Отделен въпрос е, че ако е момиче и расте без баща ще й е по-лесно
това не е така- момичето неминуемо след това тръгва с "чичковци" именно в търсене на бащата, който не е имала. несъзнателно. и проблемите са безкрайни.не може без нито един от двамата ,за което и дете да става дума.
П.П четох само последния пост, защото доста сте пописали ,а ми се спи, така че само тук ще се изкажа
Съгласна съм,пък и Фройд би се съгласил, Няма значение дали си момченце или момиченце имаш нужда и от мама и от тати,но не от такива,които вече не могат да се гледат и постоянно се карат,ако е така по-добре развод,и всеки да си търси щастието с по-добър партньор,но никога да не забравя детето си.
Момичето ще залита по чичковци, дори и несъзнателно, ако примерно преживява по-тежко развода. Да, всяко дете има нужда и от двамата си родители, но когато единият забрави за детето си, с годините тази липса не става толлкова осезателна. Преследва те единствено чувството, че искаш да покажеш на този човек, какво си станал без неговата грижа! И аз не бих залитала по чичковци...несъзнателно, съзнателно или по какъвто и да е друг начин...
"Да прощаваш истински, означава да приемеш другия такъв, какъвто е..."
katiunki написа:Момичето ще залита по чичковци, дори и несъзнателно, ако примерно преживява по-тежко развода. Да, всяко дете има нужда и от двамата си родители, но когато единият забрави за детето си, с годините тази липса не става толлкова осезателна. Преследва те единствено чувството, че искаш да покажеш на този човек, какво си станал без неговата грижа!
и този вариант е възможен. но въпреки това дори и да не е изживяла трагично развода (като е малка няма как да стане чак толкова осезателно) тя ще израсне без мъжко присъствие (ако майката не се омъжи пак) . и това ще доведе до гореспоменатото. 100% отношенията й към момчетата няма да са същите ,каквито са на момиче растящо в пълноценно семейство. оттам нататък всичко е въпрос на характер ако е силна -ще се амбицира,ще компенсира липсата, ще доказва на баща си какво е постигнала, ако е слаба - ще го обвинява , ще се предаде
The sun is gonna keep on shining.On brighter days,on the horizon.My love for you will always keep on rising
Човек ако се е развел не е задължително да забравя детето си.Това вече би било неморално - щом си създал деца - твърдо си длъжен да си поемеш отговорността, тук спор няма. Но да живееш само формално с майката не води до по-добро- напротив -за детето ще е по-тежко да израсте сред напрежение и скандали, единият все ще е потиснат...Абе нищо не става насила...Пак бащата може да си е любящ и без формалното съжителство...Тати си е тати, в крайна сметка и това никога няма да се прмени, дори и родителите разделени да са по-щастливи.
Да, вярно като си малък няма как да преживееш тежко развода. След това, като пораснеш, всичко си зависи от теб и от това в каква среда ще попаднеш. Но в отношенията с момчетата всичко е относително (макар че наистина имаше теория, че момичета на разведени семейства имат по-странни отношения с мъжете...), хубаво е че досега не съм се замисляла по-сериозно над въпроса какво влияние оказва липсата на баща.
А човек, като се разведе наистина не е задължително да забравя детето си, ама има и такива случаи за съжаление...
"Да прощаваш истински, означава да приемеш другия такъв, какъвто е..."
katiunki написа:Да, вярно като си малък няма как да преживееш тежко развода. След това, като пораснеш, всичко си зависи от теб и от това в каква среда ще попаднеш. Но в отношенията с момчетата всичко е относително (макар че наистина имаше теория, че момичета на разведени семейства имат по-странни отношения с мъжете...), хубаво е че досега не съм се замисляла по-сериозно над въпроса какво влияние оказва липсата на баща.
А човек, като се разведе наистина не е задължително да забравя детето си, ама има и такива случаи за съжаление...
Мдаа...Това зависи от човека, от морала, характера, много фактори... Няма нищо по-неприятно от това да те изостави родител... Има хора и хора.
katiunki написа: Преследва те единствено чувството, че искаш да покажеш на този човек, какво си станал без неговата грижа!
Т.е. самонаказваш се, за да предизвикаш вина в него ли?
Не, живееш си, израстваш, завършваш у-ще, университет и т.н...всичко без неговата помощ! Станал си човек и без него! А той ако иска да изпитва вина, негов си проблем, не аз съм изоставил детето си!
"Да прощаваш истински, означава да приемеш другия такъв, какъвто е..."
Във всеки случай един развод се отразява сравнително по-добре върху психиката на детето отколкото изневери,караници и пр.А и аз познавам девойки от почти идеални семейства с мама и тати,които си залитат по чичковци
Защото влияещите фактори са много.
И едно привидно здраво и нормално семейство може да отгледа психически изкривено дете, ако то постоянно усеща студенина и фалш между родителите си, а и към него. И без скандали и изневери.
Не просто живеем в такова време,момичето си е нормално техните също,просто както бе споменато преди това има качества,които възрастните господа притежават ,а маладите Не.Кое направи разминаването между половете в една възраст толкоз осезаемо не зная.Не казвам , че няма свестни м/у наборниците...но не стигат за всички
ако е силна -ще се амбицира,ще компенсира липсата, ще доказва на баща си какво е постигнала, ако е слаба - ще го обвинява , ще се предаде 
Но да живееш само формално с майката не води до по-добро- напротив -за детето ще е по-тежко да израсте сред напрежение и скандали, единият все ще е потиснат...Абе нищо не става насила...Пак бащата може да си е любящ и без формалното съжителство...Тати си е тати, в крайна сметка и това никога няма да се прмени, дори и родителите разделени да са по-щастливи. 
Няма нищо по-неприятно от това да те изостави родител... 
Има хора и хора.