forum.uni-sofia.bg

Made for my arms
Made for my kisses,
Made for my soul.

~pablo neruda

Сто и петдесет шедьовъра на българския разказ

Париж Завинаги, нови разкази, Рей Бредбъри

И мъча няколко датски книжки

bubbly_water написа:"Дванадесетте стола" на двамата руснаци, на които не им помня имената

И как е? Аз си я взех, но още не съм я започнала.

"Поп, дама, вале" на Набоков.

"Just go to bed, now. Quickly. Quickly and slowly."

Salinger - Seymour, An Introduction

"Сянката на вятъра". Прекрасна е.

Имам 4 любими романа в топ 12 - "Сто години самота", "На изток от Рая", "Майстора и Маргарита" и "Осъдени души". Не мога да реша за коя да гласувам, колебая се най-вече между "Сто години самота" и "Майстора и Маргарита" и не мога да кажа, че едната заслужава повече от другата. Накрая сигурно няма да ...

"Зимни приказки" на Карен Бликсен.

Чела съм "Мизъри", "Прокълнатият Сейлъмс Лот" и "Сиянието" и много ми харесаха, особено "Сиянието". От разказите любим ми е "Дружество "Отказване с гаранция"".

Чела съм малко и от "То", но бях малка и много се ужасих, после дълго време не можех да спя. :? "Мъртвата зона" и "Тъмната половина" ги ...

Вчера си взех "Антихриста" на Амели Нотомб, "18 % сиво" на Захари Карабашлиев и "Преследване на дива овца" на Мураками..Започнах първите две, "18 % сиво" не е зле, но от толкова хвалене очаквах повече. Дано най-хубавото да предстои.

Девет разказа на Селинджър мога да препрочитам до безкрай.

А в момента чета "Мисия Лондон" на Алек Попов и "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)" на Дж. К. Джеръм.

Lord написа:Понадзървам от време на време в "Закуска за шампиони" на Курт Вонигът (както са му превели името в изданието, което имам), въпреки че още не съм свършил "На изток от рая".

И двете са страхотни! И аз имам изданието с Курт Вонигът.

Много любим!

"Идиот", "Престъпление и наказание", "Майстора и Маргарита", "1984", "Сто години самота", "Полет над кукувиче гнездо" са ми сред най-любимите.

"- Като куче! - каза той така, като че ли този позор щеше да го надживее."

"Процесът", Кафка

"Жена му се отчая.
- А дотогава какво ще ядем? ... Кажи ми какво ще ядем?

На полковника му бяха нужни седемдесет и пет години - всичките седемдесет и пет години от живота му, минута по минута, за да ...