Разочарованието?
Модератор: Boromir
- CooL^GirL^^^
- От дъжд на вятър
- Мнения: 105
- Регистриран на: 22 Сеп 2006, 13:01
- Местоположение: Велико Търново
- Обратна връзка:
Разочарованието?
Страх от разочарованието? При вас има ли го? При мен наскоро се появи и то доста осезаемо... Винаги съм имала само 6-ци и всеки очаква от мен едва ли не да изкарам 6.00 на изпитите, да ме приемат в най-хубавата специалност и т.н. Страх ме е да не разочаровам всички около мен, които определено възлагат големи надежди. Знам, че не трябва да ми пука особено за чуждото мнение... Вие мислите ли си какво ще си кажат хората, ако недай си боже не ви приемат там, където искате ?
Завивам те без думи, нежно
и вече няма думи неизречени.
В тишината сгушвам те до себе си,
от нежност всъщност сме изплетени...
и вече няма думи неизречени.
В тишината сгушвам те до себе си,
от нежност всъщност сме изплетени...
- Raya_Alexandra
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6182
- Регистриран на: 29 Дек 2005, 12:05
- Местоположение: Бургас - София
- Обратна връзка:
"... и го заля закъснялото прозрение, че животът е по-безкраен от смъртта."
And it's not my last life at all...
And it's not my last life at all...
Ето на, хората с опит, като мен, пак да се изкажат.
Най-гадното е собственото разочарование лично от самия теб.То малко трудно се преодолява.
Общо взето тези състояния на духа, които са те обхванали са полезни, защото се активизираш в ученето.
общо взето те ще приемат нещата така, както ти им ги представиш. Ако си особено "съкрушена" и "съсипана", ще ти съчувстват, утешават и т.н.. Ако си даваш вид, че не ти пука, ще направят една бърза критика как не си вложил достатъчно старание. И в двата случая бързо ще забравят. Все пак всеки си има свой живот и грижи, за да те мисли теб.Вие мислите ли си какво ще си кажат хората, ако недай си боже не ви приемат там, където искате
Най-гадното е собственото разочарование лично от самия теб.То малко трудно се преодолява.
Общо взето тези състояния на духа, които са те обхванали са полезни, защото се активизираш в ученето.
Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава!
-
maxi
- fragile
- Писаружяк
- Мнения: 1048
- Регистриран на: 25 Юли 2006, 11:18
- Специалност: Политически мениджмънт. Магистър
- Пол: Жена
- Курс: друг
Само да ви кажа един пример за спокойствие.
Голямата ми сестра е на 38г. и има 18 годишна дъщеря. Завършила е преди 20 години и е научила всичко за изпита по БЕЛ, с изключение на Гео Милев. Точно той се е паднал тогава. 2.00.
После животът я завърта, започва работа, ражда племенничката ми и така отлага ученето си с много години. Преди 4 месеца беше приета Икономика в НБУ, дистанционна форма, защото работи. Не беше учила въобще, яви се на изпитите, за да провери какво не е забравила от гимназията. На първия изкара 65 т., на втория - 63т. И така, 2 сестри с почти 20 години разлика са студентки, дай Боже тази година и племенничката ми да се присъедини към нас
Не губете вяра. Дори тази година нещо да не ви достигне, винаги имате шанс да учите
Успех!
Голямата ми сестра е на 38г. и има 18 годишна дъщеря. Завършила е преди 20 години и е научила всичко за изпита по БЕЛ, с изключение на Гео Милев. Точно той се е паднал тогава. 2.00.
После животът я завърта, започва работа, ражда племенничката ми и така отлага ученето си с много години. Преди 4 месеца беше приета Икономика в НБУ, дистанционна форма, защото работи. Не беше учила въобще, яви се на изпитите, за да провери какво не е забравила от гимназията. На първия изкара 65 т., на втория - 63т. И така, 2 сестри с почти 20 години разлика са студентки, дай Боже тази година и племенничката ми да се присъедини към нас
Не губете вяра. Дори тази година нещо да не ви достигне, винаги имате шанс да учите
"I am too connected to you to slip away, fade away... Days away I still feel you - touching me, changing me and...considerately killing me...
- Faith
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2183
- Регистриран на: 03 Авг 2006, 10:49
- Специалност: право
- Пол: Жена
- Курс: втори
- Местоположение: Бургас/София
- Обратна връзка:
И аз от това най-много се страхувам...Raya_Alexandra написа:Страх ме е, че всичките ми приятели ще влязат, а само аз нямаСтрах ме е!!!
Иначе общо взето не ме интересува какво ще си мислят другите, по се притеснявам, че ако се издъня ще падна мнооого от високо, защото за 12 години училище съм си създала някаква представа за възможностите си... Себе си ме е страх да не разочаровам...
Обаче maxi най-хубаво го каза - и да не ни приемат - няма да ни обесят я!

- Raya_Alexandra
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6182
- Регистриран на: 29 Дек 2005, 12:05
- Местоположение: Бургас - София
- Обратна връзка:
Дано!maxi написа:Споко Алекс,там сме!А и да не сме -няма да ни обесят я?Пък все още не сме пред пенсия,та си мисля,че имаме доста възможности.Ако не си вярваме,май по-добре да не пробваме ли? И я се огледай - всички ли от първия път са влязли?Не излагай Бургас - вие винаги успявате!
"... и го заля закъснялото прозрение, че животът е по-безкраен от смъртта."
And it's not my last life at all...
And it's not my last life at all...
-
maxi
Напълно съм съгласна! Мен по-скоро от това ме е страх. Защото да отделиш една година за учене и толкова много мечти и надежди и в крайна сметка всичко да рухне,е меко казано кофтиEna`` написа:Най-гадното е собственото разочарование лично от самия теб.То малко трудно се преодолява.
.
Има две трагедии в живота - едната е да не получиш това, което искаш, а другата - да го получиш!
- inaccessibility
- Летящите Пръсти
- Мнения: 1559
- Регистриран на: 18 Юни 2006, 13:28
- Пол: Мъж
- Местоположение: Sofia
Здравейте и от мен
Аз също 2 години кандидатствах и все още съм вън от системата
Бях меко казано съкрушена в края на месец август 2006,но се преживява... Винаги трябва да мислиш,че има и по-лошо:)И разбира се по-важното е да бъдеш оптимист,независимо от всичко!Ще кандидатствам и тази година за пореден път.Мисля,че съм по-амбицирана от преди.Амбицията е много важна и трябва да я има винаги!Упоритостта също много помага,но най-важното е в деня на изпита да си кажем, че няма какво да се губи...да дадем всичко от себе си,да покажем ,че знаем и да вярваме в себе си и успеха...Както каза някой по-горе...в живота се случва всичко,никой не знае на къде ще ни повее вятъра...Понякога си мисля,че вече не вярвам в успеха.Винаги съм искала да усетя тръпката на онези кандидатстващи,които отваряйки сайта на СУ с персоналната си информация явгуст месец виждат,че са приети...просто не си представям каква радост изпитват
Винаги до сега съм плакала,защото не съм имала шанса да видя и аз това
НО се надявам тази година да е различно и да сбъдна мечтата си! Няма нищо по-хубаво от мечтите,особено тези които се сбъдват!Желая ви много успех!И дори и да не стане, изходи и пътища винаги има!