Трудовете на кой литературен критик цените най-много?

[Плазмодий]

Не съм чел критика

[mrent]

Не обичам литературни критики от всякакъв род. Все пак автора си е написал нещото и е казал каквото е имал да каже. Защо е нужен допълнителен коментар?

[TimShel_Girl]

И аз мразя завъртяните критически словоизлияния, но ако трябва да съм пристрастна, гласувам за Елка Димитрова...в общи линии има лек и приятен стил...

[Derek]

Адриана Дамянова и Божидар Кунчев са много добри. На курса по Литература в СУ присъствах на техни лекции. Но не мога да ги определя като лит. критици, а като литературни наблюдатели. Готини хора.

[Blood Countess]

Валери Стефанов, Св. Игов, Добрин Добрев. С тях съм се готвила и резултатът е налице!

[BeHu]

Светлозар Игов най-много ми допада като стил. Валери Стефанов ми е интересен, стига да няма излишни термини. Никола Георгиев също ми харесва, но на моменти става скучен, прекалено дълги са му разработките, но междутекстовите връзки определено си заслужават четенето.

[AlexLevit]

Виждам, че всички четете много и се интересувате от критика, а не само от учебници и разработени теми. Предлагам всеки, който е впечатлен от известен литературан критик, да сподели какво го е провокирало и защо цени точно този човек.
Ще направя кратко изброяване на НЯКОИ критици, без да претендирам за изчерпателност. Все хора, чиито интерпретации съм чела и то доста отдавна, така че разчитам на вас да удължите списъка.
Валери Стефанов, Никола Георгиев, Добрин Добрев, Николай Чернокожев, Тончо Жечев, Владимир Атанасов, Румяна Йовева, Милена Кирова, Амелия Личева, Симеон Хаджикосев ...

Хм, не съм се занимавал с литературна критика, но лично познавам Никола Георгиев, Амелия Личева, Валери Стефанов и Симеон Хаджикосев, като впечатленията ми са положителни

[jordanoff]

Твърдо отказвам да харесам Валери Стефанов,да не говорим за Никола Георгиев.Не мога да приема,че на 18годишни хора трябва да се говори на толкова висок стил и език...и смятам,че понякога в стремежа си да се изкарат по-ерудирани и знаещи,всъщност са смешни.Понякога казаното с прости думи наистина звучи най-добре

Болднатото да се запише със златни букви! Твърдо зад това изказване съм и аз.

Мен ме радва Светлозар Игов.
Но не мога да не спомена и Софийската школа...

korpusito, гръмни се, за да не се мъчиш.