Поемате ли инициативата ?

Creed · Мнение от **Creed** » 19 Сеп 2006, 11:29

Много рядко..

Плазмодий

Да поемам я,но рядко си харесвам някоя кръшна мома

Tripio · Мнение от **Tripio** » 19 Сеп 2006, 12:14

ми аз гледам да делим инициативата с девойката, т.е. аз като направя крачка, чакам реакция.. иначе се чувствам някак нахален

^PrincessA^ · Мнение от **^PrincessA^** » 19 Сеп 2006, 12:17

MZ4 написа:
^PrincessA^ написа:Кхъм, к'во значи "директно"? Директно нищо не съм предлагала, ама съм поемала инициативата в "платоничното сближаване" така да се каже
Ако не знаеш какво значи директно,значи не си поемала подобна офанзива:twisted:

Попитах, щото всеки си има определения за директно и за поемане на инициатива

SILVER ARROW · Мнение от **SILVER ARROW** » 19 Сеп 2006, 12:23

Мда границите на всеки са различни. Някоя по луда глава би определила вземането на инициативата като най-директно сваляне, докато за други по консервативни само някои ходови подсказващи на жертвата че е желана са достатъчни!

^PrincessA^ · Мнение от **^PrincessA^** » 19 Сеп 2006, 12:30

Именно!

MZ4 · Мнение от **MZ4** » 19 Сеп 2006, 12:33

Директно си е директно!Няма място за вариации.
Та "нападали" ли сте откровенно някого или сте разчитали само на намеци,заигравки,езика на тялото,ира на думи и пр.

Tripio · Мнение от **Tripio** » 19 Сеп 2006, 12:36

нападал съм! и са ме рязали, и ми е връзвало.. зависи от момата

MZ4 · Мнение от **MZ4** » 19 Сеп 2006, 12:37

Смело момче

Tripio · Мнение от **Tripio** » 19 Сеп 2006, 12:43

MZ4 написа:Смело момче

Мнение от **Crematory** » 19 Сеп 2006, 12:47

pora_e_priqtel написа:Хехе - мога ли да го изплагиатствам това с малко изменения?

давай, ама след два месеца чакам покана

Moriarty · Мнение от **Moriarty** » 19 Сеп 2006, 15:04

pora_e_priqtel написа:Хехе - мога ли да го изплагиатствам това с малко изменения?

хахаха respect

THE_PARASITE · Мнение от **THE_PARASITE** » 19 Сеп 2006, 15:23

зависи дали си струва

Vintersorg · Мнение от **Vintersorg** » 19 Сеп 2006, 16:04

kokteil_molotow написа:оплесках ЯЯЯЯЯ!!!!
лоша съм. знам го. отвратителна съм просто . не бях очаквала. не исках .
но стана...
запознах се с него преди около месец покрай общи приятели.изобщо не ми хареса по никакъв начин , не защото му има нещо, а просто защото аз имам бЪг в сърдечната система. той се води тип мачо или "всяка може да е моя" . незнам защо , но той отначало започна да ме сваля , аз не реагирах.постепенно открих , че е свестен и човечен. това не променяше тпталното ми нежелание да съмс него.той започна с разни телефонни обаждания, смс-атаки и се чудех как не си тръгва при цялото ми отблъскващо държане при всяко обясннеие.докато не го поръсих с пепел от цигарата на ревера на сакото му...един ден докат пиехме приятелски бира...
лекичко прокарах ръка, така че да изтръскам пепелта , а той ловко я хвана , извади много нежен пръстен и го сложа на пръста ми за части от един миг...още преди да беше изтекъл мигът и преди да беше завършил думите си "Искам да станеш моя..." , аз изтърсих : " А без такива, не сме се разбирали така..."
Той дори не почервеня от болка, гняв , яд.Само треперещата му долна устна издаваше всичко. Аз станах и си тръгнах , защото се почувствха като изрод. Знам , че бях. Знаех, че по-голяма болка от това ми причинят болка беше аз да причиня на някого. Предпочетох да бях бройчица за него и сега да не го болеше.
Навънка пускаха някакви бомбички , но аз забързах към блока си. След няколко крачки се обърнах и го видях- на няколко метра той ме наблюдаваше как ще се прибера до нас жива и здрава.Провикна се: Искаш ли да те изпратя , ако те е страх?
Тогава почувствах , че съм направила огромна грешка с него.

Т'фа истинска ли история е или четеш много "Лична драма"?

Егати, мислех че тия работи се случват само в глупавите фантазии на пишещите в женските жълти вестници...

SILVER ARROW · Мнение от **SILVER ARROW** » 19 Сеп 2006, 16:35

Vintersorg написа:
kokteil_molotow написа:оплесках ЯЯЯЯЯ!!!!
лоша съм. знам го. отвратителна съм просто . не бях очаквала. не исках .
но стана...
запознах се с него преди около месец покрай общи приятели.изобщо не ми хареса по никакъв начин , не защото му има нещо, а просто защото аз имам бЪг в сърдечната система. той се води тип мачо или "всяка може да е моя" . незнам защо , но той отначало започна да ме сваля , аз не реагирах.постепенно открих , че е свестен и човечен. това не променяше тпталното ми нежелание да съмс него.той започна с разни телефонни обаждания, смс-атаки и се чудех как не си тръгва при цялото ми отблъскващо държане при всяко обясннеие.докато не го поръсих с пепел от цигарата на ревера на сакото му...един ден докат пиехме приятелски бира...
лекичко прокарах ръка, така че да изтръскам пепелта , а той ловко я хвана , извади много нежен пръстен и го сложа на пръста ми за части от един миг...още преди да беше изтекъл мигът и преди да беше завършил думите си "Искам да станеш моя..." , аз изтърсих : " А без такива, не сме се разбирали така..."
Той дори не почервеня от болка, гняв , яд.Само треперещата му долна устна издаваше всичко. Аз станах и си тръгнах , защото се почувствха като изрод. Знам , че бях. Знаех, че по-голяма болка от това ми причинят болка беше аз да причиня на някого. Предпочетох да бях бройчица за него и сега да не го болеше.
Навънка пускаха някакви бомбички , но аз забързах към блока си. След няколко крачки се обърнах и го видях- на няколко метра той ме наблюдаваше как ще се прибера до нас жива и здрава.Провикна се: Искаш ли да те изпратя , ако те е страх?
Тогава почувствах , че съм направила огромна грешка с него.
Т'фа истинска ли история е или четеш много "Лична драма"?

Егати, мислех че тия работи се случват само в глупавите фантазии на пишещите в женските жълти вестници...

Предполагам че е някаква фантазия, твърде странно звучи за да е истина но защо пък не. Колкото и смахнат да стана този свят, все още се случват и такива неща, говорим ли за любов всичко е възможно!