Уж все търсим Принца... И като го намерим, КАКВО....?

[^PrincessA^]

А пък аз мога да кажа: "Смисълът на любовта е да прави хората щастливи! Смисълът е чувствата да се споделят, за носят красиви емоции и на двамата!" Иначе какво се получава- "Аз го обичам, ама той не знае!" И какво обичаш всъщност? Една абстрактна представа за човека отсреща, защото ако не си отворил сърцето му, ти няма как да го познаваш и да го обикнеш! Или обичаш фасадата? Обичаш го така, както обичаш произведенията на изкуството, така ли? С благоговение? Но любовта не е това, тя е нещо, което се разкрива в истинската си светлина едва, когато се изживее!

[sientelo]

Да, права си , но си мисля че въпросът по-скоро е когато поради разни причини тази любов си отиде и въпреки това, фактът че си обичал истински и малко или много си опознал отсрещната страна, просто колкото и болка да изпитваш, продължаваш да обичаш по свой начин този човек въпреки всичко

[duh_navodneniq]

Това, което казваш е така. След като е имало нещо истинско между двама души, то част от него неизменно остава, най-малкото под формата на уважение и привързаност. Обаче мисля, че темата не беше зададена в тази насока или поне аз никъде не прочетох за споделени чувства в някакъв етап, нито пък за "край на любовта" от която и да е от двете страни.

Много е индивидуално, принцесо. Ицхак Паси е написал един огромен том за любовта, в който накрая самият той признава, че този, да го наречем феномен, не може да се категоризира или дефинира категорично...
Аз съм бил влюбен и е било несподелено, нима това не е любов?

[^PrincessA^]

И ако наистина става въпрос за страдание по изгубена поради една или друга причина любов- окей /въпреки че не съм почитател на страданието под каквито и да било форми!/. Обаче да се възхвалява несподелената любов- е, това вече не мога да приема за нормално, сори! /както и неоправдано дългото въздишане по нея!/

[^PrincessA^]

Аз съм бил влюбен и е било несподелено, нима това не е любов?

За мен не е. Не искам да обидя никого! И аз съм си мислила, че съм "влюбена" по този начин Но, кажи ми, сега, от позицията на човек, който, надявам се, вече е изпитал магията на споделените чувства, в какво точно си бил влюбен тогава?

/На 2 пъти си променям предния пост; добре, че си ме цитирал, та всичко се запази /

[duh_navodneniq]

Приемането на несподелената любов като реално съществуваща форма на любовта не означава автоматично нейното възхваляване. Не я пожелавам на никого, не я искам и за себе си!

[^PrincessA^]

Е, да, вече опираме до това кой какво разбира под "любов" и какво търси да открие в нея. За мен лично любовта носи щастие!

[duh_navodneniq]

Аз съм бил влюбен и е било несподелено, нима това не е любов?

За мен не е. Не искам да обидя никого! И аз съм си мислила, че съм "влюбена" по този начин Но, кажи ми, сега, от позицията на човек, който, надявам се, вече е изпитал магията на споделените чувства, в какво точно си бил влюбен тогава?

/На 2 пъти си променям предния пост; добре, че си ме цитирал, та всичко се запази /

Мога да ти говоря с думите на къде къде по-признати авторитети от мен, но ще говоря със собствените си думи и със собствения си опит, така мисля за най-справедливо.
1. Обичал съм несподелено, и да, несподелеността определено е тежала, но това, което съм чувствал и искал тогава не се различава особено от това, което искам и чувствам сега, когато съм влюбен и получавам отговор на чувствата си;
2. Качествата, които са ме привличали първоначално, не са изчезвали при осъзнаването на невъзможността да получа споделеност, те са си били там, силни както всякога.

Тези двечките са капки в океана, принцесо... Океан от кофти спомени, но любовта за съжаление не е само щастие и усмивки...

[Xin]

duh navodnenia, много вярно:thumbright:

[^PrincessA^]

Дух, авторитети, подходящи за цитиране, има достатъчно и от двете страни!
Аз не отричам "несподелената любов" като обективно явление. Просто не я наричам по този начин. Тя е раздаване, при което черпиш от себе си, черпиш емоции, които безжалостно за самия теб, пращаш в определена посока.....И не ми казвай, че в един момент, колкото и да е прекрасна сама по себе си "посоката", не започваш да се чувстваш празен! И защо в един момент всеки започва да говори за "несподеления" си период в минало време? Защото човек не е устроен само да се раздава! Той трябва и да се зарежда от нещо! А благоговението не зарежда достатъчно /извинявам се, че намесвам толкова прозаични термини в иначе толкова красивата тема!/
А иначе съм доста далече от мисълта, че любовта, дори и най-споделената на света, носи само и единствено щастие!

[duh_navodneniq]

Значи постигнахме консенсус, че всичко си зависи от конкретния човек в конкретната ситуация?

[GaVrosH]

мисля, че тоя извод може да се приложи в почти всички теми, и то не само в тоя раздел

[DaNce_]

мисля, че тоя извод може да се приложи в почти всички теми, и то не само в тоя раздел

Ми да го пишем навсякъде и да ги заключим в такъв случай

[black_lady]

Ех, пак за любовта... Да, любовта наистина трябва да носи щастие, само че рано или късно (не ме нападайте сега!) тя винаги спира да носи щастие, затова аз това чувство не го признавам.. вече Какъв е смисълът да се влюбя в поредния, заради който да си тровя в един момент нервите и само да се депресирам?! Ако ли пък е щастлива любов, то рано или късно от толкова щастие и монотонност ще се отегча... Но това е индивидуално, просто така е при мен! А как е за вас... това си го решавате вие

[Аlien]

А защо всички използвате думата любов за ПРОСТО (дори не използвам думи като жалки и нищожни) привличанията, които имате? Вие по колко пъти се влюбвате в живота си? По вашата логика - десетки, стотици?