Придобивки

[macharok]

За най-бездарната и некадърна писателка на всички времена си е баш едно и също. Само дето няма после да се чудиш къде да завреш книгата.

[Desi.Dobreva]

За най-бездарната и некадърна писателка на всички времена си е баш едно и също. Само дето няма после да се чудиш къде да завреш книгата.

Ух, че грубо..

[macharok]

Сори - грубо, ама чиста истина.

[Търговецът на кристал]

Ауууу, любимата ми поредица!. Обожавам Я!!! Съспенсът, в който ме държи е просто неописуем! Действието препуска от сцена в сцена и едвам смогвам. Описаният свят е животът, който искам да имам!

Значи няма да съжалявам, ако си я купя? Добре, да свърша с тази, която чета в момента и мятам нюансите

Дианооооо, нямаш милост, ей! Ама пък знаеш ли, на момичето може да й хареса.
Аз ще чакам екранизацията, ако наистина Джо Манганиело ще играе пича.

[FloWersOfEviL]

Ми не знам. На мен ми хареса.

[Ер Малка]

Йейейеййе, вчера си купих The Farewell Party на Кундера и сега си имам нова любима корица

От снощи супер много искам да я почна, а само си я гледкам и си я душкам и ѝ се радвам

[Angel_N]

"Фантастична светлина" на Тери Пратчет. Търсенето на "Цветът на магията" се оказа приключение от ранга на търсенето на Граала

[Libra]

Днес дядо ми ми даде една много, много стара Библия, още от времето на неговия прадядо - семейна реликва. Липсват предната корица и първите няколко страници, но е била пазена сигурно повече от век. Не мога да видя кога е издадена, но по груби сметки може и да е преживяла освободителна война, Първата и Втората световна, комунистически режим и демокрация Била е съхранявана на тавана в къщата на село, а някога най-вероятно моят прадядо отзад си е записвал някакви рецепти за домашни лекове. Като ми я даваше, дядо ми разказа някои интересни истории от нашия род. Стана ми много топло и романтично, и носталгично и се изпълних с гордост.

[Мила]

Днес дядо ми ми даде една много, много стара Библия, още от времето на неговия прадядо - семейна реликва. Липсват предната корица и първите няколко страници, но е била пазена сигурно повече от век. Не мога да видя кога е издадена, но по груби сметки може и да е преживяла освободителна война, Първата и Втората световна, комунистически режим и демокрация Била е съхранявана на тавана в къщата на село, а някога най-вероятно моят прадядо отзад си е записвал някакви рецепти за домашни лекове. Като ми я даваше, дядо ми разказа някои интересни истории от нашия род. Стана ми много топло и романтично, и носталгично и се изпълних с гордост.

Страхотно!
Съветвам те да я дадеш да я реставрират. В антикварните книжарници или народна библиотека биха могли да те насочат. Поне корици да ѝ сложат няма да е скъпо, но ще помогне да се запази и за твоите деца и внуци

[jenesais]

"Заблудени мацки" на Борис Виан и "Прекрасният нов свят" на Хъксли.

[dismisstorka]

Миналата седмица се наложи да пътувам и трябваше да убия няколко часа пътуване. Като спряхме на една бензиностанция, си купих "грация" с книжка
"Опиянена от теб" на Силвия Дей - вече totally не мога да чета такива простотии, дори и да само за убиване на време. А иначе като сюжет авторката е изкопирала "50 нюанса сиво", даже си и признава.

[Търговецът на кристал]

Аз от Флоренция си донесох:
- Donatello на директора на музея Барджело
- The Medici: the Golden Age of Collecting (Massimo Winspeare)
- The Agony and the Extasy (Irving Stone),
като майка ми още там заподозря, че последната (биографичен роман за Микеланджело) я имаме на български. Е, оказа се права, ама аз не я бях чела и без това - та сега аз я чета на английски, тя я препрочита на български.

И за да не пиша двоен пост утре, тъкмо се опаричих малко и планирам набег към "Хеликон", за да се снабдя с:
- "Първият ден" и "Първата нощ" на Марк Леви (продължавам да искам да го харесам истински и това си е - и подозирам, че няма да се откажа: само заради един-единствен, едничък и кратичък цитат)
- "Имаго" на Радостина Ангелова
И е крайно време да се сдобия с лично мое си копие на "Невидимите кризи", ама тя май ще е на следващия транш (заедно с новата на Господинов).

[jenesais]

- "Първият ден" и "Първата нощ" на Марк Леви (продължавам да искам да го харесам истински и това си е - и подозирам, че няма да се откажа: само заради един-единствен, едничък и кратичък цитат)

Кой е цитатът?
Аз съм правила подобен опит с Ерик-Еманюел Шмит - точно заради един мъничък цитат. За съжаление книгите му в цялост така и не успяха да ме грабнат по същия начин, както няколкото извадени от контекст изречения.

Иначе на Марк Леви - "Децата на свободата" ми е любима, ако си търсиш още препоръки.

[Мила]

Иначе на Марк Леви - "Децата на свободата" ми е любима, ако си търсиш още препоръки.

А аз искам да препоръчам книга на теб.
Чета ти постовете във форума, гледам ти снимките и си мисля, че някой от романите на Радостина Ангелова много ще ти допанде. И по-скоро си мисля за Имаго.

[Търговецът на кристал]

"Знам, че като се изправиш пред една картина, ще скръстиш ръце зад гърба си, ще присвиеш очи, както всеки път, когато си изненадан, а после ще се усмихнеш. И ако тя е до теб, както бих искал, ще я прегърнеш през рамо и двамата ще се вгледате в чудото, което имахме привилегията да споделим.
[...] Кажи й, Джонатан, че бях твой приятел, че ти беше мой брат [...] и нищо и никога не можа да ни раздели, дори и вашето толкова внезапно заминаване.
Оттогава не е минал и ден, без да си помисля за вас двамата с надеждата, че сте щастливи.
Още няколко реда и ще сгънеш това писмо, ще го пъхнеш мълчаливо в джоба на сакото си, сетне ще скръстиш ръце зад гърба си и ще се усмихнеш като мен сега, когато ти пиша тези последни думи. И аз също се усмихвам, Джонатан - никога не съм преставал да се усмихвам.
Бъдете щастливи, вие двамата!
Приятелят ти Питър"

Това е въпросният цитат на Марк Леви - от "Следващия път". Четеш го - уж нищо и никакъв текст, обаче... аз съм Питър. Това, казано с 3 думи. Разказва всичко за отношението ми към човек, за когото мога да говоря до утре и пак има опасност да не разберете колко Идеален беше: ама идеален в смисъла на хуманистичния, на ренесансовия идеал за личност. Личност. А цитатът е просто дума.по.дума.

След това четох "Седем дни за цяла вечност", но нещо не ме грабна. Сега и началото на "Първия ден" ми е малко изкуствено и невпечатляващо, но да видим. Само заради тоя цитат съм готова да му давам безброй шансове.

И се съгласявам с Мила. "Имаго" я взех днес и не съм я почнала, но и "Виенският апартамент" вероятно би ти допаднал. Тази мадама пише много изящно.