В общия случай аз съм пълна скръб и то не само на първата среща, ами и на евентуалните последвали няколко.

Ужасно много ме е срам и напълно блокирам. Особено ако ми харесва човека.

В главата ми е каша, не мога да изартикулирам едно свястно изречение и оставям впечатление за пълен идиот (но всъщност не съм... чак пълен, просто съм малко темерутчи

)
После само се сещам за различните неща, които съм могла да кажа, но не съм се сетила, или за различните начини, по които съм можела да реагирам... ама късно
Всъщност съм така не само с 'романтичните' срещи, но и във всякакви ситуации, изискващи нормални и неангажиращи разговори с непознати. Просто не мога да се отпусна и това е
Е, добрата новина е, че ако човек има търпението да ме изчака, мога да се превърна в нормало същество

Още по-добрата новина е, че има и прекрасни случаи, в които не се налага -- веднагически си пасвам с човека/човеците отсреща и го няма този проблем на неловко мълчание
