forum.uni-sofia.bg

относно това дали трябва да търсиш съгласието на родителите си много зависи от възрастат ти.в момента съм на 21, абсолютно самостоятелна съм, живея заедно с приятеля ми, на 100 км от родителите си,но докато бях при тях малко или много съм се съобразявала с тяхното мнение(е те не са стигали до ...

kokteil_molotow:...никой не може да ти каже как да разбереш трябва да ти трепери отвътре.все още

аз съм приятеля си от три години, а от две живеем заедно, и трябва да ви кажа че не винаги когато го видиш ти се завива свят,няма нищо около теб и т.н.,нормални разсъждения началото на една връзка.Но ...

то май е по-добре да не се замисляш много над въпроса дали материалното е основа на любовта, защото направо сама себе си разубедих че всичко е по детски чисто и наивно.Като си спомня колко много обичаш половинката си когато ти подари парфюмче, парцалче или нещо подобно...

то нали знаете, като си поставите нещо за цел, едва ли не се превръша във фикс идея.Само и само да постигнеш целта си правиш какви ли не компромиси,които като погледнеш отстрани не са оправдани.Затова нещата не трябва да се насилват

спри да търсиш и всичко ще се подреди.знам че е клише, ама ще дойде от място от което най-малко си очаквала

аз си представям булката по-скоро секси, а не като принцеса

абе те всичките са страшни,ама цените им са два пъти по-стршни

радвай се!на това му се вика толерантност Имам по-малък брат, който в моменте е на 8, но има структура на мутра,почти няма врат и много налита на бой.ЧЕ така де, с гаджето се базикаме че ако той е бил по-големия, аз щях да си остана стара мома

абе ако родителите ти не одобряват половинката ти, могат да ти направят доста мръсотийки Знам че ще кажете нещо от рода на "ако се обичате....",но имам познати които бяха родени един за друг и все пак майката на момичето ги раздели

извинявай, че ти задавам прекалено личен въпрос, ама как успяваш да имаш брак, може би да живееш със съпруга си, и баща ти да не знае.Аз живея с приятеля си и чесно казано нямах намерение да казвам на баща си,но той сам го усети.

аз си мисля, че който и да е(дори и идеалния)баща ми пак няма да го понася ,обаче розовото в моята ситуация е че уважава избора ми

едновременно е много приятно да ти имат доверие, но пък си е голяма отговорност, притесняваш се да не се издъниш, защото ако веднъж им загубиш доверието, е много трудно да си го върнеш(поне така си мисля)

не искам да те плаша ама проблемите ти ще нарастват, ще изглежда още по трудно, и още по голямо предизвикателство да го накараш да се примири с твоите решения.На мен винаги ми е помагала мисълта, че това си е моя татко и той си ме обича колкото и голяма глупост да направя

по тази тема мога да напиша научен труд,толкова ми мина през главата, а самоо като си представя че съм само на 20 и има още доста неще да се случват.............

верно че изолация звучи много крайно