- Тенденциозно, покрай великите избори - Парламентарни или Президентски, в медийното пространство упорито започва да се натрапват монолозите и полемиките за т.н. "гражданско общество" и за "необходимостта да се гласува". Управляващи от различни политически групи освен обвинения и обещания, настойчиво излагат позицията, че "не-гласуването е липса на гражданско съзнание" и "липса на лична заинтересованост от бъдещото на държавата". Естествено тези разговори имат конкретен повод - предстоящите избори и не са просто добри демократски думи.
Сега положението е такова, че всеки граждански глас е от значение и убеждението, колко пагубно е липсата на волеизявление - зазвучава все по-категорично и упрекващо. Предполага се, че след всички тези разговори, хората ще тръгнат да гласуват едва ли не от чувство на вина пред вероятността да бъдат окачествени като "пасивни и безполезни граждани".
Всичко изглежда почти идеално - този който не гласува - не е гражднин и няма право да претендира за каквото и да било от държавата, а този който си пусне бюлетинката в новата прозрачна и красива урна - е истински и пълноценен гражданин, който заслужава всички привилегии и права, усигорявани от държавата.
А е почти идеално, защото цялата тази псевдо-етично-демократична-формулировка е прогнила отвътре. На всеки е ясно, че пред-изборните обещания рядко се изпълняват, че са поредната порция прах в очите, с която искат да ни убедят колко важно е да се гласува, а реално това е политиката на група политически дейци, които желаят посредством демократичния вот на българите да се доберат до управляващия граал.
Дали подбудите са им чисти или не - няма голямо значение, когато става въпрос за убеждаването на гражданите в ползата от гласуването. Целта оправдава средствата или поне това правило важи в случая.
Всъщност истина ли е, че гласуването е израз на демократично гражданско съзнание? - Да, безспорно или така се предполага, след като гражданинът Х е пуснал бюлетинката си. Но дали е наистина така? Може ли някой да ни убеди до колко един вот е осъзнат, за да се говори въобще да гражданско съзнание? Въпросите са спорни и едва ли ще очертаят положителни и обнадеждаващи резултати.
А истина ли е, че не-гласуването е липса на това съзнание? - Ето тук сериозно удряме на камък. Много хора ще цитират внушените реплики на политиците и техните обществени говорители/протежета - журналисти, социолози и други. Дали липсата на волеизявление е толкова "не-демократично", толкова "незряло" и "безотговорно", колкото ни го представят? Нали отказът от участие в политиката (такава каквато е или поначало) е също гражданска позиция или социолозите са забравили това? Това са също интересни въпроси, които някак не намират място в репертуара на обществено говорене. Репертуар, който ни е до болка познат и омръзнал.
Въобще по време на избори откровените лъжи са нещо нормално. Всеки е наясно с това и въпреки всичко някои намират логика да изведат от този информационен хаос нещо креативно и достоверно. Всъщност - въпрос на лична оценка и визия. Лошото в случая е, че покрай разпространението на тези лъжи и истини в общественото пространство много граждани загубват представа какво действително е истина и какво - лъжа, какво е чиста проба манипулация и какво - "невинна реклама".
темата отчасти повтаря друга в секцията Новини, но се надявам, да не се зачете като излишна...
Ако например не харесам нито един от кандидатите за президент-няма да гласувам естествено 
. Що се отнася до нашата българска реалност подкрепям идеята да се гласува против статуквото, но за целта то трябва да има алтернатива