Long, long time ago, in a galaxy far, far away…
Имало някога в Средната земя едно малко и симпатично графство. Тъкмо освободено от вековната власт на орките, членовете му решили, че е настъпила нова ера. И в духа й решили да се образоват. Така един прекрасен ден двама братя решили да построят голямо, голямо училище, в което всички полуръстове да могат да учат, за да бъдат в крак с новата ера.
Но минало време. Сменяли се различни владетели на Голямото училище. В един прекрасен ден обаче елфите емигрирали, магьосниците с островърхи шапки отишли на оня свят и въобще на никой не му се занимавало с полуръстовете. И в крайна сметка отговорната задача да преподават била пренасочена към Горските обитатели.
Постепенно горските обитатели ги домързяло. Далеч по-забавно било да си приказват в гостилницата на Голямото училище, която някои бъркали с гнездо, други с кошер, трети с обор, поради неиното наименование Яйцето. Никой не се интересувал дали полуръстовете посещават класните стаи, дали четата големите книги, дали не влизат обитатели от други раси... Голямото училище се превърнало в Антимовски хан, в който полуръстовете влизали и излизали когато пожелаят, но никой не можел да ги изхвърли от там. Негови пазители били внушителните каменни статуи на двамата братя, наричани под влиянието на картинките в една кристална топка Big Brother. Полуръстовете използвали статуите най-вече заради удобството, че всички в Графството знаят местонахождението им, което ги правело удобно място за уреждане на срещи. Друга тема е, че доста голям брой от тях не знаели имената на двамата братята.
Като всяко едно общество, в Голямото училище имало строг ред. Всеки един от Горските обитатели отговарял за различна дейност. И като всяко едно общество, Голямото училище си имало своите легенди. Едни от легендарните личности била Кравата Милка. За нея митовете говорели, че изпитва неприязън към женските полуръстове, особено когато са в рокли. Тя обаче упорито отричала и широката й усмивка убедила полуръстовете, че това са само слухове, объркани от някой елф-хронист. Или поне й повярвали до мига на Съдбовния сблъсък, известен като сесия. За да разсее всички съмнения, Милка заместила своите уроци с монолози, посветени на домашните любимци, евтаназията, абортите и други, обвързани с предмета на дейността й, теми. В един момент дори счела за уместно да остави полурътовете на самообучение, тъй като били достатъчно интелигентни, т.е. на произвола на съдбата и започнала да се появява в Голямото училище само за да събере другите горски обитатели в гостилницата. Тя си имала и помощник – бухалът Шопо, който бил едно много миловидно и весело създание. Той бил странна птица – обичал дългите разговори, gsm-ите и ябълките. Което не обяснява очевидната липса на комуникация между него и Милка, тъй като двамата преподавали по коренно различни теми. Хобито му било да праща полуръстовете да се ровят в големите книги, предназначени за много по-възрастни полуръстове. Вероятно защото и той ги смятал за твърде умни. Все пак той бил симпатичен, забавлявал всички, но явно страдал от кратка амнезия, тъй като във всички групи разказвал едни и същи вицове. Шопо бил конкуренция на самия Къци Вапцаров и всички му се радвали. Верояно това, че в уреченият ден и час за занятия, той не се появявал, а оставял върху черната дъска послание, че ще отсъства, било част от хумора му. Пък и такъв веселяк едва ли би се сетил, че някои полуръстове идват да го посещават от далечни краища на Графството, а други – дори от други кралства.
Друга популярна двойка били Доброто мече, чието име било толкова сложно, че всички на галено го наричали Пух и помощникът му – Катерицата Паприко. Те били любимци на полуръстовете, тъй като бързо ги спечелили с позитивното си излъчване и весело настроение. В един прекрасен слънче ден обаче Доброто мече, явно решило да се присъедини към Кравата Милка, не сметнало за необходимо да се появява в Голямото училище. Все пак там била Катеричката Паприко, за да замести Пух. Паприко обаче бил твърде зает да подскача от крак на крак и от място на място, както и да обогатява полуръстовете с информация за кафето, което пие. Също така мрънкал така, че дори сам не се чувал и в крайна сметка никой не разбирал какво и защо говори. Полуръстовете преценили, че е по-полезно за тях да поиграят карти и да пият кафе, вместо да напрягат слуха си, опитвайки да чуят безмислиците на Горските обитатели. Все пак тези, които продължавали да идват от любопитство, в един момент разказали, че явно и Паприко се е присъединил към Милка, Шопо и Пух, защото не се появил. Започнал да се прокрадва страх от полтъргайст или извънземни, които отвличат Горските обитатели.
Всички обаче обичали Свраката Гошо. Той поне бил коректен – от самото начало предупредил, че не желае часовете му да бъдат посещавани – едно доста философско решение. Той си имал бизнес с книжки и единственото, което полуръстовете трябвало да правят било да му помогнат с по една закупена книжка. Дори впрегнал някои от тях да му помагат в бизнеса чрез езиковите си умения като му превеждат безплатно книжките, които издава, като срещу това им обещавал сигурен успех в мига на Съдбовния сблъсък.
Полуръстовете започнали да се възмущават от несериозното отношение към тях, пък и от факта, че Горските обитатели им губят времето, тъй като в Голямото училище никой не ги учел на нищо, освен на нови бисери и стари вицове с нов аранжимент. Когато се опитвали да получат информация относно образованието си и се допитвали до някоя от Злите Змии, които се занимавали с административните въпроси в Голямото училище, им отговаряли толкова неясно, че било по-сигурно да се допитат до някой астролог…
Никой обаче не смеел да се възмути гласно. Някои искали да се оплачат на Царя на Горското царство и на Голямото училище – Лъвът Тенчо, но се страхували от него. И от Силата. От незапомнени времена Силата на Горските обитатели била разпределена помежду им и се проявявала като разрушителна стихия в мига на Съдбовния Сблъсък. Те били Властелините на Студентските книжки. Поради тази причина полуръстовете се примирявали и се научили да си траят. Както техните родители, баби и прабаби…
Горските обитатели се сменяли с тролове, троловете с джуджета, джуджетата с великани, но всички те били Властелини на Студентските книжки.
...В това време в Графството хората се питали защо полуръстовете предпочитат да гледат изрусени травестити или да си пилеят времето в пиене на кафе или бездействат по всевъзможен начин. А всъщност никой не проумявал, че на това ги учели в Голямото училище.
Така приказката за полуръстовете се превърнала в приказката за Спящата красавица...
п.с. всички прилики и разлики с действителни лица, места и събития са случайни
Столичен девиз: "Мое съм от сеуло, ма това не значе, че съм от провинцията" 
~
