Тема за възхвала на България
- pora_e_priqtel
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11699
- Регистриран на: 07 Ное 2004, 21:34
- Специалност: PR
- Пол: Мъж
- Курс: друг
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Тема за възхвала на България
А давайте сега, патриоти! Пишете тук истини и неистини, които звучат добре 
- pora_e_priqtel
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11699
- Регистриран на: 07 Ное 2004, 21:34
- Специалност: PR
- Пол: Мъж
- Курс: друг
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
- DADO
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2763
- Регистриран на: 16 Яну 2007, 18:39
- Пол: Мъж
- Местоположение: Miami Beach
Красива страна, с красива природа и планини, страхотни морски курорти... казвам го с тъга, защото ние не можем да ги оценим напълно 
Последно промяна от DADO на 08 Май 2007, 22:05, променено общо 1 път.
- pora_e_priqtel
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11699
- Регистриран на: 07 Ное 2004, 21:34
- Специалност: PR
- Пол: Мъж
- Курс: друг
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
- pora_e_priqtel
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11699
- Регистриран на: 07 Ное 2004, 21:34
- Специалност: PR
- Пол: Мъж
- Курс: друг
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
- явор
- Летописец Виртуоз
- Мнения: 1496
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 21:15
- Местоположение: тялом и духом във Варна
Много ме изпълва този текст с мелодията към него. Дори мисля, че са по-подходящи за химн.Хубава си, Татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.
Столичен девиз: "Мое съм от сеуло, ма това не значе, че съм от провинцията" Harder! Better! Faster! Stronger!
Отворете сърцата си
- явор
- Летописец Виртуоз
- Мнения: 1496
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 21:15
- Местоположение: тялом и духом във Варна
СъщоКрай Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове.
Ето, Симеон пристига,
воеводи си зове:
"Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй!
Много войски и народи,
паднаха под ножа мой."
В цариградските палати
разтрепера се Роман.
Прати дарове богати
в Симеоновия стан.
"Не ща дарове, ни злато -
гордо викна Симеон. -
Мойто царство е богато,
златен е и моят трон!
Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па ще видим по-подир!"
Мъчно, срамно за Романа,
но какво да чини той.
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.
Той падна пред Симеона,
унизено проси мир:
"Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир."
Столичен девиз: "Мое съм от сеуло, ма това не значе, че съм от провинцията" Harder! Better! Faster! Stronger!
Отворете сърцата си
-
tamerlan
- Вазов
- Мнения: 1240
- Регистриран на: 26 Яну 2006, 20:04
- Пол: Мъж
- Местоположение: у нас
- Обратна връзка:
Уикеда - Обичам
Обичам, обичам тази страна
Обичам тия планини зелени
Първа радост е за мене
Небето като от коприна
Обичам наште тринадесет века
Трите морета, прохода Шипка
Обичам нашите Солунски братя,
древните войни, славните битки.
Обичам над мен Дунава синее,
слънце Тракия огрява,
родино, толкова обичам
сладкопойните ти чучулиги.
Когато съм овчарче и овците паса
съм много благодарен, макар и сиромах.
Обичам Изаура, вдовицата в бяло,
трите съдби на Освалдо.
Обичам Камата, модерния ляв,
обичам го този колос балкански,
а тия футболни победи
как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата също,
Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко -
толкова са ми симпатични,
обичам тепиха.
А как те обичам Тигре, тигре
и тебе Ферари с цвят червен,
нашта система 4-4-2,
А любя Радка пиратка,
горещо и люто, киселото мляко,
обичам и гюла, шопска салата
и ракия,
да, да, да и ракия.
Десети ноември, девети септември,
кръглата маса, мирния преход,
майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето.
Обичам пайдушко и ръченица,
тези фолклорни магии -
те разнасят славата ни в космоса
и даже по-далече.
Родино моя, ти си ваза,
в която не цъфти омраза,
ти си роза, ти си крем,
ти си щастие за мен.
Ер малък - Българи
Високи сини планини
(за сто години пет войни!)
а пък реките, езерата
(за сто години пет преврата)
По средата - Балкан,
а по края - море,
после пак планини,
а и Дунав тече
...и високо небе,
и зелени гори,
върхове, снегове,
пълни с риба реки...
Да оставим природата!
Да говорим за хората!
Да опишем породата,
как се справя с несгодата!
Бедне сме - дрипави,
но не сме просяци!
Силни сме - на думи,
но не сме глупави!
Строги сме - със едни,
честни сме - със други!
Пълни сме с идеи,
умни сме - колко ли?!!
Зима. Сняг и лед.
После пролетен дъжд.
През лятото - пек,
после есенна ръж.
Изкласили жита,
медени плодове.
Тънкорунни стада,
девствени лесове...
Обичам, обичам тази страна
Обичам тия планини зелени
Първа радост е за мене
Небето като от коприна
Обичам наште тринадесет века
Трите морета, прохода Шипка
Обичам нашите Солунски братя,
древните войни, славните битки.
Обичам над мен Дунава синее,
слънце Тракия огрява,
родино, толкова обичам
сладкопойните ти чучулиги.
Когато съм овчарче и овците паса
съм много благодарен, макар и сиромах.
Обичам Изаура, вдовицата в бяло,
трите съдби на Освалдо.
Обичам Камата, модерния ляв,
обичам го този колос балкански,
а тия футболни победи
как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата също,
Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко -
толкова са ми симпатични,
обичам тепиха.
А как те обичам Тигре, тигре
и тебе Ферари с цвят червен,
нашта система 4-4-2,
А любя Радка пиратка,
горещо и люто, киселото мляко,
обичам и гюла, шопска салата
и ракия,
да, да, да и ракия.
Десети ноември, девети септември,
кръглата маса, мирния преход,
майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето.
Обичам пайдушко и ръченица,
тези фолклорни магии -
те разнасят славата ни в космоса
и даже по-далече.
Родино моя, ти си ваза,
в която не цъфти омраза,
ти си роза, ти си крем,
ти си щастие за мен.
Ер малък - Българи
Високи сини планини
(за сто години пет войни!)
а пък реките, езерата
(за сто години пет преврата)
По средата - Балкан,
а по края - море,
после пак планини,
а и Дунав тече
...и високо небе,
и зелени гори,
върхове, снегове,
пълни с риба реки...
Да оставим природата!
Да говорим за хората!
Да опишем породата,
как се справя с несгодата!
Бедне сме - дрипави,
но не сме просяци!
Силни сме - на думи,
но не сме глупави!
Строги сме - със едни,
честни сме - със други!
Пълни сме с идеи,
умни сме - колко ли?!!
Зима. Сняг и лед.
После пролетен дъжд.
През лятото - пек,
после есенна ръж.
Изкласили жита,
медени плодове.
Тънкорунни стада,
девствени лесове...














