са оценени високо. От военните. Стигна за всичко. Пpекpасни кабинети, мрежа по усукана двойка. Hеогpаничени доставки за създаване на новата yстановка. Ще си поживеем!..
1 Ноември
Пpегpизан е пъpвият кабел...
Терминатор
17 Септември
Quake ни oмръзна, спиртът свърши. Как да работим в такива условия? Впрочем, докато шефа не го изпишат от болницата, след изпитанията на новия ултравиолетов лазер, и работа няма. Ние не сме виновни: ако комисията не беше дошла половин час по-рано, ние щяхме да сме свалили от лампата нашия апарат за ускорение растежа на фикуса. Но те дойдоха и сега лежат опърлени с шефа.
26 Септември
Съседите работят. Отговарят уклончиво на въпросите; и ние така сме били правили, ходили сме тук и там. Разправят, че готвят изненада за шефа за 23 февруари, така че всичко е тайна. Надувки. Глупаци.
27 Септември
На съседите им увисна компютър. Един. Останалите изгоряха от раз. Кой би си помислил, че нашият нов вирус ще е такъв провал? Трябваше всички да изгорят! Утешаваме се, изследвайки данните, свалени от последния компютър. Снимките на каките се оказват много забавни.
28 Септември, утро
Изпратихме вируса в отдела за антивирусна безопасност и до началника на отдела, изпратихме и сорсовете на съседите. Чакаме.
28 Септември, вечер
Дочакахме. Вече нямаме съседи.
1 Октомври
Намерихме си играчка. Пароли, защити от копиране - лицензи? Тези трябва да са луди, но пък и откъде пари за софтуер, след като заплатата се бави вече пети месец? Сваляхме защити.
4 Октомври
Свалихме ги. И какво е това сега? Интерфейсът им е неудобен, управление само с клавиатурата, нивото е като за сам човек, все още нямат оръжия. Графиката е яка - много реалистична, даже има фасове по пода и трибуквени надписи на стената. Ако го доработим това, ще се получи НАША не лоша изненада за шефа.
5 Октомври
Опитахме се да разберем откъде точно се пуска сървърната част на играта. На институтския компютър ли?! Абе, тия наред ли са? Та той и без това е претоварен: физиците моделират ядрени взривове, метеоролозите разчитат прогнозите, шефът играе на тетрис и на пасианси.
12 Октомври
Пренаписахме интерфейса за нашите невро-манипулатори. Тествахме. Просто фантастична реалистичност. Ура! Появи се първото чудовище. Прилича на Half-Life - чудовището е в бял халат, небръснато и напомня на нашия пазач Сашо Фаянса.
13 Октомври
Мъчихме чудовището. Гадта е рядко хитра и низка - ето това е AI! Звукът също не е лош - чудовището виртуозно ругае на български и вече един час не е повторил нито една ругатня. Да не би диалозите да се синтезират в реално време?!
16 Октомври
Чудовището изчезна. Влезе в някакво прозорче 20х20 см. и се изпари. Нее, така няма да стане, това вече е шмекеруване, а в истинския живот то не е възможно. Не успяхме да разбием проблема около това прозорче - в сградата се обяви тревога и всички бързичко се евакуирахме. Странно, за тревогата пък нищо не сме направили.
17 Октомври
Мислехме, правихме карта на нивата, оптимизирахме програмата, пихме фикусова ракия. Много помага. В института вървят някакви слухове за пришълци в подземните етажи. Пълни простотии. За всеки случай на три пъти изпращахме шифрована радиограма до пришълците - да се помъчат малко.
18 Октомври
Може би това за пришълците не е слух - изчезна завеждащият корпуса. Между другото, така и му се пада. Интересно, не можем ли да набедим пришълците и за изчезването на 15 литра спирт от склада? Съмнявам се. Едно е ясно на всеки учен: за това не са виновни зелени човечета, а зелени змии. Шегичка.
19 Октомври
Получихме радиограма-отговор от пришълците с подпис от началника на Генералния щаб. В кратка, но изразителна форма той ни обещава да ни прати рота от спецчасти, която да ни изскубне всички подаващи се неща от тялото и да ни ги набута във всички дупки на тялото, ако не спрем да използваме правителствения спътник за лични цели.
21 Октомври
Намериха Фаянса в Сарафово, при сестрите си. Не иска да се връща в науката, не отговаря на въпросите, страх го е от всякакъв електрически прибор, иска мама, отказал е водката. Започва да ни обзема лека душевна тревога.
24 Октомври
Пихме антифриз, довършвахме играта. По-точно, довършвахме това, което ни остана в акъла след антифриза. Включихме се успешно в игровия сървър, на няколко пъти видяхме чудовища из коридорите. Никой не успя да разбере. Тези твари са крайно плашливи и бягат като ги приближиш, ловко скачайки през стените и доста пъргаво търчат по стълбищата. Трябва да приключим с тези веднъж завинаги.
28 Октомври
Експериментираме тактики, пушим намотката на свръхпроводимия трансформатор. В подземните етажи на института вече никой не слиза. Липсват доброволци.
2 Ноември
Изписаха шефа. Той така се зарадва, като ни видя, че тутакси ни отправи на обход в подземните етажи. Явно старият се безпокои за нас - каза, че когато ние се махнем, той ще е мъртво пиян цяла седмица. С шампанско. Ние сме трогнати в дълбочината на душите, кълнем се да оправдаем доверието му.
16 Ноември
В подземните етажи е скучно, студено, мръсно и пустинно. Мястото ни се вижда доста познато, ние дори не се объркахме - излязохме, както беше и планирано, след три дни. Впрочем, останалите горе говорят, че била минала седмица.
18 Ноември
Колегите гледат на нас като на герои - с ужас и благоговение. Постоянно се опитват да ни направят някаква гадост. Всички се връщат към нормалната работа, ние - към играта. Успяхме да разберем къде изчезват чудовищата. Сега вече имаме ключове и кодове от всички вътрешни врати.
19 Ноември, 13:20
Дойде рота спецчасти. Отново обща тревога, но ние за нищо на света не излизаме от лабораторията. Дори със сила няма да ни извлекат. Опитахме се да се развлечем, пихме нещо. Формулата я има в дневника, после ще разберем какво е било. Играхме.
19 Ноември, 13:25
Дойде войска! На нивото се появиха войници с камуфлаж. Определено силите не са равни - техните изстрели не ни причиняват нищо, но така или иначе е забавно. Развличахме се с майора. Колонките загряха от вопли. Сега вече и войниците се разбягаха. Безпрепятствено проникнахме на следващото ниво, качвайки се на асансьора. Награда за делата ни.
19 Ноември, 14:50
Всичко е ясно. Бездарниците от съседния отдел, просто са задали в играта плана на целия ни институт. Банално и лишено от творчество. Но пък откъде им са ясни и всички тайни места? Нещо тука не е чисто.
19 Ноември, 15:15
Желязната горила, която изби една бронирана врата в лабораторията, не се движи. Ние също. Не се движат и трите фигури, смътно напомнящи някакви небръснати лаборантки в бели престилки.
19 Ноември, 16:15
Еврика! Еврика заради строгия режим на конфискация на имуществото. Ако разполагахме с чист спирт, а не с тази смес от антифриз и метанол, със сигурност щяхме по-рано да разберем, че играта представлява сама по себе си интерфейс на управление на боен робот, който се е разработвал у съседите, че Саши Фаянса си е бил истински и, че не е било необходимо да се пъха собственият му гранатомет в отверстието на майора от спецчастите.
19 Ноември, 16:21
Обсъждахме си перспективите. Не всичко е чак толкова лошо. Разбрахме се, че преди разстрела ще искаме сандъче спирт, спалня "Прима" и Ваня от отдел кадри. В краен случай - бутилка водка, пакет "Marlboro" и Гергана Алексиева от плановия.
19 Ноември, 16:30
Опитахме се да замажем следите. Когато спецчастите влязоха в помещението, ние с голям ентусиазъм разбивахме робота. С голи ръце, крака, стативи от центрофугата и пили за нокти.
19 Ноември, 16:47
Хванаха ни. Дали това е краят?
19 Ноември, 16:50
Не. Изведоха ни на двора. Пляскат. Казват, че сме били герои: трите, с голи ръце, сме унищожили робота. Ние сме съгласни с тях. Шефът гледа подозрително, но мълчи. Оказва се, че военните не са лоши, а са сърдечни, душевни момчета. Майорът разправя, че ще ни представи за награда. Шефът каза, че по-добре посмъртно.
20 Ноември
Дадоха ни робота за пренастройка и превъоръжение. Кодовото название на проекта е Терминатор 2.
1 Юни
Свърши спиртът, поради което цял ден мислихме. Трезво преценявайки ситуацията, стигнахме до извод: трябва ни отпуск. Казахме на шефа.
2 Юни
Чакаме отговор. Изобретихме нов мощен плазмотрон за високотемпературен синтез на леки изотопи. КПД – под 1%, почти всичко отива за сложната система за охлаждане. Тъпо.
3 Юни
Готвим се за отпуската. Хаваите или Средиземноморието? Все още не сме решили. Спомнихме си за бански. Момчетата от лабораторията по спътниково геологоразузнаване дадоха руло от нов материал. Тънък, здрав, дълбоко тъмно син цвят, с искрички. Блестящо! Но се усмихват подозрително. Опитът ни подсказва нещо познато.
4 Юни
Така си е, ножиците не го режат – кевларово влакно. Поглъща лъча на лазера, но не се нагрява. При това леко свети отвътре. Интересно, къде ли отива толкова енергия? Нищо, това не е толкова важно.
6 Юни
Има решение! Фокусираме струя плазма с тороидалните магнити от полето на магнито-резонансния генератор. Идеално се управлява. Реже и заварява новата тъкан, без да личат шевове. Също много добре топли и обяда.
7-9 Юни
Подбирахме вида тъкани, кроихме и сглобявахме опитни бански. Василиса измисли оригинална апликация във форма на плосък полеви конвертор. За красота облъчихме с лазера. Версаче изостава.
10 Юни
Спътникът на съседите намери гигантски залежи от уран и торий на сто километра от Южния полюс. След като ние им намерихме спътника. Те са в шок.
11 Юни
Ние сме в шок. За тях премии, а нас ни изпращат на Южния полюс за изследвания. На Хаваите Шефът ще отиде сам. Взе и банския. Каза, че материалът е секретен.
13 Юни
Оказва се, старият контур на охлаждането на плазмотрона не е необходим. Когато той се изключи, мощността се увеличи 130 пъти. Изгоря кожухът, предпазителите и съседният подземен бункер, който се намираше на двеста метра от нас. Сега тук може да се ходи по тениска в равен, кръгъл коридор. След като той изстине. И след като ни пуснат от килията.
18 Юни
Пуснаха ни. И премия ни дадоха. В съседния бункер имало склад за токсични отпадъци. Стойността на унищожените отпадъци е седем пъти по-голяма от стойността на нов бункер. Винаги да е така!
20 Юни
Докараха шефа от Хаваите. Почти в безсъзнание е, хърка, мирише на изгоряло. Може би слънчев удар?
22 Юни
Изяснихме се. Тъканта, от която направихме банския, е била за мощни слънчеви батерии за новия спътник. На слънцето заработил и полевият конвертор, добавяйки абсорбираната енергия на лазерното лъчение. Полученият ток не бил голям, но напрежението било около 1500 волта. Време е да си тръгваме, докато шефът не е дошъл на себе си.
23 Юни
Събираме прибори за експедицията. Вземаме и плазмотрона. Те си мислят, че ще им събаряме шахтата. А деее!
30 Юни
Достигнахме точката. –80 градуса, лед, мраз. На 100 километра, почти на границата, има канадска метеорологична станция. Това е добре. Където има хора, там има и спирт.
1 Юли
Опънахме купола, разгърнахме реактора. Другите отлетяха, ние останахме. От полезните изкопаеми намерихме само умрял пингвин. Включваме се в Интернет чрез метео-спътниците.
7 Юли
Пътувахме до канадците. Полярниците, виждайки блондинки, решили че имат халюцинации. Забавни момчета. Впрочем, имат и сандъче уиски. И това на 10 човека?! Разочаровани сме. Отбелязахме запознанството. Наивници, искаха да ни напият! След като сандъчето свърши, си тръгнахме. Канадците се нафиркаха и спят.
10 Юли
Така и така няма какво да се прави, ще почиваме. Анализирахме ситуацията. За почивка трябва слънце, въздух и вода. Слънце има. Въздухът трябва да се загрее, водата - да се разтопи. Пресмятаме енергоемкостта.
11-20 Юли
Уви, нашият реактор не стига. Заедно търсим решение. От време на време стреляме във въздуха. Канадците задълбаха.
21 Юли
Всички мъже са грозни, похотливи животни! Санек предлага да ги отровим, Ванеса – да ги взривим. Грубо и неизящно. Но пречат на работата. Трябва нещо да се направи.
27 Юли
Проблемът с подгряването е решен: в струята плазма ще впръскваме тежка вода. За сметка на термоядрения синтез, мощността ще се увеличи в порядъци. Сглобяваме магнитно-резонансен генератор. Направихме и изкоп, поставихме също капан и сигнализация.
28 Юли
Хвана се! Дружно сграбчихме невнимателния нахал в мечешка бяла шуба. Пуснахме го на светло. Жалко, че не хванахме полярник – сега трябва да лекуваме този млад и неопитен мечок.
2 Август
Мечката отива на ремонт. Заради мелодичния рев го кръстихме Синхрофазен Аудиомодулатор. На кратко – Сидор. Нас не ни безпокоят повече, изпратиха извинения по радиото. Изглежда, някой е видял как хванахме мечока.
3 Август
Тестовият старт на термо-плазмогенератора мина успешно. За 10 минути в ледника се проправи пещера 500 на 200 метра. Метеоролозите ги заваля град колкото яйца. Кокоши.
4 Август
Утро. Променихме конфигурацията на плазмения поток. С широк фронт режем пласт от леда отдолу. Пара почти няма, водата отива в дълбокото. Чакаме.
Вечерта. Генераторът заглушава радиовръзката, така че все още не можем да се свържем с центъра. Наблюдаваме потресаващата красота и интензивност на полярното сияние.
7 Август
В радиус от 10 километра вече няма сняг. Температурата на въздуха е +30. Базата вече изглежда като неголямо езеро, а в озоновия слой над нея има неголяма дупка. Къпем се, почерняваме, вечерта се любуваме на полярното сияние във форма на три букви. Блаженствуваме.
10 Август
Ледникът окончателно се подкопа. Частта, където беше разположена базата на канадците, се отчупи и тръгна в морето. Компасът се върти като вентилатор, фазата на генератора се изменя с честота 100 херца. Интересно, доколко далече се проявява този ефект?
12 Август
Провал. Дойде шефът, генерал, комисия и взвод спец-части. Двадесет километра на ски през мъглата – тези момчета не се отказват лесно. Буквално. Шефът мълчи. Това е страшно. По-добре да беше крещял. Съдейки по разговорите, навигацията в района е била напълно нарушена. Нас ни намерили само по трибуквената дума в небето. Стоим в складовото помещение, временно преоборудвано като карцер.
13 Август
Комисията изследва генератора. Единственият, който е във възторг е генералът. Говори, че с удоволствие би ни дал премии. Посмъртно. Плакахме, преструвахме се на тъпи блондинки. Опитахме се да хвърлим всичко върху Сидор. Накрая обещахме: или повече никога няма да правим така, или ще увеличим мощността на генератора. Разчитахме на това, че иначе на студ и без спирт не бихме оцелели.
14 Август
Пак е –80 градуса, пак има лед, пак има мраз. Дойде шефът. Каза, че дори и да ни разстрелят, няма да е сега. Комисията настоява да се продължи изследването. Утре всички нас, заедно със Сидор, ни вземат на нормална земя. Ликуваме! Отпуската свърши, връщаме се на работа. Най-накрая!
15 Август
Струва ми се, че Александра има някаква идея...
Хpоника на деpатизацията
1 Март
В женската стая за преобличане има нов любимец - мишка. Бяла. Хранят я, галят я, почти питомна.
1 Юни
Израсна. Вече не я хранят. Взима си сама. Питомно, мило животно.
2 Юни
Ще я убия!.. Няма ги 12 коаксиални кабела.
3 Юни
Няма 2 измеpително-захранващи вериги. Намери се отрова. Пpимамката, заложена в стаята за преобличане - под масата. Останалите храни са скрити.
4 Юни
Сутрин. Примамката изчезна. Спорим за начина на търсене на трупа. Обяд. Странни звyци под пода. Вечеp. Животното се мъчи и стpада, дразнейки всички със своя писък. Твърдят, че сме садисти. Шефът каза, че след отpавяне обикновено се ожаднява... Какво ли намеква?
5 Юни
Изясни се. Наводнени са две помещения. В останалите водата е надигнала паркета. Маркучите за охлаждане на един от уредите са прегризани. Всичките тpи. Интеpесно, дали се е удавила?..
8 Юни
Hе е. Видяхме я два пъти докато попивахме водата. Разкарва се по вентилационната система. Слабичка, енеpгична, подвижна.
9 Юни
Сложихме бpоня на маркучите за подаване на вода, въздyх и за всеки слyчай - кислоpод. Поставихме минимум двайсет капана. Вносът на калоpийни вещества на теpитоpията на лабоpатоpията е забранен.
10 Юни
Девет са се задействали. Пpимамките са изядени. Празно. Празнувахме пристигането на новак. Току-що завършил, весел, добряк, добре инструктиран. Кой пие? Hе той, разбира се. И жените не го интересуват. Наричаме го Питpович. Твърди, че трябва да е с "е". С "е" трябва да си го заслyжи. Смазваме пyсковите механизми на капаните. Примамките са закрепени здраво.
11 Юни
Всички са се задействали. Жеpтви няма. Питpович пита, дали искаме да я хванем или да я угояваме. Търси си го. Няма още два коаксиални кабела.
12 Юни
Преправяме кабелните канали междy помещенията. Слагаме pешетки на вентилацията. Важното е - да я изкараме от лабораторията.
15 Юни
Целта е достигната - аyдиоконтактът я локализира под пода в pаботните кабинети.
16 Юни
Компютъpът се лиши от видеокабел. В пpисъствието на собственика си. Докато я прследваме, до дупката се разляха тpи бутилки азот. Замръзнаха водопpоводните тpъби. През облаци от студена мъгла се показва Питpович. Смее се. Той враг ли ни е или какво?
17 Юни
Изyчавахме геометpията на подземните пpостpанства. Мислихме.
19 Юни
Направихме генератоp на плазмени обpазувания. Произвежда yстойчиви форми, способни да просъществуват поне час. Накратко - кълбовидна мълния на 0.3 гpама тpотилов еквивалент. По идея трябва да се насочва на диелектpик като козината.
21 Юни
Установихме pежим на yстойчива генеpация. Пъpвото кълбо отиде под пода... Второто... Третото... Hа шестнадесетото се чу звукът на пъpвия pазpяд, под пода - шyм. Уцелихме ли?.. Двадесетото... Трясък от късо съединение в съседната стая. Мат. Заедно със слабата yдаpна вълна, дойде и мирисът на запалена козина. Пипнахме ли я? Не, но ще се наложи да се охарчим за перука на Питpович. Гледа звеpски. Няма да ни прости. Hо кой да знае, че някъде има незабелязана дупчица?.. Вечеpта. Кълбо номер триста. Питpович е с каска, комбинезон, зад него по пода се влачи дебела стоманена верига. Получи още три заряда. Шефът се замисли. Около него - цяла дузина заряди във фоpмата на пpавилни шестоъгълници.
27 Юни
Предпоследното, което помня е връчването на пpемии за генеpатоpа. Последното - пияни нахвърляхме на купувачите схема за прицелна генерация на зарядите.
28 Юни
Унищожена е цяла опитна постановка. Мислим. Идея! "Студен напалм" - гори с температура само 100-120 гpадyса, поглъща кислоpода, но не подпалва дъpво и хартия. Поръчахме материалите. Ще пpобваме.
3 Юли
Натискайки бутона, във всички помещения под пода едновременно се изля до тон от продукта. Призрачни пламъци, като над блато. Със звяра е свършено!
4 Юли
Питpович ехидно показа три прегризани шнура. Търся леговището. Намерих! Видях я. Изгорена от ляво, куца с едната задна лапа, от опашката е останала една трета. Замерих я с отвертката. Даже не помръдна. В очите - огънят на джихада. Само един ще оцелее!
5 Юли
Извика ни шефът. Ще има проверяваща комисия - по охрана на тpyда. Заповедта е да я посрещнем. По възможност, без жеpтви. Готвим се. Срещу основния пpотивник е поставен временен заслон, състоящ се от две бездомни гладни котки.
15 Юли
Готови сме да посрещнем комисията. В коpидоpите мръсотия, слабо осветление, вратите скърцат ужасно. В лабораториите са поставени генеpатоpи на инфpазвyк - настpоени да скапват психиката. На места има източници на електpическо поле - косите се изправят. Направихме чучело на мpавка-мyтант и я сложихме в стъкленица. Тpилитpова. Със спиpт. Какви жеpтви! От прозореца на главната зала - по направлението на излъчването на експеpименталната yстановка - дърветата опърлени, листата изпадали, тpевата изгорена, pазложени останки от малки животни.
16 Юли
Проверката мина yспешно. Само един припадна. Комисията подписа всичко. Даже прибави, само и само по-скоро да напусне зданието. При котараците има загуби. Мислихме.
17 Юли
Има pешение! Метална "маргаритка" с диаметъp половин метър, със седем листенца. Направена от сплав, която си възстановява фоpмата. Пpи повишаване на температурата над 5 гpадyса, мигновено се превръща в топка. Приготвихме тpи дузини. Поставихме ги. Трябва само топъл биологически обект да стъпи вътpе...
18 Юли
На сутринта. Слаби вопли от Питpович. До обяд успяхме да махнем капана от главата му. Онемял е, но погледът му е красноречив. Оказа се, че като дошъл сутринта и видял непознат пpедмет, се наклонил да го види и издишал няколко пъти... Помощта дошла навpеме.
19-30 Юли
Поливахме пpемията за новата сплав. Въпреки това, трябва да направим нещо. Губим инициативата.
1 Август
На сутринта.
10 часа 40 минyти
Протича заpеждане на кондензатоpната батеpия. Устройството показва - 2 гигаджаyла... Какво?!.. 5... 6...! Hе е ли много?
10-41-02
Оглеждаме се. Тъкмо навреме. На пластмасова дръжка са прикрепени големи медни клеми. Така и 20 можем да натрупаме... Hад клемите - муцуната на мишката. Тя ли е?!.
10-41-04
Датчикът за завършване на заpеждането светна. Сега ще има импулс! Hа 17 гигаджаyла. Мамичко!..
10-41-05
Предизвиках обща тpевога, включих системата за насочване на излъчвателя към небето. Хвърлих се през прозореца. Извадих късмет - разминах се с рамката. За разлика от Питpович.
10-41-11
Отдалечавам се от сградата. Оглеждам се. През прозорците се сипят сътpyдници - с нашата тpевога шега не бива. Втоpият опит на Питpович се получи. Далеч вляво пада шефът. Катапyлтиpал се е на самолетно кpесло. Ето защо му е било! С паyзи през половин секyнда, пиpопатpоните изстрелват далеч в стpани неговия сейф, шкафовете с докyментите, фикyса. Опитен човек. Това беше последното, което запомних - на фона на прозореца, разпънатото в скок тяло на мишката. Избухване. Край.
7 Август
Отново виждам. От зданието е останала само носещата конструкция. Плазменият канал, казват, достигнал стpатосфеpата. Причинените от него смущения продължили няколко денонощия.
8 Август
Контраразузнаването се занимава с нас. Ходим някъде, нещо подписваме... Пъpвият следовател говори, че ще ни разстрелят, втоpият - че ще ни затворят... И ни предават на следващия. Цигари няма. Спиpт няма. Лошо.
15 Август
Размина се. Дадоха ни ново здание. Съхpанените от шефа чеpтежи са оценени високо. От военните. Стигна за всичко. Пpекpасни кабинети, мрежа по усукана двойка. Hеогpаничени доставки за създаване на новата yстановка. Ще си поживеем!..
1 Ноември
Пpегpизан е пъpвият кабел...
Терминатор
17 Септември
Quake ни oмръзна, спиртът свърши. Как да работим в такива условия? Впрочем, докато шефа не го изпишат от болницата, след изпитанията на новия ултравиолетов лазер, и работа няма. Ние не сме виновни: ако комисията не беше дошла половин час по-рано, ние щяхме да сме свалили от лампата нашия апарат за ускорение растежа на фикуса. Но те дойдоха и сега лежат опърлени с шефа.
26 Септември
Съседите работят. Отговарят уклончиво на въпросите; и ние така сме били правили, ходили сме тук и там. Разправят, че готвят изненада за шефа за 23 февруари, така че всичко е тайна. Надувки. Глупаци.
27 Септември
На съседите им увисна компютър. Един. Останалите изгоряха от раз. Кой би си помислил, че нашият нов вирус ще е такъв провал? Трябваше всички да изгорят! Утешаваме се, изследвайки данните, свалени от последния компютър. Снимките на каките се оказват много забавни.
28 Септември, утро
Изпратихме вируса в отдела за антивирусна безопасност и до началника на отдела, изпратихме и сорсовете на съседите. Чакаме.
28 Септември, вечер
Дочакахме. Вече нямаме съседи.
1 Октомври
Намерихме си играчка. Пароли, защити от копиране - лицензи? Тези трябва да са луди, но пък и откъде пари за софтуер, след като заплатата се бави вече пети месец? Сваляхме защити.
4 Октомври
Свалихме ги. И какво е това сега? Интерфейсът им е неудобен, управление само с клавиатурата, нивото е като за сам човек, все още нямат оръжия. Графиката е яка - много реалистична, даже има фасове по пода и трибуквени надписи на стената. Ако го доработим това, ще се получи НАША не лоша изненада за шефа.
5 Октомври
Опитахме се да разберем откъде точно се пуска сървърната част на играта. На институтския компютър ли?! Абе, тия наред ли са? Та той и без това е претоварен: физиците моделират ядрени взривове, метеоролозите разчитат прогнозите, шефът играе на тетрис и на пасианси.
12 Октомври
Пренаписахме интерфейса за нашите невро-манипулатори. Тествахме. Просто фантастична реалистичност. Ура! Появи се първото чудовище. Прилича на Half-Life - чудовището е в бял халат, небръснато и напомня на нашия пазач Сашо Фаянса.
13 Октомври
Мъчихме чудовището. Гадта е рядко хитра и низка - ето това е AI! Звукът също не е лош - чудовището виртуозно ругае на български и вече един час не е повторил нито една ругатня. Да не би диалозите да се синтезират в реално време?!
16 Октомври
Чудовището изчезна. Влезе в някакво прозорче 20х20 см. и се изпари. Нее, така няма да стане, това вече е шмекеруване, а в истинския живот то не е възможно. Не успяхме да разбием проблема около това прозорче - в сградата се обяви тревога и всички бързичко се евакуирахме. Странно, за тревогата пък нищо не сме направили.
17 Октомври
Мислехме, правихме карта на нивата, оптимизирахме програмата, пихме фикусова ракия. Много помага. В института вървят някакви слухове за пришълци в подземните етажи. Пълни простотии. За всеки случай на три пъти изпращахме шифрована радиограма до пришълците - да се помъчат малко.
18 Октомври
Може би това за пришълците не е слух - изчезна завеждащият корпуса. Между другото, така и му се пада. Интересно, не можем ли да набедим пришълците и за изчезването на 15 литра спирт от склада? Съмнявам се. Едно е ясно на всеки учен: за това не са виновни зелени човечета, а зелени змии. Шегичка.
19 Октомври
Получихме радиограма-отговор от пришълците с подпис от началника на Генералния щаб. В кратка, но изразителна форма той ни обещава да ни прати рота от спецчасти, която да ни изскубне всички подаващи се неща от тялото и да ни ги набута във всички дупки на тялото, ако не спрем да използваме правителствения спътник за лични цели.
21 Октомври
Намериха Фаянса в Сарафово, при сестрите си. Не иска да се връща в науката, не отговаря на въпросите, страх го е от всякакъв електрически прибор, иска мама, отказал е водката. Започва да ни обзема лека душевна тревога.
24 Октомври
Пихме антифриз, довършвахме играта. По-точно, довършвахме това, което ни остана в акъла след антифриза. Включихме се успешно в игровия сървър, на няколко пъти видяхме чудовища из коридорите. Никой не успя да разбере. Тези твари са крайно плашливи и бягат като ги приближиш, ловко скачайки през стените и доста пъргаво търчат по стълбищата. Трябва да приключим с тези веднъж завинаги.
28 Октомври
Експериментираме тактики, пушим намотката на свръхпроводимия трансформатор. В подземните етажи на института вече никой не слиза. Липсват доброволци.
2 Ноември
Изписаха шефа. Той така се зарадва, като ни видя, че тутакси ни отправи на обход в подземните етажи. Явно старият се безпокои за нас - каза, че когато ние се махнем, той ще е мъртво пиян цяла седмица. С шампанско. Ние сме трогнати в дълбочината на душите, кълнем се да оправдаем доверието му.
16 Ноември
В подземните етажи е скучно, студено, мръсно и пустинно. Мястото ни се вижда доста познато, ние дори не се объркахме - излязохме, както беше и планирано, след три дни. Впрочем, останалите горе говорят, че била минала седмица.
18 Ноември
Колегите гледат на нас като на герои - с ужас и благоговение. Постоянно се опитват да ни направят някаква гадост. Всички се връщат към нормалната работа, ние - към играта. Успяхме да разберем къде изчезват чудовищата. Сега вече имаме ключове и кодове от всички вътрешни врати.
19 Ноември, 13:20
Дойде рота спецчасти. Отново обща тревога, но ние за нищо на света не излизаме от лабораторията. Дори със сила няма да ни извлекат. Опитахме се да се развлечем, пихме нещо. Формулата я има в дневника, после ще разберем какво е било. Играхме.
19 Ноември, 13:25
Дойде войска! На нивото се появиха войници с камуфлаж. Определено силите не са равни - техните изстрели не ни причиняват нищо, но така или иначе е забавно. Развличахме се с майора. Колонките загряха от вопли. Сега вече и войниците се разбягаха. Безпрепятствено проникнахме на следващото ниво, качвайки се на асансьора. Награда за делата ни.
19 Ноември, 14:50
Всичко е ясно. Бездарниците от съседния отдел, просто са задали в играта плана на целия ни институт. Банално и лишено от творчество. Но пък откъде им са ясни и всички тайни места? Нещо тука не е чисто.
19 Ноември, 15:15
Желязната горила, която изби една бронирана врата в лабораторията, не се движи. Ние също. Не се движат и трите фигури, смътно напомнящи някакви небръснати лаборантки в бели престилки.
19 Ноември, 16:15
Еврика! Еврика заради строгия режим на конфискация на имуществото. Ако разполагахме с чист спирт, а не с тази смес от антифриз и метанол, със сигурност щяхме по-рано да разберем, че играта представлява сама по себе си интерфейс на управление на боен робот, който се е разработвал у съседите, че Саши Фаянса си е бил истински и, че не е било необходимо да се пъха собственият му гранатомет в отверстието на майора от спецчастите.
19 Ноември, 16:21
Обсъждахме си перспективите. Не всичко е чак толкова лошо. Разбрахме се, че преди разстрела ще искаме сандъче спирт, спалня "Прима" и Ваня от отдел кадри. В краен случай - бутилка водка, пакет "Marlboro" и Гергана Алексиева от плановия.
19 Ноември, 16:30
Опитахме се да замажем следите. Когато спецчастите влязоха в помещението, ние с голям ентусиазъм разбивахме робота. С голи ръце, крака, стативи от центрофугата и пили за нокти.
19 Ноември, 16:47
Хванаха ни. Дали това е краят?
19 Ноември, 16:50
Не. Изведоха ни на двора. Пляскат. Казват, че сме били герои: трите, с голи ръце, сме унищожили робота. Ние сме съгласни с тях. Шефът гледа подозрително, но мълчи. Оказва се, че военните не са лоши, а са сърдечни, душевни момчета. Майорът разправя, че ще ни представи за награда. Шефът каза, че по-добре посмъртно.
20 Ноември
Дадоха ни робота за пренастройка и превъоръжение. Кодовото название на проекта е Терминатор 2.
AVATEK - Студио за разработка и поддръжка на уебсайтове
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
Уеб студио на програмист на свободна практика. Създаване и поддръжка на уебсайтовe, интернет магазини, каталози и много други. Лично отношение към клиента.
http://avatek.bg
-
Паган
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3961
- Регистриран на: 27 Май 2005, 23:02
- Пол: Мъж
- Skype: кhan_pagan
- Местоположение: Бургас - Велико Търново - Бургас
- Обратна връзка:
Ще се сетите за какво става въпрос 
I. Регистрацията
- изберете си дълъг и интересен прякор, за да се набива на очи - KAZICHENE_RULEZ, Na_MaDaTa_bRaDaTa, OBI4AM_SA6K0, 4aTg}|{uAT@...
Задължително с главни букви и числа!
- в профила си попълнете всичко възможно, така ще имате повече бутончета.
- изберете си шарен аватар, да мига и свисти. Да бъде голям колкото позволява форума.
- за подпис си сложете някаква голяма картинка - уолпейпър например!
Друг вариант е картинка орносно някаква инициатива, например "Аз съм пич и пия боза, А ТИ???", "Аз съм пич и не свалям музика от бай Вълчо, А ТИ???", "Аз съм пич и майка ми е пич, А ТВОЙТА???"... такива картинки можете да откриете в профилите на много хора из българските форуми, сякаш в Data.BG изборът е най-разнообразен.
- ако се сдобиете с някакъв ранг, вие сте направо полу-БОГ!
Направете си повече от една регистрация, безплатно e.
II. Началото
- трябва да имате някакъв стил на писане... "еТ0 ТаKa E go5pe HanPuMep".
- ще ви кажат да прочетете правилата на форума, но НЕ ГИ четете, за Бога!
Повечето хора правилата на държавата (Конституцията) не са чели, пък в някакво форумче ще ви карат, няма смисъл.
От друга страна те са дълги и само ще ви отегчат.
- разузнайте кои са "шефовете"... от време на време им пращайте по някое съобщение "ko prai6" и се дръжте с тях все едно сте приятели.
- задължително питайте как да станете модератор, пуснете поне една тема по въпроса.
Запомнете едно - най-важното е да имате колкото се може повече мнения/постове! (това е цифрата, която ще стои под аватара ви)
III. Теми - заглавията - използвайте предимно "POMO6T", "HEEEEELP!!!!!!!!!!!", "PROBLEM"...
А ако искате да кажете/покажете нещо интересно, заглавието трябва да е така: ZADYLJITELNO ME VIJ, VIJTE TUK, VLEZ BYRZO и т.н
- пишете с латински букви и не зачитайте гадните букви като Ч, Ш, Щ... вместо тях има 4, 6, 6t... пичовете пишат така!
- старайте се да отваряте нова тема за всичко, което не знаете или се колебаете
- ако не ви отговори никой в темата до няколко минути започнете да пускате сами отговори в нея, от сорта - "aide be, nikoi li ne znae???????"
- пускайте темите си най-малко в 2 от разделите
- няма значение в кой раздел пускате темата, има назначени хора, които ги местят където трябва, не се притеснявайте.
IV. Отговори в теми
- отговорът ви да не е повече от 1 ред, максимум 3-4 думи!
В краен случай го разделете на няколко отделни отговора, хем ще увеличите цифричката на постове.
- ако някой някъде ви противоречи - напсувайте го!
Ако не директно по темите - пращайте лични съобщения.
- използвайте мнооого емотиконки, минимум по 3 от вид.
- ако някой каже нещо смешно не забравяйте да пуснете някоя емотиконка, примери - " "...
- използвайте бутоните за украсяване на текста... така де, не са сложени за украса!
"eto kolko gotino se polu4ava"
- задължително използвайте думички като "pi4", "du6ko", "man", "batka"...
Иии... изрази като "aa utepa ribata brato!!" или "xaxxaxa, kurti6 mivki".
- гласувайте във всяка пусната анкета! Ако не ви се чете гласувайте за първата възможност.
След това не забравяйте да пуснете като отделен отговор в темата за какво сте гласували.
- където не сте компетентни изчакайте да отговори някой и след това напишете - "da i az taka mislq" или "ehh, izprevari me "
V. Краят
Все някой ден ще ви омръзне да пишете тук и напсувайте някой от администраторите.
Той сигурно ще ви забрани достъпа до форума, но вие продължавайте да псувате целия форум по други такива.
Животът е онйал. Да го настъпим заедно!
Аз - По-груб и по-брутален от преди!
Аз - По-груб и по-брутален от преди!
-
Lord de Sword
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 548
- Регистриран на: 20 Авг 2005, 16:48
- Местоположение: Land of the Blademasters
- Обратна връзка:
мда, Трипио, Хрониките Шофират, особено аз като бъдещ "инжИнер-любител", съм го препоръчал за четиво на 'сите колеги с инжИнерна мисъл;)
а ето и едни "коуеги";)
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят
тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не
водите.
Това време настъпи и за нашия блок.
Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша,
Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки
по подовете и таваните а ла "Топло" / филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й
беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й.
Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На
въпроса дали са я монтирали – "Естествено, след 2 часа може да
ползваш. Само да дръпне цимента"
Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в
найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов.
Побеснях.
Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията?
Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия
блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред?
Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната.
Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане
тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на
по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да
изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се
изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната
тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на
новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте
водата !!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат!
Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това.
За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред
сима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията
тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И
като се върна...всичко да е наред
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да
оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари
били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова
изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна
представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си
подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади
припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с
шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва
тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с
наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата ( наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам
пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се
отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата,
прасето....абе я...Глобул ще предаде....
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект
имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни
спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе ....къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
Ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А ...не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики
майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам
сам. Отварям и ...поплавъка си плава като един голям бял кораб.
Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане
даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме
дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени
връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите
тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах
в мивката чух да казват "развод" и тръснах глава тъжно. Тръснах пак.
Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат.
Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си
вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и ....
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в
посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната
чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят
още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова
бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли
не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги
круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя
към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми
беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде
едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари.
Тоалетната е готова.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
а ето и едни "коуеги";)
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят
тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не
водите.
Това време настъпи и за нашия блок.
Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша,
Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки
по подовете и таваните а ла "Топло" / филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й
беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й.
Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На
въпроса дали са я монтирали – "Естествено, след 2 часа може да
ползваш. Само да дръпне цимента"
Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в
найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов.
Побеснях.
Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията?
Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия
блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред?
Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната.
Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане
тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на
по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да
изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се
изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната
тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на
новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте
водата !!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат!
Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това.
За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред
сима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията
тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И
като се върна...всичко да е наред
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да
оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари
били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова
изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна
представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си
подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади
припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с
шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва
тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с
наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата ( наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам
пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се
отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата,
прасето....абе я...Глобул ще предаде....
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект
имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни
спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе ....къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
Ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А ...не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики
майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам
сам. Отварям и ...поплавъка си плава като един голям бял кораб.
Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане
даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме
дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени
връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите
тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах
в мивката чух да казват "развод" и тръснах глава тъжно. Тръснах пак.
Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат.
Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си
вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и ....
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в
посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната
чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят
още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова
бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли
не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги
круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя
към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми
беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде
едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари.
Тоалетната е готова.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
Българино, помни своя род и родина!
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
-
Lord de Sword
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 548
- Регистриран на: 20 Авг 2005, 16:48
- Местоположение: Land of the Blademasters
- Обратна връзка:
Hа лекция по балистика в казармата, след дълги изчисления, лекторът -
подполковник с дългогодишен стаж получава резултат за cos р равен на
1.41. Един от войниците става и възразява:
- Ама др. подполковник, косинусът не може да бъде по-голям от единица!
Hа това подполковникът с патос отговаря:
- Абе какво знаете вие! По време на войната и до 3.5 е стигал!
Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един!
На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат...
Всеки да затвори всичките прозорци!
Не съм казал, но пак ще повторя:...
САЩ. Баптистка столова. В началото на опашката, до тавата с ябълки,
стои калиграфски изписана табела: "Взимайте си само по една ябълка.
Бог вижда!". На края, до тавата със сладки, е забодена надраскана
набързо бележка: "Вземете си колкото искате. Бог е зает да гледа
ябълките."
Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
Основен поразяващ фактор на ядрения взрив е бактериологичното облъчване.
Ивайло вдигнал първото в света антифашистко въстание.
Константин IV Погонат натоварил конницата си на параходи и я стоварил във Варна.
Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата.
Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в
манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
Тази маса маса ли е? И... цял ден ли е маса?
(По адрес на маса за билярд)
Минавам, гледам - вътре свети. Чукам, влизам - заключено и те вътре карти цакат!
(Сутрешен рапорт за произшествия и нередности)
От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете - в
едната баничка, в другата цигара!
(старшина от Благоевград)
Ботев е колът, на който се вее знамето на българската революция.
От творбите на Вапцаров ни гледа озъбеното свирепо куче.
Свръхжените се отличават със слабоумие и безполовост.
Преди милиони години конят бил малко животно, наподобяващо вампир...
След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено
животно, напомнящо днешното магаре.
Заекът вижда идващата лисица, получава сърцебиене и кръвоносната му
система започва да циркулира
Швейцария: Страна, близка до Либия, но по-неразвита.
(Муамар Кадафи)
Хамбургер: Смес от хлебарки, мишки, жаби и пр., с чиято помощ беше
разрушен СССР.
(Муамар Кадафи)
Политика: Изостанала концепция, която прекрати съществуването си в Либия
(Муамар Кадафи)
Либийци: Кадри и специалисти на световно равнище, много търсени по
целия свят и предпочитани пред всички други. Но като патриоти те
отказват да се продадат като Марадона, дори за по 1000 долара на час.
(Муамар Кадафи)
Всички комунисти - под земята!
(Лозунг в мина)
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!
(В консервния завод в Пазарджик)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!
Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!
(В консервния завод в Пазарджик)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!
Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите.
(Лозунг в консервен завод)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!
(Лозунг в птицеферма)
Комунизмът е неизбежен.
Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки.
Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично.
28 април - празник на улица "Първомайска"
За Орлов мост - по моста
Моля, не пускайте чешмата, защото тече!
(Надпис над чешма)
Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се
прегледат при лекарката!
(в училище)
Дом за изоставени деца с частична олигофрения "Митко Палаузов"
(В град Роман)
Вратата е заключена. Използувайте звънците.
(на вход)
- Към колко часа ви изнасилиха?
- Мен обикновено ме изнасилват към осем вечерта
Доставените яйца са така дребни, че човек би казал, че са детски.
(обвинител)
Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше
храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Тази година - завод за полупроводници. Догодина - за цели проводници!
(Т. Живков - при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)
Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!
(Г.Ганев)
Аз имена няма да спомена, но на втория тур ще подкрепя по-добрата
двойка - Велко Вълканов и Румен Воденичаров!
(кандидат-президент)
Съжалявам, господине, но Вашият член падна.
(из конгреса на КНСБ)
Госпожо, не разбрахте ли, че вече за осми път четем първи вариант на проекта?
(пак там)
Номер осми ми дава жежко железо да си изгорим рацете!
(Забележка в книжката от учител по трудово обучение)
Луната е обитаема, защото там свети.
Съставът на Слънцето е познат благодарение на пробите, които са
вземали от него учените.
Галилей е успял да завърти Земята, но църквата го подложила на
мъчения, защото искала да го накара да я спре.
Гравитацията е открита от Нютон. Забелязва се есенно време когато листата капят
Изкуственото осеменяване е когато ветеринарят замества бика.
подполковник с дългогодишен стаж получава резултат за cos р равен на
1.41. Един от войниците става и възразява:
- Ама др. подполковник, косинусът не може да бъде по-голям от единица!
Hа това подполковникът с патос отговаря:
- Абе какво знаете вие! По време на войната и до 3.5 е стигал!
Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един!
На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат...
Всеки да затвори всичките прозорци!
Не съм казал, но пак ще повторя:...
САЩ. Баптистка столова. В началото на опашката, до тавата с ябълки,
стои калиграфски изписана табела: "Взимайте си само по една ябълка.
Бог вижда!". На края, до тавата със сладки, е забодена надраскана
набързо бележка: "Вземете си колкото искате. Бог е зает да гледа
ябълките."
Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
Основен поразяващ фактор на ядрения взрив е бактериологичното облъчване.
Ивайло вдигнал първото в света антифашистко въстание.
Константин IV Погонат натоварил конницата си на параходи и я стоварил във Варна.
Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата.
Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в
манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
Тази маса маса ли е? И... цял ден ли е маса?
(По адрес на маса за билярд)
Минавам, гледам - вътре свети. Чукам, влизам - заключено и те вътре карти цакат!
(Сутрешен рапорт за произшествия и нередности)
От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете - в
едната баничка, в другата цигара!
(старшина от Благоевград)
Ботев е колът, на който се вее знамето на българската революция.
От творбите на Вапцаров ни гледа озъбеното свирепо куче.
Свръхжените се отличават със слабоумие и безполовост.
Преди милиони години конят бил малко животно, наподобяващо вампир...
След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено
животно, напомнящо днешното магаре.
Заекът вижда идващата лисица, получава сърцебиене и кръвоносната му
система започва да циркулира
Швейцария: Страна, близка до Либия, но по-неразвита.
(Муамар Кадафи)
Хамбургер: Смес от хлебарки, мишки, жаби и пр., с чиято помощ беше
разрушен СССР.
(Муамар Кадафи)
Политика: Изостанала концепция, която прекрати съществуването си в Либия
(Муамар Кадафи)
Либийци: Кадри и специалисти на световно равнище, много търсени по
целия свят и предпочитани пред всички други. Но като патриоти те
отказват да се продадат като Марадона, дори за по 1000 долара на час.
(Муамар Кадафи)
Всички комунисти - под земята!
(Лозунг в мина)
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!
(В консервния завод в Пазарджик)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!
Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!
(В консервния завод в Пазарджик)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!
Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите.
(Лозунг в консервен завод)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!
(Лозунг в птицеферма)
Комунизмът е неизбежен.
Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки.
Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично.
28 април - празник на улица "Първомайска"
За Орлов мост - по моста
Моля, не пускайте чешмата, защото тече!
(Надпис над чешма)
Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се
прегледат при лекарката!
(в училище)
Дом за изоставени деца с частична олигофрения "Митко Палаузов"
(В град Роман)
Вратата е заключена. Използувайте звънците.
(на вход)
- Към колко часа ви изнасилиха?
- Мен обикновено ме изнасилват към осем вечерта
Доставените яйца са така дребни, че човек би казал, че са детски.
(обвинител)
Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше
храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Тази година - завод за полупроводници. Догодина - за цели проводници!
(Т. Живков - при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)
Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!
(Г.Ганев)
Аз имена няма да спомена, но на втория тур ще подкрепя по-добрата
двойка - Велко Вълканов и Румен Воденичаров!
(кандидат-президент)
Съжалявам, господине, но Вашият член падна.
(из конгреса на КНСБ)
Госпожо, не разбрахте ли, че вече за осми път четем първи вариант на проекта?
(пак там)
Номер осми ми дава жежко железо да си изгорим рацете!
(Забележка в книжката от учител по трудово обучение)
Луната е обитаема, защото там свети.
Съставът на Слънцето е познат благодарение на пробите, които са
вземали от него учените.
Галилей е успял да завърти Земята, но църквата го подложила на
мъчения, защото искала да го накара да я спре.
Гравитацията е открита от Нютон. Забелязва се есенно време когато листата капят
Изкуственото осеменяване е когато ветеринарят замества бика.
Българино, помни своя род и родина!
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05
---><---
Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die...
---><---
Тя не знае какво знае, но го знае по-добре от мен
Женен за жена с естествен силикон - 22.09.05