Третата госпожа от комисията ми бе непозната за мен.
С ръка на сърцето потвърждавам, че именно с нея си имах доста големи проблеми.
Ама,предполагам се забелязва, че с доста хора си имам проблеми, така че не е нещо ново за мен.
Именно на нея казвам евала и нямам търпение да разбера коя е и как се казва, защото поне ме смъкна за момент на земята.
Всичко започна на излизане от комисията , когато им предложих да хвърлят едно око на собственоръчно направената статистика с оценките, с която те все още не бяха запознати (З.Райклов каза , че сме пичове)
Та....Запознах ги със статистиката и с редица свои възгледи и приоритети относно образованието и конкретно методите на СУ, повтарям развръзката беше точно преди да хвана бравата на вратата и да си тръгна (при приключил изпит)
Но, тепърва започна най-интересното.
Протестната акция , която бях замислил не получи необходимата публичност и както се случва с повечето начинания на хора, които са против "СИСТЕМАТА", те остават нечути
Не мога да повярвам , че нито един екип, от която и да било медия не прояви интерес към изпита по журналистика.
В крайна сметка поне една част от хората (родители и кандидат-студенти) разбраха, че има някой , който е "въстанал" срещу някаква си несправедливост. Т.е. малко хора прочетоха "импровизираното плакатче", а от СУ - никой.
Доста от присъстващите се съгласиха с позицията ми относно "СУБЕКТИВИЗМА И КРИТИЦИЗМА" на СУ
За пореден път се убеждавам , че хората мислещи различно , понякога са обречени.
И няма как да е , след като една позната твърдо ми заяви :
-"Симионе, защо не спреш с всичките твои акции, след като не са много ефективни"
(честно да си призная, едва ли бих се вслушал в съвета на който и да било, или на човек, който не е водил и една "акция")
Т.е. - "примири се бе пич."
Тук е момента да спомена, че повечето от изпитваните младежи днес бяха повече заинтересовани от това да успеят по някакъв начин в личен план, без да им пука много-много за останалите, за това дали има ощетени, дали изобщо се случва нещо около тях, а камо ли дали начина на оценяване от страна на СУ е нормален(нищо лично просто коментарът ми също е "субективен" и лично мой)
В един такъв момент ти идва "до гуша" от цялата посредственост, от която и ти си неизменна част, и си казваш :
"Защо ли не си живея живота , наслаждавайки се на всичките му хубости и прелести, а съм тръгнал да се правя "НА ИНТЕРЕСЕН"
Блъскайки си, няколко часа след случилото се, главата в стената, разбираш, че е по-добре да продължиш с "НЕЕФЕКТИВНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ" и да оставиш хората да си мислят каквото искат за теб.
(всъщност е уместно да спомена прочутата фраза на Здравко Райков - "ПЕРЧЕНЕТО Е 90% ОТ УСПЕХА)
Ето защо ,след дълги размисли ,реших да не се вслушвам в разни съвети и съветчета , а да си продължа по "същия коловоз", по който съм се движил до сега.
Жалко наистина, че на света има неща, които трябва да бъдат чути, а всъщност не са.
Та...
Да се върна на комисията и на изпита.
Не се представих много убедително , може би защото бях доста афектиран от ...моите си ........ работи.
На излизане реших, понеже бях обещал на една ощетена приятелка , в чиито качества не се съмнявам, но която има 2,00 на писмения в СУ (след редица отлични оценки в УНСС), да споделя на комисията какво всъщност ме вълнува във въпросния ден
Споделих и им показах голяма част от причините за протестните си действия. Честно казано не бяха очаровани : (поне не всички)
"Как така някой ще им казва какво е правилно и какво не"
И ето, че въпросната дама с очилата , на която не знам чина и името, се почувства засегната, въпреки че се постарах да действам в рамките на приличието и интелигентното държание.
Тя рече :
"Значи твърдите, че оценяваме субективно" (шок в залата)
-"Твърдя-казвам и аз-, че не мога да си обясня подобна аномалия, и то с човек когото познавам и в чиито качества не се съмнявам (визирах 2-та на моята позната и 6-те и в УНСС)
И от тук последваха куп въпроси несвързани с моя протест, а както каза дамата с очилата, след като аз се замислих :
"Отговорете ми на въпросите, аз продължавам да ви изпитвам"
(Симо - мат)
А въпросите бяха (не ги помня точно) :
1."Кой въвежда трите вида власт - изпълнителна законодателна и съдебна , като институции " (на наш език , демек кой ги създава)
2.Каква е ролята на Големия Брат в книгата на Джордж Оруел"
Аз отговорих, че въпросите нямат нищо общо с това, което в момента се опитвам да им кажа, а дамата с очилата отсече :
"Не...
Ще ви докажа, че не сме субективни в никакъв случай, при оценяването."
Но тук, на най-интересното се намеси Здравко Райков и успя да ме измъкне от ситуацията , с думите :
"Мисля, че е време да тръгвате , тъй като имаме още доста хора да изпитваме" - и влезе в конфликт с колежката си , която ме допрепитваше
Тя му каза :
"Нека ми отговори, аз все още го изпитвам" (при положение , че вече бяха приключили и ме бяха пуснали да си ходя
Но думата на Здравко Райков и Минка Златева натежа и Симо бе изпроводен да си ходи по живо по здраво, преди ситуацията да е излязла извън контрол.
Изводи :
Мисля, че ще се класирам, за специалността "ЖУРНАЛИСТИКА",
Но това дали ще я предпочета пред МИО в УНСС е друг въпрос.
Защо ли?
Защото не желая да уча в Университет, където обратната връзка и изобщо контактът между младите и институцията е непозволен
За мен образованието представлява двустранен процес, в който дейно участие трябва да взимат самите учащи. От СУ показват, че не са на това мнение.
Благодаря за вниманието.
Внимавайте при избора на Университет
Не се водете по слухове и особено по стари лаври.
Останете верни на интуицията си и на собствената си преценка, абстрахирайки се от чуждо влияние.
И все пак...... учете това, не толкова това, което ви е присърце, колкото това което ще помогне не само на вас в живота. (защото не сме сами на този свят)
Моля не коментирайте текста ми. (е ... както искате)