Имал съм много момичета,още от малък ме харесваха(не се хваля,не го приемайте така).Влюбвал съм се на няколко пъти,но в крайна сметка разбирах,че това е било само едно заблуждение.Досега ако щете вярвайте никога не съм обичал истински и НИКОГА не съм казвал на момиче обичам те.Всички,които са се появявали в моя живот са били нищо повече от "аксесоари".Знам,че звучи гадно,но като нямаш чувства всичко е само една игра обоснована от мъжката природа.Нещата се развиваха така до съвсем скоро.И ето,че изведнъж я намерих.Още преди няколко месеца се запознахме.Почнах да харесвам това момиче дори още преди да сме се видели.И всичко е толкова ново за мен,за първи път имам чувството,че обичам някого.Накрая се видяхме,аз още повече хлътнах,а не след дълго тя вече бе моето момиче.Всичко звучи прекрасно,нали?Ама реалност въобще не е толкова розова.Аз я намерих,но съдбата е избрала друг път за моя живот.Вече съм почти студент,а тя е по-малка и остава в Сливен.Понякога си мисля,че Всевишния дава на човек едно,но иска друго в замяна.Скоро отивам на море с нея,това е мястото на което искам да изживея най-прекрасните мигове досега в живота си.Чувствам,че я обичам,искам да и го кажа,но дали има смисъл?
ОООООпс,малко се позабравих в откровенията.Така,че да минем по същество.Кога за първи път сте казали обичам те на някой?Имате ли идеи какъв момент да подбера?В главата ми се въртят хиляди варианта,а и си падам романтик.Искам да е нещо специално.
Моля да ми простите за цялата тази досада и,че съм ви отнел част от ценното време.Просто имах нужда да споделя.
Ай четете на воля,отивам за бира и чакам отговори
, кво да ги правиш)