Откъс от предсмъртното писмо на ген. Борис Димитров- герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най- ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на Жандармерията - лично спасявал живота на обвинени комунисти и наказвал за проявена жестокост. Осъден на смърт чрез разстрел на 48 години- баща на три деца.
Писмото е писано на 15.3. 1945 г..... ето оригиналния текст-
Мили деца,
Простих се с вас, скъпи мои, простих се завинаги! Аз си отивам и никога вече няма да се върна! Станах жертва на дълга си, на длъжност и служба. вие знаете всичко! Дано Бог ви помогне да издържите докрай и бъдете сигурни- някой ден нещата ще се подредят! Мария, мое мило сираче, прости и ти, нещастно мое дете. моля те да гледаш майка си и братчетата си, моля те изпълни дълга си към всички вкъщи и знай, че баща ти умира невинен!
Митко, сине, стисни зъби и изтрай грозната съдба на баща си! Работи, труди се! Знай, че баща ти не е престъпник и палач! Изкълчиха истината, скриха ми документите, убиват ме, за да угодят на извратената си същност! Заклевам ви никога да не мислите за мъст, да не посягате на никого, както правех и аз! Бъдете истински човеци, въпреки нечовешкото време! Никой не е пазил народа повече от мене!
Бог да ви закриля! Собгом и.. простете...
Ваш Борис


