Днес в българското посолство в Токио се проведе среща между студенти и министър Даниел Вълчев. Бяха цяла делегация - специалисти от министерството, ректорката на Медицинския университет във Варна, ръководителката на японистиката в СУ Бойка Цигова и други. За какво ли е дошъл министърът, не стана ясно. Може би търси японски опит по въпроса как да увеличи заплатите на даскалите.
Даниел Вълчев изложи голяма част от своите стратегии и нововъведения в образованието ни. Повечето от тях са откровено нереализируеми и абсолютно непрактични на българска почва. Започна се с горещата тема за увеличението на бройките. Според министъра това се правело с цел конкуренция между университетите, които с повече бройки получават повече пари (въобще, оказа се че целият този ход има някакъв дълбок чисто пазарен мотив). С ентусиазъм беше внедрена и гениалната идея за матури вместо входящи изпити. Няколко човека го питахме как си представя на българска почва системата "влизам лесно-излизам трудно", при положение че сега няма нищо по-лесно от това да завършиш ВУЗ, щом си влязъл веднъж. Той не даде ясен отговор, подчерта че министерството не извършва такъв тип контрол над университетите и преподавателите. То било в моралните и академични задължения на даскалите да късат. Ашколсун! Значи могат да контролират входа, а изхода - оправяйте се сами. Аз продължавам категорично да смятам, че системата с френски образец у нас ще се изроди във "влизам лесно-излизам още по-лесно", или с други думи, всеки с диплома. Иначе министърът с ирония посочи Търновският университет, където някъде влезли 100, а излезли 130. Е, нека ги направим тогава да влязат 200. Само че няма да излязат 60, както си го мисли той, ами по-вероятно 260. По соц-а на това му викаха "преизпълнение на плана". Но Вълчев явно е по-притеснен от факта, че в България около 35-40% от среднистите продължават висше, докато в Европа същите били 50%. Тъй де, едно е да си глупак, друго си е глупак с диплома.
На въпрос на една специализантка по медицина защо с нейната диплома не може да практикува в Германия, а гърци и румънци могат, министърът отговори, че това не зависело от него, те дипломите се признавали в чужбина, ама дали ще ти дадат да работиш си било тяхна работа. А така. А после се възмущава, че твърде много заминавали да учат в чужбина, вместо в български ВУЗ.
Друга идея с добро намерение и лошо осъществяване е проектът за масово наблягане на чуждите езици в първата година от гимназия. На практика се въвежда подготвителен клас по език навсякъде. Това е щото Вълчев бил притеснен, че нашите студенти не знаели достатъчно чужд език дотолкова, че да държат изпит по предмет в чужбина. Сигурно е вярно, въпросът е дали всички искат да го правят и защо трябва да се налага.
Бисерът на програмата беше словесен спор между министър Вълчев и една наша специализантка, която разработва проект за образователни методи по чужд език за деца от 4 до 10 години. Тя се поинтересува защо в българските детски градини не се учи чужд език, и въобще това не е застъпено чак до гимназия. Вълчев беше категоричен, че децата допреди 14-годишна възраст не умеели да научат чужд език извън чужда среда.
Повечето присъстващи бяха или специализанти, докторанти, магистри, или първокурсници, които ще се обучават в Япония 5 години по пълна програма. Само аз съм за кратка програма, и от български ВУЗ. Затова повечето заявиха, че не смятат да се връщат да работят в България, което дълбоко огорчи министър Вълчев. Но може и да е било от сервираното кафе. Със сигурност едва ли е заради такива "бистри" реформаторски курсове, каквито той предлага.....
