За разликите между кантонския и 'мандаринския' (на български, доколкото знам, това наименование не е прието, в нашата катедра май му казват 'съвременен книжовен китайски' - СКК) - те са в доста направления, ето някои, от които се сещам:
Фонетично, в СКК общият брой на възможните срички е около 1300, в кантонския той е доста по-висок; кантонският има между 6 и 10 тона, в зависимост от начина, по който ги броят, спрямо 4 в СКК; в СКК единствените съгласни, на които може да завършва сричката, са n и ng; в кантонския има още m, p, t, k... и пр.
Понеже в СКК броят на възможните срички е наистина много нисък там има доста голяма омофония - много йероглифи се четат по еднакъв начин - и за да се преодолее този проблем нараства дължината на думата - т.е. докато в кантонския си важи правото един йероглиф = една дума, то в СКК повечето думи са двусрични, има и по-дълги.
Освен това наскоро ми попадна една статия, в която се твърдеше, че кантонският бил несъизмеримо по-богат на мръсни думи (а това си е много важна разлика

), и неговите носители по тази причина се чувствали някак много 'натясно', когато ползвали СКК.