Самостоятелната подготовка е напълно възможна, това е личното ми мнение и говоря от опит. Въздържах се да го споделя, поради субективизма ми, предопределен от факта, че съм възпитаник на Езикова гимназия.
Книжките на СУ са добро помагало, комбинирано с Мърфи, ако още не сте го минали. За есето никой не може да ти помогне, понеже зависи 1. от темата, 2. от моментното ти вдъхновение и най-вече 3. от проверителя. Има такива, които режат за фантазия и оригиналност, има и такива, които поощряват подобни опити... Схващате. Виж, ако не сте били в паралелка с усилено изучаване на английски, курсовете си струват само и единствено заради диктовките - да свикнете с темпо, произношение и т.н.т., понеже ако изтървете цяло изречение, това може да се окаже фатално за изпита ви изобщо - ще се паникьосате, няма да може да хванете смисъла нататък и т.н.т. Ние правехме по 2 диктовки седмично, а през първата година - и по повече. Просто това е умение, което се формира с практиката.
Другото положително нещо на курсовете е, че те мотивират. Ако знаеш, че ще ти е мъка да се насилиш да решаваш тестове сам (а то не виждам каква мъка е, би трябвало да е кеф), не е лошо да се запишеш, защото като знаеш, че си си дал парите, мотивацията все ще я намериш.
Аз кандидатствах преди ъъъ... 3 години (леле, колко отдавна ми изглежда), решавах тестове около седмица, при това не всеки ден и не непосредствено преди изпита, но така или иначе, 12 клас за мен беше ужасен и не се знаеше дали ще кандидатствам и т.н.т., така че нямах и голям избор. Бях сигурна, че поради тези независещи от мен фактори, ще се издъня на литературата и английският ми беше резервен вариант - просто да вляза нещо (залагах на английска филология). С тази "подготовка" + езикова гимназия (в никакъв случай не омаловажавам това обстоятелство) изкарах 5.38 и съм доволна, макар че знам, че можех да имам и над 5.50, ако се бях "омузистила" повече на есето, а аз го написах чисто формално. Беше за някакви храни, ако не се лъжа, толкова го и помня
