Какво ви подразни/натъжи днес vol.2
-
Brainless Pirate
- Гутенберг
- Мнения: 1743
- Регистриран на: 01 Сеп 2004, 16:20
-
Cecilia Lisbon
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4157
- Регистриран на: 16 Юни 2006, 15:52
Нали няма ограничение за дължината на постовете в тая тема?
Какво ме натъжи... уау... какво ли не...
Първо, кучето на дядо ми. Мисля, че е ослепяло. Като го извеждаме на разходка се блъска постоянно. Очите му от кафяви са станали на сини - пуснали нещо като пердета, толкова е гадно, все едно е с някакви ужасно дебели лещи. Горката животинка. Прилича на вампир. Толкова ми е тъжно. Сигурно много страда, душичката...
После се прибрах в София. Студентската стая - празна (едната съквартиранкта в Щатите на бригада, другата се изнесе). Два грозни голи дюшека. Няма Мечо (нашето килимче на мечета...) Няма дрехи за съхнене на сушилника, няма трохи по масата, няма обувки в коридора, няма ги плакатите по стените, които така мразех, няма боклук за хвърляне, няма пране по легените, няма козметика в банята, няма неизчистена паста за зъби (и нея много мразех). Бахти. Колко съм сама.
За капак, и в Айсикю няма никой. И в скайп. Седя си с тъжните си мисли как на всичкото отгоре изпит се задава, не съм учила, само гледам да си напомням постоянно, че трябва да седна да уча... между моите собствени трохи... между депресарските песни... ооо, защо се върнах?!
Какво ме натъжи... уау... какво ли не...
Първо, кучето на дядо ми. Мисля, че е ослепяло. Като го извеждаме на разходка се блъска постоянно. Очите му от кафяви са станали на сини - пуснали нещо като пердета, толкова е гадно, все едно е с някакви ужасно дебели лещи. Горката животинка. Прилича на вампир. Толкова ми е тъжно. Сигурно много страда, душичката...
После се прибрах в София. Студентската стая - празна (едната съквартиранкта в Щатите на бригада, другата се изнесе). Два грозни голи дюшека. Няма Мечо (нашето килимче на мечета...) Няма дрехи за съхнене на сушилника, няма трохи по масата, няма обувки в коридора, няма ги плакатите по стените, които така мразех, няма боклук за хвърляне, няма пране по легените, няма козметика в банята, няма неизчистена паста за зъби (и нея много мразех). Бахти. Колко съм сама.
За капак, и в Айсикю няма никой. И в скайп. Седя си с тъжните си мисли как на всичкото отгоре изпит се задава, не съм учила, само гледам да си напомням постоянно, че трябва да седна да уча... между моите собствени трохи... между депресарските песни... ооо, защо се върнах?!


