forum.uni-sofia.bg

Ахат - МОНОЛОГ

Век жесток, студен, пълен с омраза тиха
моите мечти твоите години скриха
О, аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своя крах
Няма го трепета красив младежки в мен
студ суров шепти тиха, бяла песен
всичко се върти в някакъв ритъм бесен
Не, нищо не виждам аз сега
бял или черен е ...