Аз ходих на курс по литеиратура. И за ралика от Химера, аз горещо ти препоръчвам съпоставката на цитатите! Просто там показваш истинските си знания и умения за създаването на градивен текст. Гледах си наскоро работата в СУ и ми направи впечатление какво проверителите са харесали в съпоставката ми- широк поглед към епохата и историческото място на автора( къ'ф е тоя Пенчо, къде е ходил- по Германия, какви философи и автори са му влияли, к'ъф е Ботев, странствал ли е и как това му се е отразило...), умела съпоставка с други автори (ако видиш подходящ цитат и от друг автор-ДАВАЙ СМЕЛО, ПИШИ ГО! Вмъкваш го някак си в изложението без да се притесняваш трябва ли или не.) и такива неща.pooly написа:качете я най-накрая тая програма за пр, че и аз догодина ще кандидатствам и искам да знам какво точно (живот и здраве, и много късмет) ще уча.
Между другото да ви питам за подготовката ви за изпитите ( аз тоя въпрос го зададох и в една друга тема във форума, ама явно никой няма да ме удостои с отговор там, пък и тука си е все пак мястото за въпроса ми
)....та така де ... Кога започнахте да се готвите за изпитите и горе-долу как? Нямам предвид сега да ми разказвате на дълго и на широко кога , по колко часа , как точно, ще съм доволна и на един по - обобщен отговор.
Благодаря ви предварително и дано догодина да се запознем ,защото тука от известно време ви чета отговорите и ви следя мненията и много ме кефите. Вие сте супер интересни и готини хора, така че ще ми е приятно да се запознаем .
Мисълта ми е, не се ограничаваш само от двата цитата- трябва да напишеш и как са израснали авторите до своето ниво, тяхното значение в литературата, и най-важното, в творческяи си път как са стигнали до изводите в дадените цитати ?!
Пример: Ботевият лирически герой първо е самотен, неосъзнат ("майце си"), търси брат-съидейник ("Към брата си") дори в либето си ("До моето..")---->намира го и се осъзнава мноу ("Делба")-----> и решава да се посверти на борбата ("На прощаване"). Именно борбата и смъртта в нея са гаранция за безсмъртие( Хаджи Димитър). Ето! С няколко думи описваш този процес, прокарваш пръст през творчествто она автора и го забиваш точно на дадения ти цитат, където вече почваш да търкаш и да ровчиш като в пясък, разширявайки ровчето с още доводи и съпоставки.
Уф, отплеснах се... *тъп Жоро*
За курса по журналистика- изобщо не е задължителен, би ти помогнал дотолкова че да се запознаеш с преподавателите. Единственото което ти е нужно е да не се притесняваш и да си в час със събитията.
ХАЙДЕ ИДВАЙ,ЧАКАМЕ ТЕ ДОГОДИНА!
