impure_blood написа:ами, тезата на някои - в потвърждение на това, че християнският Бог съществува е именно в това, че той не може да бъде нито обоснован, нито доказан
е проявление на нещо "по"
...
Тоест съществуването на бог се 'доказва' чрез неговата недоказуемост. Малко парадоксално, ми звучи...
impure_blood написа:Обективните доказателства са за науката, не за религията, тя затова е и религия
.
Søren Kierkegaard, a?
Той именно твърдеше, че е грешно да се търси обективност във вярата, но имаше една статийка, - не си спомням на кой точно философ, ако искаш мога да погледна - която намираше пропуски в недовата теория.
impure_blood написа:Ако невъзможността бог да НЕ съществува беше доказана емпирично или по някакъв си там логически път, това автоматически отнема мистиката и всичко онова, което прави една хипотеза за сътворението религия .. пък и то затова си е ВЯРА - защото имаш право да избереш - да вярваш или не. Ако беше издържана логически теорема - щеше да си ПРИНУДЕН да ПРИЗНАЕШ ( а не да ПОВЯРВАШ)...
Това пък ми напомня на диалозите за натуралната религия на Хюм... Там също двата главни героя спореха за произхода на бога и неговата същност. Единият твърдеше, че бог е като човека (грубо казано), а другият, както тебе, залагаше на мистицизма,с което съм по-съгласен. От мистицизма до атеизма има съвсем малка стъпка.
Мистицизма, напрактика прави бог непознаваем, и донякъде импотентен (в буквалният латински смисъл) - той само е създал света, но тогава каква причина имам аз да го смятам за съществуващ? Тоест бог толкова е 'обратен' на нашето съществуване, че няма значение дали той съществува или не
. По-конкретно може да се направи дистинкция м/у мисъл и реално съществуване. Аз имам мисъл за безкрайно добро и съвършено същество, която мисъл, естесвено, е по-висша от всичко съществуващо (затова бог е и над всичко съществуващо), но тя си остава само мисъл, т.е. няма реално съществуване. Например аз мога да си помисля за една перфектна симфония, но докато тя не бъде написана тя ще си остане само мисъл, т.е. без реално съществуване
.
Или като друг пример - сътворението на света. Християните твърдят, че бог е създал вселената. Учените твърдят, че тя сама се е създала в Голямата Експлозия. Възможно е някакво по-висше същество да е направило вселената, но защо трябва да възприемаме една излишна стъпка? Едва ли някой ще узнае какво наистина е станало, но няма смисъл да се мултиплицират причините (по принципа на 'Окамовият бръснач': 'не умножавайте същностите без необходимост')! Не би било неуместно да се попита а защо някой друг бог да не е създал богът създал нашият свят и така до бекрайност. А няма причина да се отрича че вселената може да си е съществувала винаги сама!
impure_blood написа:/off
прекалено е късно и адски ми се спи, май не бях много ясна в изказа си..
Напротив, много ясно си се изказваш - не ми се мисли какво ще ако не ти се спи
то трябва да има опорни точки, на които да се крепи- а идеята за Ада и Рая е абсолютен регулатор на човешко поведение...разбира се- от психологическо естество.
) че е невъзможно бог да не съществува. Аз съм като математик докажете ми че бог съществува и ще стана най-големия проповедник, но преди това никой не трябва и да вярва, защото е недоказано, а те и църкви си имат и 'науката' теология и заблуждават хората!
а не да ПОВЯРВАШ)...
