Аз не бих си позволила да сравнявам Ботев и Вазов. Вазов е отдавна клиширан - вероятно! Но Ботев никога, ама никога не може да бъде напълно разбран и проумян, т.е. "култивиран", колкото и да ненавиждам тази дума. Ботев винаги ще си остане един от най-великите ни поети, но не просто заради енергийния заряд на революционната си поезия и публицистика, а заради дълбоко личното възприемане на всички обществени, социални, национални, универсални проблеми, които го вълнуват като екзистенциален проблем от дълбоко интимен характер. Т.е. неговата поезия също е ориентирана - според мен - към отделната човешка личност, а не изпълнена с олигофреничен и изкуствено предизвикан несъстоятелен възторг от всенародния героизъм, както е при Вазов.
Та Далчев, както Вапцаров и Дебелянов дори, също е ориентиран към човешкото съзнание и индивидуалната човешка драма. За разлика от тях обаче той психологизира проблемите и търси отговорите в реалните предмети от живота, отново вижда драматизма. Затово и може неговата поезия да изглежда мрачна, но за мен тя има изключително положителен ефект - по-добър от евентуална психотерапия и ме оставя в чудесно настроение - не приповдигнато, но прекрасно по особен начин, разбира се. За мен той е един от наистина най-великите поети, както Ботев - той просто е и герой, човек на делата, докато Далчев на мислите, но това не го прави по-малко велик като поет! Та Атанас ДАЛЧЕВ за мен има едно придимство и това е безпределната му искреност. Той наистина, както сам казва, залага на първо място на смисъла в стиховете, на идеята, а формата и мелодията на стиха идват от само себе си благодарение на неговия талант, но пак логиката и смисълът си остават най-важното, а думите - само средство, не цел. Затова и има много хора, които го харесват и чувстват стиховете му близки до сърцата си - защото той просто прави дисекция на човешкото съзнание и както Достоевски смея да твърдя е оцелил право в десятката

И напълно заслужава да бъде включен в конспекта, защото иначе много потенциални негови читатели биха пропуснали възможността да се запознаят с неговата поезия и да опознаят себе си по-добре... Може би всъщност именно себеоткриването, самопознанието и разбирането са целта на неговото лирическо творчество, есета, фрагменти

Философ е човекът, все пак...
