Единия път се разделихем заради най добрата ми приятелка - не го харесваше
Втория път когато се разделих с едно момче беше щото аз много излизах с едно друго момче, което ми беше мн добър приятел (накрая ми стана гадже, бяхме заедно една година)....но се разделихме щото..."много ме обичал и го било страх че ако останем по дълго заедно ще се влюбим много и раздялата ни ще бъде много трудна"....
после дойде един с него се разделих щото онзи бившия добрия приятел се завърна при мен....ама после пак същата песен на нов глас...После дойдоха еднонощните безброй връзки, за да се разделим с усмивка и с чаша кафе....Сега си имам приятел от година и повече...През цялата тази една година сум се разделяла с адски много хора...с кафето, нали знаете....Но пък и съм се влюбвала много...Последния в който се влюбих се разделихме, защото не бяхме в едни и същи градове, а исках с чашата кафе....Изневерявала съм му на моя приятел адски много, само за да се откъсна от монотонността....но когато обичам....не мога, връщам се винаги ...монотонно, ама красиво. Дава всичко за мен...Та за раздялата...Ще се разделя с него само и единствено ако прекалено почна да завися от него и прекалено почне да употребява власт нас мен...все пак разликата ни е 10 години и той малко по така ми скърца със зъби като ме прибира от дискотеките....Но ако ми забрани да излизам без него...Сори за изгубеното време...чао и ....няма кафе, 2 водки и аре...


