Ректорите се опълчиха срещу държавна намеса в университетите

[alhimikat]

Ректорите се опълчиха срещу държавна намеса в университетите


Плановете на министъра на образованието Даниел Вълчев за реформи в държавните университети предизвикаха силен отпор сред ректорите на висшите училища. Те окачествиха стратегията за висшето образование, подготвена в министерството, като опит за намеса на държавата в управлението на университетите.

"Дневник", Симион ПАТЕЕВ >>
14 март

Ректорите да се назначават от премиера или министъра на образованието по предложение на общото събрание на университетите - тази идея на просветното министерство предизвика шумно недоволство в академичните среди. Ректорите заподозряха министъра, че възражда традициите на държавна намеса в управлението на университетите. Те се обявиха и срещу идеята към университетите да има настоятелства, а премиерът да назначава половината от техните членове. За сметка на това ректорите настояха държавата да им позволи да правят бизнес с имотите си.


Плановете на министъра на образованието Даниел Вълчев за реформи в държавните университети предизвикаха силен отпор сред ректорите на висшите училища. Те окачествиха стратегията за висшето образование, подготвена в министерството, като опит за намеса на държавата в управлението на университетите.

Стратегията предвижда ректорите да се назначават от премиера или министъра на образованието, след като са избрани от общото събрание на университета. Предлага се и да бъдат създадени настоятелства към университетите. Половината от настоятелите да назначава премиерът или просветният министър, а другата половина да се избират от академическите съвети по предложение на ректорите, предвижда още стратегията. Тя беше представена в края на миналата седмица от министър Вълчев на кръгла маса в присъствието на премиера Сергей Станишев. От министерството планират част от идеите им да минат през парламента още до края на юни. По-спорните от тях пък щели да бъдат обсъдени с обществеността, бизнеса и студентите и да залегнат в нов закон за висшето образование. Той трябва да бъде приет до края на годината, съобщи председателят на парламентарната комисия по образование Лютви Местан.

Няколко дни след представянето на стратегията

ректорите възроптаха срещу идеята да ги назначава премиерът

"Едно от най-големите достижения на демокрацията е академичната автономия. Не може тя да се нарушава по този начин", заяви пред "Дневник" ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Боян Биолчев. Според ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Борислав Борисов "така се създава опасност университетите да зависят от политическата конюнктура" и в тях да се развихрят политически страсти. По-добър вариант е ректорите да се назначават от президента, а не от премиера, заявиха вчера Борисов и Биолчев в интервю пред в. "Труд". Според тях държавният глава е обединител на цялата нация, така щял да се избегне "политическият момент."

Обект на критики стана и предложението половината от настоятелите на университетите да се посочват от министър-председателя. Защо не и министърът на образованието да има борд, назначен от Народното събрание, а защо не и президентът, коментираха двамата ректори. Пред форума техни колеги също заявиха, че настоятелствата само привидно ще разширят автономията на висшите училища. На практика обаче политическите назначения на настоятели ще ги обвържат по-силно с държавата.

Няма нищо странно в тази идея, смята ректорът на Нов български университет Сергей Игнатов. В частното висше училище и сега има настоятелство с представители на бизнеса и на академичните среди. Според Игнатов държавните университети са публични институции и в тях трябва да има представители на обществеността.

Повечето ректори не оспориха открито стратегията в присъствието на премиера Сергей Станишев, недоволството им се развихри пред медиите и в разговори извън форума. Идеята висшите училища да приемат студенти платено обучение извън държавната поръчка обаче беше посрещната добре. Повечето от ректорите харесаха и предложението университетите сами да определят студентските такси при фиксиран от държавата максимален размер. Те ще имат и свободата да преценят дали най-добрите студенти да следват безплатно, а най-слабите да плащат пълния размер на обучението си.

Ректорите на медицинските университети и висшите училища по изкуствата пък настояха да бъдат третирани по различен начин от останалите учебни заведения. В техния случай били неприложими идеите за настоятелства и "масовизация" на висшето образование. Не е правилно всички да се поставят под един знаменател, за нас трябва да има друг модел, подчерта ректорът на НАТФИЗ Станислав Семерджиев.

В стратегията за висше образование не е залегнала тема, която силно вълнува академиците -

ще могат ли университетите да правят бизнес с имотите си

Според академиците университетите могат да реализират изгодни публично-частни партньорства, а занемарените от години имоти да влязат в употреба. "Собствеността на висшите училища се разграбва. Нека със закон тя да се предостави за управление на университетите. При определен ограничителен режим можем да реализираме допълнителни приходи от това", заяви ректорът на Лесотехническия университет проф. Нино Нинов. "Инвестиционният интерес към тези имоти расте, но държавата обаче ни е завързала ръцете", оплака се и ректорът на СУ. "Хем искате държавна субсидия, хем да правите бизнес. Няма да стане, собственик е държавата", отряза ги просветният министър. Съгласи се обаче да организират отделна среща по темата дали да се разреши на университетите да дават общежитията на концесия. Според тях това може да става при изгодни условия, а държавната субсидия може да отива директно у предприемача, за да се подобрят условията за живот в тях.

Министърът поиска от премиера повече средства за висшето образование. Станишев отговори, че "средства ще се наливат само в системи, които показват желание за вътрешно реформиране". Препоръча на ректорите да търсят алтернативни форми на финансиране и начини да стабилизират положението си сами, защото са автономни, а не да разчитат само на държавата. Бизнесът също трябва да инвестира повече в образованието, смята Станишев. Според ректорите обаче са нужни данъчни облекчения, които да стимулират бизнеса.

В края на миналата година Европейската комисия критикува България заради

големия брой университети и ниското качество на обучение

Въпреки това стратегията на управляващите предвижда "масовизация" на висшето образование. Според министър Вълчев акредитацията позволява на университети да обучават още поне 50 хил. студенти към сегашните около 250 хил. Министърът показа статистика, според която България изоставала от световните тенденции според броя учащи се между 20 и 24 години - у нас техният дял бил едва 34 на сто, а в Европа - 57 процента. Според Станишев големият брой университети поставя въпроса за качеството на обучението, но пък стимулирал конкуренция между учебните заведения.

По темата по-качествено висше образование стратегията на просветното министерство предвижда чуждестранни експерти и повече независими оценители да се включат в състава на агенцията за акредитация. Трябва да заработят и вътрешните системи за оценка и контрол - по закон те трябва да функционират във всяко висше училище, но на практика имат само формални функции. Просветното министерство щяло да разработи и система за санкции на висшите училища, ако не покриват критериите за качество. Стратегията предвижда още в университетите да се изпитва само писмено, и то при строги критерии, за да има по-голяма обективност, обяви министърът.

Друга идея, описана в стратегията, е университетите сами да решават дали да предлагат три или четиригодишни бакалавърски програми. "Хората се стремят да заемат максимална длъжност с минимално образование, затова ще се даде шанс и за тригодишни бакалавърски програми", обясни Вълчев. За сметка на това ще се наблегне на по-тясно профилиране в магистърските степени. Министърът коментира още, че е безпринципно със задна дата законът да приравни дипломите на завършилите колеж с тези, преминали бакалавърски програми. Подобно предложение по-рано внесе в парламента шефът на образователната комисия Лютви Местан. Според министъра колежите трябва да преминат през акредитация, която ще доведе до закриването на много от тях.

Основните акценти от стратегията за висше образование могат да бъдат видяни тук в .pdf формат >>
http://minedu.government.bg/opencms/exp ... o-2007.pdf