Защо отмениха празниците?
Модератори: peterdi, Bagatur, e-comedia
- alhimikat
- Летящите Пръсти
- Мнения: 1587
- Регистриран на: 08 Юни 2005, 16:28
- Пол: Мъж
- Skype: simion_pateev
- Местоположение: Интернет
- Обратна връзка:
Защо отмениха празниците?
Защо отмениха празниците или малко цинични размисли...
от
http://nabludatel.info
Нека да изперем съвестта си
Внимание! Внимание! Централният комитет, пардон... неговите наследници, забраниха празниците! Никой няма да празнува или, ако го прави, то ще е с ограничения, защото от горе неформално наредиха народът да е съпричастен към чуждото страдание!?
Бившият телохранител на Тодор Живков наредил светлините в столицата да се изгасят за пет минути на Бъдни вечер, ще последват примера му и други състрадателни управляващи и редови другари, а една камара "видни общественици" пък отменили празничните си мероприятия - коледни банкети, рожденни дни, мачове и прочие, заради СПИН-делото в Либия.
Народът (забележете, не обществото, а народът) вече свикна да му нареждат отгоре, всъщност той не е отвиквал, така че на него му се струва в реда на нещата да му заповядат кога да се весели и кога да се чувства съпричастен. Тук някъде нормалният човек би се запитал "не беше ли съпричастността чувство, което се ражда във всеки един човечец, когато изпита състрадание към неволите на някого?"
Това е проблемът - хората ежедневно са безчувствени към заобикалящите ги несправедливости и на моменти се опитват да изперат съвестта си с подобни кампанийни солидарности
Да се надяваме, че съвсем скоро ще бъде приета наредба, която да регламентира кога да се смеем, кога да плачем и кога да сме съпричастни, за да не се чувстват идиотите като мен не- на мястото си, когато някой им нареди да бъдат съпричастни на чуждото страдание или да се радват на поредното членство някъде.
Струва ми се, че малцина долавят абсурдността и циничността на ситуацията, която обхвана страната покрай делото в Либия. Някога един от учителите на нашите другари (да, все още са другари) беше казал, че "Смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика".
Ето че след около век Сталинистката "максима" е толкова близо до истината, все едно е било вчера. Сякаш по нечие нареждане масите са единни, когато става дума за съшитото с бели конци състрадание към няколко сънародници зад граница, но са заспали, когато ежедневно подминават същото това страдание на път за работа.
Нима за сетивата ни има праг на състрадателността?
Нима трагедията на изоставените деца в домовете, които почти никога няма да прокопсат и да изградят кариера до шеф на мултинационална компания, е по-малка от страданието на медиците? (Достоевски: "Нищо на този свят не струва колкото една детска сълза") Нима трагедията на природно ощетените, така наречените инвалиди, които даже не забелязваме, когато се движим по улицата, а няма и как да забележим , защото те не могат да се покажат на скапаната улица, е по-малка от треагедията на чичо и леля доктор?
Нима трагедията на стотиците български жени, които са вербувани за проститутки по света е по-малка от СПИН-трагедията? Или трагедията на дечицата, които просят, за да се прехранват е по-малка? Нима трагедията на милионите деца умиращи от глад, от СПИН и от какви ли не мизерни абсурдности, сред които недостиг на питейна вода и нормална тоалетна (!!!) е по-малка от трагедията на пет-шест души, в които са се вторачили десетки камери и милиарди погледи пред малкия екран? (сега си хапвате и сте на топло, нали? е, има такива, които не са!)
Трагедията на доктор незнам си кой, осъден на смърт, по-голяма ли е от трагедията на 2000 души, които загиват всяка година при катастрофи по пътищата? Едва ли, но за нас катастрофите са статистика, а не трагедия? Нима медиците страдат повече от слепеца, който свири на акордеон на "Славейков" или до метрото, дори когато вали, за да припечели някой лев?
Има ли поне малка веоятност трагедиите да не се различават една от друга, а да се различава нашето "безкористно" съпричастие към тях? Нима политическият контекст е това, което подсилва състраданието? Ако е така, то трябва да се замислим, не бъркаме ли думата съпричастие с нещо друго?
Не е ли нашето съпричастие опит да измием срама от лицето си, за това, че ежедневно подминаваме безразлично всички останали страдания?
Тези въпроси са именно към редовия гражданин, когото като безформена материя подмята насам-натам Централния комитет, който му нарежда кога да празнува и кога да тъжи, защото, навярно, акълът не му достига да прецени сам. Това донякъде обяснява защо Хегел е казал, че "един народ получава такива управляващи, каквито заслужава".
Това е! Прочетохте есето на един българомразец, както някои от вас вече го нарекоха, или пък есето на една клавиатура, която тракаше час-два, докато напише тези редове. И в двата случая пишещият, респективно четящият субект, няма сърце и душа, за да осмисли, че трагедията на един е еквивалентна на трагедията на милиони, както и обратното.
Очите му виждат трагедиите всеки ден, но както всички вас, които четете този текст, той се забавлява ежедневно и взема максимума от живота, докато други страдат! Винаги е било така и с подобни действия налагани от централния комитет и неговите сподвижници ние единствено ще изперем за момент съвестта си и ще измием за малко срама от лицето си.
Всички ще си останем дребни проститутки, които го правят не за пари, поне да изкарат някои лев, а продават себе си постоянно и безплатно, продават собствената си съвест, но отвреме-навреме се сещат да подчертаят съпричастността си към някого, което си мислят че е достатъчно да изкупи греховете на тяхното ежедневно безразличие...
Весели празници!
---------------------------------------------------------------------------------
в ICQ:
na 24:12:2006 ot 19:30 6te se provede protest v za6tita na bulgarsikite medici v libiq. To4no v 19:30 v cqla Bulgariq 6te nastane tumnina za 5 min neka vsi4ki bulgari se obedinim za edna kauza SVOBODA ZA BULGARITE V LIBIA. Molq izpratete tova suob6tenie na kolkoto mojete pove4e hora i na kolkoto mojete mesta. Neka da budem edinni
от
http://nabludatel.info
Нека да изперем съвестта си
Внимание! Внимание! Централният комитет, пардон... неговите наследници, забраниха празниците! Никой няма да празнува или, ако го прави, то ще е с ограничения, защото от горе неформално наредиха народът да е съпричастен към чуждото страдание!?
Бившият телохранител на Тодор Живков наредил светлините в столицата да се изгасят за пет минути на Бъдни вечер, ще последват примера му и други състрадателни управляващи и редови другари, а една камара "видни общественици" пък отменили празничните си мероприятия - коледни банкети, рожденни дни, мачове и прочие, заради СПИН-делото в Либия.
Народът (забележете, не обществото, а народът) вече свикна да му нареждат отгоре, всъщност той не е отвиквал, така че на него му се струва в реда на нещата да му заповядат кога да се весели и кога да се чувства съпричастен. Тук някъде нормалният човек би се запитал "не беше ли съпричастността чувство, което се ражда във всеки един човечец, когато изпита състрадание към неволите на някого?"
Това е проблемът - хората ежедневно са безчувствени към заобикалящите ги несправедливости и на моменти се опитват да изперат съвестта си с подобни кампанийни солидарности
Да се надяваме, че съвсем скоро ще бъде приета наредба, която да регламентира кога да се смеем, кога да плачем и кога да сме съпричастни, за да не се чувстват идиотите като мен не- на мястото си, когато някой им нареди да бъдат съпричастни на чуждото страдание или да се радват на поредното членство някъде.
Струва ми се, че малцина долавят абсурдността и циничността на ситуацията, която обхвана страната покрай делото в Либия. Някога един от учителите на нашите другари (да, все още са другари) беше казал, че "Смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика".
Ето че след около век Сталинистката "максима" е толкова близо до истината, все едно е било вчера. Сякаш по нечие нареждане масите са единни, когато става дума за съшитото с бели конци състрадание към няколко сънародници зад граница, но са заспали, когато ежедневно подминават същото това страдание на път за работа.
Нима за сетивата ни има праг на състрадателността?
Нима трагедията на изоставените деца в домовете, които почти никога няма да прокопсат и да изградят кариера до шеф на мултинационална компания, е по-малка от страданието на медиците? (Достоевски: "Нищо на този свят не струва колкото една детска сълза") Нима трагедията на природно ощетените, така наречените инвалиди, които даже не забелязваме, когато се движим по улицата, а няма и как да забележим , защото те не могат да се покажат на скапаната улица, е по-малка от треагедията на чичо и леля доктор?
Нима трагедията на стотиците български жени, които са вербувани за проститутки по света е по-малка от СПИН-трагедията? Или трагедията на дечицата, които просят, за да се прехранват е по-малка? Нима трагедията на милионите деца умиращи от глад, от СПИН и от какви ли не мизерни абсурдности, сред които недостиг на питейна вода и нормална тоалетна (!!!) е по-малка от трагедията на пет-шест души, в които са се вторачили десетки камери и милиарди погледи пред малкия екран? (сега си хапвате и сте на топло, нали? е, има такива, които не са!)
Трагедията на доктор незнам си кой, осъден на смърт, по-голяма ли е от трагедията на 2000 души, които загиват всяка година при катастрофи по пътищата? Едва ли, но за нас катастрофите са статистика, а не трагедия? Нима медиците страдат повече от слепеца, който свири на акордеон на "Славейков" или до метрото, дори когато вали, за да припечели някой лев?
Има ли поне малка веоятност трагедиите да не се различават една от друга, а да се различава нашето "безкористно" съпричастие към тях? Нима политическият контекст е това, което подсилва състраданието? Ако е така, то трябва да се замислим, не бъркаме ли думата съпричастие с нещо друго?
Не е ли нашето съпричастие опит да измием срама от лицето си, за това, че ежедневно подминаваме безразлично всички останали страдания?
Тези въпроси са именно към редовия гражданин, когото като безформена материя подмята насам-натам Централния комитет, който му нарежда кога да празнува и кога да тъжи, защото, навярно, акълът не му достига да прецени сам. Това донякъде обяснява защо Хегел е казал, че "един народ получава такива управляващи, каквито заслужава".
Това е! Прочетохте есето на един българомразец, както някои от вас вече го нарекоха, или пък есето на една клавиатура, която тракаше час-два, докато напише тези редове. И в двата случая пишещият, респективно четящият субект, няма сърце и душа, за да осмисли, че трагедията на един е еквивалентна на трагедията на милиони, както и обратното.
Очите му виждат трагедиите всеки ден, но както всички вас, които четете този текст, той се забавлява ежедневно и взема максимума от живота, докато други страдат! Винаги е било така и с подобни действия налагани от централния комитет и неговите сподвижници ние единствено ще изперем за момент съвестта си и ще измием за малко срама от лицето си.
Всички ще си останем дребни проститутки, които го правят не за пари, поне да изкарат някои лев, а продават себе си постоянно и безплатно, продават собствената си съвест, но отвреме-навреме се сещат да подчертаят съпричастността си към някого, което си мислят че е достатъчно да изкупи греховете на тяхното ежедневно безразличие...
Весели празници!
---------------------------------------------------------------------------------
в ICQ:
na 24:12:2006 ot 19:30 6te se provede protest v za6tita na bulgarsikite medici v libiq. To4no v 19:30 v cqla Bulgariq 6te nastane tumnina za 5 min neka vsi4ki bulgari se obedinim za edna kauza SVOBODA ZA BULGARITE V LIBIA. Molq izpratete tova suob6tenie na kolkoto mojete pove4e hora i na kolkoto mojete mesta. Neka da budem edinni
"Let us die young or let us live forever, we don't have the power but we never say never!"
наивна като детска учителкаCrematory написа:А, за мен никакви празници не са отменени. Няма да гася никакви лампи. Имам си ммнение по техния въпрос и държа на него. И да, за мен трагедията на децата в домовете, инвалидите, психичноболните и трафика на жени , е много по-голяма и боляща.Колкото и жестоко да звучи спрямо сестрите в Либия.
Ubi concordia, ibi victoria!
- Росен Тимчев
- Живее, за да пише
- Мнения: 1152
- Регистриран на: 09 Юни 2006, 17:15
- Пол: Мъж
- Местоположение: главно в София
Подкрепям инициативата на кмета, макар че имам различия с личността му. Не разбирам защо е нужно да вгорчаваме и без това неприятното положение с подобни анализи. Още повече, ще вземеш да засегнеш накрая бате Бойко, Симионе, и ще ти се наложи да поспреш статийките си за известно време, докато си лекуваш натъртванията
Весели празници!
Ако човек седне да търси трагедии и да се вживява, ще се удави в тях, затова, както казва една една викингска мъдрост - "Яж, пий и се весели - днес сме тук, а утре ще умрем" - хедонистите и епикурейците живеят по-дълго и по-щастливо
Колкото до спирането на лампи или други подобни високоблагородни и нискоинтелигентни начинания - ХАХАХАХАХАХАХА
Дори всички ние в знак на протест да се самообесим по дърветата, ще му накривим на Муамар фуражката. Тая работа не става със свикване на шествия и палене на свещи пред едикое си посолство, а с ум и отговорност - които не присъстват У парламента, с очите си го видях
Колежката ще потвърди
Колкото до спирането на лампи или други подобни високоблагородни и нискоинтелигентни начинания - ХАХАХАХАХАХАХА
Дори всички ние в знак на протест да се самообесим по дърветата, ще му накривим на Муамар фуражката. Тая работа не става със свикване на шествия и палене на свещи пред едикое си посолство, а с ум и отговорност - които не присъстват У парламента, с очите си го видях
Колежката ще потвърди

- DaNce_
- Пишеща машина
- Мнения: 884
- Регистриран на: 28 Окт 2006, 14:16
- Курс: втори
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
За съжаление си дяволски прав...Boromir написа:Ако човек седне да търси трагедии и да се вживява, ще се удави в тях, затова, както казва една една викингска мъдрост - "Яж, пий и се весели - днес сме тук, а утре ще умрем" - хедонистите и епикурейците живеят по-дълго и по-щастливо![]()
Колкото до спирането на лампи или други подобни високоблагородни и нискоинтелигентни начинания - ХАХАХАХАХАХАХА![]()
Дори всички ние в знак на протест да се самообесим по дърветата, ще му накривим на Муамар фуражката. Тая работа не става със свикване на шествия и палене на свещи пред едикое си посолство, а с ум и отговорност - които не присъстват У парламента, с очите си го видях![]()
Колежката ще потвърди
-
Crematory
- Легендарен флуудър
- Мнения: 7065
- Регистриран на: 08 Юни 2004, 10:12
- Специалност: френска филология
- Пол: Жена
- Курс: завършил
- Местоположение: София-Пловдив
- Обратна връзка:
И ако си мислиш, че си ме обидил...Sherlock Holmes написа: наивна като детска учителка
- inaccessibility
- Летящите Пръсти
- Мнения: 1559
- Регистриран на: 18 Юни 2006, 13:28
- Пол: Мъж
- Местоположение: Sofia
наистина има много хора, които се нуждаят от помощ, но все пак не пресмятаме състрадателността си в числа... пет българки, или десет деца?... въпросът е принципен, не количественCrematory написа:А, за мен никакви празници не са отменени. Няма да гася никакви лампи. Имам си ммнение по техния въпрос и държа на него. И да, за мен трагедията на децата в домовете, инвалидите, психичноболните и трафика на жени , е много по-голяма и боляща.Колкото и жестоко да звучи спрямо сестрите в Либия.
иначе и аз не виждам смисъл в това с лампите... солидарност може да се прояви по хиляди други, къде-къде по-полезни начини!
най-тъпото в случая е, че предимно покрай празници се проявава публично състрадателност и медийна благотворителност, след като през годината наистина сме подминавали нуждаещи се и страдащи хора!...
понякога имаме нужда от допълнителен стимул, за да проявим рядката си хуманност...
-
Crematory
- Легендарен флуудър
- Мнения: 7065
- Регистриран на: 08 Юни 2004, 10:12
- Специалност: френска филология
- Пол: Жена
- Курс: завършил
- Местоположение: София-Пловдив
- Обратна връзка:
Аз лично не съм подминавала проблемите на децата, от които се интересувам. Напротив, започнах да ходя по домове, запознах се с хора, които помагат по някакъв начин и се опитвам и аз да го правя. А специално за 5те българки - казах, че явно имам мнение, което не отговаря на вашето и това е. И децата не са 10. Хиляди са!!! Хиляди без отказ и без право на осиновяване. Обречени. Не съжалявам и не се извинявам, че приемам драмата им по-тежко от тази на медиците, защото за децата поне мога да направя нещо, докато за тези в Либия не мога - нито с подписки, нито с изгасени лампи. И за мен е принципен въпросът. Ама твърде много говоря май. По-добре да спра да си изразявам мнението по сериозни въпроси. И без това досега не го бях правила.
-
Циндил-Пиндил
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6512
- Регистриран на: 16 Мар 2005, 21:50
-
Циндил-Пиндил
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6512
- Регистриран на: 16 Мар 2005, 21:50
Истината е, че това е една от най-добрите статии на алхимика, които съм чел. Наистина е нелепо навръх Бъдни вечер да ни задължават да се "чувстваме съпричастни", да светкаме и мигаме като светулки... А ни задължават именно тези, които повече от 7 години не направиха нищо съществено, за да помогнат на арестуваните ни сънародници.